В съвременния свят интернет се превърна не просто в удобна

В актуалния свят интернет се трансформира не просто в комфортна опция, а съвсем в витална нужда. Практиката обаче демонстрира, че достъпът до мрежата може да бъде лимитиран под разнообразни форми и по разнообразни аргументи. Някои блокирания се вкарват за отбрана от нездравословно наличие или запазване на националната сигурност, до момента в който при други може да става дума за очевидна или скрита цензура. Нека разгледаме какви способи за блокиране на интернет съществуват, за какво се употребяват и по какъв начин това се отразява на елементарните консуматори.

Защо се блокира интернет

Съществуват доста аргументи за ограничение на достъпа до интернет. Държави, корпорации и обособени организации могат да прибягнат до блокиране, когато считат, че несъмнено наличие съставлява опасност за сигурността, политическата непоклатимост или комерсиалните ползи. Понякога се лимитира достъпът единствено до стеснен кръг от уеб сайтове, а от време на време се стопира цялата съществена информационна инфраструктура, като на процедура се „ прекъсват кабелите “ в цялостен район. Според KeepItOn броят на умишлените прекъсвания на интернет по света нараства с всяка минала година, което отразява наклонността за стягане на контрола върху осведомителното пространство.

Класификация на блокирането съгласно KeepItOn

В международната процедура се срещат няколко съществени метода за ограничение на достъпа до интернет. Ето къс фрагмент от класификацията на самодейността KeepItOn:

Прекъсване на връзката с главната инфраструктура – директно физическо отнемане на жителите от информационни канали. Намеса в маршрутизацията – целеустремено нарушение на свободния продан на трафик сред операторите. Манипулация на системата за имена на домейни (DNS) – подправяне или блокиране на отговорите на DNS сървърите. Филтриране – селективно блокиране на обособени уеб сайтове и услуги, без да се постанова цялостно „ изключване “ на мрежата. Deep Packet Inspection (DPI) – разбор на излъчените данни за идентифициране и блокиране на „ нежелания “ трафик. Подправяне на инфраструктурата – основаване на подправени запаси, които имитират същински, с цел да се прихващат или повреждат данни. Атака за отвод на услуга (Denial of Service, DoS) – претоварване на опорните мрежи, което прави интернет недосегаем. Throttling – съзнателно понижаване на скоростта на дадена връзка, като механически ресурсът остава наличен, само че на практика неосъществим за потребление.

Подробен обзор на главните способи

Всеки от горепосочените подходи работи по собствен личен метод и има друга степен на успеваемост и влияние върху потребителите. Прекъсването на главната инфраструктура се употребява, когато е належащо бързо да се „ изключат “ връзките на огромни територии. Това е най-радикалният и унищожителен способ, който води до незабавна изолираност на популацията. От друга страна, разстройствата в маршрутизацията могат да блокират обособени сегменти или огромни услуги, без да засягат цялата мрежа. Манипулацията на DNS просто стопира уеб страниците да се „ позволяват “ на IP адреси, а филтрирането отсява съответни запаси въз основа на авансово избрани „ черни описи “.

Deep Packet Inspection (DPI) се смята за един от най-сложните и скъпи способи. Трафикът се проучва „ парче по парче “, с цел да се разпознават и блокират цели категории данни – да вземем за пример, съответни протоколи за криптиране или основни думи. Инфраструктурното подправяне крие висок риск от кражба на идентичност, защото потребителите може да не осъзнаят, че работят с подправени услуги. DoS офанзивите най-често се свързват с киберпрестъпленията, само че от време на време се употребяват и в геополитически спорове, като претрупват каналите в избрани райони. Throttling наподобява като относително „ меко “ решение, само че от позиция на потребителя няма огромна разлика – даден запас или е разполагаем, или не.

Причини за блокиране

Мотивите за налагане на ограничавания в интернет могат да бъдат политически, стопански или обществени. Най-често блокирането се употребява по време на всеобщи митинги: по този начин страните се пробват да предотвратят координацията на жителите. Съществува и процедура за ограничение на достъпа до задгранични услуги, с цел да се поддържат националните сътрудници или да се предотврати приключването на данни в чужбина. В бизнеса блокирането от време на време се случва заради разногласия за авторски права или лицензиране – в този случай се стопират цели платформи за разпространяване на наличие.

Социалната непоклатимост е друго известно пояснение за блокирането. Властите се стремят да лимитират разпространяването на „ нездравословни “ материали или имитации, само че точните критерии за това какво се смята за „ нездравословно “ варират в другите страни и постоянно са спорни. Смята се, че доста страни се пробват да възстановят реда в осведомителното пространство, само че по кое време този ред се трансформира в тотална цензура е отворен въпрос.

Въздействие върху потребителите и обществото

За елементарния консуматор блокирането значи, че не може бързо да получава и популяризира информация. Това може да бъде от решаващо значение, когато става въпрос за жизненоважни услуги: онлайн банкиране, държавна документи, отдалечено образование или медицина. Хората се оказват откъснати от нормалните си канали за връзка, което основава резултат на обществена изолираност.

От финансова позиция блокирането оказва негативно влияние върху фирмите, които правят бизнес онлайн. Всяко спиране на работата на уеб страници и услуги води до директни загуби, а дребните бизнесмени могат изцяло да изгубят източниците си на приходи. Освен това, когато един район е мощно стеснен, а различен има свободен достъп до същите запаси, се основава цифрово неравноправие. Това единствено ускорява разделянето в обществото, защото достъпът до информация и връзки се трансформира в симптом на „ привилегия “.

От етична позиция сходни ограничения постоянно провокират разгорещени диспути: къде е границата сред законното ограничение и директното угнетяване на свободата на словото? Някои считат, че блокирането е належащо зло, с цел да се поддържа публичната сигурност. Други считат, че това е метод управляващите да управляват осведомителното поле, да въздействат върху настроенията на жителите и да лимитират различните гледни точки.

Глобален подтекст и трендове

В доста страни се развиват локални екосистеми: национални обществени мрежи, месинджъри, търсачки. Резултатът е „ върховен интернет “, който действа по свои лични правила. Някои страни се пробват да основат такива затворени мрежи за по-голяма автономност. Този развой обаче не всеки път е транспарантен и постоянно е съпроводен със засилена цензура.

От друга страна, интернационалните организации и начинания за отбрана на правата на индивида се пробват да защитят концепцията за „ отворен интернет “ и да ни припомнят за правото на свободен достъп до информация, само че търсенето на баланс сред сигурността и свободата в цифровото пространство към момента е надалеч от довеждане докрай. Технологиите се развиват, а дружно с тях се трансформират и методите за надзор и методите за тяхната оценка.

Заключение

Блокирането на достъпа до интернет е комплицирана интервенция, която може да се реализира по разнообразни способи и с разнообразни цели. Понякога то служи на ползите на публичната сигурност, а от време на време се трансформира в средство за напън. Всяко блокиране визира милиони консуматори, стопанската система и осведомителното поле. Развитието на новите технологии, засиленото контролиране и появяването на местни мрежи демонстрират, че тематиката за блокирането на интернет няма да загуби своята новост в близко бъдеще. Всеки би трябвало да схваща правилата, които стоят зад сходни ограничавания, и вероятните им последствия за обществото, бизнеса и персоналната независимост.