Звяра
В актуалния свят миграцията се трансформира в един от най-големите обществени и филантропични проблеми. Хиляди хора напущат домовете си всяка година в търсене на сигурност, работа и по-добър живот. Един от най-известните и рискови знаци на това събитие е влакът, прочут като Ла Бестия (La Bestia), или казано на български - Звяра.
Това име се употребява за мрежа от товарни влакове, които минават през Мексико и се трансформират в средство за напредване на хиляди мигранти от Централна Америка към границата със Съединените щати.
Прякорът
Името Ла Бестия идва от испанската дума bestia, която значи " звяр " или " страшилище ". Това название не е инцидентно. Влакът получава това име поради голямата заплаха, която крие за хората, които се качват върху него.
Товарните влакове не са предопределени за транспорт на пасажери. Въпреки това мигрантите се качват върху покривите на вагоните или сред тях, с цел да се придвижват на север. Много от тях губят живота си или получават тежки пострадвания по време на пътуването, което прави името Звяра изцяло целесъобразно.
Кои са хората, които употребяват влака?
Повечето, които употребяват Ла Бестия, идват от страни в Централна Америка като Мексико, Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор. В тези страни доста хора живеят в последна беднотия и се сблъскват с принуждение, проведена престъпност и липса на благоприятни условия за работа. За тях пътуването към Съединени американски щати наподобява като късмет за по-добър живот.
Мигрантите постоянно потеглят на път с малко пари и без нужните документи. Поради тази причина те не могат да употребяват законни транспортни средства и се принуждават да се качват на товарните влакове. Пътуването може да продължи седмици и включва доста рискове.
Опасностите по пътя
Пътуването с Ла Бестия е извънредно рисковано. Мигрантите се качват върху движещите се влакове и би трябвало да се държат крепко, до момента в който те минават през стотици километри. Понякога се връзват и с въжета, а преди този момент са се качили в придвижване, защото държавното управление е построило по границата високи и непреодолими огради към регионите на гарите, където тренът стопира или скоростта му е понижена. Една неверна стъпка може да докара до рухване под колелата на влака, отрязани крака и така нататък
Тези, които са в бизнеса поучават: " Ако попаднат краката ти под влака и той ги ампутира, събери сили и постави и главата си на релсите! "
Освен това съществуват и други съществени рискове. По маршрута постоянно работят незаконни групи, които атакуват мигранти, ограбват ги или ги отвличат за изнудване. Много хора стават жертва на принуждение или трафик на хора.
Липсата на храна, вода и здравна помощ също прави пътуването още по-трудно.
Маршрутът на влака
Ла Бестия не е един съответен трен, а система от товарни влакове, които минават през разнообразни елементи на Мексико. Пътуването нормално стартира покрай границата сред Гватемала и Мексико. Оттам влаковете се движат на север през разнообразни щати на страната.
По пътя мигрантите постоянно би трябвало да сменят влакове и да чакат с дни, до момента в който се появи идващият. Маршрутът минава през огромни индустриални и селскостопански райони, а крайната цел на доста от пътуващите е да доближат до северната граница на Мексико, откъдето да опитат да преминат в Съединените щати.
Интересни обстоятелства
Много медии го назовават El Tren de la Muerte (Влака на смъртта), тъй като годишно десетки хора умират или тежко се нараняват.
Смята се, че сред 70 000 и 100 000 мигранти се качват на влаковете всяка година, макар очевидната заплаха.
Много хора губят крака или получават контузии, падайки сред вагоните, а някои изчезват безследно.
Ако се наблюдава цялата пътека от южната граница до северната, влакът минава над 3 000 километра.
Някои мигранти се връщат и пробват да преминат пътя повече от един път, защото първият опит постоянно приключва несполучливо.
Истории за Ла Бестия са показвани в документални филми, книги и журналистически репортажи, като акцентират персоналните прекарвания на мигрантите.
Има случаи на фамилии, които пътуват с дребни деца, изправяйки се пред даже по-големи рискове, тъй като децата не могат да се държат устойчиво на покрива на вагоните.
В някои градове доброволци хвърлят храна и вода към влака. Малки приюти дават краткотрайно заслон и здравна помощ.
Ла Бестия се е трансформирал в знак на миграционната рецесия, показвайки отчаянието и смелостта на хората да поемат голям риск за късмет за живот.
Много мигранти споделят, че по време на пътуването се основават мощни връзки сред пътуващите, които си оказват помощ взаимно да оцелеят, даже когато са изцяло непознати.
Ла Бестия е повече от трен – той е живо удостоверение за човешката битка за оцеляване и вярата за по-добър живот.
Историята на този трен демонстрира отчаянието и смелостта на хората, които рискуват всичко, с цел да се приближат до фантазията си за сигурност и заслужен живот. Той е знак на миграционната рецесия, на филантропичните провокации и на безкрайната вяра на хората, които се осмеляват да се изправят против Звяра.
Това име се употребява за мрежа от товарни влакове, които минават през Мексико и се трансформират в средство за напредване на хиляди мигранти от Централна Америка към границата със Съединените щати.
Прякорът
Името Ла Бестия идва от испанската дума bestia, която значи " звяр " или " страшилище ". Това название не е инцидентно. Влакът получава това име поради голямата заплаха, която крие за хората, които се качват върху него.
Товарните влакове не са предопределени за транспорт на пасажери. Въпреки това мигрантите се качват върху покривите на вагоните или сред тях, с цел да се придвижват на север. Много от тях губят живота си или получават тежки пострадвания по време на пътуването, което прави името Звяра изцяло целесъобразно.
Кои са хората, които употребяват влака?
Повечето, които употребяват Ла Бестия, идват от страни в Централна Америка като Мексико, Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор. В тези страни доста хора живеят в последна беднотия и се сблъскват с принуждение, проведена престъпност и липса на благоприятни условия за работа. За тях пътуването към Съединени американски щати наподобява като късмет за по-добър живот.
Мигрантите постоянно потеглят на път с малко пари и без нужните документи. Поради тази причина те не могат да употребяват законни транспортни средства и се принуждават да се качват на товарните влакове. Пътуването може да продължи седмици и включва доста рискове.
Опасностите по пътя
Пътуването с Ла Бестия е извънредно рисковано. Мигрантите се качват върху движещите се влакове и би трябвало да се държат крепко, до момента в който те минават през стотици километри. Понякога се връзват и с въжета, а преди този момент са се качили в придвижване, защото държавното управление е построило по границата високи и непреодолими огради към регионите на гарите, където тренът стопира или скоростта му е понижена. Една неверна стъпка може да докара до рухване под колелата на влака, отрязани крака и така нататък
Тези, които са в бизнеса поучават: " Ако попаднат краката ти под влака и той ги ампутира, събери сили и постави и главата си на релсите! "
Освен това съществуват и други съществени рискове. По маршрута постоянно работят незаконни групи, които атакуват мигранти, ограбват ги или ги отвличат за изнудване. Много хора стават жертва на принуждение или трафик на хора.
Липсата на храна, вода и здравна помощ също прави пътуването още по-трудно.
Маршрутът на влака
Ла Бестия не е един съответен трен, а система от товарни влакове, които минават през разнообразни елементи на Мексико. Пътуването нормално стартира покрай границата сред Гватемала и Мексико. Оттам влаковете се движат на север през разнообразни щати на страната.
По пътя мигрантите постоянно би трябвало да сменят влакове и да чакат с дни, до момента в който се появи идващият. Маршрутът минава през огромни индустриални и селскостопански райони, а крайната цел на доста от пътуващите е да доближат до северната граница на Мексико, откъдето да опитат да преминат в Съединените щати.
Интересни обстоятелства
Много медии го назовават El Tren de la Muerte (Влака на смъртта), тъй като годишно десетки хора умират или тежко се нараняват.
Смята се, че сред 70 000 и 100 000 мигранти се качват на влаковете всяка година, макар очевидната заплаха.
Много хора губят крака или получават контузии, падайки сред вагоните, а някои изчезват безследно.
Ако се наблюдава цялата пътека от южната граница до северната, влакът минава над 3 000 километра.
Някои мигранти се връщат и пробват да преминат пътя повече от един път, защото първият опит постоянно приключва несполучливо.
Истории за Ла Бестия са показвани в документални филми, книги и журналистически репортажи, като акцентират персоналните прекарвания на мигрантите.
Има случаи на фамилии, които пътуват с дребни деца, изправяйки се пред даже по-големи рискове, тъй като децата не могат да се държат устойчиво на покрива на вагоните.
В някои градове доброволци хвърлят храна и вода към влака. Малки приюти дават краткотрайно заслон и здравна помощ.
Ла Бестия се е трансформирал в знак на миграционната рецесия, показвайки отчаянието и смелостта на хората да поемат голям риск за късмет за живот.
Много мигранти споделят, че по време на пътуването се основават мощни връзки сред пътуващите, които си оказват помощ взаимно да оцелеят, даже когато са изцяло непознати.
Ла Бестия е повече от трен – той е живо удостоверение за човешката битка за оцеляване и вярата за по-добър живот.
Историята на този трен демонстрира отчаянието и смелостта на хората, които рискуват всичко, с цел да се приближат до фантазията си за сигурност и заслужен живот. Той е знак на миграционната рецесия, на филантропичните провокации и на безкрайната вяра на хората, които се осмеляват да се изправят против Звяра.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ