Как е устроен новият свръхсекретният американски стратегически бомбардировач
В Съединени американски щати за първи път беше показан пред аудитория първият първообраз на новия американски стратегически бомбардировач “Нортроп Груман ” Б-21 “Райдер ”. Събитието не е нормално - това е първият нов тежък бомбардировач в света от повече от тридесет години. Защо Военновъздушни сили на Съединени американски щати се нуждаят от нова машина от този клас, какво е необикновеното в нейната структура и по кое време ще се появи в употреба?
Необходимостта от основаване на нов бомбардировач в обозримо бъдеще за американските военновъздушни сили беше сложена преди тридесет години - през 1992 година, когато след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Студената война в Съединени американски щати доста отбранителни стратегии минаха под ножа. Сред тях беше “Нортроп Груман ” Б-2 “Спирит ”, най-новият стелт стратегически бомбардировач по това време.
Неговата серия в последна сметка беше лимитирана до двадесет машини вместо 100 и тридесет - машината към този момент беше в произвеждане и беше прекомерно късно да се затвори изцяло, прекалено много пари на данъкоплатците, изхарчени за разработка, щяха да отлетят „ в канализацията “. И това намаляването на серията, освен прилаганите модерни технологии, докара до чудовищна цена за обособена машина, висока цена и трудност на обслужването на оборудването в единични екземпляри. Ограниченото произвеждане на новата машина и неналичието на редица благоприятни условия (например Б-2A не носи нуклеарни крилати ракети с огромен обсег) принуди Съединени американски щати да продължат да експлоатират старите “Бойнг ” Б-52 “Стратофортрес ” и “Роукел Б-1Б “Лансър ”, който има доста лимитирани благоприятни условия в зората на своята кариера.
През 90-те години американските военни нямаха време за фантазии за нов бомбардировач. Активните концептуални изследвания стартират с новия век, оставайки дълго време на стадия „ изобразяване върху салфетки “.
Двигателят за повишаването на финансирането евентуално беше разбирането, че светът се трансформира от ерата на местни асиметрични войни с ниска активност към нова „ епоха на борба сред великите сили “, най-вече с Китай. А евентуалният Тихоокеански спектакъл на военните дейности се характеризира по явни географски аргументи с огромни дистанции до задачите и ниска плътност на летищната мрежа. И търсенето на притежател на стратегически оръжия - нуклеарни или стандартни - с такава смяна на геополитическата обстановка нараства.
До края на 2000-те години американските военни в своите условия взеха решение вместо екзотика (на концептуалния стадий, да вземем за пример, се разработваха безпилотни свръхзвукови стратегически бомбардировачи) да поръчат много консервативна машина - дозвуково стелт " летящо крило ", в действителност по-малка, по-масивна и по-евтина версия на Б-2 “Спирит ”, построена на нова софтуерна база. През 2008 година стартира съревнование за създаване на нов бомбардировач последващо потомство. В него основателят на “Спирит ” се опълчи на колосите на американския военно-промишлен комплекс “Бойнг ” и “Локхийд Мартин ”
Първите години на програмата бяха мудни заради релативно ниското финансиране - основаването на " пълководец " към момента нямаше най-голям приоритет. Малко след изстрелването, той беше преименуван и стартиран още веднъж като бомбардировач с отдалечен обхват.
През 2015 година “Нортроп Груман ” завоюва състезанието - и това беше предвидимо по редица аргументи. Първо, Пентагонът, след интервал на монополизация на военно-промишления комплекс през 90-те години на предишния век, се опасяваше да постави всичките си яйца в една кошница и се пробва да поддържа всички останали производители ( “Локхийд Мартин ” си имаше изтребителяФ-35 всред мегадоговорите, до момента в който “Бойнг ” да вземем за пример имаше летящата цистерна KC-46 “Пегас ”), второ, в в началото внимателния, закостенял контракт се оказа значим опитът при основаването и поддръжката на Б-2 “Спирит ”.
През 2016 година първият концептуален облик на бъдещия бомбардировач беше показано на обществеността, а самият той получи показател Б-21 (номер 21 в чест на века - съгласно разпоредбите трябваше да бъде Б-3) и личното име “Райдър ” ( “Нападател ”), в чест на “Нападението Дулитъл ” - една от най-известните интервенции на американските бомбардировачи през Втората международна война. Тогава, на 18 април 1942 година, група наземни бомбардировачи Б-25 “Мичъл ” излетява от самолетоносач и нанася морално сериозен удар на Токио. Всъщност това е американският аналог на нашите бомбардировки над Берлин през август-септември 1941 година На именуване участва последният оживял деец от интервенцията.
През идващите години програмата значително избледня в сенките. С високо равнище на отвореност към обществеността като цяло, американският боен отдел е в положение да поддържа висока секретност в стратегии, които са от необикновен интерес за него. Бяха оповестени няколко концептуални картини, които предоставиха малко нова информация.
Според чиновниците програмата върви добре. Въпреки това, тя въпреки всичко беше наранена от пандемията от ковид (или пандемията беше упрекната в нормалните забавяния за военно-промишлените комплекси на всички страни във връзка с публично оповестените планове). През отиващата си 2022 година беше планувано освен представянето, само че и първия полет - напролет и лятото. Сега той е отсрочен за средата на 2023 година Преди края на годината обаче взеха решение да проведат най-малко презентация на първия от шестте прототипа (според изказванията, останалите пет са в произвеждане в друга степен на готовност), с цел да се отчетат пред обществеността.
Въпреки че презентацията сподели самолета от стеснен брой ъгли (до огромна степен единствено отпред) и сполучливо прикри чувствителни неща като структурата на дюзите за момента, тя може да се съпостави с упованията. Като цяло това е, както трябваше и да бъде, понижен размер Б-2 “Спирит ”
Конструкцията на със относително малко остъкляване е необикновена (за да се понижи радарната видимост - макар специфичното покритие, остъкляването " свети " повече от повърхността). Освен това въздухозаборниците са направени полувдлъбнати във фюзелажа / крилото - на оповестените фотоси техният тип беше по-класически. Самолетът е видимо по-светъл от другите " стелтове " - може би става дума за друго покритие или, че първият първообраз е изцяло елементарен и не е радарно поглъщащ.
Според актуалните проекти първичната лимитирана бойна подготвеност на новия уред (с стеснен набор от оръжия и благоприятни условия на бордовата електроника) се възнамерява да бъде реализирана „ през втората половина на 2020-те години “.
До 2030 година се възнамерява да се предадат на клиента към двадесет бомбардировача, като общо серията се възнамерява да бъде " минимум 100 самолета ", с ритъм " до 15 самолета годишно ". Това е належащо, с цел да стартира извеждането от употреба на Б-1Б “Лансър ” при започване на 2030 година (тези самолети бяха мощно износени по време на войните в Ирак и Афганистан, където бяха „ работният кон “) и Б-2A “Спирит ” (поддръжка на дребния им флотът е безценен, трудоемък и няма доста смисъл след приемане на друг стелт бомбардировач).
Но ветеранът Б-52 “Стратофортрес ” би трябвало да бъде ремонтиран (по-специално да се инсталират нови двигатели) и да продължи да служи с новодошлия до 2050 година - и това макар обстоятелството, че всички сегашни модели в употреба са издигнати през 1961-1962 година, т.е. ще са на близо 100 години! „ Старецът “ е прекомерно незаместим като лесна за потребление платформа за „ огромни “, в това число перспективни хиперзвукови ракети.
Има малко механически детайлности за Б-21. Това е дозвуков двуместен двумоторен (с мотори, създадени въз основата на моторите Ф135 на изтребителя Ф-35), бомбардировач издигнат по схемата „ летящо крило “, с необятното въвеждане на средства за понижаване на видимостта.
Въоръжението е ситуирано във вътрешното поделение. То би трябвало да включва необятна гама американски управляеми оръжия. Включително, да вземем за пример, в бъдеще новите нуклеарни крилати ракети с огромен обхват “Рейтеън ” АГМ-181 ЛРСО (за разлика от Б-2A, който носи единствено свободно падащи бомби като нуклеарни оръжия). Ще се употребяват БПЛА, изстрелвани в полет (разузнавачи, заглушители).
Общата маса на потребния товар, съгласно откритите данни, е " до 13,6 тона ". Като цяло, във връзка с тежестта и размерите си, Б-21 “Райдър ”, съгласно нашата подредба, е по-близо до бомбардировачите с огромен обхват / междинни бомбардировачи - вид Ту-22М3.
С огромна степен на сигурност можем да кажем, че Б-21 е последният американски бомбардировач в класическия смисъл на думата. Без значение с какво се бият хората през 50-те години на предишния век, надали ролята на стратегическо стремително оръжие ще играе пилотиран атмосферен аероплан. Самият Б-21 се възнамерява да се употребява в бъдеще като пилотиран по желание - да бъде изпращан без водачи на най-дългите или най-опасните задачи или като част от смесени групи с командващ пилотиран аероплан.
Това обаче няма да е последният стратегически бомбардировач на света. Вероятно към момента чакаме появяването на някой различен китайски апарата („ пълководец “ и/или междинен бомбардировач), а също и вероятно съветския ПАК ДА, в случай че не бъде решено да се ограничим до възобновяването на производството на Ту-160.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Необходимостта от основаване на нов бомбардировач в обозримо бъдеще за американските военновъздушни сили беше сложена преди тридесет години - през 1992 година, когато след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Студената война в Съединени американски щати доста отбранителни стратегии минаха под ножа. Сред тях беше “Нортроп Груман ” Б-2 “Спирит ”, най-новият стелт стратегически бомбардировач по това време.
Неговата серия в последна сметка беше лимитирана до двадесет машини вместо 100 и тридесет - машината към този момент беше в произвеждане и беше прекомерно късно да се затвори изцяло, прекалено много пари на данъкоплатците, изхарчени за разработка, щяха да отлетят „ в канализацията “. И това намаляването на серията, освен прилаганите модерни технологии, докара до чудовищна цена за обособена машина, висока цена и трудност на обслужването на оборудването в единични екземпляри. Ограниченото произвеждане на новата машина и неналичието на редица благоприятни условия (например Б-2A не носи нуклеарни крилати ракети с огромен обсег) принуди Съединени американски щати да продължат да експлоатират старите “Бойнг ” Б-52 “Стратофортрес ” и “Роукел Б-1Б “Лансър ”, който има доста лимитирани благоприятни условия в зората на своята кариера.
През 90-те години американските военни нямаха време за фантазии за нов бомбардировач. Активните концептуални изследвания стартират с новия век, оставайки дълго време на стадия „ изобразяване върху салфетки “.
Двигателят за повишаването на финансирането евентуално беше разбирането, че светът се трансформира от ерата на местни асиметрични войни с ниска активност към нова „ епоха на борба сред великите сили “, най-вече с Китай. А евентуалният Тихоокеански спектакъл на военните дейности се характеризира по явни географски аргументи с огромни дистанции до задачите и ниска плътност на летищната мрежа. И търсенето на притежател на стратегически оръжия - нуклеарни или стандартни - с такава смяна на геополитическата обстановка нараства.
До края на 2000-те години американските военни в своите условия взеха решение вместо екзотика (на концептуалния стадий, да вземем за пример, се разработваха безпилотни свръхзвукови стратегически бомбардировачи) да поръчат много консервативна машина - дозвуково стелт " летящо крило ", в действителност по-малка, по-масивна и по-евтина версия на Б-2 “Спирит ”, построена на нова софтуерна база. През 2008 година стартира съревнование за създаване на нов бомбардировач последващо потомство. В него основателят на “Спирит ” се опълчи на колосите на американския военно-промишлен комплекс “Бойнг ” и “Локхийд Мартин ”
Първите години на програмата бяха мудни заради релативно ниското финансиране - основаването на " пълководец " към момента нямаше най-голям приоритет. Малко след изстрелването, той беше преименуван и стартиран още веднъж като бомбардировач с отдалечен обхват.
През 2015 година “Нортроп Груман ” завоюва състезанието - и това беше предвидимо по редица аргументи. Първо, Пентагонът, след интервал на монополизация на военно-промишления комплекс през 90-те години на предишния век, се опасяваше да постави всичките си яйца в една кошница и се пробва да поддържа всички останали производители ( “Локхийд Мартин ” си имаше изтребителяФ-35 всред мегадоговорите, до момента в който “Бойнг ” да вземем за пример имаше летящата цистерна KC-46 “Пегас ”), второ, в в началото внимателния, закостенял контракт се оказа значим опитът при основаването и поддръжката на Б-2 “Спирит ”.
През 2016 година първият концептуален облик на бъдещия бомбардировач беше показано на обществеността, а самият той получи показател Б-21 (номер 21 в чест на века - съгласно разпоредбите трябваше да бъде Б-3) и личното име “Райдър ” ( “Нападател ”), в чест на “Нападението Дулитъл ” - една от най-известните интервенции на американските бомбардировачи през Втората международна война. Тогава, на 18 април 1942 година, група наземни бомбардировачи Б-25 “Мичъл ” излетява от самолетоносач и нанася морално сериозен удар на Токио. Всъщност това е американският аналог на нашите бомбардировки над Берлин през август-септември 1941 година На именуване участва последният оживял деец от интервенцията.
През идващите години програмата значително избледня в сенките. С високо равнище на отвореност към обществеността като цяло, американският боен отдел е в положение да поддържа висока секретност в стратегии, които са от необикновен интерес за него. Бяха оповестени няколко концептуални картини, които предоставиха малко нова информация.
Според чиновниците програмата върви добре. Въпреки това, тя въпреки всичко беше наранена от пандемията от ковид (или пандемията беше упрекната в нормалните забавяния за военно-промишлените комплекси на всички страни във връзка с публично оповестените планове). През отиващата си 2022 година беше планувано освен представянето, само че и първия полет - напролет и лятото. Сега той е отсрочен за средата на 2023 година Преди края на годината обаче взеха решение да проведат най-малко презентация на първия от шестте прототипа (според изказванията, останалите пет са в произвеждане в друга степен на готовност), с цел да се отчетат пред обществеността.
Въпреки че презентацията сподели самолета от стеснен брой ъгли (до огромна степен единствено отпред) и сполучливо прикри чувствителни неща като структурата на дюзите за момента, тя може да се съпостави с упованията. Като цяло това е, както трябваше и да бъде, понижен размер Б-2 “Спирит ”
Конструкцията на със относително малко остъкляване е необикновена (за да се понижи радарната видимост - макар специфичното покритие, остъкляването " свети " повече от повърхността). Освен това въздухозаборниците са направени полувдлъбнати във фюзелажа / крилото - на оповестените фотоси техният тип беше по-класически. Самолетът е видимо по-светъл от другите " стелтове " - може би става дума за друго покритие или, че първият първообраз е изцяло елементарен и не е радарно поглъщащ.
Според актуалните проекти първичната лимитирана бойна подготвеност на новия уред (с стеснен набор от оръжия и благоприятни условия на бордовата електроника) се възнамерява да бъде реализирана „ през втората половина на 2020-те години “.
До 2030 година се възнамерява да се предадат на клиента към двадесет бомбардировача, като общо серията се възнамерява да бъде " минимум 100 самолета ", с ритъм " до 15 самолета годишно ". Това е належащо, с цел да стартира извеждането от употреба на Б-1Б “Лансър ” при започване на 2030 година (тези самолети бяха мощно износени по време на войните в Ирак и Афганистан, където бяха „ работният кон “) и Б-2A “Спирит ” (поддръжка на дребния им флотът е безценен, трудоемък и няма доста смисъл след приемане на друг стелт бомбардировач).
Но ветеранът Б-52 “Стратофортрес ” би трябвало да бъде ремонтиран (по-специално да се инсталират нови двигатели) и да продължи да служи с новодошлия до 2050 година - и това макар обстоятелството, че всички сегашни модели в употреба са издигнати през 1961-1962 година, т.е. ще са на близо 100 години! „ Старецът “ е прекомерно незаместим като лесна за потребление платформа за „ огромни “, в това число перспективни хиперзвукови ракети.
Има малко механически детайлности за Б-21. Това е дозвуков двуместен двумоторен (с мотори, създадени въз основата на моторите Ф135 на изтребителя Ф-35), бомбардировач издигнат по схемата „ летящо крило “, с необятното въвеждане на средства за понижаване на видимостта.
Въоръжението е ситуирано във вътрешното поделение. То би трябвало да включва необятна гама американски управляеми оръжия. Включително, да вземем за пример, в бъдеще новите нуклеарни крилати ракети с огромен обхват “Рейтеън ” АГМ-181 ЛРСО (за разлика от Б-2A, който носи единствено свободно падащи бомби като нуклеарни оръжия). Ще се употребяват БПЛА, изстрелвани в полет (разузнавачи, заглушители).
Общата маса на потребния товар, съгласно откритите данни, е " до 13,6 тона ". Като цяло, във връзка с тежестта и размерите си, Б-21 “Райдър ”, съгласно нашата подредба, е по-близо до бомбардировачите с огромен обхват / междинни бомбардировачи - вид Ту-22М3.
С огромна степен на сигурност можем да кажем, че Б-21 е последният американски бомбардировач в класическия смисъл на думата. Без значение с какво се бият хората през 50-те години на предишния век, надали ролята на стратегическо стремително оръжие ще играе пилотиран атмосферен аероплан. Самият Б-21 се възнамерява да се употребява в бъдеще като пилотиран по желание - да бъде изпращан без водачи на най-дългите или най-опасните задачи или като част от смесени групи с командващ пилотиран аероплан.
Това обаче няма да е последният стратегически бомбардировач на света. Вероятно към момента чакаме появяването на някой различен китайски апарата („ пълководец “ и/или междинен бомбардировач), а също и вероятно съветския ПАК ДА, в случай че не бъде решено да се ограничим до възобновяването на производството на Ту-160.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ