Наистина ли във всяка смокиня има по една умряла оса?
В сезона на смокините надали някой пропуща опцията да се насити на тези сладки и сочни плодове. В обществените мрежи обаче от ден на ден се популяризира изказванието, че смокините се опрашват от смокинови оси и надлежно тези дребни инсекти остават приклещени и умират в плода.
Предвид тази информация, мнозина се питат и дали в действителност във всяка смокиня има по една умряла оса и допустимо ли е дружно с плода да изяждаме и по една смокинова оса. Отговор на този въпрос дава екологът Майк Шанахан, който е създател на книгата Gods, Wasps and Stranglers: The Secret History of Fig Trees, пред Bon Appetit.
Най-напред той коментира какво съставляват смокините, защото доста хора надали са наясно. Оказва се, че смокините в действителност са обърнати от вътрешната страна на открито цветя. Всяка " топка " от растителна тъкан е осеяна със стотици дребни пъпки, които цъфтят в шушулката. С други думи, вътрешността на всяка смокиня се развива от стотици обособени плодни цветя.
Колкото до опрашването на смокините, в наши дни доста от сортовете в действителност не изискват опрашване. Докато някои се самоопрашват обаче, други се нуждаят от смокинови оси за опрашване. По думите на Майк Шанахан извън няма метод да създадем разликата, само че в случай че смокинята съдържа семена, то тя би трябвало да е била опрашена от смокинова оса.
Друго, което евентуално не знаем за смокините е, че всички са формирани от мъжки и женски цветове. Но тези плодове, които ядем, съдържат или едните, или другите. За да опраши тези типове, женска смокинова оса (дълга единствено няколко милиметра) си проправя път в неядлива и неузряла мъжка смокиня, където снася яйцата си в цветята. Докато провира тялото си обаче, крилете ѝ се изтръгват и защото пространството е тясно, не ѝ остава излаз, предава lifestyle.bg.
След това мъжкото поколение (което е безкрило) на тази смокинова оса се чифтосва с женското (което е крилато), преди да употребява челюстите си, с цел да прокара излаз през смокинята, с цел да може женските да отлетят.
Преди това обаче оплодена женска оса събира прашец от мъжките цветове и оставя " изхода за бягство " недосегаем за мъжкото поколение и осата майка.
В случай че пък смокиновата оса по простъпка влезе в женска смокиня, тя няма къде да снася яйца. Тя просто ще опраши тези цветя и ще почине, без да сътвори поколение. Така или другояче, животът на женската смокинова оса рядко е по-дълъг от 48 часа - това време даже не е задоволително дълго, с цел да се нахрани, т.е. всички пътища водят към сигурна гибел.
Това обаче надалеч не значи, че когато ядем смокини, ядем и смокиновите оси, починали в тях. Можем да бъдем спокойни, с помощта на ензим, който насекомото създава, с цел да разгради единствено себе си още преди смокинята да доближи до нас. Затова, когато попаднем на хрупкави късчета в плода, е успокояващо да знаем, че това в действителност са семена, а не частички от смокинова оса.
Полезно е да сме наясно също с това, че смокинята и смокиновата оса са напълно подвластни едни от други, с цел да оцелеят. И това е коеволюция, която се случва от към 80 милиона години - или още надалеч преди изгубването на последните динозаври.
Предвид тази информация, мнозина се питат и дали в действителност във всяка смокиня има по една умряла оса и допустимо ли е дружно с плода да изяждаме и по една смокинова оса. Отговор на този въпрос дава екологът Майк Шанахан, който е създател на книгата Gods, Wasps and Stranglers: The Secret History of Fig Trees, пред Bon Appetit.
Най-напред той коментира какво съставляват смокините, защото доста хора надали са наясно. Оказва се, че смокините в действителност са обърнати от вътрешната страна на открито цветя. Всяка " топка " от растителна тъкан е осеяна със стотици дребни пъпки, които цъфтят в шушулката. С други думи, вътрешността на всяка смокиня се развива от стотици обособени плодни цветя.
Колкото до опрашването на смокините, в наши дни доста от сортовете в действителност не изискват опрашване. Докато някои се самоопрашват обаче, други се нуждаят от смокинови оси за опрашване. По думите на Майк Шанахан извън няма метод да създадем разликата, само че в случай че смокинята съдържа семена, то тя би трябвало да е била опрашена от смокинова оса.
Друго, което евентуално не знаем за смокините е, че всички са формирани от мъжки и женски цветове. Но тези плодове, които ядем, съдържат или едните, или другите. За да опраши тези типове, женска смокинова оса (дълга единствено няколко милиметра) си проправя път в неядлива и неузряла мъжка смокиня, където снася яйцата си в цветята. Докато провира тялото си обаче, крилете ѝ се изтръгват и защото пространството е тясно, не ѝ остава излаз, предава lifestyle.bg.
След това мъжкото поколение (което е безкрило) на тази смокинова оса се чифтосва с женското (което е крилато), преди да употребява челюстите си, с цел да прокара излаз през смокинята, с цел да може женските да отлетят.
Преди това обаче оплодена женска оса събира прашец от мъжките цветове и оставя " изхода за бягство " недосегаем за мъжкото поколение и осата майка.
В случай че пък смокиновата оса по простъпка влезе в женска смокиня, тя няма къде да снася яйца. Тя просто ще опраши тези цветя и ще почине, без да сътвори поколение. Така или другояче, животът на женската смокинова оса рядко е по-дълъг от 48 часа - това време даже не е задоволително дълго, с цел да се нахрани, т.е. всички пътища водят към сигурна гибел.
Това обаче надалеч не значи, че когато ядем смокини, ядем и смокиновите оси, починали в тях. Можем да бъдем спокойни, с помощта на ензим, който насекомото създава, с цел да разгради единствено себе си още преди смокинята да доближи до нас. Затова, когато попаднем на хрупкави късчета в плода, е успокояващо да знаем, че това в действителност са семена, а не частички от смокинова оса.
Полезно е да сме наясно също с това, че смокинята и смокиновата оса са напълно подвластни едни от други, с цел да оцелеят. И това е коеволюция, която се случва от към 80 милиона години - или още надалеч преди изгубването на последните динозаври.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ