В сърцето на Пикос де Европа се случи нещо тихо,

В сърцето на Пикос де Европа се случи нещо безшумно, само че дефинитивно. Ледникът Трасламбрион, оцелявал епохи наред в сенките на варовиковите скатове, мина границата, след която няма възобновяване. След близо 700 години целогодишен лед, мястото, което генерации алпинисти и учени познаваха като устойчиво ледено тяло, остана без жив лед.

Това не е трагичен срив с гръм и тропот. Това е климатична тишина. Последният лед се стопи не за дни, а за години – постепенно, методично и без късмет за връщане.

Малката ледникова ера свършва вечно... По време на така наречен Малка ледникова ера Трасламбрион е заемал повърхност от към 25 акра – незначително спрямо алпийските колоси, само че изцяло задоволително, с цел да се държи като същински хладилник. Снегът се е задържал дълго, зимите са били по-студени, а сенчестият релеф е пазел леда от летните жеги, написа Meteo Balkans. 

Този баланс към този момент не съществува. През октомври учените записаха единствено така наречен " мразовит очевидец “ – стилен блок с широчина към 14 метра, притиснат в най-сенчестата част на терена. Днес даже той е история.

Кантабрийските планини имат дълга климатична памет, изписана в морените по скатовете. Всеки борд, всяка насъбрана линия от камъни споделя за интервали, когато студът е надделявал. Но метеорологичните данни от последните десетилетия демонстрират ясна наклонност – по-къси зими, по-малко постоянен снеговалеж и доста по-топли лета.

Трасламбрион е бил от тези ледници, които оцеляват " на ръба “. Когато снежната отбрана изчезва даже за няколко поредни сезона, ледът остава изложен на месеци интензивно размразяване. Това е борба, която дребните ледени тела не могат да завоюват.

Испанският геоложки указател класифицира комплекса Трасламбрион–Добресенгос като обект от народен интерес. Причината не е размерът, а информацията. Тези ледени останки реагират стремително на климатичните промени и работят като ранни знаци за това накъде се движи районът.

Сателитни наблюдения и повторни теренни фотоси демонстрират по какъв начин постоянният лед се е разпаднал на фрагменти, които към този момент не се движат. А когато придвижването спре, ледникът престава да бъде хладилник – трансформира се в дългогодишен сняг, жертван при първото по-сериозно лято.

Анализ на снежната завивка в Кантабрийските планини за интервала от 2000 година насам демонстрира отчетливо понижаване на дните със постоянен сняг. Имало е години, в които мощни зимни стихии краткотрайно са " спасявали “ леда, покривайки го за месеци. Но през последните пет години този буфер съвсем изчезна.

Резултатът е явен – по-тънък лед, по-дълго изложен на топлота, и заключителен срив, който към този момент не може да бъде извърнат с един снежен сезон.

Трасламбрион не е изолиран случай. Регионалните отчети демонстрират, че всички дребни пиренейски ледници са в сериозно положение. Глобално, сред 2000 и 2019 година, планетата губи приблизително към 267 милиарда тона ледников лед годишно. При такива стойности нископланинските и южните ледници на практика нямат късмет за възобновяване.

Последствията не са единствено научни. Размразяването води до нестабилни скатове, по-чести сривания, смяна в алпийските потоци и загуба на оня " безконечен “ пейзаж, който оформя идентичността на планините.

Изчезването на Трасламбрион е повече от географски факт. Това е метеорологичен и климатичен сигнал, който демонстрира какъв брой бързо се трансформират изискванията даже в региони, считани до неотдавна за устойчиви. Границата сред сезонния сняг и безконечния лед към този момент е премината.

И този път не става дума за прогноза, а за към този момент настъпила действителност.