Пловдивски учители в Рим: пред мистерията на изгубения гроб на Кирил Философ СНИМКИ
В сърцето на Рим, измежду вековните камъни и фрески на базиликата „ Сан Клементе “, учителите от ОУ „ Княз Александър I “ в Пловдив претърпяха един от тези мигове, в които историята и сегашното се допират. Те се озоваха в храма, където на 14 февруари 869 година е положен Кирил Философ – основателят на буквите, на които и през днешния ден учат своите възпитаници.
Учителите, които са пазители на знанието, влязоха в една от най-старите църкви на Рим, където като че ли всяка мозайка и всяка фреска шепти истории за духовното великолепие на Европа. Те коленичиха и възпламениха свещ пред гроба на светията, въпреки и обгърнат в тайнственост – мястото на безконечния покой на Кирил и до през днешния ден е мистерия. Според едни откриватели мощите му изчезват скоро след гибелта му, съгласно други те са пренесени скрито. Но без значение от разногласията, едно е несъмнено: духът на Кирил живее тук, в „ Сан Клементе “.
За пловдивските учители визитата бе доста повече от поклонение – то бе жива връзка сред първоучителя, основал писмеността, и тяхната задача през днешния ден – да пазят и предават знанието на новите генерации. Както Кирил и Методий в миналото са дали на славяните книжовност, по този начин днешните български учители пазят и разпалват искрата на просвещението.
В мраморните арки и златните куполи на „ Сан Клементе “ те усетиха величието на задачата си – задача, която стартира от един духовник, избрал буквите за оръжие на вярата и културата, и продължава през тях самите, в класните стаи на едно от най-старите български учебни заведения.
Базиликата „ Сан Клементе “ сама по себе си е монумент на времето – трицърковен комплекс на пластове. Под днешния храм от XII век лежат руините на по-ранна християнска черква от IV век, а още по-надолу – митрейум, езическо светилище от времето на Римската империя. Тази отвесна история е алегорична – християнството, знанието и културата израстват върху античните основи и носят светлина на нови генерации.
Учителите от „ Княз Александър I “ – правоприемник на първото българско светско учебно заведение, се поклониха пред последния земен дом на Кирил – не с думи, а с тишина, в която звучеше цялата тежест на историята.
Една дума свързва Кирил и актуалните български учители – отговорност. Отговорност към знанието, към бъдещето, към народа. И може би точно това е същинският гроб на Кирил – не в мрамора на „ Сан Клементе “, а в сърцата на тези, които пазят буквите му живи.
Учителите, които са пазители на знанието, влязоха в една от най-старите църкви на Рим, където като че ли всяка мозайка и всяка фреска шепти истории за духовното великолепие на Европа. Те коленичиха и възпламениха свещ пред гроба на светията, въпреки и обгърнат в тайнственост – мястото на безконечния покой на Кирил и до през днешния ден е мистерия. Според едни откриватели мощите му изчезват скоро след гибелта му, съгласно други те са пренесени скрито. Но без значение от разногласията, едно е несъмнено: духът на Кирил живее тук, в „ Сан Клементе “.
За пловдивските учители визитата бе доста повече от поклонение – то бе жива връзка сред първоучителя, основал писмеността, и тяхната задача през днешния ден – да пазят и предават знанието на новите генерации. Както Кирил и Методий в миналото са дали на славяните книжовност, по този начин днешните български учители пазят и разпалват искрата на просвещението.
В мраморните арки и златните куполи на „ Сан Клементе “ те усетиха величието на задачата си – задача, която стартира от един духовник, избрал буквите за оръжие на вярата и културата, и продължава през тях самите, в класните стаи на едно от най-старите български учебни заведения.
Базиликата „ Сан Клементе “ сама по себе си е монумент на времето – трицърковен комплекс на пластове. Под днешния храм от XII век лежат руините на по-ранна християнска черква от IV век, а още по-надолу – митрейум, езическо светилище от времето на Римската империя. Тази отвесна история е алегорична – християнството, знанието и културата израстват върху античните основи и носят светлина на нови генерации.
Учителите от „ Княз Александър I “ – правоприемник на първото българско светско учебно заведение, се поклониха пред последния земен дом на Кирил – не с думи, а с тишина, в която звучеше цялата тежест на историята.
Една дума свързва Кирил и актуалните български учители – отговорност. Отговорност към знанието, към бъдещето, към народа. И може би точно това е същинският гроб на Кирил – не в мрамора на „ Сан Клементе “, а в сърцата на тези, които пазят буквите му живи.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ