Зорница София за „3.0 килограма щастие“: В сферата на чувствата не може да има закони
В сферата на възприятията не може да има закони. Интересно е да забележим дали има компас в тази непозната география. Моят отговор е, че има. И отговорът е приемането, даже не любовта. Да можем да приемем другия, неговите разнообразни решения и избори, даже да не сме съгласни с тях. Думите на режисьорката Зорница София пред Българска телеграфна агенция са във връзка премиерата на.
По думите ѝ новият ѝ филм е отдаден на различния вид родителство: „ Виждаме какъв брой огромен проблем става придобиването на рожба за доста хора, за доста фамилии – млади и не толкоз млади. Ние преглеждаме различни случаи на родителство. В този изцяло откачен случай виждаме две дами и тяхното отношение към този неконвенционален вид родителство. Крайните и странни решения, и обстановки ми харесват, и е забавно да се види по какъв начин основните герои – дами, реагират на това “.
Историята е за живота на Елизабет (Дария Симеонова), брачна половинка ѝ Николай (Владимир Зомбори), и нейното семейство. Докато Бети се пробва да забременее, преследвайки мечтаното покачване в работата, получава следващата неприятна вест. Тогава майка ѝ (Стефка Янорова) взема съдбоносно решение – убеждава брачна половинка си (Герасим Георгиев-Геро), да финансира още един инвитро опит. Предстои избор, преплитащ морала, доверието и вярата, което хвърля цялото семейство в безпорядък.
Всеки от героите дава най-хубавото от себе си това дете да се роди, разяснява пред Българска телеграфна агенция Владимир Зомбори : „ Просто, по средата на пътя се появяват доста премеждия, само че най-важното е, че с чисти намерения влизат и с чисти намерения излизат от цялото това нещо, и това е най-важното “.
„ Още явявайки се на пробните фотоси, имах много въпроси в главата си. После се доверих напълно на Зорница София. Помня, че имахме един доста прекрасен диалог, в който си споделих, че просто ще се доверя и ще направя това, което мисля, че би трябвало да направя, без да задавам доста въпроси “, споделя пред Българска телеграфна агенция Стефка Янорова .
Реалността, въображението и цветността си поддържат връзка в този филм, и съгласно мен това рядко се среща в българското кино, споделя пред Българска телеграфна агенция Дария Симеонова .
В „ 3.0 кг благополучие “ останалите функции се извършват от Герасим Георгиев-Геро, Жаклин Дочева, Димитър Димитров, Емона Соколова, Николай Тодоров, Димитър Селенски, Валентина Панова, Цвета Балийска, Иво Аръков. Сценаристи са Виктория Пенкова, Зорница София и Петър Делчев, оператор е Мартин Чичов, а музиката е на Михаил Йосифов. Звукорежисьори са Александър Попов, Георгий Колотило и Мартин Бочев. Режисьор на монтажа е Мартин Савов.
Режисьорът Зорница София и актьорите Стефка Янорова, Владимир Зомбори и Дария Симеонова пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – за майката и различното родителство, за човешките им и актьорски несъгласия при основаването на кино лентата, за любовта, до каква степен стига реализма и къде стартира магическото, чакат ли недоумение от страна на публиката, или провокации...
Ясно е за какво филмът се споделя „ 3.0 кг благополучие “, само че за какво избрахте тъкмо тези думички?
Зорница София: Много дами незабавно се сещат, че става въпрос за бебе, а доста мъже мислят, че е дрога. Така че, не е доста ясно. Зависи кой какво си е качил в хардуера, тогава го чете по друг метод. Това, несъмнено, е в кръга на шегата.
Двете истории – и, който първоначално се споделяше „ Бебе “, ми хрумнаха незабавно след премиерата на „ Воевода “ (Филм на Зорница София от 2017 година, преглежда живота на българската хайдутка Румена челник, въодушевен от едноименния роман на Николай Хайтов – бел. а.) и аплайвах незабавно в НФЦ (Национален кино център – бел. а.). На „ Майка “ по-бързо му потеглиха нещата, по-бързо беше селектиран и по-бързо стана като филм, до момента в който този много се изтеза с кандидатствания, съдиха го, какво ли не се случи...
Понеже пуснах двата плана дружно – „ Майка “ и „ Бебе “, почнаха да ми се подиграват дали идващия ще се споделя „ Тъща “. Казах си, че няма да оставя по този начин нещата, тъй като така и така нямам концепция за „ Тъща “. Исках да е малко по-завоалирано, и мисля, че с „ 3.0 кг благополучие “ улучвам...
И тук майката е центъра на историята. Това последователност ли е, самобитно продължение или друга позиция по тематиката?
Дария Симеонова: Друга позиция... Отново играя жена, която има репродуктивни проблеми (Дария Симеонова играе основната роля в „ Майка “ – бел. а.), само че тук към този момент идват едни малко по-съвременни фактори, които се отразяват, а точно стрес, жадност за кариера, динамично всекидневие – това да се вгледаме в себе си и да разберем същински какво желаем и към какво се стремим. Така че, несъмнено съгласно мен е една друга позиция, само че, за жалост, е същият проблем...
Зорница София: То не е тъкмо за майката... Това е по-скоро различен вид родителство. Защото виждаме какъв брой огромен проблем основава на доста хора, на доста фамилии – млади и не толкоз млади, компликацията при придобиване на рожба.
Стана ми забавно да разгледаме различни случаи на родителство. В този изцяло откачен случай виждаме две дами и тяхното отношение към този неконвенционален, различен вид родителство. Крайните и странните решения, и обстановки доста ми харесват и ми е забавно да видя по какъв начин основните герои – дами, реагират на това.
Имахте ли човешки, актьорски, вътрешни несъгласия при поемането на ролята?
Дария Симеонова: Да, имах и човешки, и актьорски. На моменти ми беше доста извънредно. Признавам си, чисто актьорски се пробвах да намеря моя вътрешна мотивация. Има една доста последна сцена, в която моята героиня Елизабет се напива и изрича едни крайни неща. Това ми беше в действителност ужасно несъгласие – и на мен като човек, и в персонажа, с цел да го оправдая и схвана. Тук доста ми оказа помощ Зорница, не мога да го скрия... И това, че застанах пред Стефка Янорова, която за мен е персонална богиня, както споделя Геро във кино лентата, само че тя е такава като актьор и създател, както и Владо Зомбори. Заедно успяхме да мотивираме това цялото нещо. Но да, имах си своите моменти... (Смее се – бел. а.).
Стефка Янорова: Имах своите несъгласия по-скоро преди началото на фотосите. Още явявайки се на пробните фотоси, имах много въпроси в главата си. После се доверих напълно на Зорница София. Помня, че имахме един доста прекрасен диалог, в който аз си споделих, че просто ще се доверя и ще направя това, което мисля, че би трябвало да направя, без да задавам доста въпроси...
Владимир Зомбори: Аз нямах никакви несъгласия и в този момент ще Ви кажа за какво. Като прочетох сюжета, си споделих, че в случай че се съглася да го направя този филм, автоматизирано ще приема решенията, които взима моят персонаж. Така и стана. Това, с което се занимавах, бяха въпросите в главата на този човек – Николай, и събитията, в които се намира, и до каква степен ще го доведат... Това ми беше забавно да проучвам.
Докъде стига реализмът и къде стартира магическото в този филм, в случай че го има?
Дария Симеонова: Те са безусловно на ръба. Така както действителността и въображението, и цветността на този филм си поддържат връзка – съгласно мен това рядко се среща в българското кино. Различно е.
Стефка Янорова: Ние се заобичахме. Ето това в този момент и аз го виждам от екрана. Мисля, че това е най-ценното. Благодарна съм, най-много на Зорница, която съумя... Целият ни екип се заобича... А за тази химия, която има сред мен и Дария, в действителност съм безпределно признателна, тъй като тя е чудесна актриса. Много е хубаво това шерване. Просто е отлично. И Владо е превъзходен. И Геро е превъзходен. Тази заварка не може да се изясни с думи, по тази причина е по-добре да замълча, в действителност (Смее се – бел. а.).
Владимир Зомбори: В началото, като правихме пробите и кастингите, аз имах привилегията да бъда като сътрудник за самите проби. Но имаше нещо особено във връзка въпросната химия, за която всички приказват, което усетих със Стефка. Като обожател на нейната работа през годините, имам опцията да я следя, да я виждам в театрални постановки, във филми, в сериали. Много ми се искаше да бъдем сътрудници в този план и да създадем това нещо дружно – да разкажем тази история. Много се веселя, че по този начин се случи.
Колко широкоскроен би трябвало да е един артист, с цел да направи ролята, належащо ли е освен това, отвън чистия професионализъм?
Стефка Янорова: Нещата се преплитат. Смятам, че актьорите, които персонално на мен са ми доста забавни за гледане, са ми забавни и като хора. Така че, не мога да отделя едното от другото. Преживявайки това, което претърпява героинята ми Анастасия, стартира да си давам отговор персонално на себе си на някакви въпроси...
Владимир Зомбори: Ние направихме една доста добра подготовка с екипа. Седмица-две на срещи, диалози, опити с материала, диалози по тази толкоз наболяла тематика в нашето общество, и изобщо за опцията за забременяване измежду младежите. Успяхме бързичко всички да стартираме да мислим в една и съща посока, да се сплотим като екип. И това след това ни даде една добра основа за снимачния интервал. Чувствах се свободен да работя, да пробвам някакви неща, без да се тормозя...
Очаквате ли недоумение от страна на публиката, или провокации? Какво бихте споделили на хората, които имат такива проблеми?
Стефка Янорова: На всички хора, които имат такива проблеми, бих им поискала шанс и кураж. За другото, сигурно ще е провокация, сигурно доста хора ще изразят противоречие. Но това не значи, че не са нещата от живота. Така че, е ненужно да разсъждаваме повече...
Зорница София: Аз не съм цензор. Интересни са ми откровените реакции на хората. Филмът повдига много въпроси – морални, етични, религиозни, верски... Някои хора не са съгласни, че подобен вид родителство би трябвало да е вероятен, по тази причина е нелегално в България, както и в други страни, в трети страни пък е законно. Докато се подготвях, следвах една американска инфлуенсърка, която беше майка на двете деца на щерка си, която не можеше да износи. Те от самото начало имаха едно доста красиво разширено родителство. Е, може би, малко фризирано, като за Инстаграм.
Изобщо, в областта на възприятията не може да има закони. Интересно е да забележим какво има в тази непозната география, има ли компас в нея. Моят отговор е, че има. Приемането, даже не любовта, а приемането е отговорът. Това да може да приемем другия, неговите разнообразни от нашите решения и избори, даже да не сме съгласни с тях. Защото Чавдар, мъжът на Анастасия, в ролята на Геро, не го приема, макар че е свещеник. В духа е да можем да забележим истината на другия и да го приемем...
Много ми е любопитно по какъв начин в континента на възприятията, които не са изследвани, които за първи път усещаме, тъй като никой различен не е бил там преди нас – какъв брой елементарно може да се загубим и да потърсим в себе си, кое е компасът, кое е това, което постоянно може да ни покаже вярната посока...
Споменахте, че Геро играе свещеник, за какво избрахте той да е протестант?
Зорница София: Исках да има повече спънки в самото семейство на Анастасия. Знаете, че филмът е инспириран от същински случай, разказан ми от мой прочут лекар.
Това, което той ми сподели, е, че са били ужасно заедно семейство, само че брачният партньор просто не е пристигнал на раждането и се е изгубил в последните месеци, когато тя е ходила за прегледи. Колко неща могат да се объркат? С моята сценаристка трябваше да намислим вероятни проблеми и да засилим спора...
Какво е любовта в този филм – като положение, като развой, като премеждия, през които минава, и по какъв начин тази обич побеждава?
Владимир Зомбори: То е коктейл от тия неща, които казахте. В началото на историята, откакто всички персонажи се съгласяват, че това ще се случи, те са леко комплицирани, само че го желаят. По най-хубавия метод! Всеки дава най-хубавото от себе си това дете да се роди. Просто, по средата на пътя се появяват доста премеждия, само че най-важното е, че с чисти намерения влизат и с чисти намерения излизат от цялото това нещо, което е най-важното.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
По думите ѝ новият ѝ филм е отдаден на различния вид родителство: „ Виждаме какъв брой огромен проблем става придобиването на рожба за доста хора, за доста фамилии – млади и не толкоз млади. Ние преглеждаме различни случаи на родителство. В този изцяло откачен случай виждаме две дами и тяхното отношение към този неконвенционален вид родителство. Крайните и странни решения, и обстановки ми харесват, и е забавно да се види по какъв начин основните герои – дами, реагират на това “.
Историята е за живота на Елизабет (Дария Симеонова), брачна половинка ѝ Николай (Владимир Зомбори), и нейното семейство. Докато Бети се пробва да забременее, преследвайки мечтаното покачване в работата, получава следващата неприятна вест. Тогава майка ѝ (Стефка Янорова) взема съдбоносно решение – убеждава брачна половинка си (Герасим Георгиев-Геро), да финансира още един инвитро опит. Предстои избор, преплитащ морала, доверието и вярата, което хвърля цялото семейство в безпорядък.
Всеки от героите дава най-хубавото от себе си това дете да се роди, разяснява пред Българска телеграфна агенция Владимир Зомбори : „ Просто, по средата на пътя се появяват доста премеждия, само че най-важното е, че с чисти намерения влизат и с чисти намерения излизат от цялото това нещо, и това е най-важното “.
„ Още явявайки се на пробните фотоси, имах много въпроси в главата си. После се доверих напълно на Зорница София. Помня, че имахме един доста прекрасен диалог, в който си споделих, че просто ще се доверя и ще направя това, което мисля, че би трябвало да направя, без да задавам доста въпроси “, споделя пред Българска телеграфна агенция Стефка Янорова .
Реалността, въображението и цветността си поддържат връзка в този филм, и съгласно мен това рядко се среща в българското кино, споделя пред Българска телеграфна агенция Дария Симеонова .
В „ 3.0 кг благополучие “ останалите функции се извършват от Герасим Георгиев-Геро, Жаклин Дочева, Димитър Димитров, Емона Соколова, Николай Тодоров, Димитър Селенски, Валентина Панова, Цвета Балийска, Иво Аръков. Сценаристи са Виктория Пенкова, Зорница София и Петър Делчев, оператор е Мартин Чичов, а музиката е на Михаил Йосифов. Звукорежисьори са Александър Попов, Георгий Колотило и Мартин Бочев. Режисьор на монтажа е Мартин Савов.
Режисьорът Зорница София и актьорите Стефка Янорова, Владимир Зомбори и Дария Симеонова пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – за майката и различното родителство, за човешките им и актьорски несъгласия при основаването на кино лентата, за любовта, до каква степен стига реализма и къде стартира магическото, чакат ли недоумение от страна на публиката, или провокации...
Ясно е за какво филмът се споделя „ 3.0 кг благополучие “, само че за какво избрахте тъкмо тези думички?
Зорница София: Много дами незабавно се сещат, че става въпрос за бебе, а доста мъже мислят, че е дрога. Така че, не е доста ясно. Зависи кой какво си е качил в хардуера, тогава го чете по друг метод. Това, несъмнено, е в кръга на шегата.
Двете истории – и, който първоначално се споделяше „ Бебе “, ми хрумнаха незабавно след премиерата на „ Воевода “ (Филм на Зорница София от 2017 година, преглежда живота на българската хайдутка Румена челник, въодушевен от едноименния роман на Николай Хайтов – бел. а.) и аплайвах незабавно в НФЦ (Национален кино център – бел. а.). На „ Майка “ по-бързо му потеглиха нещата, по-бързо беше селектиран и по-бързо стана като филм, до момента в който този много се изтеза с кандидатствания, съдиха го, какво ли не се случи...
Понеже пуснах двата плана дружно – „ Майка “ и „ Бебе “, почнаха да ми се подиграват дали идващия ще се споделя „ Тъща “. Казах си, че няма да оставя по този начин нещата, тъй като така и така нямам концепция за „ Тъща “. Исках да е малко по-завоалирано, и мисля, че с „ 3.0 кг благополучие “ улучвам...
И тук майката е центъра на историята. Това последователност ли е, самобитно продължение или друга позиция по тематиката?
Дария Симеонова: Друга позиция... Отново играя жена, която има репродуктивни проблеми (Дария Симеонова играе основната роля в „ Майка “ – бел. а.), само че тук към този момент идват едни малко по-съвременни фактори, които се отразяват, а точно стрес, жадност за кариера, динамично всекидневие – това да се вгледаме в себе си и да разберем същински какво желаем и към какво се стремим. Така че, несъмнено съгласно мен е една друга позиция, само че, за жалост, е същият проблем...
Зорница София: То не е тъкмо за майката... Това е по-скоро различен вид родителство. Защото виждаме какъв брой огромен проблем основава на доста хора, на доста фамилии – млади и не толкоз млади, компликацията при придобиване на рожба.
Стана ми забавно да разгледаме различни случаи на родителство. В този изцяло откачен случай виждаме две дами и тяхното отношение към този неконвенционален, различен вид родителство. Крайните и странните решения, и обстановки доста ми харесват и ми е забавно да видя по какъв начин основните герои – дами, реагират на това.
Имахте ли човешки, актьорски, вътрешни несъгласия при поемането на ролята?
Дария Симеонова: Да, имах и човешки, и актьорски. На моменти ми беше доста извънредно. Признавам си, чисто актьорски се пробвах да намеря моя вътрешна мотивация. Има една доста последна сцена, в която моята героиня Елизабет се напива и изрича едни крайни неща. Това ми беше в действителност ужасно несъгласие – и на мен като човек, и в персонажа, с цел да го оправдая и схвана. Тук доста ми оказа помощ Зорница, не мога да го скрия... И това, че застанах пред Стефка Янорова, която за мен е персонална богиня, както споделя Геро във кино лентата, само че тя е такава като актьор и създател, както и Владо Зомбори. Заедно успяхме да мотивираме това цялото нещо. Но да, имах си своите моменти... (Смее се – бел. а.).
Стефка Янорова: Имах своите несъгласия по-скоро преди началото на фотосите. Още явявайки се на пробните фотоси, имах много въпроси в главата си. После се доверих напълно на Зорница София. Помня, че имахме един доста прекрасен диалог, в който аз си споделих, че просто ще се доверя и ще направя това, което мисля, че би трябвало да направя, без да задавам доста въпроси...
Владимир Зомбори: Аз нямах никакви несъгласия и в този момент ще Ви кажа за какво. Като прочетох сюжета, си споделих, че в случай че се съглася да го направя този филм, автоматизирано ще приема решенията, които взима моят персонаж. Така и стана. Това, с което се занимавах, бяха въпросите в главата на този човек – Николай, и събитията, в които се намира, и до каква степен ще го доведат... Това ми беше забавно да проучвам.
Докъде стига реализмът и къде стартира магическото в този филм, в случай че го има?
Дария Симеонова: Те са безусловно на ръба. Така както действителността и въображението, и цветността на този филм си поддържат връзка – съгласно мен това рядко се среща в българското кино. Различно е.
Стефка Янорова: Ние се заобичахме. Ето това в този момент и аз го виждам от екрана. Мисля, че това е най-ценното. Благодарна съм, най-много на Зорница, която съумя... Целият ни екип се заобича... А за тази химия, която има сред мен и Дария, в действителност съм безпределно признателна, тъй като тя е чудесна актриса. Много е хубаво това шерване. Просто е отлично. И Владо е превъзходен. И Геро е превъзходен. Тази заварка не може да се изясни с думи, по тази причина е по-добре да замълча, в действителност (Смее се – бел. а.).
Владимир Зомбори: В началото, като правихме пробите и кастингите, аз имах привилегията да бъда като сътрудник за самите проби. Но имаше нещо особено във връзка въпросната химия, за която всички приказват, което усетих със Стефка. Като обожател на нейната работа през годините, имам опцията да я следя, да я виждам в театрални постановки, във филми, в сериали. Много ми се искаше да бъдем сътрудници в този план и да създадем това нещо дружно – да разкажем тази история. Много се веселя, че по този начин се случи.
Колко широкоскроен би трябвало да е един артист, с цел да направи ролята, належащо ли е освен това, отвън чистия професионализъм?
Стефка Янорова: Нещата се преплитат. Смятам, че актьорите, които персонално на мен са ми доста забавни за гледане, са ми забавни и като хора. Така че, не мога да отделя едното от другото. Преживявайки това, което претърпява героинята ми Анастасия, стартира да си давам отговор персонално на себе си на някакви въпроси...
Владимир Зомбори: Ние направихме една доста добра подготовка с екипа. Седмица-две на срещи, диалози, опити с материала, диалози по тази толкоз наболяла тематика в нашето общество, и изобщо за опцията за забременяване измежду младежите. Успяхме бързичко всички да стартираме да мислим в една и съща посока, да се сплотим като екип. И това след това ни даде една добра основа за снимачния интервал. Чувствах се свободен да работя, да пробвам някакви неща, без да се тормозя...
Очаквате ли недоумение от страна на публиката, или провокации? Какво бихте споделили на хората, които имат такива проблеми?
Стефка Янорова: На всички хора, които имат такива проблеми, бих им поискала шанс и кураж. За другото, сигурно ще е провокация, сигурно доста хора ще изразят противоречие. Но това не значи, че не са нещата от живота. Така че, е ненужно да разсъждаваме повече...
Зорница София: Аз не съм цензор. Интересни са ми откровените реакции на хората. Филмът повдига много въпроси – морални, етични, религиозни, верски... Някои хора не са съгласни, че подобен вид родителство би трябвало да е вероятен, по тази причина е нелегално в България, както и в други страни, в трети страни пък е законно. Докато се подготвях, следвах една американска инфлуенсърка, която беше майка на двете деца на щерка си, която не можеше да износи. Те от самото начало имаха едно доста красиво разширено родителство. Е, може би, малко фризирано, като за Инстаграм.
Изобщо, в областта на възприятията не може да има закони. Интересно е да забележим какво има в тази непозната география, има ли компас в нея. Моят отговор е, че има. Приемането, даже не любовта, а приемането е отговорът. Това да може да приемем другия, неговите разнообразни от нашите решения и избори, даже да не сме съгласни с тях. Защото Чавдар, мъжът на Анастасия, в ролята на Геро, не го приема, макар че е свещеник. В духа е да можем да забележим истината на другия и да го приемем...
Много ми е любопитно по какъв начин в континента на възприятията, които не са изследвани, които за първи път усещаме, тъй като никой различен не е бил там преди нас – какъв брой елементарно може да се загубим и да потърсим в себе си, кое е компасът, кое е това, което постоянно може да ни покаже вярната посока...
Споменахте, че Геро играе свещеник, за какво избрахте той да е протестант?
Зорница София: Исках да има повече спънки в самото семейство на Анастасия. Знаете, че филмът е инспириран от същински случай, разказан ми от мой прочут лекар.
Това, което той ми сподели, е, че са били ужасно заедно семейство, само че брачният партньор просто не е пристигнал на раждането и се е изгубил в последните месеци, когато тя е ходила за прегледи. Колко неща могат да се объркат? С моята сценаристка трябваше да намислим вероятни проблеми и да засилим спора...
Какво е любовта в този филм – като положение, като развой, като премеждия, през които минава, и по какъв начин тази обич побеждава?
Владимир Зомбори: То е коктейл от тия неща, които казахте. В началото на историята, откакто всички персонажи се съгласяват, че това ще се случи, те са леко комплицирани, само че го желаят. По най-хубавия метод! Всеки дава най-хубавото от себе си това дете да се роди. Просто, по средата на пътя се появяват доста премеждия, само че най-важното е, че с чисти намерения влизат и с чисти намерения излизат от цялото това нещо, което е най-важното.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ