Кристина Тосио сърфира по пулса на лятото
В постройката на Louis Vuitton в Париж, в директна на Шан-з-Eлизе до Триумфалната арка и Айфеловата кула, се намира един от най-изисканите кабаретни нощни клубове във френската столица – „ Распутин “. Любим на Карл Лагерфелд, Серж Генсбур и Фредерик Бегбеде, на Лео ди Каприо и Кание Уест, той наподобява на съветски дворец, със стени, покрити с плюш и кожа, и непоколебим грациозен дрескод за всички посетители. Кристина Тосио постоянно е диджей на празненства там. Тя е зад пулта и в клуб „ Барон “ в Ню Йорк на празненства, на които участват Мадона, Кейт Уинслет и Лив Тайлър.Миксира музиката на премиите за мода на сп. Elle, на Нощта на Vogue – Vogue Fashion Night Out, на събития на Cartier, Audermars, YSL, Chanel, Emporio Armani, Escada, Carrera, Polaroid, La Prairiе и на марки като Spotify и Schweppess. Свири в клубове в Мадрид, Барселона, Марбея, Ибиса. Заедно с това работи като модел в Париж, Ню Йорк и Лондон и е била корица на Elle, Vogue, Glamour и Harper’s Bazaar. Позирала е пред обективите на Питър Линдберг, Марио Тестино и Патрик Демаршелие. 
На 9 юли сред уговорките си за празненство на Bvlgari в Ибиса и частен ваучър на Louis Vuitton Кристина Тосио ще свири и у нас, в клуб Hacienda Beach в Лозенец. Специално за EVA oт Ибиса тя описа: Идвам за първи път в Лозенец и се вълнувам. Разбрах, че клуб Hacienda е доста готин. Любопитно ми е да направя празненство на ново, непознато място. Интересно ми е да го усетя. Ибиса да вземем за пример е вълшебна, Мексико – също. Имат атмосфера и необикновен дух. В Ню Йорк усещаш силата на града, мощта му. Музикалните фестивали също са доста вълнуващи поради срещата с актьори от мейнстрийма и чувството да свириш за хиляди хора. Познавам толкоз места по света, само че в никакъв случай не съм свирила в България.
Коя е музиката, която те разказва най-добре? Перкусиите. В празненствата ми миксирам хаус и афро бийт, само че с елегантно и женствено звучене. Повечето диджеи са мъже – Карл Кокс, Давид Гета, Тиесто, Моби. Какво е да си жена в подобен мъжки свят? Дълго време беше единствено мъжки, само че дамите навлизат все по-мощно в него. Факт е, че би трябвало да поставяме двойно повече старания. А в случай че идваш от моделския бизнес – дори тройно. Не ми беше елементарно да потвърдя, че в действителност обичам музиката, че мога да миксирам добре, че имам собствен неповторим усет. Като видят, че си красива, не ти имат вяра много-много, само че аз одобрявам да ми е мъчно. Вярвам, че полагането на повече старания прави човек по-добър експерт. Така че недоверието ми е било единствено от изгода. Вярно ли е, че татко ти те е запалил да се занимаваш с музика? Да, той е инженер, само че като млад беше барабанист в група, освен това много известна в Испания. Отраснах с музиката, която харесваше – Rolling Stones, Beatles, Animals. Водил ме е на концерти на Rolling Stones. Слушаше ги доста. Диджейството ми беше занимание. Приятелка, с която ходехме на празненства от 15-годишни, тъй като обичаме електронна музика, реши, че желае да си откри сътрудник за диджейски дует. Предложих ѝ да съм аз. Започнахме, с цел да се забавляваме. Постепенно стана съществено. После кариерите ни поеха в разнообразни направления и в този момент свирим настрана.
Кой е обичаният ти миг от празненствата, на които свириш? Средата и краят, когато усещаш по какъв начин хората са се отпуснали на вълната на купона и се зареждат от музиката ти. Опитвам да трансформира всяко празненство в странствуване. Първо го представям на публиката, поканвам я с мен. Когато ме последва, тя се издига и се гмурка с мен. И се отключва нещо вълшебно. Ставаме едно и е доста хубаво. Плажните клубове си имат една музика, нощните в града – друга. Френската аудитория да вземем за пример харесва хаус, фънк, груув, по-тежко звучене. В Ибиса са отворени за всичко. Опитвам се да уголемявам границите на това, което се харесва, въпреки в Париж да не са доста склонни. Мога да втвърдя звука, да го олекотя, да го направя по-нежен. Но би трябвало да знам посоката.В последните години тренд на стилните празненства беше шаманската музика и стартира да става доста мистично. Темпото и заниманието на празненството се губеха. Сега хаусът се завръща и съм доста щастлива. Как избираш с коя ария да започнеш? Като всяко пътешестване, и празненството, с цел да е хубаво, би трябвало да го обмислиш авансово. Старая се да си набележа начално парче, само че от време на време ходя на място, чувам диджея преди мен, чувствам вайба. Това, което звучи, преди да стартира аз, може да ми даде концепция и да трансформира моята. Най-хубаво се получава, когато стартира с ария, която персонално аз одобрявам. 
Какво те въодушевява в модата в този момент? Вдъхновява ме по-скоро фотографията като взор към модата. Ако ме питаш по какъв начин се обличам, избирам кежуъл в жанр Ибиса – с тишърт, дънки, кецове или каубойски ботуши. Може да прибавя някоя готина шапка, красиви бижута. В момента пътувам към Мадрид, тъй като на следващия ден имам конференция за показване на сбирка бижута, която направих взаимно с марката Lark and Berry. Те работят с 18-каратово злато, диаманти и култивирани камъни. Работих в продължение на две години върху дизайна на тази сбирка. Би ли разказала повече за работата си с Питър Линдберг, Марио Тестино и Патрик Демаршелие. Да, моделството ми даде опция да работя с доста, доста положителни фотографи и за рекламния, и за стилния бизнес. С Питър Линдберг снимахме за испанския Vogue, с Марио Тестино правихме рекламна акция за водка. С Демаршелие снимахме за Banana Republic в Лос Анджелис. Линдберг беше по-мълчалив. Останалите бяха занимателни и благи, и отворени. Разбирам се с доста от хората в стилния бизнес, с които съм работила, само че не сме близки. Връзката ни е на равнище, когато се забележим още веднъж, да ни е прелестно да вечеряме дружно. Каква е тайната да позираш толкоз добре? Ако ме снимаш с телефон, не театралнича толкоз добре, в действителност не знам какво да върша. Получава ми се, когато има фон, концепция и съм облечена в избрани облекла като част от продукция. Така е, тъй като умея да влизам в роля. Вдъхновявам се от облеклата, грима, декора, планините или плажа. Например един път с Elle ме снимаха на Малдивите като корабокрушенка. Бях с доста мощен загар и облеклата ми бяха „ раздрани “. И в действителност влязох в личната си фикция, че съм сама през нощта, че съм оживяла от потопен транспортен съд. 
Как стартира кариерата ти на модел? В Мадрид, бях на 17, завършвах учебно заведение и майка ми ме заведе на няколко кастинга на локални организации. После една доста добра организация, която двайсет години по-късно към момента е моя организация майка, стартира да работи с мен и ме свърза с една от най-хубавите организации в Париж – Мarilyn. Живях в Париж три години. Пробивът ми беше с 48 страници едиториъл на сп. Jalouse, сниман по време на стилните седмици в Париж, Лондон, Ню Йорк и Милано. Сесията включваше мои кад-ри от подиумите, от първите редове на дефилетата. Списанието ми отвори порти за на всички места. Вероятно познаваш звезди от шоубизнеса. Срещала съм Лео ди Каприо в Ибиса на едно празненство и в Ел Ей в къщата на мои другари. Срещала съм и Дейвид Бекъм. Роналдо ми беше комшия в Мадрид и доста добър другар. Покрай него познавам доста известни футболисти. Имам една смешна история от празненство в Ню Йорк преди шест години. Никога не съм била увлечена по рокзвездите, само че забелязах един доста добре изглеждащ рокер и се чудех кой ли е. На всичкото от горната страна ме заприказва. Разговорът беше доста забавен. След към час го попитах по какъв начин се споделя. Той се учуди, че не знам, и по-късно отговори Рождър, Роджър Уотърс. Много се смях. Знам негови песни наизуст. Винаги съм харесвала Pink Floyd. Беше доста готин. Как съчетаваш диджейството с моделството и грижата за тригодишния си наследник? За благополучие, работите ми на диджей и на модел не са свързани със стоене в офис по през целия ден и не ги правя всеки ден. Мога да вземем за пример да работя в студиото, до момента в който детето ми е на детска градина. Партитата са нощем. От предложенията за пътувания, с цел да изсвирвам някъде, предпочитам единствено доста забавните. Или взимам детето с мен. Когато имам фотоси, брачният партньор ми се включва. Той работи като консиерж, т.е. намира къщи и лодки чартърен за туристи в Ибиса, където живеем в този момент. Занимава се и с изкуство. На празненство ли се срещнахте? Не, бяхме в обща компания в Мадрид и връзката ни се получи последователно. Понякога споделям, че ми е повече другар, в сравнение с брачен партньор. Само усетите ни за музика са разнообразни. Той харесва Нийл Йънг, Dire Straits, рокендрол, а синът ни Боско (името му е като на художника Ел Боско, без да е кръстен на него) всеки ден трансформира мнението си. Понякога ми декларира – музиката на тати ми харесва повече. На другия ден твърди, че „ музиката на мама е най-хубава, а музиката на тати не коства “. Радвам се, че се интересува от музика. Ще пристигна ли с теб в България? Не. Предишната вечер ще изсвирвам в Мад-рид, а след Лозенец хвърча назад за Ибиса. Мисля, че ще му пристигна доста. Ако можех да остана за по-дълго и полетите ми бяха по-леки, щях да го взема. Иначе обичам да взимам другари с мен, тъй като е прелестно, когато обикаляш света и си на непознати места, да си с някого, който познаваш, с който ти е добре. Много пъти пътувам и сама. Нямам срещу. 
Държиш кетърингът ти да включва текила Don Julio. Това ли е твоят източник на сила за празненство? Аз не пия доста. Пия алено вино, което ме успива, или по една бира, другояче ми става доста тежко. А текилата можеш да я споделиш с другари, подвига ми силата. Няма да изпия цяла бутилка, само че е прелестно да я има. А моят източник на сила е щастието да се събудя заран с моето детенце, да го прегърна, да го целуна с думите: „ Кажи положително утро на мама. Аз спах доста добре, а ти? “. Или пък той да отвори очи и да каже: „ О, мамо, изглеждаш превъзходно! “. Или когато му върша закуска, да изчурулика: „ Готвиш толкоз добре “. Това ме зарежда за целия ден. Иначе баща му готви и повече, и по-добре. Пък и аз не се старая да го съпернича. Работата ми също ме прави щастлива и ми дава независимост. Аз не се нуждая от доста. Успехът ми дава мотивация и сила да желая да не преставам. Но и за триумфа, и за шанса, и за щастието би трябвало да работиш. Изглеждаш свободен дух, дали имаш сродна душа? Имам положителни другари, само че в този момент моята сродна душа е синът ми, той ме добавя най-добре. Какво мечтаеш за него? Да се занимава с това, което го прави благополучен. Не е нужно да има огромна кариера, да учи в невероятни университети. Аз няма да го прилепям с амбициозни хрумвания. Ще го поддържа в това, което харесва. И съм сигурна, че няма да сбърка, тъй като е добър човек, вижда по какъв начин работим ние с татко му, обича да оказва помощ и да бъде деен. Според мен никой не бърка, когато следва желанието си за реализация. Само обществото от време на време блокира хората с упования. Ако човек прави това, което желае, нещата в живота му ще се случват добре.
На 9 юли сред уговорките си за празненство на Bvlgari в Ибиса и частен ваучър на Louis Vuitton Кристина Тосио ще свири и у нас, в клуб Hacienda Beach в Лозенец. Специално за EVA oт Ибиса тя описа: Идвам за първи път в Лозенец и се вълнувам. Разбрах, че клуб Hacienda е доста готин. Любопитно ми е да направя празненство на ново, непознато място. Интересно ми е да го усетя. Ибиса да вземем за пример е вълшебна, Мексико – също. Имат атмосфера и необикновен дух. В Ню Йорк усещаш силата на града, мощта му. Музикалните фестивали също са доста вълнуващи поради срещата с актьори от мейнстрийма и чувството да свириш за хиляди хора. Познавам толкоз места по света, само че в никакъв случай не съм свирила в България. Коя е музиката, която те разказва най-добре? Перкусиите. В празненствата ми миксирам хаус и афро бийт, само че с елегантно и женствено звучене. Повечето диджеи са мъже – Карл Кокс, Давид Гета, Тиесто, Моби. Какво е да си жена в подобен мъжки свят? Дълго време беше единствено мъжки, само че дамите навлизат все по-мощно в него. Факт е, че би трябвало да поставяме двойно повече старания. А в случай че идваш от моделския бизнес – дори тройно. Не ми беше елементарно да потвърдя, че в действителност обичам музиката, че мога да миксирам добре, че имам собствен неповторим усет. Като видят, че си красива, не ти имат вяра много-много, само че аз одобрявам да ми е мъчно. Вярвам, че полагането на повече старания прави човек по-добър експерт. Така че недоверието ми е било единствено от изгода. Вярно ли е, че татко ти те е запалил да се занимаваш с музика? Да, той е инженер, само че като млад беше барабанист в група, освен това много известна в Испания. Отраснах с музиката, която харесваше – Rolling Stones, Beatles, Animals. Водил ме е на концерти на Rolling Stones. Слушаше ги доста. Диджейството ми беше занимание. Приятелка, с която ходехме на празненства от 15-годишни, тъй като обичаме електронна музика, реши, че желае да си откри сътрудник за диджейски дует. Предложих ѝ да съм аз. Започнахме, с цел да се забавляваме. Постепенно стана съществено. После кариерите ни поеха в разнообразни направления и в този момент свирим настрана.
Кой е обичаният ти миг от празненствата, на които свириш? Средата и краят, когато усещаш по какъв начин хората са се отпуснали на вълната на купона и се зареждат от музиката ти. Опитвам да трансформира всяко празненство в странствуване. Първо го представям на публиката, поканвам я с мен. Когато ме последва, тя се издига и се гмурка с мен. И се отключва нещо вълшебно. Ставаме едно и е доста хубаво. Плажните клубове си имат една музика, нощните в града – друга. Френската аудитория да вземем за пример харесва хаус, фънк, груув, по-тежко звучене. В Ибиса са отворени за всичко. Опитвам се да уголемявам границите на това, което се харесва, въпреки в Париж да не са доста склонни. Мога да втвърдя звука, да го олекотя, да го направя по-нежен. Но би трябвало да знам посоката.В последните години тренд на стилните празненства беше шаманската музика и стартира да става доста мистично. Темпото и заниманието на празненството се губеха. Сега хаусът се завръща и съм доста щастлива. Как избираш с коя ария да започнеш? Като всяко пътешестване, и празненството, с цел да е хубаво, би трябвало да го обмислиш авансово. Старая се да си набележа начално парче, само че от време на време ходя на място, чувам диджея преди мен, чувствам вайба. Това, което звучи, преди да стартира аз, може да ми даде концепция и да трансформира моята. Най-хубаво се получава, когато стартира с ария, която персонално аз одобрявам. Какво те въодушевява в модата в този момент? Вдъхновява ме по-скоро фотографията като взор към модата. Ако ме питаш по какъв начин се обличам, избирам кежуъл в жанр Ибиса – с тишърт, дънки, кецове или каубойски ботуши. Може да прибавя някоя готина шапка, красиви бижута. В момента пътувам към Мадрид, тъй като на следващия ден имам конференция за показване на сбирка бижута, която направих взаимно с марката Lark and Berry. Те работят с 18-каратово злато, диаманти и култивирани камъни. Работих в продължение на две години върху дизайна на тази сбирка. Би ли разказала повече за работата си с Питър Линдберг, Марио Тестино и Патрик Демаршелие. Да, моделството ми даде опция да работя с доста, доста положителни фотографи и за рекламния, и за стилния бизнес. С Питър Линдберг снимахме за испанския Vogue, с Марио Тестино правихме рекламна акция за водка. С Демаршелие снимахме за Banana Republic в Лос Анджелис. Линдберг беше по-мълчалив. Останалите бяха занимателни и благи, и отворени. Разбирам се с доста от хората в стилния бизнес, с които съм работила, само че не сме близки. Връзката ни е на равнище, когато се забележим още веднъж, да ни е прелестно да вечеряме дружно. Каква е тайната да позираш толкоз добре? Ако ме снимаш с телефон, не театралнича толкоз добре, в действителност не знам какво да върша. Получава ми се, когато има фон, концепция и съм облечена в избрани облекла като част от продукция. Така е, тъй като умея да влизам в роля. Вдъхновявам се от облеклата, грима, декора, планините или плажа. Например един път с Elle ме снимаха на Малдивите като корабокрушенка. Бях с доста мощен загар и облеклата ми бяха „ раздрани “. И в действителност влязох в личната си фикция, че съм сама през нощта, че съм оживяла от потопен транспортен съд. Как стартира кариерата ти на модел? В Мадрид, бях на 17, завършвах учебно заведение и майка ми ме заведе на няколко кастинга на локални организации. После една доста добра организация, която двайсет години по-късно към момента е моя организация майка, стартира да работи с мен и ме свърза с една от най-хубавите организации в Париж – Мarilyn. Живях в Париж три години. Пробивът ми беше с 48 страници едиториъл на сп. Jalouse, сниман по време на стилните седмици в Париж, Лондон, Ню Йорк и Милано. Сесията включваше мои кад-ри от подиумите, от първите редове на дефилетата. Списанието ми отвори порти за на всички места. Вероятно познаваш звезди от шоубизнеса. Срещала съм Лео ди Каприо в Ибиса на едно празненство и в Ел Ей в къщата на мои другари. Срещала съм и Дейвид Бекъм. Роналдо ми беше комшия в Мадрид и доста добър другар. Покрай него познавам доста известни футболисти. Имам една смешна история от празненство в Ню Йорк преди шест години. Никога не съм била увлечена по рокзвездите, само че забелязах един доста добре изглеждащ рокер и се чудех кой ли е. На всичкото от горната страна ме заприказва. Разговорът беше доста забавен. След към час го попитах по какъв начин се споделя. Той се учуди, че не знам, и по-късно отговори Рождър, Роджър Уотърс. Много се смях. Знам негови песни наизуст. Винаги съм харесвала Pink Floyd. Беше доста готин. Как съчетаваш диджейството с моделството и грижата за тригодишния си наследник? За благополучие, работите ми на диджей и на модел не са свързани със стоене в офис по през целия ден и не ги правя всеки ден. Мога да вземем за пример да работя в студиото, до момента в който детето ми е на детска градина. Партитата са нощем. От предложенията за пътувания, с цел да изсвирвам някъде, предпочитам единствено доста забавните. Или взимам детето с мен. Когато имам фотоси, брачният партньор ми се включва. Той работи като консиерж, т.е. намира къщи и лодки чартърен за туристи в Ибиса, където живеем в този момент. Занимава се и с изкуство. На празненство ли се срещнахте? Не, бяхме в обща компания в Мадрид и връзката ни се получи последователно. Понякога споделям, че ми е повече другар, в сравнение с брачен партньор. Само усетите ни за музика са разнообразни. Той харесва Нийл Йънг, Dire Straits, рокендрол, а синът ни Боско (името му е като на художника Ел Боско, без да е кръстен на него) всеки ден трансформира мнението си. Понякога ми декларира – музиката на тати ми харесва повече. На другия ден твърди, че „ музиката на мама е най-хубава, а музиката на тати не коства “. Радвам се, че се интересува от музика. Ще пристигна ли с теб в България? Не. Предишната вечер ще изсвирвам в Мад-рид, а след Лозенец хвърча назад за Ибиса. Мисля, че ще му пристигна доста. Ако можех да остана за по-дълго и полетите ми бяха по-леки, щях да го взема. Иначе обичам да взимам другари с мен, тъй като е прелестно, когато обикаляш света и си на непознати места, да си с някого, който познаваш, с който ти е добре. Много пъти пътувам и сама. Нямам срещу. Държиш кетърингът ти да включва текила Don Julio. Това ли е твоят източник на сила за празненство? Аз не пия доста. Пия алено вино, което ме успива, или по една бира, другояче ми става доста тежко. А текилата можеш да я споделиш с другари, подвига ми силата. Няма да изпия цяла бутилка, само че е прелестно да я има. А моят източник на сила е щастието да се събудя заран с моето детенце, да го прегърна, да го целуна с думите: „ Кажи положително утро на мама. Аз спах доста добре, а ти? “. Или пък той да отвори очи и да каже: „ О, мамо, изглеждаш превъзходно! “. Или когато му върша закуска, да изчурулика: „ Готвиш толкоз добре “. Това ме зарежда за целия ден. Иначе баща му готви и повече, и по-добре. Пък и аз не се старая да го съпернича. Работата ми също ме прави щастлива и ми дава независимост. Аз не се нуждая от доста. Успехът ми дава мотивация и сила да желая да не преставам. Но и за триумфа, и за шанса, и за щастието би трябвало да работиш. Изглеждаш свободен дух, дали имаш сродна душа? Имам положителни другари, само че в този момент моята сродна душа е синът ми, той ме добавя най-добре. Какво мечтаеш за него? Да се занимава с това, което го прави благополучен. Не е нужно да има огромна кариера, да учи в невероятни университети. Аз няма да го прилепям с амбициозни хрумвания. Ще го поддържа в това, което харесва. И съм сигурна, че няма да сбърка, тъй като е добър човек, вижда по какъв начин работим ние с татко му, обича да оказва помощ и да бъде деен. Според мен никой не бърка, когато следва желанието си за реализация. Само обществото от време на време блокира хората с упования. Ако човек прави това, което желае, нещата в живота му ще се случват добре. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ