В сърцето на Северозапада, само на няколко километра от Монтана,

В сърцето на Северозапада, единствено на няколко километра от Монтана, се намира село Меляне – място, което наподобява като всяко друго, само че крие една от най-необичайните истории в България. Тук съвсем всеки втори гражданин носи име, което не се среща на никое място другаде, а повода за това не е екстравагантност, а дълбока религия в спасението на децата от грубо проклинание.

Легендата за странните имена датира от 20-те и 30-те години на предишния век, когато селото е покосено от необяснимо висока смъртнос. Местният духовник поучава обезверените родители да кръщават наследниците си с имена, които в никакъв случай не са участвали в рода им, с цел да не може " злото “ да ги открие. Мелянци обаче отиват още по-далеч и стартират да измислят изцяло нови и непознати до тогава имена.

Първите, които съгласно преданията " прекъснали “ проклятието, били хора с имена като Либкнехт, Люсилия, Филисина, Вилсон, Телефонка и Първа. По-късно описът се допълнил с екзотичните Геройки, Геройко и даже Роза Люксембург. След като смъртността ненадейно спряла, хората затвърдили вярата си, че необикновените имена са техният щит против ориста.

В Меляне и до през днешния ден могат да се срещнат хора, чиито имена звучат като небивалица, само че са изцяло действителни. Сред най-удивителните са Графинята, Шкаф и Случка, а в района са регистрирани още Плувкиня, Океан, Републикан, Ценцерушка и Семка. Тази традиция, родена от страха, с годините се е трансформирала в неповторима еднаквост на селото.

Разположено измежду карстови хълмове и пещери, Меляне носи особена сила, която мнозина разказват като магнетична. В непосредственост до него се издига Лопушанският манастир, считан за нравствен страж на региона. Макар през днешния ден селото да е малко и обезлюдяващо, неговите поданици се гордеят със своята история и описват на туристите по какъв начин името в Меляне не е просто дума, а орис и обет за живот.