Преди 200 години хората са преживяли „годината без лято“
В Северна Америка, Европа и Азия лятото на 1816 година било извънредно студено и дъждовно, със слана и сняг през юни и юли. Въздействието на „ Годината без лято “ се усещало няколко години по-късно с продължаващ дефицит на храна и стопански усложнения в доста райони.
Днес учените учат събития като „ Годината без лято “, с цел да схванат по-добре въздействието на естествените бедствия върху околната среда и човешкото общество.
Годината без лято
Преди повече от 200 години, лятото на 1816 година, се случило нещо извънредно. В Северна Америка, Европа и Азия времето било студено и дъждовно.
През юни и юли имало слана и сняг и нямало реколтата. Този необикновен метеорологичен модел стана прочут като „ Годината без лято “ и оказа доста въздействие върху света по това време.
Причината за „ Годината без лято “ е мощно вулканично изригване на индонезийския остров Сумбава. На 10 април 1815 година вулкана Тамбора изригнал, изхвърляйки милиони тонове пепел, газ и парчета в атмосферата.
Изригването било най-голямото в записаната история и провокирало световно намаляване на температурите, което довело до необикновени метеорологични модели през идната година.
Какво аргументи това изригване?
Това се усетило по целия свят. В Европа времето било изключително тежко, с изобилен снеговалеж и слана през юни и юли.
Студът и влажните условия довели до загуба на реколтата и дефицит на храна, което аргументи необятно публикувано страдалчество и апетит. Ситуацията се влошила от продължаващите политически и стопански катаклизми в доста страни, в това число война и обществени безредици.
Когато изригне вулкан, той прави освен това от това да бълва облаци пепел, които могат да охладят даден район за няколко дни и да попречат на пътуването със аероплан. Освен тези неща изхвърля и серен диоксид, оповестява НАСА.
Ако изригването е задоволително мощно, то изхвърля този серен диоксид високо в стратосферата, на повече от 10 благи над земната повърхнина. Там горе серният диоксид реагира с водните пари, с цел да образува сулфатни аерозоли.
Тъй като тези аерозоли се носят над надморската височина на дъжда, те не се отмиват. Вместо това те се задържат, отразявайки слънчевата светлина и охлаждайки повърхността на Земята, което е повода за времето и климатичните въздействия от изригването на Тамбора да се появят повече от година по-късно.
Освен това се счита, че това било най-смъртоносното вулканично изригване в човешката история с брой на починалите от минимум 71 000 души, като 12 000 бяха убити непосредствено от изригването, съгласно списанието Progress in Physical Geography .
Въпреки провокациите, „ Годината без лято “ имаше и позитивни резултати. Това докара до нараснал интерес към прогнозирането на времето и създаването на нови селскостопански техники, които да бъдат по-добре приспособени към непредсказуемите метеорологични модели.
Например фермерите започнаха да засаждат по-устойчиви култури, като картофи, които можеха да оцелеят в по-студени и влажни условия.
Днес учените учат събития като „ Годината без лято “, с цел да схванат по-добре въздействието на естествените бедствия върху околната среда и човешкото общество.
Изригването на вулкана Тамбора служи като увещание за взаимосвързаността на системите на нашата планета и значимостта на готовността и устойчивостта в лицето на непредвидени събития.
Може да се случи още веднъж?
Изригвания от мащаба на Тамбора се случват приблизително един път на всеки 1000 години, само че по-малки събития към момента могат доста да повлияят на климата.
Изригването на Кракатау, който аргументи най-силния тон в историята, през 1883 година в Индонезия провокира световно изстудяване съвсем пет години по-късно, макар че изхвърли по-малко материал в атмосферата от Тамбора.
По сходен метод Пинатубо през 1991 година във Филипините стана причина световните температури да се охладят с към 1 градус. Изригвания от подобен мащаб обаче са към една шеста от размера на изригването на Тамбора и се случват един път на всеки 100 години.
Всеки от тези вулкани може да изригне още веднъж, може би в мащаб на Тамбора или по-голям.
Темата за това по какъв начин вулканите въздействат на климата е относително нова. Учените не потвърдиха връзката сред вулканичните изригвания и световното изстудяване до 60-те и 70-те години на предишния век.
Заключение
В умозаключение, „ Годината без лято “ беше удивително събитие, което оказа надълбоко въздействие върху света.
То е породено от най-голямото вулканично изригване в записаната история, което докара до необикновени метеорологични модели и неуспех на реколтата по целия свят.
Въпреки че аргументи необятно публикувани компликации и премеждия, то също по този начин докара до значим прогрес в прогнозирането на времето и селското стопанство.
Днес „ Годината без лято “ припомня за силата на природата и нуждата от подготвеност и резистентност при непредвидени събития.
Прочети още:
- Най-големият вулкан в света, който е супер деен
- Удивителни Факти за Земята, Които да ви Напомнят Защо е Невероятна
- Тайните на морските дълбини
- Змийският остров – Най-страшното място на земята
- 10-те най-екстремни места на Земята
