Българската душа в Албания: Софика Мале разкрива предизвикателствата и гордостта да си българин зад граница
В сърцето на Пловдив, в деня на Съединението, един от най-светлите български празници, посетител на предаването " ЧасПик " беше Софика Мале – известна като един от водачите на българската общественост в Албания. Тя дойде по покана на " Браво Пловдив ", с цел да показа размишления за живота, културната еднаквост и дълбоката връзка с България на сънародниците ни в прилежаща Албания. Нейните думи отекнаха мощно: " България е доста повече от това, което ние виждаме и мислим. Трябва да сме горди българи и би трябвало да се грижим за нея " .
Прочетете още
Как се чества българщината в Албания?
Шести септември е мотив за сближение на българската общественост. По традиция, Българското посолство в Албания провежда събитие, на което кани всички български сдружения да участват и почетат значимия празник. Освен формалните събития, всеки български клуб по региони провежда лични мероприятия – от коктейли до културни вечери с поканени създатели, актьори или артисти от България. Тези начинания са разнообразни всяка година и оказват помощ за поддържането на жива връзка с родината.
Езикът и традициите – мост към предишното
Един от най-силните стълбове за опазване на българската еднаквост са традициите, които Софика Мале дефинира като " единственото нещо, което ни свързва с България и може да покаже, че ние сме българи и че сме разнообразни ". Заедно с тях, езикът се резервира " доколкото може ". В райони като Голо Бърдо, Мала Преспа и Връбник, локалните приказват на по-архаичен, остарял български език. Въпреки че в региона на Мала Преспа езикът е " македонизиран сърбизиран " и съдържа несвойствени сръбски думи, той отново е различим и друг от албанския. Софика Мале акцентира, че езикът е толкоз характерен, че нито един албанец не би могъл да го научи, а българските чиновници елементарно могат да разграничат българи от албанци по него.
За страдание, старите български имена последователно се губят под въздействие на " европеизацията и сърбизма " (сръбското въздействие през Македония), което води до смяна на корените. Младите все по-рядко кръщават децата си с имената на баби и дядовци, отстъпвайки пред глобализацията.
Образованието – инвестиция в бъдещето
Една от най-големите поддържа, която България оказва на своята общественост в Албания, е правото на младежите да учат в България след довеждане докрай на приблизително обучение в Албания. " Българската страна се е погрижила и е дала това право, което не е малко, тъй като това е една от най-големите вложения, които една страна може да влага в един човек ", показва Софика Мале. Въпреки това, тя отбелязва, че постоянно откакто влага, България " не помни за тази инвестиция " и не се възползва от капацитета на тези образовани хора.
Предизвикателства пред колаборацията
Въпреки мощните прочувствени връзки, съществуват и на практика провокации. Административните бариери вършат извънредно мъчно за българи от Албания да работят в България, защото страната не е член на Европейския съюз и се изискват визи, а бюрокрацията е голяма. Софика Мале показва страдание, че не е открит механизъм за улеснение на процеса, макар че разпознаването на етническите българи по език е елементарно. Тя приканва за по-сериозна политика във връзка с етническите българи, разпръснати из целия Балкански полуостров.
Посланието на Софика Мале е ясно и мощно – българите в Албания поддържат своята еднаквост с горделивост, резервират своите обичаи и език, и разчитат на поддръжката на българската страна, с цел да запазят връзката си с родината.
Прочетете още
Как се чества българщината в Албания?
Шести септември е мотив за сближение на българската общественост. По традиция, Българското посолство в Албания провежда събитие, на което кани всички български сдружения да участват и почетат значимия празник. Освен формалните събития, всеки български клуб по региони провежда лични мероприятия – от коктейли до културни вечери с поканени създатели, актьори или артисти от България. Тези начинания са разнообразни всяка година и оказват помощ за поддържането на жива връзка с родината.
Езикът и традициите – мост към предишното
Един от най-силните стълбове за опазване на българската еднаквост са традициите, които Софика Мале дефинира като " единственото нещо, което ни свързва с България и може да покаже, че ние сме българи и че сме разнообразни ". Заедно с тях, езикът се резервира " доколкото може ". В райони като Голо Бърдо, Мала Преспа и Връбник, локалните приказват на по-архаичен, остарял български език. Въпреки че в региона на Мала Преспа езикът е " македонизиран сърбизиран " и съдържа несвойствени сръбски думи, той отново е различим и друг от албанския. Софика Мале акцентира, че езикът е толкоз характерен, че нито един албанец не би могъл да го научи, а българските чиновници елементарно могат да разграничат българи от албанци по него.
За страдание, старите български имена последователно се губят под въздействие на " европеизацията и сърбизма " (сръбското въздействие през Македония), което води до смяна на корените. Младите все по-рядко кръщават децата си с имената на баби и дядовци, отстъпвайки пред глобализацията.
Образованието – инвестиция в бъдещето
Една от най-големите поддържа, която България оказва на своята общественост в Албания, е правото на младежите да учат в България след довеждане докрай на приблизително обучение в Албания. " Българската страна се е погрижила и е дала това право, което не е малко, тъй като това е една от най-големите вложения, които една страна може да влага в един човек ", показва Софика Мале. Въпреки това, тя отбелязва, че постоянно откакто влага, България " не помни за тази инвестиция " и не се възползва от капацитета на тези образовани хора.
Предизвикателства пред колаборацията
Въпреки мощните прочувствени връзки, съществуват и на практика провокации. Административните бариери вършат извънредно мъчно за българи от Албания да работят в България, защото страната не е член на Европейския съюз и се изискват визи, а бюрокрацията е голяма. Софика Мале показва страдание, че не е открит механизъм за улеснение на процеса, макар че разпознаването на етническите българи по език е елементарно. Тя приканва за по-сериозна политика във връзка с етническите българи, разпръснати из целия Балкански полуостров.
Посланието на Софика Мале е ясно и мощно – българите в Албания поддържат своята еднаквост с горделивост, резервират своите обичаи и език, и разчитат на поддръжката на българската страна, с цел да запазят връзката си с родината.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




