В Швеция археолози са разкрили изумителните доказателства за жестоко клане,

В Швеция археолози са разкрили изумителните доказателства за грубо кръвопролитие, случило се преди повече от 1500 години. Жителите на малко село са били изклани в домовете си или до момента в който са се опитвали да се спасят с бягство по улиците сред тях, а телата им са останали да гният там, където ги е настигнала гибелта – дружно с персоналните им „ съкровища “: бижута и даже римски златни монети, написа history.nakratko.bg.
Но от селцето Сандби Борг на брега на остров Йоланд, който се намира в югоизточната част на Швеция, няма къде да се избяга. В една от къщите археолозите откриват останките на възрастен мъж, който е с разрушен череп, паднал върху огъня в огнището и тялото на мъртвеца е било овъглено. В различен от домовете пък младо момче, евентуално до момента в който се е опитвало да избяга, се е препънало в мъртво тяло на пода; гибелта го е застигнала в този миг.
Мястото от много време се употребява с неприятно име, по тази причина и когато археолозите отиват с цел да стартират разкопки и да разкрият ужасната му история, локалните хора ги предизвестяват, да стоят надалеч от зеления рид, обкръжен с ниска каменна стена. След три сезона на разкопки, екипът е разкрил едвам една десета от общата територия. Но в обявата си за списание Antiquity, специалистите оповестяват, че към този момент са уверени, че са разкрили неопровержими доказателства за ужасяващият пагубен завършек на жителите на селото – „ едно събитие, поставило неочакван край и вечно спряло времето на това място – като корабокрушение, само че на случило се на сушата “, пишат създателите на публикацията.
В средата на V век Сандби Борг е процъфтяващо село, издигнато в рамките на пръстеновидна цитадела. След офанзивата и последвалото кръвопролитие, никой не се е осмелил да се върне на мястото, с цел да погребе телата на убитите, да ограби мъртвите или даже да води скъпия добитък. Телата на мъртвите – девет единствено в една от къщите – са оставени да изгният там, където са застигнати от гибелта и до момента в който покривите на домовете им не са прогнили и са се срутили върху тях. Животните са измрели от апетит, затворени в оборите.
Сред разхвърляните съкровища, на които се натъкват археолозите, има златни римски монети, сребърни и позлатени бижута, сребърни декорации за коса, красиви стъклени мъниста и черупки от Средиземно море. Освен това, специалистите попадат и на останките от гърнетата, в които жителите на селото са приготвяли последните ястия, измежду които и такива от херинга, когато са били атакувани. Срутилите се покриви са запазили и тези следи, останали след кървавата драма.
Лудвиг Папмел-Дуфей, археолог от екипа към локалния музей, който стартира разкопките, откакто получават сигнали, че иманяри се навъртат към мястото, изяснява, че липсват писмени или устни сведения за клането, въпреки че измежду локалните поданици от много време се описват истории, съгласно които това е едно прокълнато и рисково място. „ Смятам, че най-вероятно това събитие е запомнено и то е задействало мощните табута, свързани с това място; историите са излъчени през поколенията, само че от тях е изчезнала главната, злокобна причина за табутата “.
През идващото лято археолозите се надяват да се завърнат още веднъж на обекта, само че даже и след единствено трите последни сезона към този момент имат задоволително загадки, които да разгадават през няколко от идващите зимни сезона. В черепа на един от мъжете откриват натъпкани овчи зъби. Папмел-Дуфей счита, че това е някакъв тип последна подигравка с мъртвия; евентуално това е обред, противопоставен на античните традиции да се слагат монети или други дребни скъпи предмети при мъртвите, с които те да платят за прекосяването си в отвъдния свят. Вместо това, овчите зъби, озовали се в черепа след гниене на тъканите, може би са форма на проклинание, което има за цел да не допусне духа на мъртвия в отвъдното. Наблизо е открита кост от дребна ръка, което е първото доказателство, че децата също не са пощадени в клането.
Сред всички артефакти, открити в разкопаните досега три къщи, където са открити останките на 26 тела, археолозите не са попаднали на никакви оръжия. Това ги кара да допускат, че оръжията са били заграбени като титли и е доста допустимо да са били захвърлени в заблатената околност наоколо. Практиката на поднасяне на сходни ритуални блага е доста публикувана по това време.
Йоланд е невисок остров по шведското крайбрежие на Балтийско море. През римския интервал се слави като място, където живеят богати хора. Златните римски монети и първокласните вносни предмети, открити измежду останките от археолозите, може да са представлявали заплащането, което локалните мъже са получили, до момента в който са се сражавали като наемници. Островът е богат на археологични обекти. Известни са останките на над 1000 каменни къщи, хиляди гробища и погребенията в тях, както и минимум 15 кръгли форта. От тези замъци наподобява, че единствено Сандби Борг е застигната от подобен ужасяващ край в бурните десетилетия, когато Западната Римска империя рухва дефинитивно и локалните племена си връщат властта над земите.
В окръжния музей „ Калмар “ към този момент е проведена дребна експозиция с артефакти от обекта в Сандби Борг. Археолозите се надяват, че ще съумеят да основат в бъдеще по-богата непрекъсната експозиция, която ще показва на посетителите неповторимата ужасяваща история за края на това населено място. Дори и специалистите, които работят по разкопките, намират случилото се преди повече от 1500 години за „ доста обезпокоително “. До момента са разкрити едвам три от общо 53 къщи в селището. Но тестовите ровове демонстрират, че подземен към момента лежат доста човешки остатъци и чакат най-сетне историята на кървавото им кръвопролитие да бъде разкрита и разказана.