„Изгубени“ книги от Библията разкриват тайни, които Църквата крие за Исус
В актуалната Библия има 66 книги, в Стария и Новия завет, само че над 70 трудове са били публикувани в ранните еврейски и християнски общности, които в никакъв случай не са били признати в канона. Тези „ изгубени “ книги датират от края на Втория храм до трети век сл. Хр. Обхващат почти първи век, когато Исус е живял, до към 300 година сл. Хр.
Много от тези творби са били спорни или еретични, предлагайки радикално разнообразни изображения на ангели, колоси, Исус и произхода на човечеството. Те разкриват свят от конкуриращи се хрумвания за вярата, морала и божествената интервенция, които ранните църковни водачи в последна сметка отхвърлят.
Някои разказват небесни същества, които се чифтосват с хора, други показват Исус по способи, които опонират на Новия завет, а трети изобразяват познати фигури в поразително разнообразни функции.
Въпреки че тези текстове са били авторитетни по това време, те в последна сметка са били изключени от еврейските и християнските трудове, оставяйки единствено фрагменти или препратки в историческите записи.
Днес те са оживели най-вече в ръкописи като свитъците от Мъртво море или изолирани копия, непокътнати от групи като етиопските християни.
„ Книгата на Енох “
Един от най-известните от тези текстове е „ Книгата на Енох “, която преглежда в детайли мистериозните Нефилими, колоси, упоменати в резюме в Стария завет.
Според книгата 200 паднали ангели са взели човешки съпруги и са имали деца от тях, които са се трансформирали в жестоки колоси, поглъщащи човешките запаси. Бог заповядва на ангел Михаил да върже ангелите и по-късно Нефилимите умират в Потопа.
Въпреки че не е включена в множеството еврейски или християнски догми, „ Книгата на Енох “ е била необятно четена в древността и към момента има каноничен статут за Етиопската православна черква.
„ Книгата на Енох “ не е била призната заради спорните си апокалиптични видения, подробна ангелология, като да вземем за пример слизането на Наблюдателите, мистични тематики и хипотетични богословски несъответствия с разрастващите се доктрини.
„ Апокалипсисът на Петър “
Други текстове оферират непредвидени изображения на Исус. „ Апокалипсисът на Петър “, написан през втори или трети век, разказва смеещия се Исус по време на разпятието, отразявайки гностическите вярвания, че физическото му тяло е заблуда.
В него Петър пита: „ Какво виждам, Господи? Теб ли вземат? Кой е този на кръста, който се радва и се смее? “
Апокалипсисът на Петър е изключен от Библията, тъй като неговата теология, изключително намеците за всеобщо избавление, че в последна сметка всеки ще бъде избавен от Ада и изобразяването на разпятието на Христос, предполагащо, че е страдал единствено човешкият Исус, а не божественият Христос, опонира на нововъзникващите ортодоксални християнски доктрини.
„ Евангелието на Тома за детството “
„ Евангелието на Тома за детството “ предлага друго коренно отклоняване, изобразявайки млад Исус, притежаващ свръхестествени сили. Той съживява глинени птици, проклина дете, което умира, ослепява възрастни и по-късно обръща тези дейности.
Но то изобразява и по-тъмна страна, изобразявайки Исус като злопаметен, даже проклинащ дете до гибел, тъй като го е блъснало по рамото. След като Исус убива детето, тъй като инцидентно се е блъснало в него, селяните се разстройват и се оплакват на Йосиф и Мария. В отговор на обвиняванията им Исус поразява обвинителите със слепота.
В различен епизод Йосиф води Исус при преподавател, с цел да научи писмеността, а учителят се ядосва, когато Исус се смее на инструкциите му.
Книгата стартира, когато Исус е единствено на пет години, до момента в който първото споменаване в обичайна Библия той е на 12 години.
„ Евангелието от Тома за детството “ е отхвърлено от ранната черква, тъй като изобразява Исус като буйно, непокорно дете и опонира на ортодоксалните християнски учения.
Късната му дата на сформиране и връзката му с гностическа литература в допълнение карат водачите да го сметнат за неавтентично и еретично.
„ Евангелието от Юда “
Може би най-противоречивото е „ Евангелието от Юда “, преоткрито през 70-те години на предишния век във варовикова кутия покрай Нил. То обаче не е написано от деятел Юда, който е предал Исус.
За разлика от обичайния новозаветен роман, този текст изобразява Юда Искариотски като определения възпитаник на Исус, претрупан с божествено изменничество.
Исус му споделя: „ Ти ще станеш тринадесетият и ще бъдеш анатемосан от другите генерации и ще дойдеш да им властваш. “
„ Евангелието от Юда “ показва Юда като човек, който схваща задачата на Исус по-добре от другите възпитаници, оспорвайки епохи на стандартни тълкования.
Тези изгубени книги, без значение дали изобразяват ангели и колоси или оферират различни визии за живота и задачата на Исус, дават вълнуващ взор към многообразието на ранната еврейска и християнска мисъл.
Daily Mail/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
