В сърцето на Ямбол, където би трябвало да се чува

В сърцето на Ямбол, където би трябвало да се чува смях и игри, пораства... дива трева. Не метафорично, а напълно действително — метър високи плевели са погълнали детската площадка и са я трансформирали в джунгла. Това, което би трябвало да бъде несъмнено и поддържано място за игра, през днешния ден наподобява повече на сцена от филм за оцеляване.

Няма пързалки, има коприва. Няма наслада, има риск. Високата трева е освен грозна картина, само че и евентуална опасност — кърлежи, змии и куп други рискове дебнат всяко дете, дръзнало да се промъкне сред зелените стени.

Къде е общината? Къде е контролът? Докога ще поносим управнически безхаберие, което третира децата ни като втора употреба жители?

Време е някой да слезе от служебния си автомобил, да се разноски сред бурените и да отговори почтено: бихте ли пуснали личното си дете тук?

Ямбол заслужава друго. Децата ни заслужават друго.