В Съюза на българските писатели има 1657 души. Поне толкова

В Съюза на българските писатели има 1657 души. Поне толкоз са посочени в секция „ Членове на Съюз на българските писатели “ в уеб страницата му.

Актуалността на листата е условна, меко казано. По-лесно ще е да изброим живите представители на организацията, в сравнение с починалите създатели, които още " участват " в него.

Сред тези 1657 души са и Иван Вазов, Елин Пелин, Ран Босилек, Гео Милев, през Иван Шишманов и Богдан Филов, до Атанас Далчев, Йордан Радичков, Валери Петров и Вера Мутафчиева, за които по справедливи аргументи можем да приемем, че не са дали своят вот за днешното управление на Съюз на българските писатели.

Естествено, няма да видите техните подписи под декларацията на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, която жигосах Джон Малкович и " услужливците, довели го в Народния спектакъл " поради концепцията му да режисира пиесата " Оръжията и индивидът ".

Няма и по какъв начин да предположим какъв брой от действителните членове на организацията въобще са разбрали, че от тяхно име се тиражират обвинявания в " злобен цинизъм ", " неприличен и унизителен за народа ни акт ", и " подигравка с хиляди жертви, паднали за свободата и съединението на родината ".

Поводът: на 7 ноември Народният спектакъл ще покаже премиерата на антивоенната ирония на Джордж Бърнард Шоу, в която действието се развива край Драгоман, към края на Сръбско-българската война от 1885 година

" Оръжията и индивидът " не е написана, с цел да ругатни България, която пази своето Съединение на бойното поле.

Написана е, с цел да се надсмее над сантименталното героизиране и възвеличаване на всяка война и да покаже действителната картина на страха, гибелта и човечността през историята на семейство на български офицери и един швейцарски наемник от страната на " врага ".

Това, което вади от нерви УС на Съюза на българските писатели, е иронията на драматурга към героите му. Майор Петков изяснява, че къпането е рисково за човешкото здраве, брачната половинка му е типична селска жена с претенциите на виенска аристократка, с военна дисциплинираност за разлика от мъжете, а кандидат-зетят ухажва слугинята повече от бъдещата си брачна половинка.

Такава " открита клевета против страната и народа ни " Съюзът на българските писатели няма да търпи.

Отварям заглавната страница, където има вести от живота на Съюза. Разбирам, че са подкрепени от " Национален фонд просвета ". Няма да е от купувачи на книги, я. Продължавам обаче да не разбирам кои са тези хора.

Тръгвам да чета кой съответно желае да пъди Джон Малкович от българската сцена. Средната възраст на Управителния съвет е 70 години, а най-познатото име е на Иван Гранитски.

После се сещам, че когато баба и дядо, светла им памет, използваха думата „ Съюза “, постоянно, без изключение, имаха поради Съветския.

Оказва се, че Съюз на българските писатели провежда разнообразни състезания, има издания, действия и интензивности, за които също разбирам за първи път в живота си, а съм човек, работил 6 години в БНР, приключил Българска лингвистика в СУ и разгласил хиляди страници журналистика и лирика на български език, част от които – на хартия.

Все още единственото, което знам за тях, е, че не харесват Джон Малкович.

Текстът на Съюз на българските писатели против Малкович е оповестен в органа на съюза – вестник „ Словото през днешния ден “, евентуално издаван също с пари от Министерството на културата, нямам концепция, почтено казано, върху яркочервен декор.

В съзнанието ми непринудено изскачат подиуми от кино лентата „ Да бъдеш Джон Малкович “, който съм гледала преди повече от 20 години.

Героят на Джон Малкович и хората от неговото обграждане са хванати в клопката на административнa постройка, чиито тавани, стени и пространства са в пъти по-малки от предстоящото. Усещането за бюрократичен парадокс, който тази образна метафора основава, безусловно затиска фена и оставя у него като че ли вечно светната една алена лампичка, която припомня, че канцеларията не е място, добре пригодено за хора.

Ти можеш да се напъхаш там, само че неизбежно би трябвало да се смалиш.

Представям си Джон Малкович в постройката на Съюз на българските писатели.

Всъщност не мога да си го показва. Но пък настоящите членове на Съюз на българските писатели, колкото и да са в реалност, съумявам да си ги показва вътре вкупом. Всичките дружно. Целият съюз.

Връщам се, с цел да потърся име на създател, който съм чела или най-малко чувала - тъй като това изявление от името на надали не всички български писатели ми подсказва, че очевидно всички те членуват в Съюз на българските писатели.

Не го откривам - и няма по какъв начин да е друго. " Органът " на Съюза на писателите " Словото през днешния ден " води люта война освен против Малкович, само че и против човек като Георги Господинов.

Може би е редно да се каже " Ние, българските писатели, без тоя, тоя и тоя “, тъй като очевидно описът с членове на Съюза, въпреки и внушително просторен, изключва най-малко двама-трима, без да броим и покойниците.

Не дочитам изказването. Трябваше да се постараят малко повече.

Дали едни пари от обичания на българския създател и актьор фонд „ Култура “ този път са отишли за същинска просвета и това е възмутило мнозина, можем единствено да гадаем.

Това, което може изрично да се заключи обаче е, че „ всички против един “ е отколешното житейско мото на сврения в своята бюрократична хралупка тоталитарен човек, който още веднъж се пробва да си проправи път към светлините на прожекторите на историческата сцена в България. А демокрацията, била тя и фасадна, наподобява застрашена повече от всеки път в най-новата ни история.

И в случай че през днешния ден кой тим ще предпочетеш е просто въпрос на мнение и усет, сещате се – едни харесват Бърнард Шоу, други – формалния орган на Съюз на българските писатели, то от на следващия ден залогът за сходен избор може да се окаже доста по-скъп, в сравнение с си представяме.

И тогава Фондът няма да помогне. Ще си плащаме сами.