В сички сме го виждали: дете с един пръст, пъхнат

В сички сме го виждали: дете с един пръст, натикан в ноздра, което „ копае “ в кухината за златно късче, изважда го деликатно и по-късно го лапва като вкусна закуска. За възрастните това може да е гнусно, само че множеството деца наподобяват изцяло необезпокоявани. Но за какво децата ядат сополите си?

Повечето родители ще ви кажат какъв брой постоянно децата ядат личната си носна слуз, поведение, известно като „ мукофагия “, само че данните за разпространяването му са нищожни.

Едно изследване допуска, че бъркането в носа като цяло не е лимитирано единствено до децата; възрастните също постоянно го вършат. Друго проучване от 2001 година, основано на анкета измежду 200 младежи в Индия, открива, че съвсем всички участници са признали, че си бъркат в носа; още повече – деветима от извадката споделят, че постоянно ядат сополите си. Що се отнася до въпроса за какво децата ядат личната си слуз, не са провеждани задълбочени научни проучвания, написа Live Science.

Изследователите обаче са открили, че мукофагията се среща при най-малко още 12 типа примати. Еволюционният биолог Ан-Клер Фабр за първи път открива това, до момента в който следи ай-ай (Daubentonia madagascariensis). Този тип лемур е прочут със своя междинен пръст с дължина към 8 сантиметра, който употребява, с цел да изважда инсекти от труднодостъпни цепнатини. Но когато Фабр следила ай-ай в плен през 2015 година, тя била сюрпризирана да го види по какъв начин пъха дългия си, тъничък пръст в ноздрите си, изважда слуз и по-късно облизва пръста си до чисто.

„ Беше по едно и също време смешно и непоносимо “, спомня си Фабр, доцент в Университета в Берн, Швейцария. „ Изглеждаше, че в действителност му доставя наслаждение това, което прави. Това е нещо, което те вършат много постоянно “. Възможно е ай-аят в плен да е бил необикновен с навика си да си бърка в носа, само че няма причина да се допуска, че това не се случва и при дивите ай-ай, прецизира Фабр.

Това предиздвикало Фабр да се запита дали и други примати ядат личната си слуз. Когато направила обзор на научната литература, включващ и личните ѝ наблюдения върху ай-ай, тя разкрила доказателства, че горили, бонобо, шимпанзета, макаци, капуцини и други примати също си бъркат в носа и ядат слузта. Повечето типове употребявали пръстите си, само че някои употребявали пръчки, с цел да извадят „ плячката “. Някои примати даже уголемявали услугата, като бъркали и в носовете на други, открива проучването.

„ Когато погледнете състава на слузта, тя е най-вече вода – над 98% “, споделя Фабр. Останалата част се състои от протеино-въглехидратен съставен елемент, наименуван муцини, както и соли. Възможно е животните да извличат някаква изгода от потреблението на тези съставки, по същия метод, по който някои типове ядат личните си изпражнения, с цел да усвоят останалите хранителни субстанции в тях, изяснява Фабр.

Тази концепция повдига въпроса дали може да има по-дълбока еволюционна основа за мукофагията при хората.

Слузта основава предпазен пласт, който улавя прахуляк, спори и болестотворни микроорганизми, когато вдишваме, преди те да доближат белите дробове. През 2013 година биохимик споделя догадка, че яденето на сополи може по този метод да излага децата на дребни дози патогени, които „ образоват “ имунната система да разпознава тези молекули и могат да оказват помощ за задействане на имунен отговор. Тази концепция обаче в последна сметка не е била тествана с емпирични проучвания.

Д-р Читаранжан Андраде, създател на проучването от 2001 година за бъркането в носа при младежи, е внимателен към сходни теории.

„ Скептичен съм. Всяко имунно интензивно вещество, което оцелява след изсъхването в слузта, евентуално е в доста малко количество и също по този начин е евентуално да бъде смляно след усвояване “, което значи, че резултатът му би бил стеснен, изяснява по имейл почетният старши професор в Националния институт по психологично здраве и невронауки в Бангалор, Индия.

Други специалисти предизвестяват, че защото носната слуз може да популяризира бактерии, причиняващи пневмония, бъркането в носа и мукофагията при децата би трябвало да бъдат следени, когато те са към хора с отслабена имунна система.

Тъй като няма доказателства в поддръжка на концепцията, че мукофагията ускорява имунитета, откривателите са потърсили по-интуитивни аргументи за какво децата ядат личната си слуз. Сополите могат да основават сърбеж, стягане и дискомфорт в носа, което да подтикне към бъркане, а любопитните деца по-късно може просто да решат да ги опитат, допуска Фабр.

Един откривател е попитал децата непосредствено за какво ядат сополите си. Резултатите са оповестени в глава от книга през 2009 година, която не е била рецензирана, и са основани на доста дребна извадка от едвам 10 деца. Но изводите включват обстоятелството, че те харесвали да ядат сополи просто поради привлекателната им текстура и усет.

Андраде счита, че децата развиват този табиет, тъй като той към момента няма отрицателната асоциация, която носи за по-възрастните.

„ Тъй като децата го вършат намерено, те биват следени и смъмряни, и защото самото деяние, както бъркането, по този начин и яденето, е стигматизирано, допускам, че те не го повтарят, най-малко не намерено “, споделя Андраде.

Докато не се появят съответни проучвания по въпроса, отговорът на това за какво тъкмо децата ядат сополите си ще остане неразбираем. За Фабр най-малко това е тематика, която заслужава повече изследване, с цел да се разбере дали има вероятни изгоди или вреди от мукофагията за детското развиване.

В последна сметка тя има вяра на думите на децата и счита, че те може просто да ядат сополите си, тъй като им харесва.

„ Това е нещо, което е хрупкаво и леко солено “, споделя тя. А откакто е гледала с часове ай-ай, които си бъркат в носа, и е научила какъв брой публикуван е този табиет при други типове, това към този момент не ѝ предизвиква омерзение: „ Честно казано, съгласно мен това не е нещо непоносимо “.

Източник: Live Science