Джон Миършаймър: За Израел и еврейското лоби в САЩ предстоят мрачни времена
В Съединени американски щати има могъщо израелско лоби, което съумява да насочва американската външна политика напълно в интерес на еврейската страна. Това споделя професор Джон Дж. Миършаймър - американски политолог, определян за най-влиятелният актуален представител на школата на реалистите в областта на геополитиката. Преподава в Чикагския университет и е създател на голям брой публикации и книги, измежду който и " Израелското лоби и външната политика на Съединени американски щати “ в съавторство със Стив Уолт
Според него специфичните връзки на Съединени американски щати с Израел, които нямат паралел в модерната история, се дължат съвсем напълно на лобито. " Това, което прави връзките на Съединените щати с Израел невероятни, е освен фактът, че Израел е получил повече задгранична помощ от всяка друга страна, или че Вашингтон съвсем постоянно поддържа Израел дипломатически. Това, което ги прави в действителност специфични, е фактът, че помощта е давана абсолютно. "
" Важно е да се разбере, че ключът към триумфа на лобито е, че то се концентрира главно в повлияване на политици и съветници от високите равнища на политическия уред както и върху елитите на двете политически партии, а не на редовите чиновници. Има забележителен спад в поддръжката за Израел в демократическата партия. Причината тази смяна да има дребен резултат върху политиката е, че елитът на демократическата партия остава надълбоко зает със специфичните връзки. Те се опасяват, че лобито ще се прицели в тях, в случай че има какъвто и да е знак за намаляване на тяхната поддръжка за Израел. Човек може да си намерения, че политици, които се чака да слагат американския народен интерес над ползите на всички останали страни, ще се изправят против лобито, когато то упорства за политики, за които те знаят, че не са положителни за Съединените щати. "
Джон Миършаймър прави извод, че златното време на израелското лоби в Съединени американски щати завършва:
" Както за Израел, по този начин и за лобито предстоят мрачни времена. Няма причина да мислим, че Израел ще се придвижи към решение за две страни. Великият Израел е тук, с цел да остане и това наличие е и ще остане апартейдна страна. Този недодялан факт ще става все по-ясен на хората по целия свят, изключително в този момент, когато е ясно, че палестинците не няма да получат своя страна. "
" Освен това палестинците, които към този момент съставляват съвсем половината от популацията на Великия Израел, ще продължат да се съпротивляват на потисничеството, което ще принуди Израел да ескалира репресивната си политика, която към този момент мощно помрачи неговия имидж. Най-мощното оръжие на палестинците в тази борба ще бъде BDS – световното придвижване, което се пробва да генерира забележителен стопански и политически напън върху Израел, тъй че в последна сметка да го принуди да даде на палестинците равни права.
Израел и неговите поддръжници на Запад виждат BDS като екзистенциална опасност, тъй като те освен имат капацитета да делегитимират Израел, само че и могат в последна сметка да доведат до анулацията на Израел. В последна сметка, в случай че на палестинците бъдат дадени равни права, Израел ще спре да бъде еврейска страна, тъй като тогава ще има повече палестинци, в сравнение с евреи вътре във Великия Израел. И има съществени аргументи да мислим, че BDS може да успее, най-малкото що се касае до делегитимиране на Израел.
Първо, те се прицелват в апартейда – морално отблъскваща политическа система, която е универсално наказана.
Апартейдът в Южна Африка в последна сметка изчезна, за какво би трябвало с Израел да е друго? "
Според Миършаймър ще са нужни още 20 или 30 години, преди да разберем по какъв начин изралеско-палестнският спор ще бъде дефинитивно позволен или няма да бъде позволен. "
Независимо от изхода, аз ще кажа с дълбока горест, че идните десетилетия дават обещание голям брой беди за Израел и изключително за палестинците. Съединените щати също няма да бъдат пощадени, просто тъй като лобито ще работи от самото начало, с цел да отбрани Израел и да резервира специфичните връзки, което евентуално ще навреди на интелектуалния живот на Америка, както и на нейната политика. "
Проф. Джон Миършаймър разкрива по какъв начин Израел упражнява цялостен надзор над външната политика на Съединените щати
Бих желал да концентрирам речта си върху обстановката с израелското лоби и връзките сред Съединени американски щати и Израел през десетте години, откогато Стив Уолт и аз писахме за израелското лоби и американската външна политика. Речта ми се състои от четири елементи. Ще стартира с малко припомняне на главните причини от нашата книга („ Израелското лоби и външната политика на Съединени американски щати “, 2007 – б.пр.) Всички те разказват четири огромни промени, които се случиха с лобито и връзките сред Съединени американски щати и Израел през миналото десетилетие. След това ще опиша това, което не се е трансформирало и ще завърша със нечиста сделка по отношение на бъдещето.
Централният мотив в книгата е, че Съединените щати имат специфични връзки с Израел, които нямат паралел в модерната история и се дължат съвсем напълно на лобито. Това, което прави връзките на Съединените щати с Израел невероятни, е освен фактът, че Израел е получил повече задгранична помощ от всяка друга страна, или че Вашингтон съвсем постоянно поддържа Израел дипломатически. Това, което ги прави в действителност специфични, е фактът, че помощта е давана абсолютно. С други думи, Израел получава тази помощ, даже и когато прави неща, на които Съединените щати се опълчват като построяването на заселнически колонии в Западния бряг.
Тази полемика повдига явен въпрос: за какво Съединените Щати дават на Израел толкоз доста помощ и без никакви условия?
Поддръжниците на Израел от време на време декларират, че това е по този начин, тъй като Израел е витално значим стратегически актив. Това не е сериозен мотив. На процедура, даването на Израел на съвсем безусловна поддръжка, е една от аргументите, заради които имаме проблем с тероризма. Други спорят, че има морално съображение за тази специфична връзка. Израел се счита за народна власт, която споделя нашите полезности. Двете страни сигурно споделят някои общи полезности, само че Израел е еврейска страна, която очевидно привилегирова своите еврейски жители, неевреите са второстепенни жители както на доктрина, по този начин и на процедура. Съединените щати, въпреки това, са демократична народна власт, която доста се старае да третира всичките си жители еднообразно. Те сигурно не са християнска страна, която третира нехристияните като второстепенни жители.
В реалност, сходна дискриминация, която е част от същността на Израел, е противоположна на американския метод на живот. Освен това, отношението на Израел към палестинците и окупираните територии е в остро несъгласие с американските полезности. И най-после, съществува изказванието, че американският народ има такова благосклонно отношение към Израел, че изисква неговите политици да поддържат тези специфични връзки. Този мотив обаче е неоснователен. Ако погледнем данните от изследванията за това по какъв начин американската аудитория мисли за Израел, както Гран обясни преди мен – няма спор, че американците имат като цяло благосклонна визия за Израел. Отчасти това се дължи на медийното отразяване, което е благосклонно, само че изследване след изследване демонстрират, че тази поддръжка не е изключително дълбока или необятна. И по този начин, с какво се изяснява специфичното отношение, в случай че няма стратегически или честен императив, и в случай че множеството американци не го утвърждават.?
Стив и аз твърдим, че това е свободна коалиция от човеци и групи, които интензивно работят за повлияване на американската външна политика в произраелска посока. Това не е централизирана организация или група, която прави лоби и в лобито няма единодушие по всички въпроси. То включва организации като AIPAC (най-големият произраелски комитет за политически дейности, включващ членове и на двете партии, който насочва доста запаси непосредствено в политиката – б.пр.), ADL (Лига срещу антисемитизма и дискриминирането, интернационална Неправителствени организации, основана в Ню Йорк, която има 25 бюра в Съединени американски щати, в това число Бюро за връзки с държавното управление във Вашингтон – б.пр.), „ Конференция на президентите “ (организация, сплотяваща 50 разнообразни еврейски организации, работеща обществено и подмолно за решаването на проблеми на Израел със сигурността и оцеляването и прочие – б.пр.), „ Организацията на ционистите в Америка “ и „ Обединени християни за Израел “, с цел да изброя единствено някои. То включва и тинк-танкове, като American Enterprise Institute и печатни издания като Weekly Standard and Commentary.
Това сигурно не е Кабала или интрига, която „ управлява “ външната политика на Съединени американски щати. По-скоро това е авторитетна група по ползи, сходно на NRA (Асоциация на стрелците – б.пр.) Farm Lobby (Асоциация на фермерите – б.пр.), Cuba Lobby (Асоциация на приятелите на Куба – б.пр.), AARP (Асоциация на американските пенсионери – б.пр.), която оперира по доста подобен с останалите групи по ползи метод. Много значимо е да се означи – лобито не е синоним на американски евреи. Проучванията подсказват, че към една трета от американските евреи не се интересуват дотам от Израел, други не поддържат позициите на лобито, а някои групи, които работят от името на Израел, като по този начин наречените „ християни-ционисти “, не са евреи.
Накратко, лобито се характеризира с политическия си дневен ред, и няма етнически или набожен принцип.
Накрая, твърдим, че лобито упорства за политики, които не съставляват националния интерес нито на Израел, нито на Америка.
И в частност поддържаме, че би било доста по-добре и за двете страни, в случай че Съединените щати доста от дълго време бяха притиснали Израел да спре да построява заселнически селища и да се съгласи за основаването на витална Палестинска страна. Но това не се случи и няма да се случи, тъй като лобито прави невероятно американските водачи да употребяват лостовете, с които разполагат, и да оказват напън върху Израел. В съществени линии това е историята, която Стив и аз разказахме.
Нека в този момент превключа и да приказвам за това, което се промени по отношение на Израел и лобито откакто книгата беше оповестена за първи път през 2007 година. Смятам, че има четири заслужаващи внимание промени.
Първо, имаше фундаментална смяна в метода, по който американците мислят и приказват за Израел, за специфичните връзки и за лобито. Когато изначало написахме книгата, имаше огромно незнание по тези тематики и моето чувство е, че множеството хора, които четат нашата книга, или са я чели, мислят, че има огромен дял истина в това, което споделяме. Но ние в никакъв случай не сме преувеличавали въздействието на лобито.
Имаше и огромно незнание от страна на политическото тяло в Америка по отношение на израелските политики, изключително по отношение на палестинците и доста едва схващане по отношение на специфичните връзки. Това въобще не е изненадващо, тъй като една от главните цели на лобито е да не разрешава открит диалог в медиите по тематиките на израелската политика и за израелско-американските връзки, както и за самото лоби.
В течение на дълго време това беше сполучливо, само че чувството ми от диалозите с доста хора по тази тематика, както и от деликатното следене на публичния дискурс, е, че това време завърши.
Например, към този момент е присъщо даже и за медиите от мейнстрийма да приказват за лобито, употребявайки тъкмо тази дума. И не мога да ви кажа какъв брой доста хора са ми казвали, че в нашата полемика със Стив най-малко сме засегнали повърхността на въпроса за властта и въздействието на лобито. Мога да прибавя, че в този момент в американските медии има повече разискване на политиката и дейностите на Израел. И в случай че прочетете секцията с мнения, които следват всяка новинарска обява, ще видите, че има забележителен брой американци, които са сериозни към държанието на Израел, изключително по отношение на палестинците. Само слепия или глухия не биха признали, че Съединените щати са надълбоко ангажирани със отбраната на израелското държание при съвсем всевъзможни условия.
Накратко, през днешния ден има доста повече осъзнаване на тези значими проблеми, в сравнение с имаше преди 10 години. Какво провокира тази смяна?
Мисля, че истинските публикации в нашата книга помогнаха за привличане на голямо внимание към делата на лобито както с влизането си в листата с бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, по този начин и заради това, че публикацията, върху която нашата книга се базира, беше прочетена в интернет от необятен кръг от хора в целия свят. Но мисля, че в последна сметка нашите причини нямаше да имат огромно влияние, в случай че не бяха редица други фактори.
Първо, дейностите на Израел и лобито през последните 10 години направиха доста за субстантивирането на доста от изказванията, които направихме в книгата. За да вземем единствено един образец, обърнете внимание по какъв начин Израел и лобито дадоха отговор на нуклеарната договорка с Иран.
Премиерът Нетаняху отиде необикновено надалеч в саботирането на това съглашение като стигна до там, че изнесе тирада пред Съвместната сесия на Конгреса на 3 март 2015 година, с която освен се опита да подкопае договорката, само че и насочи индиректна офанзива към президента Обама. Разбира се, той беше подкрепят от AIPAC, която излезе групово против договорката. Тази мръсна борба сред Нетаняху и лобито от една страна, и администрацията на Обама от друга, се разигра напълно пред очите на публиката.
Вторият фактор за повишеното осъзнаване на израелската политика и лобито, е интернет и обществените медии. Сега има всевъзможни места в интернет, където човек може да потърси информация по тази тематика. Уебсайтът Mondoweiss, който съм сигурен, че всеки в тази зала познава, е тъкмо подобен случай. Там се разгласява сериозен стрийм от публикации, които разкриват значима информация за политиката на Израел и за активността на лобито, да не приказваме за критическите оценки на тези въпроси. Mondoweiss, който в този момент е на 11 години, е имал 8 милиона визити на уеб страницата през 2016 година. Има, несъмнено, и други уеб сайтове, които дават скъпа информация, като The Electronic Intifada, която се управлява от Али Абунима и уеб сайтът за израелска преса +972. Друг значим източник на информация в интернет е Haaretz - демократичният израелски вестник, който постоянно разгласява материали с сериозна позиция по отношение на Израел и лобито.
В епохата на Туитър значимите материали, които се появяват в тези уеб сайтове, неотложно се популяризират по света до голям брой хора. Същите материали циркулират и по имейл листи, които доближават до стотици, в случай че не и хиляди заинтригувани читатели.
Трето, има голям брой организации, които желаят да подлагат на критика Израел и лобито. IRMEP (Институт за проучване на политиката за Близкия Изток – б.пр.) е подобен образец, защото той е играл значима роля в изобличаването на дейностите на лобито през годините. Има и доста организации, които са мощно ангажирани с Израел, само че все пак желаят да вземат Израел на прицел, когато не утвърждават държанието му. Такива са J Street, Jewish voice for peace, Americans for peace now, Israeli human rights group Beit Salem, наред с доста други.
И най-после, има някои значими гласове в мейнстрийм медиите, които започнаха да приказват сериозно за израелските политики и лобито. Най-важната персона в това отношение е Питър Байнард, който написа доста безапелационна публикация в юнския брой от 2010 година на New York Review of books, озаглавена „ The Failure of the American-Jewish establishment “ („ Провалът на американско-еврейския истаблишмънт “ – б.пр.), която е сериозна към лобито поради помощта и подстрекаването на неправилните политики на Израел в окупираните територии. Той продължава да написа и да приказва по тези въпроси и след публикуването на публикацията. Преди Байнард беше починалият Тони Джъд, който предложи изпепеляваща рецензия към Израел и неговите американски бранители. Има, несъмнено, голям брой други основни фигури в мейнстрийм медиите, които от време на време са се прицелвали в Израел и лобито през последните 10 години. Сред тях са Роджър Коен, Томас Фридман и Никълъс Кристоф от „ Ню Йорк Таймс “, както и Джон Стюарт от „ Дейли Шоу Фейм “. Като цяло, мисля, че имаше забележителна смяна в метода, по който американците мислят и приказват за Израел след появяването на нашата книга.
Втората огромна смяна е, че имиджът на Израел на Запад, и изключително в Съединени американски щати, беше мощно повреден през последното десетилетие. Това се дължи частично на обстоятелството, че в този момент към този момент има повече налична информация за Израел, в сравнение с имаше в предишното, посредством в забележителна степен на интернет и обществените медии. Но е също и вследствие на обстоятелството, че нещата се трансформират вътре в Израел през последните години. За начало, политическият център на гравитация в Израел от десетилетия устойчиво се измества надясно и в този момент е достигнал точката, в която министрите от държавното управление вършат расистки мнения против палестинците и пишат законопроекти, които са непосредствено в несъгласие с съществени демократични полезности.
Законът, който не разрешава човеци, които поддържат влизането на BDS (Boycott, Divestment and Sanctions - палестинска мирна организация, която приканва за протест и наказания против Израел и упорства за спазването на интернационалните закони и изтеглянето на Израел от окупираните територии и други п. – б.пр.) в страната, е последният образец за този феномен. Всички признаци сочат, че това изместване надясно ще продължи в обозримо бъдеще и Израел ще става все по-нелиберална страна, даже и по отношение на личните си жители. Но главното леке върху репутацията на Израел е бруталното му отношение към палестинците и фактът, че стана страна на апартейда. Доскоро Израел и съдружниците му можеха да поддържат фикцията, че в последна сметка ще има законна палестинска страна, която живее паралелно с Израел. Но в този момент е ясно, че безусловно няма късмет това да се случи и Великият Израел е тук, с цел да остане. И този Велик Израел (с това име се отбелязва концепцията за израелска страна, включваща с изключение на днешния Израел също и палестинските окупирани територии, а също и елементи от Йордания и Синайския полуостров – б.пр.), както Ричард Фалк и Вирджиния Тили изясниха във значимо ново изследване на Организация на обединените нации, към този момент е страна на апартейда. Израел и бранителите му гневно отхвърлят този факт, само че даже и измежду израелците не е извънредно да се чуе изложение на Израел като апартейдна страна. Например, двама някогашни израелски премиер-министри – Ехуд Барак и Ехуд Олмерт – споделиха, че в случай че няма решение за две страни, Израел ще стигне до южноафриканския метод на битка. Ами, няма решение за две страни.
Като стана дума за Южна Африка, има хора, които са добре осведомени със обстановката в тази расистка страна преди да се срине, и съгласно които обстановката в Израел е по-лоша. Джон Дъгарт, изтъкнатият южноафрикански професор по интернационално право, споделя, че закононарушенията против палестинците са, изтъквам, „ безгранично по-лоши от осъществените от апартейдния режим в Южна Африка “. Той не е уединен глас в това отношение. Всеки, който се съмнява какъв брой неприятен може да бъде животът на палестинците, живеещи под израелски надзор, би трябвало единствено да разбере какво стана в трите огромни набези на Израел в Газа през последното десетилетие: интервенция „ Лято олово “, интервенция „ Стълб на защита “ и интервенция „ Защитен борд “.
Заради лимитираното време ще се концентрирам изключително върху първата от тези интервенции, „ Лято олово “, която се разигра в седмиците преди президентът Обама да встъпи в служба през 2009 година. Израелските сили убиха към 1 400 палестинци, от които жестоко 1 200 бяха цивилни. 350 от тези цивилни бяха деца. За съпоставяне, 13 израелци бяха убити. Съотношението сред убитите палестинци и израелци в тази интервенция е 108:1. Това не се назовава война в моя речник, това е кръвопролитие. Мога да прибавя и че 6 300 палестински домове бяха разрушени и превърнати в 600 000 тона руини, които заливаха Газа, когато стрелбата свърши. Организация на обединените нации разпореди следствие на този спор, което беше управлявано от изтъкнатия южноафрикански правист Ричард Голдстоун.
Окончателният отчет заключи, че Израел е бил зает в „ съзнателно непропорционална офанзивата, подхваната за да накаже, унижи и тероризира цивилното население “. Докладът продължава с обвинявания против Израел в осъществяване на военни закононарушения и евентуални закононарушения против човечеството.
Има и други признаци за съществени проблеми в Израел, изключително притеснителни са расистките настройки измежду огромен сегмент от еврейската израелска юноша. Предвид тези настройки, надали е изненадващо, че на днешния ден преди една година млад израелски боец простреля и умъртви ранен и безсилен палестинец. Също толкоз предстоящо, в Израел имаше голямо отвращение, когато той беше упрекнат, а по-късно и наказан по понижено обвиняване в ликвидиране по несъобразителност.
Прессъобщенията от Израел дават да се разбере, че доста израелци считат държанието му за целесъобразно, а този случай въобще не беше изолиран. Този боец просто е имал неприятния шанс да бъде сниман на видео. Фактът, че застрелването е било снимано на филм безусловно подсигурява, че той ще стане шлагер в обществените медии и в допълнение ще навреди на имиджа на Израел.
Идеята е, че дните, когато Израел беше възприеман за морално правия Давид, който се изправя против злия Голиат, свършиха. Сриването на израелската известност стартира може би 1982 година, когато те нападнаха Ливан. Но то се форсира със забележителна скорост през последните 10 години.
Третата огромна смяна се отнася до настройките в американската еврейска общественост. Едно от най-важните развития през последните години е смяната в салдото на силите сред мейнстрийм организациите в лобито, които поддържат абсолютно израелските политики по отношение на палестинците и по-прогресивния набор от организации, които са решени да намерят метод за реализиране на мир сред двете страни.
Разделението сред тези групи е от дълго време налице, само че салдото на силите сред тях постоянно е бил килнат в интерес на организациите, които поддържат Израел, каквото и да прави. Тази обстановка обаче стартира да се трансформира, изключително с издигането на J Street, която беше основана през ноември 2007 година като място за хора с прогресивни възгледи по отношение на Израел. Те освен са известни, само че също по този начин имат предпочитание да подлагат на критика израелската политика в окупираните територии и в действителност се заемат с хардлайнерските организации в лобито. J Street сигурно не е толкоз авторитетна организация като AIPAC, само че самият факт, че тя оцеля и се разви, демонстрира, че времената се трансформират. Все отново, сходна организация, на име „ Брера “ беше учредена в 1973 година, само че главните сили в лобито бързо я смазаха. J Street освен оцеля, само че има съществени аргументи да мислим, че тя ще пораства и укрепва с времето, защото все по-голям брой американски евреи търсят да се причислят към институции, които оспорват репресивната политика на Израел по отношение на палестинците.
В допълнение към тези промени в еврейския истаблишмънт, промени се случват и в по-широката американско-еврейска общественост и те не вещаят нищо положително както за лобито, по този начин и за Израел. По особено, наподобява ясно, че младите евреи не са толкоз свързани с Израел както родителите и дедите си. Изследване на Pew, да вземем за пример, от 2013 година, откри, че измежду евреите на възраст 65 и повече години 53% споделят, че загрижеността за Израел е съществена за това да бъдеш евреин. 53% от 65-годишните и нагоре. Обратно, 32% от американските евреи на възраст под 30 година споделят сходно виждане. Това е разлика от 21 процентни пункта. Изглежда, че поддръжката за Израел в общността на американските евреи, която отслабва през последните 10 години, ще отслабва още повече в идните години, в хода на промяната на поколенията.
И най-после, имаше значима смяна в поддръжката за Израел вътре в Съединените щати. За задачите на подтекста е значимо още веднъж да подчертаем, че публичната поддръжка за Израел в Съединените щати в никакъв случай не е била изключително мощна. Един от методите, по които лобито се оправя с тази слаба поддръжка, е да си обезпечава доста въздействие както в демократическата, по този начин и в републиканската партии. Всъщност лобито работи интензивно, с цел да обезпечи поддръжка и от двете партии, на която Израел да се радва. Подкрепата не е по-силна в една от двете огромни партии, за сметка на другата. В това отношение лобито е сполучливо доста от дълго време. Но тази двупартийна поддръжка стартира да ерозира през последното десетилетие, защото поддръжката за Израел в демократическата партия спадна внезапно. В същото време тя доста набъбна в републиканската партия.
В допитване на Pew от януари т.г. единствено 33% от демократите споделят, че съчувстват повече на евреите, в сравнение с палестинците, до момента в който 74% от републиканците споделят, че съчувстват повече на Израел, в сравнение с палестинците. Това е разлика от 41 процентни пункта. Накратко, има забележителна ерозия на поддръжката за Израел измежду демократическата партия през последните години, което повдига съществени въпроси, да вземем за пример дали лобито ще успее да поддържа двупартийната поддръжка за специфичните връзки през идните години.
Нека още веднъж трансформира курса. Сега ще се фокусираме върху това, което не се е трансформирало през последните 10 години. Три неща не са се трансформирали.
Първо, лобито е толкоз авторитетно, колкото постоянно е било. Човек може да се изкуши да види провалянето на лобито по отношение на иранския нуклеарен въпрос като доказателство, че силата му отслабва. Но това би било неточност. Лобито не печели всякога. И е по-вероятно да загуби, когато тласка Съединените щати да създадат нещо, което може да ги вкара във война. Сделката с Иран пасва тъкмо в тази категория, тъй като един неуспех да създадем съглашение с Иран щеше остро да усили шанса Съединени американски щати да нападат нуклеарните обекти на Иран. Сферата, в която лобито съвсем постоянно печели, е обвързвана с проблемите с палестинците и финансовата поддръжка за Израел.
Фактът, че администрацията на Обама не можа да направи безусловно нищо, с цел да накара Израел да мине към решението за две страни, само че все пак избра да обезпечи на Израел 38 милиарда $ помощ през идващите 10 години, е ясно доказателство, че лобито остава доста могъщо.
Важно е да се разбере, че ключът към триумфа на лобито е, че то се концентрира главно в повлияване на политици и съветници от високите равнища на политическия уред както и върху елитите на двете политически партии, а не на редовите чиновници. Отбелязах по-рано, че има забележителен спад в поддръжката за Израел в демократическата партия. Причината тази смяна да има дребен резултат върху политиката е, че елитът на демократическата партия остава надълбоко зает със специфичните връзки. Те се опасяват, че лобито ще се прицели в тях, в случай че има какъвто и да е знак за намаляване на тяхната поддръжка за Израел. Човек може да си намерения, че политици, които се чака да слагат американския народен интерес над ползите на всички останали страни, ще се изправят против лобито, когато то упорства за политики, за които те знаят, че не са положителни за Съединените щати. Бившият секретар по защитата Робърт Гейтс изяснява за какво това не се случва: „ Видях огромна част от Конгреса като некултурен, незапознат за извършване на главните си отговорности по конституция, предан на дребно кадруване, недодялан, двуличен, тесногръд, раздразнителен... “ И тук идват основните думи: „...склонен да поставя себе си и преизбирането си преди страната. “
Втората огромна непроменена големина е, че американската политика по отношение на Израел остава същата през последните 10 години, с други думи – специфичните връзки са непокътнати. Тази последователност, несъмнено, не е изненадваща, в случай, че силата на лобито не е отслабвала. Както доста от вас може би си спомнят, имаше къс миг по време на последните президентски избори, когато изглеждаше, че претендентът Тръмп може да избра по-безпристрастен метод в отношението към Израел и палестинците. Но той бързо смени лагера и даде да се разбере, че би отишъл доста надалеч и би бил още повече произраелски насторен от президента Обама. Разбира се, Хилари Клинтън направи същото заричане, тъй че нямаме основателна причина да мислим, че американската политика по отношение на Израел ще се промени доста в близко време.
И най-после, няма съвсем никакви устойчиви рецензии към Израел от страна на външнополитическия истаблишмънт. Това също не е изненадващо, защото лобито е толкоз авторитетно, колкото постоянно е било. И както подчертах, то концентрира най-голямо внимание в обработването на елита на страната. Всеки, който желае да бъде сериозен състезател в правенето на американската външна политика, чудесно схваща, че в случай че подлага на критика Израел, ще би трябвало да заплати за това. Резултатът е, че няма сериозен спор за Израел или за специфичните връзки с него нито в Конгреса, нито в мейнстрийм медиите, нито във водещите тинк-танкове като „ Съвет за външни връзки “. Това не значи, че няма открита и енергична полемика за Израел и неговите връзки със Съединените щати, отвън тези публични институции.
В умозаключение, дано кажа накъде отиваме отсам.
Аз считам, че както за Израел, по този начин и за лобито предстоят мрачни времена. Няма причина да мислим, че Израел ще се придвижи към решение за две страни. Великият Израел е тук, с цел да остане и това наличие е и ще остане апартейдна страна. Този недодялан факт ще става все по-ясен на хората по целия свят, изключително в този момент, когато е ясно, че палестинците не няма да получат своя страна.
Освен това палестинците, които към този момент съставляват съвсем половината от популацията на Великия Израел, ще продължат да се съпротивляват на потисничеството, което ще принуди Израел да ескалира репресивната си политика, която към този момент мощно помрачи неговия имидж. Най-мощното оръжие на палестинците в тази борба ще бъде BDS – световното придвижване, което се пробва да генерира забележителен стопански и политически напън върху Израел, тъй че в последна сметка да го принуди да даде на палестинците равни права.
Израел и неговите поддръжници на Запад виждат BDS като екзистенциална опасност, тъй като те освен имат капацитета да делегитимират Израел, само че и могат в последна сметка да доведат до анулацията на Израел. В последна сметка, в случай че на палестинците бъдат дадени равни права, Израел ще спре да бъде еврейска страна, тъй като тогава ще има повече палестинци, в сравнение с евреи вътре във Великия Израел. И има съществени аргументи да мислим, че BDS може да успее, най-малкото що се касае до делегитимиране на Израел.
Първо, те се прицелват в апартейда – морално отблъскваща политическа система, която е универсално наказана.
Апартейдът в Южна Африка в последна сметка изчезна, за какво би трябвало с Израел да е друго?
Второ, апелът да се дадат на палестинците равни права е в цялостно сходство с главните полезности на Запада. Това е искане, което сигурно ще има отзив в Западна Европа и Съединените щати и ще провокира всевъзможен жанр проблеми за Израел и неговите поддръжници. Разбира се, Израел и поддръжниците му разчитат на лобито да надделее против BDS. С времето обаче това ще става все по-трудна задача. Просто тъй като няма добра отбрана за апартейда, който е неоправдателна политическа система. Лобито обаче е неизмеримо мощно и ще отиде до крайности, с цел да отбрани Израел при всички случаи.
Трудно е да се каже до каква степен ще докара този спор през идните десетилетия. Много израелци сигурно ще желаят да изгонят палестинците от Велик Израел, в случай че имат опция, като по този метод отстраняват нуждата от апартейд. Но този резултат не е евентуален, тъй като в този момент има повече от 6 милиона палестинци, които живеят в рамките на Великия Израел и те сигурно ще окажат гневна опозиция, в случай че Израел се опита да ги изгони от вкъщи им. Освен това едно масирано етническо пречистване би било голямо и постоянно леке върху репутацията на Израел. По-вероятно е Израел просто да остане апартейдна страна и благодарение на лобито просто да се сниши и да одобри обстоятелството, че по-голямата част от света го счита за страна парий.
И най-после, съществува опцията BDS да успее и Великият Израел да стане законна демократична народна власт. Ако това се случи, което не е евентуално, то безспорно ще пристигна след доста кръвопролития, тъй като множеството израелски евреи горещо ще се опълчват на такова развиване, защото то ще значи завършек на ционистката фантазия. Още един път, мъчно е да се каже кое от тези развития ще се получи.
Вероятно ще са нужни още 20 или 30 години, преди да разберем по какъв начин този спор ще бъде дефинитивно позволен или няма да бъде позволен. Независимо от изхода, аз ще кажа с дълбока горест, че идните десетилетия дават обещание голям брой беди за Израел и изключително за палестинците.
Съединените щати също няма да бъдат пощадени, просто тъй като лобито ще работи от самото начало, с цел да отбрани Израел и да резервира специфичните връзки, което евентуално ще навреди на интелектуалния живот на Америка, както и на нейната политика.
Според него специфичните връзки на Съединени американски щати с Израел, които нямат паралел в модерната история, се дължат съвсем напълно на лобито. " Това, което прави връзките на Съединените щати с Израел невероятни, е освен фактът, че Израел е получил повече задгранична помощ от всяка друга страна, или че Вашингтон съвсем постоянно поддържа Израел дипломатически. Това, което ги прави в действителност специфични, е фактът, че помощта е давана абсолютно. "
" Важно е да се разбере, че ключът към триумфа на лобито е, че то се концентрира главно в повлияване на политици и съветници от високите равнища на политическия уред както и върху елитите на двете политически партии, а не на редовите чиновници. Има забележителен спад в поддръжката за Израел в демократическата партия. Причината тази смяна да има дребен резултат върху политиката е, че елитът на демократическата партия остава надълбоко зает със специфичните връзки. Те се опасяват, че лобито ще се прицели в тях, в случай че има какъвто и да е знак за намаляване на тяхната поддръжка за Израел. Човек може да си намерения, че политици, които се чака да слагат американския народен интерес над ползите на всички останали страни, ще се изправят против лобито, когато то упорства за политики, за които те знаят, че не са положителни за Съединените щати. "
Джон Миършаймър прави извод, че златното време на израелското лоби в Съединени американски щати завършва:
" Както за Израел, по този начин и за лобито предстоят мрачни времена. Няма причина да мислим, че Израел ще се придвижи към решение за две страни. Великият Израел е тук, с цел да остане и това наличие е и ще остане апартейдна страна. Този недодялан факт ще става все по-ясен на хората по целия свят, изключително в този момент, когато е ясно, че палестинците не няма да получат своя страна. "
" Освен това палестинците, които към този момент съставляват съвсем половината от популацията на Великия Израел, ще продължат да се съпротивляват на потисничеството, което ще принуди Израел да ескалира репресивната си политика, която към този момент мощно помрачи неговия имидж. Най-мощното оръжие на палестинците в тази борба ще бъде BDS – световното придвижване, което се пробва да генерира забележителен стопански и политически напън върху Израел, тъй че в последна сметка да го принуди да даде на палестинците равни права.
Израел и неговите поддръжници на Запад виждат BDS като екзистенциална опасност, тъй като те освен имат капацитета да делегитимират Израел, само че и могат в последна сметка да доведат до анулацията на Израел. В последна сметка, в случай че на палестинците бъдат дадени равни права, Израел ще спре да бъде еврейска страна, тъй като тогава ще има повече палестинци, в сравнение с евреи вътре във Великия Израел. И има съществени аргументи да мислим, че BDS може да успее, най-малкото що се касае до делегитимиране на Израел.
Първо, те се прицелват в апартейда – морално отблъскваща политическа система, която е универсално наказана.
Апартейдът в Южна Африка в последна сметка изчезна, за какво би трябвало с Израел да е друго? "
Според Миършаймър ще са нужни още 20 или 30 години, преди да разберем по какъв начин изралеско-палестнският спор ще бъде дефинитивно позволен или няма да бъде позволен. "
Независимо от изхода, аз ще кажа с дълбока горест, че идните десетилетия дават обещание голям брой беди за Израел и изключително за палестинците. Съединените щати също няма да бъдат пощадени, просто тъй като лобито ще работи от самото начало, с цел да отбрани Израел и да резервира специфичните връзки, което евентуално ще навреди на интелектуалния живот на Америка, както и на нейната политика. "
Проф. Джон Миършаймър разкрива по какъв начин Израел упражнява цялостен надзор над външната политика на Съединените щати
Бих желал да концентрирам речта си върху обстановката с израелското лоби и връзките сред Съединени американски щати и Израел през десетте години, откогато Стив Уолт и аз писахме за израелското лоби и американската външна политика. Речта ми се състои от четири елементи. Ще стартира с малко припомняне на главните причини от нашата книга („ Израелското лоби и външната политика на Съединени американски щати “, 2007 – б.пр.) Всички те разказват четири огромни промени, които се случиха с лобито и връзките сред Съединени американски щати и Израел през миналото десетилетие. След това ще опиша това, което не се е трансформирало и ще завърша със нечиста сделка по отношение на бъдещето.
Централният мотив в книгата е, че Съединените щати имат специфични връзки с Израел, които нямат паралел в модерната история и се дължат съвсем напълно на лобито. Това, което прави връзките на Съединените щати с Израел невероятни, е освен фактът, че Израел е получил повече задгранична помощ от всяка друга страна, или че Вашингтон съвсем постоянно поддържа Израел дипломатически. Това, което ги прави в действителност специфични, е фактът, че помощта е давана абсолютно. С други думи, Израел получава тази помощ, даже и когато прави неща, на които Съединените щати се опълчват като построяването на заселнически колонии в Западния бряг.
Тази полемика повдига явен въпрос: за какво Съединените Щати дават на Израел толкоз доста помощ и без никакви условия?
Поддръжниците на Израел от време на време декларират, че това е по този начин, тъй като Израел е витално значим стратегически актив. Това не е сериозен мотив. На процедура, даването на Израел на съвсем безусловна поддръжка, е една от аргументите, заради които имаме проблем с тероризма. Други спорят, че има морално съображение за тази специфична връзка. Израел се счита за народна власт, която споделя нашите полезности. Двете страни сигурно споделят някои общи полезности, само че Израел е еврейска страна, която очевидно привилегирова своите еврейски жители, неевреите са второстепенни жители както на доктрина, по този начин и на процедура. Съединените щати, въпреки това, са демократична народна власт, която доста се старае да третира всичките си жители еднообразно. Те сигурно не са християнска страна, която третира нехристияните като второстепенни жители.
В реалност, сходна дискриминация, която е част от същността на Израел, е противоположна на американския метод на живот. Освен това, отношението на Израел към палестинците и окупираните територии е в остро несъгласие с американските полезности. И най-после, съществува изказванието, че американският народ има такова благосклонно отношение към Израел, че изисква неговите политици да поддържат тези специфични връзки. Този мотив обаче е неоснователен. Ако погледнем данните от изследванията за това по какъв начин американската аудитория мисли за Израел, както Гран обясни преди мен – няма спор, че американците имат като цяло благосклонна визия за Израел. Отчасти това се дължи на медийното отразяване, което е благосклонно, само че изследване след изследване демонстрират, че тази поддръжка не е изключително дълбока или необятна. И по този начин, с какво се изяснява специфичното отношение, в случай че няма стратегически или честен императив, и в случай че множеството американци не го утвърждават.?
Стив и аз твърдим, че това е свободна коалиция от човеци и групи, които интензивно работят за повлияване на американската външна политика в произраелска посока. Това не е централизирана организация или група, която прави лоби и в лобито няма единодушие по всички въпроси. То включва организации като AIPAC (най-големият произраелски комитет за политически дейности, включващ членове и на двете партии, който насочва доста запаси непосредствено в политиката – б.пр.), ADL (Лига срещу антисемитизма и дискриминирането, интернационална Неправителствени организации, основана в Ню Йорк, която има 25 бюра в Съединени американски щати, в това число Бюро за връзки с държавното управление във Вашингтон – б.пр.), „ Конференция на президентите “ (организация, сплотяваща 50 разнообразни еврейски организации, работеща обществено и подмолно за решаването на проблеми на Израел със сигурността и оцеляването и прочие – б.пр.), „ Организацията на ционистите в Америка “ и „ Обединени християни за Израел “, с цел да изброя единствено някои. То включва и тинк-танкове, като American Enterprise Institute и печатни издания като Weekly Standard and Commentary.
Това сигурно не е Кабала или интрига, която „ управлява “ външната политика на Съединени американски щати. По-скоро това е авторитетна група по ползи, сходно на NRA (Асоциация на стрелците – б.пр.) Farm Lobby (Асоциация на фермерите – б.пр.), Cuba Lobby (Асоциация на приятелите на Куба – б.пр.), AARP (Асоциация на американските пенсионери – б.пр.), която оперира по доста подобен с останалите групи по ползи метод. Много значимо е да се означи – лобито не е синоним на американски евреи. Проучванията подсказват, че към една трета от американските евреи не се интересуват дотам от Израел, други не поддържат позициите на лобито, а някои групи, които работят от името на Израел, като по този начин наречените „ християни-ционисти “, не са евреи.
Накратко, лобито се характеризира с политическия си дневен ред, и няма етнически или набожен принцип.
Накрая, твърдим, че лобито упорства за политики, които не съставляват националния интерес нито на Израел, нито на Америка.
И в частност поддържаме, че би било доста по-добре и за двете страни, в случай че Съединените щати доста от дълго време бяха притиснали Израел да спре да построява заселнически селища и да се съгласи за основаването на витална Палестинска страна. Но това не се случи и няма да се случи, тъй като лобито прави невероятно американските водачи да употребяват лостовете, с които разполагат, и да оказват напън върху Израел. В съществени линии това е историята, която Стив и аз разказахме.
Нека в този момент превключа и да приказвам за това, което се промени по отношение на Израел и лобито откакто книгата беше оповестена за първи път през 2007 година. Смятам, че има четири заслужаващи внимание промени.
Първо, имаше фундаментална смяна в метода, по който американците мислят и приказват за Израел, за специфичните връзки и за лобито. Когато изначало написахме книгата, имаше огромно незнание по тези тематики и моето чувство е, че множеството хора, които четат нашата книга, или са я чели, мислят, че има огромен дял истина в това, което споделяме. Но ние в никакъв случай не сме преувеличавали въздействието на лобито.
Имаше и огромно незнание от страна на политическото тяло в Америка по отношение на израелските политики, изключително по отношение на палестинците и доста едва схващане по отношение на специфичните връзки. Това въобще не е изненадващо, тъй като една от главните цели на лобито е да не разрешава открит диалог в медиите по тематиките на израелската политика и за израелско-американските връзки, както и за самото лоби.
В течение на дълго време това беше сполучливо, само че чувството ми от диалозите с доста хора по тази тематика, както и от деликатното следене на публичния дискурс, е, че това време завърши.
Например, към този момент е присъщо даже и за медиите от мейнстрийма да приказват за лобито, употребявайки тъкмо тази дума. И не мога да ви кажа какъв брой доста хора са ми казвали, че в нашата полемика със Стив най-малко сме засегнали повърхността на въпроса за властта и въздействието на лобито. Мога да прибавя, че в този момент в американските медии има повече разискване на политиката и дейностите на Израел. И в случай че прочетете секцията с мнения, които следват всяка новинарска обява, ще видите, че има забележителен брой американци, които са сериозни към държанието на Израел, изключително по отношение на палестинците. Само слепия или глухия не биха признали, че Съединените щати са надълбоко ангажирани със отбраната на израелското държание при съвсем всевъзможни условия.
Накратко, през днешния ден има доста повече осъзнаване на тези значими проблеми, в сравнение с имаше преди 10 години. Какво провокира тази смяна?
Мисля, че истинските публикации в нашата книга помогнаха за привличане на голямо внимание към делата на лобито както с влизането си в листата с бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, по този начин и заради това, че публикацията, върху която нашата книга се базира, беше прочетена в интернет от необятен кръг от хора в целия свят. Но мисля, че в последна сметка нашите причини нямаше да имат огромно влияние, в случай че не бяха редица други фактори.
Първо, дейностите на Израел и лобито през последните 10 години направиха доста за субстантивирането на доста от изказванията, които направихме в книгата. За да вземем единствено един образец, обърнете внимание по какъв начин Израел и лобито дадоха отговор на нуклеарната договорка с Иран.
Премиерът Нетаняху отиде необикновено надалеч в саботирането на това съглашение като стигна до там, че изнесе тирада пред Съвместната сесия на Конгреса на 3 март 2015 година, с която освен се опита да подкопае договорката, само че и насочи индиректна офанзива към президента Обама. Разбира се, той беше подкрепят от AIPAC, която излезе групово против договорката. Тази мръсна борба сред Нетаняху и лобито от една страна, и администрацията на Обама от друга, се разигра напълно пред очите на публиката.
Вторият фактор за повишеното осъзнаване на израелската политика и лобито, е интернет и обществените медии. Сега има всевъзможни места в интернет, където човек може да потърси информация по тази тематика. Уебсайтът Mondoweiss, който съм сигурен, че всеки в тази зала познава, е тъкмо подобен случай. Там се разгласява сериозен стрийм от публикации, които разкриват значима информация за политиката на Израел и за активността на лобито, да не приказваме за критическите оценки на тези въпроси. Mondoweiss, който в този момент е на 11 години, е имал 8 милиона визити на уеб страницата през 2016 година. Има, несъмнено, и други уеб сайтове, които дават скъпа информация, като The Electronic Intifada, която се управлява от Али Абунима и уеб сайтът за израелска преса +972. Друг значим източник на информация в интернет е Haaretz - демократичният израелски вестник, който постоянно разгласява материали с сериозна позиция по отношение на Израел и лобито.
В епохата на Туитър значимите материали, които се появяват в тези уеб сайтове, неотложно се популяризират по света до голям брой хора. Същите материали циркулират и по имейл листи, които доближават до стотици, в случай че не и хиляди заинтригувани читатели.
Трето, има голям брой организации, които желаят да подлагат на критика Израел и лобито. IRMEP (Институт за проучване на политиката за Близкия Изток – б.пр.) е подобен образец, защото той е играл значима роля в изобличаването на дейностите на лобито през годините. Има и доста организации, които са мощно ангажирани с Израел, само че все пак желаят да вземат Израел на прицел, когато не утвърждават държанието му. Такива са J Street, Jewish voice for peace, Americans for peace now, Israeli human rights group Beit Salem, наред с доста други.
И най-после, има някои значими гласове в мейнстрийм медиите, които започнаха да приказват сериозно за израелските политики и лобито. Най-важната персона в това отношение е Питър Байнард, който написа доста безапелационна публикация в юнския брой от 2010 година на New York Review of books, озаглавена „ The Failure of the American-Jewish establishment “ („ Провалът на американско-еврейския истаблишмънт “ – б.пр.), която е сериозна към лобито поради помощта и подстрекаването на неправилните политики на Израел в окупираните територии. Той продължава да написа и да приказва по тези въпроси и след публикуването на публикацията. Преди Байнард беше починалият Тони Джъд, който предложи изпепеляваща рецензия към Израел и неговите американски бранители. Има, несъмнено, голям брой други основни фигури в мейнстрийм медиите, които от време на време са се прицелвали в Израел и лобито през последните 10 години. Сред тях са Роджър Коен, Томас Фридман и Никълъс Кристоф от „ Ню Йорк Таймс “, както и Джон Стюарт от „ Дейли Шоу Фейм “. Като цяло, мисля, че имаше забележителна смяна в метода, по който американците мислят и приказват за Израел след появяването на нашата книга.
Втората огромна смяна е, че имиджът на Израел на Запад, и изключително в Съединени американски щати, беше мощно повреден през последното десетилетие. Това се дължи частично на обстоятелството, че в този момент към този момент има повече налична информация за Израел, в сравнение с имаше в предишното, посредством в забележителна степен на интернет и обществените медии. Но е също и вследствие на обстоятелството, че нещата се трансформират вътре в Израел през последните години. За начало, политическият център на гравитация в Израел от десетилетия устойчиво се измества надясно и в този момент е достигнал точката, в която министрите от държавното управление вършат расистки мнения против палестинците и пишат законопроекти, които са непосредствено в несъгласие с съществени демократични полезности.
Законът, който не разрешава човеци, които поддържат влизането на BDS (Boycott, Divestment and Sanctions - палестинска мирна организация, която приканва за протест и наказания против Израел и упорства за спазването на интернационалните закони и изтеглянето на Израел от окупираните територии и други п. – б.пр.) в страната, е последният образец за този феномен. Всички признаци сочат, че това изместване надясно ще продължи в обозримо бъдеще и Израел ще става все по-нелиберална страна, даже и по отношение на личните си жители. Но главното леке върху репутацията на Израел е бруталното му отношение към палестинците и фактът, че стана страна на апартейда. Доскоро Израел и съдружниците му можеха да поддържат фикцията, че в последна сметка ще има законна палестинска страна, която живее паралелно с Израел. Но в този момент е ясно, че безусловно няма късмет това да се случи и Великият Израел е тук, с цел да остане. И този Велик Израел (с това име се отбелязва концепцията за израелска страна, включваща с изключение на днешния Израел също и палестинските окупирани територии, а също и елементи от Йордания и Синайския полуостров – б.пр.), както Ричард Фалк и Вирджиния Тили изясниха във значимо ново изследване на Организация на обединените нации, към този момент е страна на апартейда. Израел и бранителите му гневно отхвърлят този факт, само че даже и измежду израелците не е извънредно да се чуе изложение на Израел като апартейдна страна. Например, двама някогашни израелски премиер-министри – Ехуд Барак и Ехуд Олмерт – споделиха, че в случай че няма решение за две страни, Израел ще стигне до южноафриканския метод на битка. Ами, няма решение за две страни.
Като стана дума за Южна Африка, има хора, които са добре осведомени със обстановката в тази расистка страна преди да се срине, и съгласно които обстановката в Израел е по-лоша. Джон Дъгарт, изтъкнатият южноафрикански професор по интернационално право, споделя, че закононарушенията против палестинците са, изтъквам, „ безгранично по-лоши от осъществените от апартейдния режим в Южна Африка “. Той не е уединен глас в това отношение. Всеки, който се съмнява какъв брой неприятен може да бъде животът на палестинците, живеещи под израелски надзор, би трябвало единствено да разбере какво стана в трите огромни набези на Израел в Газа през последното десетилетие: интервенция „ Лято олово “, интервенция „ Стълб на защита “ и интервенция „ Защитен борд “.
Заради лимитираното време ще се концентрирам изключително върху първата от тези интервенции, „ Лято олово “, която се разигра в седмиците преди президентът Обама да встъпи в служба през 2009 година. Израелските сили убиха към 1 400 палестинци, от които жестоко 1 200 бяха цивилни. 350 от тези цивилни бяха деца. За съпоставяне, 13 израелци бяха убити. Съотношението сред убитите палестинци и израелци в тази интервенция е 108:1. Това не се назовава война в моя речник, това е кръвопролитие. Мога да прибавя и че 6 300 палестински домове бяха разрушени и превърнати в 600 000 тона руини, които заливаха Газа, когато стрелбата свърши. Организация на обединените нации разпореди следствие на този спор, което беше управлявано от изтъкнатия южноафрикански правист Ричард Голдстоун.
Окончателният отчет заключи, че Израел е бил зает в „ съзнателно непропорционална офанзивата, подхваната за да накаже, унижи и тероризира цивилното население “. Докладът продължава с обвинявания против Израел в осъществяване на военни закононарушения и евентуални закононарушения против човечеството.
Има и други признаци за съществени проблеми в Израел, изключително притеснителни са расистките настройки измежду огромен сегмент от еврейската израелска юноша. Предвид тези настройки, надали е изненадващо, че на днешния ден преди една година млад израелски боец простреля и умъртви ранен и безсилен палестинец. Също толкоз предстоящо, в Израел имаше голямо отвращение, когато той беше упрекнат, а по-късно и наказан по понижено обвиняване в ликвидиране по несъобразителност.
Прессъобщенията от Израел дават да се разбере, че доста израелци считат държанието му за целесъобразно, а този случай въобще не беше изолиран. Този боец просто е имал неприятния шанс да бъде сниман на видео. Фактът, че застрелването е било снимано на филм безусловно подсигурява, че той ще стане шлагер в обществените медии и в допълнение ще навреди на имиджа на Израел.
Идеята е, че дните, когато Израел беше възприеман за морално правия Давид, който се изправя против злия Голиат, свършиха. Сриването на израелската известност стартира може би 1982 година, когато те нападнаха Ливан. Но то се форсира със забележителна скорост през последните 10 години.
Третата огромна смяна се отнася до настройките в американската еврейска общественост. Едно от най-важните развития през последните години е смяната в салдото на силите сред мейнстрийм организациите в лобито, които поддържат абсолютно израелските политики по отношение на палестинците и по-прогресивния набор от организации, които са решени да намерят метод за реализиране на мир сред двете страни.
Разделението сред тези групи е от дълго време налице, само че салдото на силите сред тях постоянно е бил килнат в интерес на организациите, които поддържат Израел, каквото и да прави. Тази обстановка обаче стартира да се трансформира, изключително с издигането на J Street, която беше основана през ноември 2007 година като място за хора с прогресивни възгледи по отношение на Израел. Те освен са известни, само че също по този начин имат предпочитание да подлагат на критика израелската политика в окупираните територии и в действителност се заемат с хардлайнерските организации в лобито. J Street сигурно не е толкоз авторитетна организация като AIPAC, само че самият факт, че тя оцеля и се разви, демонстрира, че времената се трансформират. Все отново, сходна организация, на име „ Брера “ беше учредена в 1973 година, само че главните сили в лобито бързо я смазаха. J Street освен оцеля, само че има съществени аргументи да мислим, че тя ще пораства и укрепва с времето, защото все по-голям брой американски евреи търсят да се причислят към институции, които оспорват репресивната политика на Израел по отношение на палестинците.
В допълнение към тези промени в еврейския истаблишмънт, промени се случват и в по-широката американско-еврейска общественост и те не вещаят нищо положително както за лобито, по този начин и за Израел. По особено, наподобява ясно, че младите евреи не са толкоз свързани с Израел както родителите и дедите си. Изследване на Pew, да вземем за пример, от 2013 година, откри, че измежду евреите на възраст 65 и повече години 53% споделят, че загрижеността за Израел е съществена за това да бъдеш евреин. 53% от 65-годишните и нагоре. Обратно, 32% от американските евреи на възраст под 30 година споделят сходно виждане. Това е разлика от 21 процентни пункта. Изглежда, че поддръжката за Израел в общността на американските евреи, която отслабва през последните 10 години, ще отслабва още повече в идните години, в хода на промяната на поколенията.
И най-после, имаше значима смяна в поддръжката за Израел вътре в Съединените щати. За задачите на подтекста е значимо още веднъж да подчертаем, че публичната поддръжка за Израел в Съединените щати в никакъв случай не е била изключително мощна. Един от методите, по които лобито се оправя с тази слаба поддръжка, е да си обезпечава доста въздействие както в демократическата, по този начин и в републиканската партии. Всъщност лобито работи интензивно, с цел да обезпечи поддръжка и от двете партии, на която Израел да се радва. Подкрепата не е по-силна в една от двете огромни партии, за сметка на другата. В това отношение лобито е сполучливо доста от дълго време. Но тази двупартийна поддръжка стартира да ерозира през последното десетилетие, защото поддръжката за Израел в демократическата партия спадна внезапно. В същото време тя доста набъбна в републиканската партия.
В допитване на Pew от януари т.г. единствено 33% от демократите споделят, че съчувстват повече на евреите, в сравнение с палестинците, до момента в който 74% от републиканците споделят, че съчувстват повече на Израел, в сравнение с палестинците. Това е разлика от 41 процентни пункта. Накратко, има забележителна ерозия на поддръжката за Израел измежду демократическата партия през последните години, което повдига съществени въпроси, да вземем за пример дали лобито ще успее да поддържа двупартийната поддръжка за специфичните връзки през идните години.
Нека още веднъж трансформира курса. Сега ще се фокусираме върху това, което не се е трансформирало през последните 10 години. Три неща не са се трансформирали.
Първо, лобито е толкоз авторитетно, колкото постоянно е било. Човек може да се изкуши да види провалянето на лобито по отношение на иранския нуклеарен въпрос като доказателство, че силата му отслабва. Но това би било неточност. Лобито не печели всякога. И е по-вероятно да загуби, когато тласка Съединените щати да създадат нещо, което може да ги вкара във война. Сделката с Иран пасва тъкмо в тази категория, тъй като един неуспех да създадем съглашение с Иран щеше остро да усили шанса Съединени американски щати да нападат нуклеарните обекти на Иран. Сферата, в която лобито съвсем постоянно печели, е обвързвана с проблемите с палестинците и финансовата поддръжка за Израел.
Фактът, че администрацията на Обама не можа да направи безусловно нищо, с цел да накара Израел да мине към решението за две страни, само че все пак избра да обезпечи на Израел 38 милиарда $ помощ през идващите 10 години, е ясно доказателство, че лобито остава доста могъщо.
Важно е да се разбере, че ключът към триумфа на лобито е, че то се концентрира главно в повлияване на политици и съветници от високите равнища на политическия уред както и върху елитите на двете политически партии, а не на редовите чиновници. Отбелязах по-рано, че има забележителен спад в поддръжката за Израел в демократическата партия. Причината тази смяна да има дребен резултат върху политиката е, че елитът на демократическата партия остава надълбоко зает със специфичните връзки. Те се опасяват, че лобито ще се прицели в тях, в случай че има какъвто и да е знак за намаляване на тяхната поддръжка за Израел. Човек може да си намерения, че политици, които се чака да слагат американския народен интерес над ползите на всички останали страни, ще се изправят против лобито, когато то упорства за политики, за които те знаят, че не са положителни за Съединените щати. Бившият секретар по защитата Робърт Гейтс изяснява за какво това не се случва: „ Видях огромна част от Конгреса като некултурен, незапознат за извършване на главните си отговорности по конституция, предан на дребно кадруване, недодялан, двуличен, тесногръд, раздразнителен... “ И тук идват основните думи: „...склонен да поставя себе си и преизбирането си преди страната. “
Втората огромна непроменена големина е, че американската политика по отношение на Израел остава същата през последните 10 години, с други думи – специфичните връзки са непокътнати. Тази последователност, несъмнено, не е изненадваща, в случай, че силата на лобито не е отслабвала. Както доста от вас може би си спомнят, имаше къс миг по време на последните президентски избори, когато изглеждаше, че претендентът Тръмп може да избра по-безпристрастен метод в отношението към Израел и палестинците. Но той бързо смени лагера и даде да се разбере, че би отишъл доста надалеч и би бил още повече произраелски насторен от президента Обама. Разбира се, Хилари Клинтън направи същото заричане, тъй че нямаме основателна причина да мислим, че американската политика по отношение на Израел ще се промени доста в близко време.
И най-после, няма съвсем никакви устойчиви рецензии към Израел от страна на външнополитическия истаблишмънт. Това също не е изненадващо, защото лобито е толкоз авторитетно, колкото постоянно е било. И както подчертах, то концентрира най-голямо внимание в обработването на елита на страната. Всеки, който желае да бъде сериозен състезател в правенето на американската външна политика, чудесно схваща, че в случай че подлага на критика Израел, ще би трябвало да заплати за това. Резултатът е, че няма сериозен спор за Израел или за специфичните връзки с него нито в Конгреса, нито в мейнстрийм медиите, нито във водещите тинк-танкове като „ Съвет за външни връзки “. Това не значи, че няма открита и енергична полемика за Израел и неговите връзки със Съединените щати, отвън тези публични институции.
В умозаключение, дано кажа накъде отиваме отсам.
Аз считам, че както за Израел, по този начин и за лобито предстоят мрачни времена. Няма причина да мислим, че Израел ще се придвижи към решение за две страни. Великият Израел е тук, с цел да остане и това наличие е и ще остане апартейдна страна. Този недодялан факт ще става все по-ясен на хората по целия свят, изключително в този момент, когато е ясно, че палестинците не няма да получат своя страна.
Освен това палестинците, които към този момент съставляват съвсем половината от популацията на Великия Израел, ще продължат да се съпротивляват на потисничеството, което ще принуди Израел да ескалира репресивната си политика, която към този момент мощно помрачи неговия имидж. Най-мощното оръжие на палестинците в тази борба ще бъде BDS – световното придвижване, което се пробва да генерира забележителен стопански и политически напън върху Израел, тъй че в последна сметка да го принуди да даде на палестинците равни права.
Израел и неговите поддръжници на Запад виждат BDS като екзистенциална опасност, тъй като те освен имат капацитета да делегитимират Израел, само че и могат в последна сметка да доведат до анулацията на Израел. В последна сметка, в случай че на палестинците бъдат дадени равни права, Израел ще спре да бъде еврейска страна, тъй като тогава ще има повече палестинци, в сравнение с евреи вътре във Великия Израел. И има съществени аргументи да мислим, че BDS може да успее, най-малкото що се касае до делегитимиране на Израел.
Първо, те се прицелват в апартейда – морално отблъскваща политическа система, която е универсално наказана.
Апартейдът в Южна Африка в последна сметка изчезна, за какво би трябвало с Израел да е друго?
Второ, апелът да се дадат на палестинците равни права е в цялостно сходство с главните полезности на Запада. Това е искане, което сигурно ще има отзив в Западна Европа и Съединените щати и ще провокира всевъзможен жанр проблеми за Израел и неговите поддръжници. Разбира се, Израел и поддръжниците му разчитат на лобито да надделее против BDS. С времето обаче това ще става все по-трудна задача. Просто тъй като няма добра отбрана за апартейда, който е неоправдателна политическа система. Лобито обаче е неизмеримо мощно и ще отиде до крайности, с цел да отбрани Израел при всички случаи.
Трудно е да се каже до каква степен ще докара този спор през идните десетилетия. Много израелци сигурно ще желаят да изгонят палестинците от Велик Израел, в случай че имат опция, като по този метод отстраняват нуждата от апартейд. Но този резултат не е евентуален, тъй като в този момент има повече от 6 милиона палестинци, които живеят в рамките на Великия Израел и те сигурно ще окажат гневна опозиция, в случай че Израел се опита да ги изгони от вкъщи им. Освен това едно масирано етническо пречистване би било голямо и постоянно леке върху репутацията на Израел. По-вероятно е Израел просто да остане апартейдна страна и благодарение на лобито просто да се сниши и да одобри обстоятелството, че по-голямата част от света го счита за страна парий.
И най-после, съществува опцията BDS да успее и Великият Израел да стане законна демократична народна власт. Ако това се случи, което не е евентуално, то безспорно ще пристигна след доста кръвопролития, тъй като множеството израелски евреи горещо ще се опълчват на такова развиване, защото то ще значи завършек на ционистката фантазия. Още един път, мъчно е да се каже кое от тези развития ще се получи.
Вероятно ще са нужни още 20 или 30 години, преди да разберем по какъв начин този спор ще бъде дефинитивно позволен или няма да бъде позволен. Независимо от изхода, аз ще кажа с дълбока горест, че идните десетилетия дават обещание голям брой беди за Израел и изключително за палестинците.
Съединените щати също няма да бъдат пощадени, просто тъй като лобито ще работи от самото начало, с цел да отбрани Израел и да резервира специфичните връзки, което евентуално ще навреди на интелектуалния живот на Америка, както и на нейната политика.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ