В сезона на отпуските и пътешествията е интересно как си

В сезона на отпуските и пътешествията е забавно по какъв начин си е представял античният българин света, имал ли е разбиране за часовите зони, къде съгласно него се е намирал Раят, който пътешественици и в предишното, а и през днешния ден се стремят да открият. А какво е имало накрай света. За всичко това хората по нашите земи са черпили сведения от старозаветни текстове, от описания на пътешественици, чиито разкази са циркулирали от древността и през Средновековието по нашите земи. Така да вземем за пример се е смятало, че една от 4-те реки, слизащи от Рая в нашия свят се влива в Черно море.

Това е Истър, както е остарялото име на Дунава. Между другото и средновековният българин също както днешният е бил колеблив дали земята е сферична или е плоска - изключително втората визия през днешния ден набира от ден на ден почитатели по света и у нас.
Египетският Козма
Старозаветните показа за устройството на земята и нейното население са систематизирани и интерпретирани от египетския странник, духовник и историк Козма Индикоплевст в неговата Християнска топография, преведена на славянски евентуално през X век. Самото съчинение е от VI век. Според него земята е плоска и правоъгълна, като „ се простира по дължина от изток към запад, а по широчина – oт север към юг “. Океанът, който я заобикаля, в същото време я разделя на две, изолирайки обитаемата част на сушата от най-източната част, където преди Потопа обитавали хората „ и където в този момент се намира Раят “. Водите на океана образуват в сушата четири залива, тоест морета, по които може да се плава – Ромейското (т.е. Средиземно море), Арабското, наричано още Червено море, Персийското и Каспийското. Земята е разграничена на три пояса (климатични зони): северна, южна и междинна, като единствено последната е заселена заради подобаващия междинен климат. Върху нея са обособено седем климата или часови зони, в които слънцето изгрява и залязва по друго време. Народите, които обитават земята, са потомци на синовете на праведния Ной, който Бог запазил от Потопа; земята е разграничена сред тях по метод, указан в библейската книга Битие. От него (Моисей), като заимстват, споделя Козма, и езическите философи разделят земята на три елементи: Азия, Ливия (Африка) и Европа, тоест Изток, Юг и Север. На изток и в земите, близки до източните, живеят индийците; етиопците заемат земите, които се простират на юг; на запад живеят келтите, а на север обитават скитите, написа " Телеграф ".
Фисон
Четирите най-големи реки „ извират от Рая, прекосяват океана и още веднъж извират в нашата (обитаемата) земя “ - Фисон, която назовават Инд или Ганг “, Геон (Нил), която идва от етиопските лимити, Тигър и Ефрат, които „ прекосяват областите, ситуирани сред Персия и Персийския залив “.

В своето съчинение създателят е описал разнообразни страни и нации, обръщайки особено внимание на Етиопия и Индия, които посетил. Отделно е разказал за остров Тапробан (Цейлон, през днешния ден Шри Ланка ), за неговата чудна природа с невиждани растения и животни и в детайли се е спрял на търговията със слонова кост, подправки, скъпи тъкани, злато и скъпоценни камъни, екзотични животни. Споменал е също за най-източната земя – Цинистан (Китай), откъдето идва коприната.

Четирите божествен реки се загатват и в Отломките по космография и география на Константин Костенечки, във фрагмента „ За Едем “ (т.е. за Рая); отново там създателят е показал имената на 36 други огромни реки и 12 планини и е дал къси пояснения за 4-те морета и за 7-те климата (часови зони). Тъй като Константин е възпроизвел възгледа за сферичния образ на земята, у него поясите (климатичните зони) са 5: два студени (на полюсите), един парещ (на екватора) и 2 междинни, от двете му страни, които са годни за обитаване. Фрагментът за 4-те божествен реки е представен от създателя и в формираното от него житие на диктатор Стефан Лазаревич, За първата от тях обаче се споделя следното:

„ Фисон съгласно книгата „ Битие “ обкръжава Евилатската земя (Индия) и (после) извира при нас. Тази река се назовава Истър и Газ и Истър и Дунав от траките. Тя извира на запад при Пеонската планина, която се простира от Сицилийското море до германците при Северния океан. Оттам обаче тече на изток и се влива в Евксинския понт (Черно море) посредством пет устия... “
Дакия
Пак в житието на диктатор Стефан Константин е присъединил и едно изложение на „ региона Далмация или Дакия, страната на днешните сърби “, в което с изключение на Дунав е загатнал Сава („ още една всред 36-те популярни реки “) и е разказал за столицата Белград. Известно е независимо географско съчинение с сходно заглавие, дело на книжовника от XV век Димитър Кантакузин – за жалост, познато единствено във фрагменти.

На Константин Костенечки принадлежи преводът и на едно известно гръцко изложение на сухоземните и морските пътища и дистанции сред страните, пристанищата и морските станции в „ обитаемата земя “, което той е присъединил нак парадайса на своите космографско-географски откъслеци под заглавието „ Съмотрение въселеннъйе “. Пак в Откъслеците е поместена и една карта на познатата земя, изобразена като кръг с Йерусалим в центъра. От Йерусалим излизат 4 двойни линии, които разделят кръга на 4 елементи – Изток, Запад, Север и Юг. Крайната точка на север е Тулският остров; на запад е маркирано „ нашето море “ (Средиземно), което свършва до испанското пристанище Кадес („ Гадири “). Между Египет и Йерусалим се намира Червено море, на североизток – Каспийко море, а на югоизток - Индийският океан, неправилно маркиран като Червено (втори път) вместо Еритрейско море, както е бил назоваван. Като последна точка на изток, след Източното море е посечен Афсалом. Кръгът е заобиколен и кръстосан от изток на запад от международния океан. Изследователите са открили, че картата в съществени черти подхожда на текста на Откъслеците, само че най-вероятно е била заета от някой от неговите по-ранни източници.
Серафими пазят портите
Един от най-любопитните и богати извори на достоверни и фантастични географско-етнографски сведения в южнославянския репертоар е „ Александрията “ – разказ за живота на Александър Македонски, великия военачалник, превзел всички земи по пътя си от Балканите до Индия и стигнал чак до „ к парадайса на света “.

Романът е преведен още в старобългарската ера – това е така наречен Хронографска Александрия, която е непокътната само в състава на обемистите съветски хронографски сводове от XV-XVI век. Вероятно през втората половина на XIV век на Балканите е зародил нов, сръбски превод, изработен въз основа на друга, по-християнизирана гръцка версия. Особено провокативни за въображението на читателя са описанията на местата и съществата, които Александър и спътниците му срещат „ нак парадайса на света “: „ диви индивиди, големи на растеж, космати и човекоядци; други с по 6 ръце и 6 крака; други с кучешки глави или без глави, с очи и уста на гърдите; големи ръци, които отвличат хора и коне в морето и какво ли още не. Тук е разказан Островът на блажените, където живеят „ голите мъдреци “: той се намира в реката Океан, а от него се вижда „ огромната медна планина “, зад която е Раят - недосегаем за живите, защитаван от „ шестокрили серафими с пламтящо оръжие “.

По информация от изложбата „ Четивото за миряни в късното Средновековие (ХIV-ХVIII век) “, план на Института за литература към Българска академия на науките и Фонд „ Научни проучвания “.