От боксовия ринг до пловдивската пожарна - историята на един от най-младите огнеборци под тепетата
В сърцето на Пловдив се крие една същинска история за храброст, отдаденост и триумф. И до момента в който младежите избират бързата популярност, инфлуенсърството, всекидневните купони и лесни пари, то към момента има и такива, които рискуват живота си в името на обществото.
Прочетете още
Такава е историята на Петър Кавръков, едно от новите попълнения в редиците на пловдивската пожарна. Той е измежду най-младите чиновници, само че също по този начин е и троент първенец по бокс. Неговата история е образец за това по какъв начин пристрастеността към спорта може да бъде съчетана с професионалната отговорност и подвиг.
Петър Кавръков е на 25 години от Пловдив. Израства в Батак, където развива мощното възприятие на национализъм и себеотдаване към обществото. Започва кариерата си като боксьор още в тийнейджърските години. С поддръжката на фамилията си и треньора си, той бързо се издига в редиците на българския бокс.
Въпреки триумфите си на кръга, Петър в никакъв случай не губи фокус върху образованието и личностното си развиване, само че и към устрема си да оказва помощ.
„ Когато приключих гимназия, отпътувах на морето, с цел да работя. Станах избавител на плажа. Имах няколко случая, при които съм помагал на хора и даже съм спасявал човек. Тогава разбрах, че задачата ми е да оказвам помощ. Като дребен, една от фантазиите ми бе да съм пожарникар, само че в следствие в никакъв случай не съм се виждал в редиците на огнеборците. Баща ми е служител на реда и смятах, че пътят ми е предначертан в тази посока. Участвал съм в учебния тим по пожароприложен спорт, само че до такава степен. По време на следването ми в университета, работех като защита, само че нещо ме теглеше към по-отговорна специалност “, стартира описа си Кавръков.
Така той взема решение да стане огнеборец. Мотивиран от желанието да оказва помощ на хората и да пази обществото, той се причислява към пловдивската пожарна работа. Не взема решението елементарно, защото това значи да остави зад себе си дейната спортна кариера и да се посвети на нова, изпълнена с провокации специалност.
„ Бях на вярната възраст, когато взех това решение. Защото на 20 години не си подготвен. Всяко нещо идва с времето си и при мен по-скоро професията ме избра. Хората в профил не виждат, че специалността е изпълнена със саможертви, а и с доста отговорност. Работата като пожарникар е извънредно сложна и изисква висока степен на физическа и психическа устойчивост. В школата научих доста, знанията ми покачиха освен професионалната, само че и общата ми просвета. Пожарникарството е цяла просвета. Не е единствено физика, само че и умеене да прецениш обстановката. Като образец ще посоча, че не всички субстанции и предмети се гасят с вода. Има такива, които се разпалват от нея. Също по този начин при катастрофи с потърпевши хора – при съответни контузии по какъв начин се реагира и каква съответна помощ се ползва. Без образованието ми в школата нямаше да съм това, което съм. Не на последно място - би трябвало и физическа устойчивост. На такава ме е научил спортът, който ми оказва помощ в работата ми. Боксът ми даде и добра дисциплинираност, което е от основно значение за пожарникарската специалност “, споделя Петър пред наш кореспондент. Той е безапелационен, че с цел да станеш пожарникар, се желае доста труд.
„ Не е по никакъв начин елементарно. Нужни са физически труд, обща просвета, познания, психическа настройка и убеденост. Смелостта също е добродетел ”, разяснява огнеборецът.
25-годишният огнеборец от близо година е в редиците на пловдивската пожарна. Той е и един от дребното, който тренира военен спорт – бокс и кикбокс. Носител е значително призове от надпревари, извършени под егидата на Министерство на вътрешните работи. В професионален проект е троент първенец на България за мъже. Петър споделя, че сред спорта и пожарникарската специалност има доста общо, а точно физическа устойчивост и дисциплинираност.
„ По време на мач на кръга може да получиш непредвиден удар, по този начин и по време на излизане на произшествие – да има изненадващи обстановки, които да те заловен неопитен. И при спорта, и при нашата специалност би трябвало да се работи с твърда ръка, да се мобилизираш и да отвърнеш с целия си потенциал, каквото и да стане.
В момента не се занимавам толкова интензивно с бокса, тъй като, с цел да се занимаваш с нещо професионално, би трябвало да се отдадеш напълно на него. Цялото ти време да е отдадено на него. Затова се занимавам полупрофесионално. Фокусът ми е към държавната работа. Боксът и кикбоксът бих ги определил като едно доста съществено занимание, което ме държи в една професионална форма и съм квалифициран за целогодишни изяви. Не съм спрял със надпреварите. Дори на 21 декември участвах в благотворителен мач, който се състоя в Пазарджик, а средствата за мача ще бъдат дарени за деца. Боксът е спорт, който дава дисциплинираност и кураж. И макар страха, терзанието и адреналина преди да се качиш на кръга, имаш настройката, смелостта и подготовката, с цел да се оправиш. Същото е, когато получиш сигнал за тежко произшествие или пожар – има го страха, само че и смелостта, и увереността за триумф. И на кръга и в огъня даваме всичко от себе си. Харесва ми да има адреналин ”, споделя още Кавръков.
Той продължава да тренира интензивно, когато времето разрешава, само че главният му фокус е върху спасяването на животи и отбраната на имуществото на жителите.
Първите месеци като огнеборец за Петър са изключително сложни, тъй като се е сблъсква очи в очи със гибелта. Кавръков е един от първите, които са идват на мястото на жестоката злополука, станала при започване на май на бул. „ Руски ”. Тогава джип отсече две дървета и безусловно се разцепи при удар в трето. Двама младежи, които са се возели на предните седалки, починаха при злополуката. Както медията ни описа, " Рейндж Ровър ", който идвал от Централна гара навлязъл в разграничителната линия на бул. " Руски " и се блъснал поредно в няколко големи дървета. Според специалисти, скоростта с която се е движил тежкият автомобил, е била към 200 км./час. На място медиците установяваха гибелта на 21-годишния лидер Кристиан Екмекчиян и пътничка до него - Теодора Николова, на 20 години. С заплаха за живота в болница бяха 22-годишни момче и момиче, пътували на задната седалка.
По време на избавителната акция тежко пострада и пожарникар, който беше ударен от разцепеното дърво. Именно това мощно разклаща за миг Петър, само че с помощта на мощната си воля съумява да се активизира и абстрахира, че под тежкото дърво е неговият сътрудник.
„ Когато пристигнахме на място, мислихме, че са две транспортни средства, само че в следствие установихме, че е една кола – разцепена на две. Екипът ни бе първи, единствено 5 минути след настъпване на произшествието. Гледката бе тежка и фрапираща. Бяхме доста неспокойни, само че под едно доста високо професионално управление и под добра команда, успяхме да укрепим колата и да извадим потърпевшите, които натоварихме в колата за спешна помощ. След това престъпихме към избавителната интервенция на другите две лица, заклещени в отломките. Тогава пострада нашият сътрудник. Много бяхме уплашени, защото всяко едно нещо, което си учил по учебник, рухна. Все едно да получиш неочакван удар от съперника. Първоначално не знаеш по какъв начин да действаш. Мобилизирахме се и направихме всичко допустимо да спасим човешкия живот. Всичко стана за секунди – до момента в който режехме ламарините, дървото рухна и затисна сътрудника ми ”, споделя Петър Кавръков и прибавя, че такива произшествия се запомнят за цялостен живот. Тежките катастрофи припомнят какъв брой сериозна и виновна е специалността пожарникар и какъв брой скъп е животът.
„ В забързаното всекидневие не намираме време да се радваме на дребните неща, а в действителност животът е скъп и може да го загубим за момент. Знам, че мога да бъда там, където някой има потребност от мен и да бъда потребен на хората. Това ме крепи в специалността и ме стимулира да пристигам всеки ден за дежурство ”, споделя Петър.
Като млад пожарникар, осъзнава тежестта на отговорността, която носи. Всяко деяние или решение може да има съществени последствия.
" Когато съм на мястото на случай, знам, че би трябвало да бъда невъзмутим и съдбоносен, " изяснява той и добавя: " Животът на хората зависи от нас и няма място за неточности ".
Въпреки младостта си, Петър към този момент има присъединяване в няколко интервенции, в това число гасене на горските пожари през лятото на 2024 година. Именно по времена тежките тествания в Стара планина, той схваща, че против природата индивидът е безпомощен. Въпреки това, нито той, нито сътрудниците му не се отхвърлят. Водени от високопрофесионални ръководители и добре планувани тактически дейности, момчетата за момент не са стопират да се борят против пламъците.
„ Бил съм на пожари във вилните зони. Огънят, вятърът и даже водата – това са естествени стихии, над които нямаме надзор. В такива обстановки би трябвало да сме задружни, с цел да успеем. Трябва да сме там, с цел да ограничим тяхното влияние ”, прибавя 25-годишният пожарникар.
Въпреки натоварения график, Петър Кавръков е напълно предан на дребното си момченце и половинката си. За него фамилията е най-важно. Пред наш кореспондент, той споделя, че специалността му не пречи на персоналния живот, а тъкмо противоположното.
„ В редиците на пловдивската пожарна възмъжах. Въпреки тежката специалност, аз съм романтик и разбрах, че няма нищо по–красиво и значимо от вкъщи, в който те чака фамилията. Имам малко момче и желая да му дам добър образец. Когато човек е същински, работлив, старателен, това дава своите резултати. И рано или късно береш плодовете на труда си. Бих се радвал да последва моя образец, тъй като сега обществото се нуждае от хора, които са подготвени да се пожертват в името на всеобщото богатство. За да имаме едно по-стабилно общество ”, споделя Кавръков и прибавя, че в днешно време младежите търсят бърза популярност и лесни пари. Посланието му към тях е, че добротата и себеотдадеността към богатството на обществото е съвременно и постоянно ще е съвременно.
Историята на Петър Кавръков е въодушевяващ образец за това по какъв начин младежите могат да комбинират своите пристрастености и умения, с цел да реализиран значими резултати. Неговият път от боксовия кръг до пожарната станция демонстрира, че с непримиримост, дисциплинираност и отдаденост, човек може да преодолее всевъзможни провокации и да стане същински воин в очите на обществото.
Прочетете още
Такава е историята на Петър Кавръков, едно от новите попълнения в редиците на пловдивската пожарна. Той е измежду най-младите чиновници, само че също по този начин е и троент първенец по бокс. Неговата история е образец за това по какъв начин пристрастеността към спорта може да бъде съчетана с професионалната отговорност и подвиг.
Петър Кавръков е на 25 години от Пловдив. Израства в Батак, където развива мощното възприятие на национализъм и себеотдаване към обществото. Започва кариерата си като боксьор още в тийнейджърските години. С поддръжката на фамилията си и треньора си, той бързо се издига в редиците на българския бокс.
Въпреки триумфите си на кръга, Петър в никакъв случай не губи фокус върху образованието и личностното си развиване, само че и към устрема си да оказва помощ.
„ Когато приключих гимназия, отпътувах на морето, с цел да работя. Станах избавител на плажа. Имах няколко случая, при които съм помагал на хора и даже съм спасявал човек. Тогава разбрах, че задачата ми е да оказвам помощ. Като дребен, една от фантазиите ми бе да съм пожарникар, само че в следствие в никакъв случай не съм се виждал в редиците на огнеборците. Баща ми е служител на реда и смятах, че пътят ми е предначертан в тази посока. Участвал съм в учебния тим по пожароприложен спорт, само че до такава степен. По време на следването ми в университета, работех като защита, само че нещо ме теглеше към по-отговорна специалност “, стартира описа си Кавръков.
Така той взема решение да стане огнеборец. Мотивиран от желанието да оказва помощ на хората и да пази обществото, той се причислява към пловдивската пожарна работа. Не взема решението елементарно, защото това значи да остави зад себе си дейната спортна кариера и да се посвети на нова, изпълнена с провокации специалност.
„ Бях на вярната възраст, когато взех това решение. Защото на 20 години не си подготвен. Всяко нещо идва с времето си и при мен по-скоро професията ме избра. Хората в профил не виждат, че специалността е изпълнена със саможертви, а и с доста отговорност. Работата като пожарникар е извънредно сложна и изисква висока степен на физическа и психическа устойчивост. В школата научих доста, знанията ми покачиха освен професионалната, само че и общата ми просвета. Пожарникарството е цяла просвета. Не е единствено физика, само че и умеене да прецениш обстановката. Като образец ще посоча, че не всички субстанции и предмети се гасят с вода. Има такива, които се разпалват от нея. Също по този начин при катастрофи с потърпевши хора – при съответни контузии по какъв начин се реагира и каква съответна помощ се ползва. Без образованието ми в школата нямаше да съм това, което съм. Не на последно място - би трябвало и физическа устойчивост. На такава ме е научил спортът, който ми оказва помощ в работата ми. Боксът ми даде и добра дисциплинираност, което е от основно значение за пожарникарската специалност “, споделя Петър пред наш кореспондент. Той е безапелационен, че с цел да станеш пожарникар, се желае доста труд.
„ Не е по никакъв начин елементарно. Нужни са физически труд, обща просвета, познания, психическа настройка и убеденост. Смелостта също е добродетел ”, разяснява огнеборецът.
25-годишният огнеборец от близо година е в редиците на пловдивската пожарна. Той е и един от дребното, който тренира военен спорт – бокс и кикбокс. Носител е значително призове от надпревари, извършени под егидата на Министерство на вътрешните работи. В професионален проект е троент първенец на България за мъже. Петър споделя, че сред спорта и пожарникарската специалност има доста общо, а точно физическа устойчивост и дисциплинираност.
„ По време на мач на кръга може да получиш непредвиден удар, по този начин и по време на излизане на произшествие – да има изненадващи обстановки, които да те заловен неопитен. И при спорта, и при нашата специалност би трябвало да се работи с твърда ръка, да се мобилизираш и да отвърнеш с целия си потенциал, каквото и да стане.
В момента не се занимавам толкова интензивно с бокса, тъй като, с цел да се занимаваш с нещо професионално, би трябвало да се отдадеш напълно на него. Цялото ти време да е отдадено на него. Затова се занимавам полупрофесионално. Фокусът ми е към държавната работа. Боксът и кикбоксът бих ги определил като едно доста съществено занимание, което ме държи в една професионална форма и съм квалифициран за целогодишни изяви. Не съм спрял със надпреварите. Дори на 21 декември участвах в благотворителен мач, който се състоя в Пазарджик, а средствата за мача ще бъдат дарени за деца. Боксът е спорт, който дава дисциплинираност и кураж. И макар страха, терзанието и адреналина преди да се качиш на кръга, имаш настройката, смелостта и подготовката, с цел да се оправиш. Същото е, когато получиш сигнал за тежко произшествие или пожар – има го страха, само че и смелостта, и увереността за триумф. И на кръга и в огъня даваме всичко от себе си. Харесва ми да има адреналин ”, споделя още Кавръков.
Той продължава да тренира интензивно, когато времето разрешава, само че главният му фокус е върху спасяването на животи и отбраната на имуществото на жителите.
Първите месеци като огнеборец за Петър са изключително сложни, тъй като се е сблъсква очи в очи със гибелта. Кавръков е един от първите, които са идват на мястото на жестоката злополука, станала при започване на май на бул. „ Руски ”. Тогава джип отсече две дървета и безусловно се разцепи при удар в трето. Двама младежи, които са се возели на предните седалки, починаха при злополуката. Както медията ни описа, " Рейндж Ровър ", който идвал от Централна гара навлязъл в разграничителната линия на бул. " Руски " и се блъснал поредно в няколко големи дървета. Според специалисти, скоростта с която се е движил тежкият автомобил, е била към 200 км./час. На място медиците установяваха гибелта на 21-годишния лидер Кристиан Екмекчиян и пътничка до него - Теодора Николова, на 20 години. С заплаха за живота в болница бяха 22-годишни момче и момиче, пътували на задната седалка.
По време на избавителната акция тежко пострада и пожарникар, който беше ударен от разцепеното дърво. Именно това мощно разклаща за миг Петър, само че с помощта на мощната си воля съумява да се активизира и абстрахира, че под тежкото дърво е неговият сътрудник.
„ Когато пристигнахме на място, мислихме, че са две транспортни средства, само че в следствие установихме, че е една кола – разцепена на две. Екипът ни бе първи, единствено 5 минути след настъпване на произшествието. Гледката бе тежка и фрапираща. Бяхме доста неспокойни, само че под едно доста високо професионално управление и под добра команда, успяхме да укрепим колата и да извадим потърпевшите, които натоварихме в колата за спешна помощ. След това престъпихме към избавителната интервенция на другите две лица, заклещени в отломките. Тогава пострада нашият сътрудник. Много бяхме уплашени, защото всяко едно нещо, което си учил по учебник, рухна. Все едно да получиш неочакван удар от съперника. Първоначално не знаеш по какъв начин да действаш. Мобилизирахме се и направихме всичко допустимо да спасим човешкия живот. Всичко стана за секунди – до момента в който режехме ламарините, дървото рухна и затисна сътрудника ми ”, споделя Петър Кавръков и прибавя, че такива произшествия се запомнят за цялостен живот. Тежките катастрофи припомнят какъв брой сериозна и виновна е специалността пожарникар и какъв брой скъп е животът.
„ В забързаното всекидневие не намираме време да се радваме на дребните неща, а в действителност животът е скъп и може да го загубим за момент. Знам, че мога да бъда там, където някой има потребност от мен и да бъда потребен на хората. Това ме крепи в специалността и ме стимулира да пристигам всеки ден за дежурство ”, споделя Петър.
Като млад пожарникар, осъзнава тежестта на отговорността, която носи. Всяко деяние или решение може да има съществени последствия.
" Когато съм на мястото на случай, знам, че би трябвало да бъда невъзмутим и съдбоносен, " изяснява той и добавя: " Животът на хората зависи от нас и няма място за неточности ".
Въпреки младостта си, Петър към този момент има присъединяване в няколко интервенции, в това число гасене на горските пожари през лятото на 2024 година. Именно по времена тежките тествания в Стара планина, той схваща, че против природата индивидът е безпомощен. Въпреки това, нито той, нито сътрудниците му не се отхвърлят. Водени от високопрофесионални ръководители и добре планувани тактически дейности, момчетата за момент не са стопират да се борят против пламъците.
„ Бил съм на пожари във вилните зони. Огънят, вятърът и даже водата – това са естествени стихии, над които нямаме надзор. В такива обстановки би трябвало да сме задружни, с цел да успеем. Трябва да сме там, с цел да ограничим тяхното влияние ”, прибавя 25-годишният пожарникар.
Въпреки натоварения график, Петър Кавръков е напълно предан на дребното си момченце и половинката си. За него фамилията е най-важно. Пред наш кореспондент, той споделя, че специалността му не пречи на персоналния живот, а тъкмо противоположното.
„ В редиците на пловдивската пожарна възмъжах. Въпреки тежката специалност, аз съм романтик и разбрах, че няма нищо по–красиво и значимо от вкъщи, в който те чака фамилията. Имам малко момче и желая да му дам добър образец. Когато човек е същински, работлив, старателен, това дава своите резултати. И рано или късно береш плодовете на труда си. Бих се радвал да последва моя образец, тъй като сега обществото се нуждае от хора, които са подготвени да се пожертват в името на всеобщото богатство. За да имаме едно по-стабилно общество ”, споделя Кавръков и прибавя, че в днешно време младежите търсят бърза популярност и лесни пари. Посланието му към тях е, че добротата и себеотдадеността към богатството на обществото е съвременно и постоянно ще е съвременно.
Историята на Петър Кавръков е въодушевяващ образец за това по какъв начин младежите могат да комбинират своите пристрастености и умения, с цел да реализиран значими резултати. Неговият път от боксовия кръг до пожарната станция демонстрира, че с непримиримост, дисциплинираност и отдаденост, човек може да преодолее всевъзможни провокации и да стане същински воин в очите на обществото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ