Александър Пенев: Стремежът ни е развитието на българското кино
„ В Сърцето на Машината “ съумя да задмине в първия си уикенд в родния бокс офис едно от най-успешните международни заглавия за годината досега – „ Батман “. Българската продукция към този момент притегли в киносалоните 50 хил. фенове, а ползата към нея не стихва
- Какво стои в същността на продуцентството?
- Казано напълно в резюме, ние, продуцентите, отговаряме за производството на аудиовизуални артикули. Всъщност зад тази напълно съкратена характерност стои човек с ясна визия и с извънреден усет към истории, които имат капацитет. Това не значи безусловно, че в първичната си форма концепцията е невероятна, тя може да е непълна, с неразбираеми герои, неразбираем край, само че сърцето на историята би трябвало наложително да интригува и да въодушевява. Историите са нещото, което един продуцент търси непрекъснато, денонощно. Той може да провиди в едно изречение това, което елементарният човек ще гледа на киноекрана като приключен артикул.
Изключително значимо качество на положителния продуцент е да сортира верния екип за избрания план. В нашата сфера екипите се канят, не се наемат. Когато става въпрос за творчество, всеки, без значение от йерархията, може да обогати процеса, както и нееднократно се е случвало. Вярвам в този метод, на груповата работа, ето за какво е извънредно значимо към плана да бъдат привлечени верните експерти. В креативния развой желая всеки от екипа да има съзнанието, че е съдействал за триумфа на кино лентата. Винаги бих изслушал човек, който идва с решение.
- Как избрахте този път за себе си?
- Мисля, че този път избра мен. През 80-те години на предишния век в Съветския съюз, където съм роден, беше неразрешено да се гледат западни филми, само че аз бях дете на родител със „ западни “ разбирания. След като за първи път гледах „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “, „ Терминатор “, „ Ловци на духове “, „ Завръщане в бъдещето “, останах в плен на това необикновено изкуство вечно. Тогава криехме касетите и видеокасетофона във възглавници от гъши пух, а филмите гледахме с понижен тон, с цел да не чуят съседите. Смятам, че още тогава на подсъзнателно равнище в мен беше програмирано, че под една или друга форма ще се занимавам с кино. След време ориста ме срещна с Мартин Макариев и Борислав Захариев – двама мечтатели и изключителни почитатели на киното. Работех във видеотека и тримата изгледахме всички налични филми по няколко пъти. Анализирахме подиуми, опитвахме да вършим разбивки, като първи стъпки в бюджетирането. След още няколко години отворихме нашата продуцентска компания „ Forward Pictures “, която съществува и до ден сегашен. Мога да кажа, че платих висока цена за настоящия си опит, тъй като съм се учил в придвижване, най-много на това какво не би трябвало да се прави. Какво би трябвало да се прави, нямаше кой да те научи.
- Има ли формула за сполучлив план и до каква степен сте се стремили да се придържате към такава?
- Ако питаме Дейвид Мамет, един от най-талантливите сценаристи и извънредно забавен човек, той би споделил, че с цел да има конструкция, един сценарий се нуждае от четири детайла: основният воин би трябвало да желае нещо, да знаем какво е то съответно, какво ще стане, в случай че не го получи, както и за какво го желае тъкмо в този момент.
Формулата се усложнява от реализацията, която би трябвало да дава отговор на действителната оценка на съответния пазар. Историята би трябвало да е вдъхновяваща и завладяваща, а с цел да предстои планът на реализиране, е нужна работа с добър сценарист, който има опит с индустриалния развой и е наясно по какъв начин да не излиза от бюджетната рамка. Допълнително се взима решение дали филмът да се снима с подсигуреното към този момент финансиране или да се търси в допълнение такова, с цел да се обогати продукцията. Формулата в никакъв случай не е една и съща и в това е хубостта на пътя на реализацията на един филм.
- Какви са главните провокации пред родното кинопроизводство?
- Имаме потребност от провокации и жадност към рационализиране на креативния развой и техническия напредък. В нашата работа като екип се стараем да разбием стандарта „ за български филм е супер “. Всъщност този етикет значи, че филмът просто не е задоволително добър. Много се веселя, че „ В Сърцето на Машината “ е филм, който демонстрира на родната аудитория, че може да се работи на международно равнище. Предпочитам феновете да дадат оценка „ страховит филм “ или „ филм, който ми загуби времето “, а не „ за български филм е супер “, тъй като по този метод се залъгваме, че български артикул е добър, без значение дали приказваме за кино или друго. Задължително предизвикателство е да се обръща внимание на аудио-визуалния аспект на качеството на родните филми, тъй като пред българския фен постоянно има избор. Ако не е удовлетворен от последния наш филм, той мъчно би предпочел подобен още веднъж пред редицата други варианти, колкото и да е патриотично или положително надъхан.
Ние почитаме времето и парите на феновете и желаеме да ги оправдаем. Винаги се радваме, когато нашите сътрудници получават високи оценки и положителни мнения за филмите си, тъй като това е добре за цялата промишленост. Така се връща доверието.
Едно от най-трудните провокации е битката с пиратството и поколението, което е родено с мисълта, че по този начин или другояче ще гледа избран филм рано или късно и то гратис. В международен мащаб се губят милиарди поради пиратството, също по този начин губим и ние. Не се лобира за проектозакон, който да го ограничи на територията на България. Не на последно място идва казусът, че филмите не всеки път могат да доближат до всички фенове, тъй като 80 екрана са извънредно незадоволителни за цялата страна.
- Как се финансира сходен план и какъв е бюджетът на кино лентата?
- Подобен план може да бъде финансиран единствено благодарение на Изпълнителна организация „ Национален кино център “, точно заради упоменатите нагоре фактори, които не разрешават на филмите ни да разкрият целия си бизнес капацитет. Проект като „ В Сърцето на Машината “ с бюджет от към 1 400 000 лв. е допустимо да бъде сниман единствено със дотация от НФЦ. Благодаря им за доверието, което несъмнено ние оправдаваме със извоюваните награди и положителните мнения от феновете. Извън това, един от положителните разновидности за финансиране на филм, когато не е в ера, както е обаче нашият филм, е посредством продуктово позициониране. Продуктовото позициониране е мотив за обособен и доста забавен диалог, тъй като вярната реклама на избрана марка може да се трансформира в част от кино лентата или даже воин. Има доста елегантни и изобретателни образци в западното кино.
- Конкуренти ли са нашите професионални екипи и какви са законовите спънки пред работещите в сектора на фона на останалите страни от Балканите и Европейския съюз?
- Имаме мотив да се гордеем, тъй като нашите екипи са работили и не престават да работят в едни от най-големите продукции, с едни от най-известните артисти и режисьори в света за планове като „ Мисията невъзможна “, Игра на тронове “, “Непобедимите 1, 2, 3 “, „ Черната далия “ „ Код: Лондон “, „ 300: Възходът на една империя “ и доста други. Част от тези екипи бяха с нас на снимачната площадка на „ В Сърцето на Машината “. Истинско наслаждение е да имаш такива експерти на терен, тъй като се чувстваш в сигурни ръце и каквото и да се случи, те имат решение.
Пречка е, че задграничните продукции които се снимаха в България, не можеха да си върнат някои от направените разноски по този начин, както се случва в други европейски страни. За благополучие законът към този момент е признат и няколко плана към този момент са кандидатствали за възобновяване на разноските. Това в допълнение ще подтиква промишлеността и всички работещи в нея.
- Възможни ли са данъчни тласъци, с цел да се разрасне промишлеността?
- Данъчни тласъци биха помогнали да се разрасне освен киноиндустрията, само че и всяка друга промишленост. Смятам, че законът за възвръщане на направените разноски от задгранични продукции е добър ход от страна на страната, тъй като ще притегли вниманието на огромните продукции към България, като действителна опция за фотоси. Чрез киноиндустрията в българската стопанска система могат да постъпят немалки суми.
- Филмът се радва на оценки по родни и интернационалните фестивали, избрахте и да го покажете на сънародниците ни зад граница преди формалната премиера у нас. Смятате ли, че има метод да притегли непознати разпространители и за какво това към момента остава по-скоро в границите на казус?
- Обиколката на кино лентата по интернационалните фестивали е потребно упражнение за всеки филм, тъй като по този метод разбираш къде тъкмо се намира той в оценъчната канара. Ако, както е в нашия случай, филмът е получил високи оценки, това дава спомагателна убеденост на плана и на основателите му, че ще се показа добре и на родна земя. Имаме доста награди от разнообразни фестивали, само че, искрено казано, повече се веселя на премиите от „ Златна роза “ за най-хубав игрален филм и за най-хубав сюжет, както и премията от „ 26-и Международен София филм фест “ за най-хубав български игрален филм.
Истинското самопризнание са отзивите на нашите фенове. Има мнения, които съумяват да ме развълнуват надълбоко, пропити с неподправени същински страсти и благодарности. Думата „ благодаря “ от моя страна не е задоволителна, с цел да изразя признателността към хората, че са избрали нашия филм за своето време. Невероятно прелестно е да знаеш, че толкоз доста хора споделят същата страст, която и ние изпитваме, откакто гледаме кино лентата за следващ път.
Хората, които живеят надалеч от родните си места, милеят за България и всичко, което е обвързвано с нея, по тази причина избрахме да го покажем първо на тях. Получихме невероятни мнения, сълзи от наслада и благополучие, благодарности, че не сме ги не запомнили. Палитрата от страсти е необятна и е мъчно да се опише с думи.
Филмът има двама интернационалните разпространители. Процесът на продобиване на доверие беше сложен, тъй като знаехме че филмът е заслужен, само че намирането на пропагандатор, който да отвори пътя на филм на български език е доста мъчно. Въпреки всичко историята и високото качество на техническите аспекти на продукцията ни помогнаха в тази сложна задача. Трябваше да преминем през доста отводи, тъй като бизнесът има предубеждения по отношение на българските филми. Накрая се стигна до такава степен да избираме сред четири компании, като в последна сметка подписахме контракт с две от тях. Спокойно можем да кажем, че интернационалното разпространяване не е казус, налице е, тъй като всеки търси качество, в него се съдържа облагата. В днешно време отводът значи „ не през днешния ден “, тъй че деликатното неизменност е моята тактика.
- Какво е особеното в тази продукция, която очевидно се отличава с техническите си качества и трансформира визиите ни за българското кино, каквото го познаваме?
- Длъжни сме да покажем на родната аудитория, че можем да предложим качество, което не отстъпва от международното, и да гоним тази цел непрестанно. Говорим за търсене на оптималното във всеки един детайл от продукцията. Стремежът ни беше да имаме съвършено образно оформление, съвършения тон. Изпробвахме обективите от наградения с Оскар за най-хубава кинематография „ 1917 “ на Сам Мендес, само че се спряхме на друга техника, която беше по-подходяща за търсения от нас резултат. „ В Сърцето на Машината “ е и първият български филм, който употребява цялостния потенциал на този сет, един от четири в цяла Европа. Към звука също подходихме новаторско и с желанието да е праволинеен. Музиката на Виктор Стоянов, работил с Ханс Цимер, от своя страна е напълно авторска. Изработи се сториборд с над 900 фрагмента, имахме 3D превизуализации. Пробите и подготовката за осветлението лишиха над два месеца, а самата му класификация – пет дни. Всеки един от екипа свърши голямо количество работа по прелестен метод.
- Какво е бъдещето на кино лентата след първичните месеци на огромен екран?
- В близко бъдеще следва турне на кино лентата в обитаемоте места, където няма киносалони. Водим договаряния с огромните стрийминг платформи и се надявам скоро да имаме цялостната картина.
- Какво планирате като идващ план и до каква степен то зависи от триумфа на „ В сърцето на машината “?
- Още по време на фотосите на кино лентата ми се роди концепция за детско-тийнейджърска продукция, която е също толкоз вдъхновяваща. Филм, който ще изкара на напред във времето фамилните полезности и това, че с цел да получиш нещо от живота, би трябвало да дадеш. Надявам се триумфът на „ В Сърцето на Машината “ в допълнение да затвърди построеното доверие с всички сътрудници, с цел да осъществим новото ни прочувствено странствуване към сърцата на нашите фенове.
- Какво стои в същността на продуцентството?
- Казано напълно в резюме, ние, продуцентите, отговаряме за производството на аудиовизуални артикули. Всъщност зад тази напълно съкратена характерност стои човек с ясна визия и с извънреден усет към истории, които имат капацитет. Това не значи безусловно, че в първичната си форма концепцията е невероятна, тя може да е непълна, с неразбираеми герои, неразбираем край, само че сърцето на историята би трябвало наложително да интригува и да въодушевява. Историите са нещото, което един продуцент търси непрекъснато, денонощно. Той може да провиди в едно изречение това, което елементарният човек ще гледа на киноекрана като приключен артикул.
Изключително значимо качество на положителния продуцент е да сортира верния екип за избрания план. В нашата сфера екипите се канят, не се наемат. Когато става въпрос за творчество, всеки, без значение от йерархията, може да обогати процеса, както и нееднократно се е случвало. Вярвам в този метод, на груповата работа, ето за какво е извънредно значимо към плана да бъдат привлечени верните експерти. В креативния развой желая всеки от екипа да има съзнанието, че е съдействал за триумфа на кино лентата. Винаги бих изслушал човек, който идва с решение.
- Как избрахте този път за себе си?
- Мисля, че този път избра мен. През 80-те години на предишния век в Съветския съюз, където съм роден, беше неразрешено да се гледат западни филми, само че аз бях дете на родител със „ западни “ разбирания. След като за първи път гледах „ Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот “, „ Терминатор “, „ Ловци на духове “, „ Завръщане в бъдещето “, останах в плен на това необикновено изкуство вечно. Тогава криехме касетите и видеокасетофона във възглавници от гъши пух, а филмите гледахме с понижен тон, с цел да не чуят съседите. Смятам, че още тогава на подсъзнателно равнище в мен беше програмирано, че под една или друга форма ще се занимавам с кино. След време ориста ме срещна с Мартин Макариев и Борислав Захариев – двама мечтатели и изключителни почитатели на киното. Работех във видеотека и тримата изгледахме всички налични филми по няколко пъти. Анализирахме подиуми, опитвахме да вършим разбивки, като първи стъпки в бюджетирането. След още няколко години отворихме нашата продуцентска компания „ Forward Pictures “, която съществува и до ден сегашен. Мога да кажа, че платих висока цена за настоящия си опит, тъй като съм се учил в придвижване, най-много на това какво не би трябвало да се прави. Какво би трябвало да се прави, нямаше кой да те научи.
- Има ли формула за сполучлив план и до каква степен сте се стремили да се придържате към такава?
- Ако питаме Дейвид Мамет, един от най-талантливите сценаристи и извънредно забавен човек, той би споделил, че с цел да има конструкция, един сценарий се нуждае от четири детайла: основният воин би трябвало да желае нещо, да знаем какво е то съответно, какво ще стане, в случай че не го получи, както и за какво го желае тъкмо в този момент.
Формулата се усложнява от реализацията, която би трябвало да дава отговор на действителната оценка на съответния пазар. Историята би трябвало да е вдъхновяваща и завладяваща, а с цел да предстои планът на реализиране, е нужна работа с добър сценарист, който има опит с индустриалния развой и е наясно по какъв начин да не излиза от бюджетната рамка. Допълнително се взима решение дали филмът да се снима с подсигуреното към този момент финансиране или да се търси в допълнение такова, с цел да се обогати продукцията. Формулата в никакъв случай не е една и съща и в това е хубостта на пътя на реализацията на един филм.
- Какви са главните провокации пред родното кинопроизводство?
- Имаме потребност от провокации и жадност към рационализиране на креативния развой и техническия напредък. В нашата работа като екип се стараем да разбием стандарта „ за български филм е супер “. Всъщност този етикет значи, че филмът просто не е задоволително добър. Много се веселя, че „ В Сърцето на Машината “ е филм, който демонстрира на родната аудитория, че може да се работи на международно равнище. Предпочитам феновете да дадат оценка „ страховит филм “ или „ филм, който ми загуби времето “, а не „ за български филм е супер “, тъй като по този метод се залъгваме, че български артикул е добър, без значение дали приказваме за кино или друго. Задължително предизвикателство е да се обръща внимание на аудио-визуалния аспект на качеството на родните филми, тъй като пред българския фен постоянно има избор. Ако не е удовлетворен от последния наш филм, той мъчно би предпочел подобен още веднъж пред редицата други варианти, колкото и да е патриотично или положително надъхан.
Ние почитаме времето и парите на феновете и желаеме да ги оправдаем. Винаги се радваме, когато нашите сътрудници получават високи оценки и положителни мнения за филмите си, тъй като това е добре за цялата промишленост. Така се връща доверието.
Едно от най-трудните провокации е битката с пиратството и поколението, което е родено с мисълта, че по този начин или другояче ще гледа избран филм рано или късно и то гратис. В международен мащаб се губят милиарди поради пиратството, също по този начин губим и ние. Не се лобира за проектозакон, който да го ограничи на територията на България. Не на последно място идва казусът, че филмите не всеки път могат да доближат до всички фенове, тъй като 80 екрана са извънредно незадоволителни за цялата страна.
- Как се финансира сходен план и какъв е бюджетът на кино лентата?
- Подобен план може да бъде финансиран единствено благодарение на Изпълнителна организация „ Национален кино център “, точно заради упоменатите нагоре фактори, които не разрешават на филмите ни да разкрият целия си бизнес капацитет. Проект като „ В Сърцето на Машината “ с бюджет от към 1 400 000 лв. е допустимо да бъде сниман единствено със дотация от НФЦ. Благодаря им за доверието, което несъмнено ние оправдаваме със извоюваните награди и положителните мнения от феновете. Извън това, един от положителните разновидности за финансиране на филм, когато не е в ера, както е обаче нашият филм, е посредством продуктово позициониране. Продуктовото позициониране е мотив за обособен и доста забавен диалог, тъй като вярната реклама на избрана марка може да се трансформира в част от кино лентата или даже воин. Има доста елегантни и изобретателни образци в западното кино.
- Конкуренти ли са нашите професионални екипи и какви са законовите спънки пред работещите в сектора на фона на останалите страни от Балканите и Европейския съюз?
- Имаме мотив да се гордеем, тъй като нашите екипи са работили и не престават да работят в едни от най-големите продукции, с едни от най-известните артисти и режисьори в света за планове като „ Мисията невъзможна “, Игра на тронове “, “Непобедимите 1, 2, 3 “, „ Черната далия “ „ Код: Лондон “, „ 300: Възходът на една империя “ и доста други. Част от тези екипи бяха с нас на снимачната площадка на „ В Сърцето на Машината “. Истинско наслаждение е да имаш такива експерти на терен, тъй като се чувстваш в сигурни ръце и каквото и да се случи, те имат решение.
Пречка е, че задграничните продукции които се снимаха в България, не можеха да си върнат някои от направените разноски по този начин, както се случва в други европейски страни. За благополучие законът към този момент е признат и няколко плана към този момент са кандидатствали за възобновяване на разноските. Това в допълнение ще подтиква промишлеността и всички работещи в нея.
- Възможни ли са данъчни тласъци, с цел да се разрасне промишлеността?
- Данъчни тласъци биха помогнали да се разрасне освен киноиндустрията, само че и всяка друга промишленост. Смятам, че законът за възвръщане на направените разноски от задгранични продукции е добър ход от страна на страната, тъй като ще притегли вниманието на огромните продукции към България, като действителна опция за фотоси. Чрез киноиндустрията в българската стопанска система могат да постъпят немалки суми.
- Филмът се радва на оценки по родни и интернационалните фестивали, избрахте и да го покажете на сънародниците ни зад граница преди формалната премиера у нас. Смятате ли, че има метод да притегли непознати разпространители и за какво това към момента остава по-скоро в границите на казус?
- Обиколката на кино лентата по интернационалните фестивали е потребно упражнение за всеки филм, тъй като по този метод разбираш къде тъкмо се намира той в оценъчната канара. Ако, както е в нашия случай, филмът е получил високи оценки, това дава спомагателна убеденост на плана и на основателите му, че ще се показа добре и на родна земя. Имаме доста награди от разнообразни фестивали, само че, искрено казано, повече се веселя на премиите от „ Златна роза “ за най-хубав игрален филм и за най-хубав сюжет, както и премията от „ 26-и Международен София филм фест “ за най-хубав български игрален филм.
Истинското самопризнание са отзивите на нашите фенове. Има мнения, които съумяват да ме развълнуват надълбоко, пропити с неподправени същински страсти и благодарности. Думата „ благодаря “ от моя страна не е задоволителна, с цел да изразя признателността към хората, че са избрали нашия филм за своето време. Невероятно прелестно е да знаеш, че толкоз доста хора споделят същата страст, която и ние изпитваме, откакто гледаме кино лентата за следващ път.
Хората, които живеят надалеч от родните си места, милеят за България и всичко, което е обвързвано с нея, по тази причина избрахме да го покажем първо на тях. Получихме невероятни мнения, сълзи от наслада и благополучие, благодарности, че не сме ги не запомнили. Палитрата от страсти е необятна и е мъчно да се опише с думи.
Филмът има двама интернационалните разпространители. Процесът на продобиване на доверие беше сложен, тъй като знаехме че филмът е заслужен, само че намирането на пропагандатор, който да отвори пътя на филм на български език е доста мъчно. Въпреки всичко историята и високото качество на техническите аспекти на продукцията ни помогнаха в тази сложна задача. Трябваше да преминем през доста отводи, тъй като бизнесът има предубеждения по отношение на българските филми. Накрая се стигна до такава степен да избираме сред четири компании, като в последна сметка подписахме контракт с две от тях. Спокойно можем да кажем, че интернационалното разпространяване не е казус, налице е, тъй като всеки търси качество, в него се съдържа облагата. В днешно време отводът значи „ не през днешния ден “, тъй че деликатното неизменност е моята тактика.
- Какво е особеното в тази продукция, която очевидно се отличава с техническите си качества и трансформира визиите ни за българското кино, каквото го познаваме?
- Длъжни сме да покажем на родната аудитория, че можем да предложим качество, което не отстъпва от международното, и да гоним тази цел непрестанно. Говорим за търсене на оптималното във всеки един детайл от продукцията. Стремежът ни беше да имаме съвършено образно оформление, съвършения тон. Изпробвахме обективите от наградения с Оскар за най-хубава кинематография „ 1917 “ на Сам Мендес, само че се спряхме на друга техника, която беше по-подходяща за търсения от нас резултат. „ В Сърцето на Машината “ е и първият български филм, който употребява цялостния потенциал на този сет, един от четири в цяла Европа. Към звука също подходихме новаторско и с желанието да е праволинеен. Музиката на Виктор Стоянов, работил с Ханс Цимер, от своя страна е напълно авторска. Изработи се сториборд с над 900 фрагмента, имахме 3D превизуализации. Пробите и подготовката за осветлението лишиха над два месеца, а самата му класификация – пет дни. Всеки един от екипа свърши голямо количество работа по прелестен метод.
- Какво е бъдещето на кино лентата след първичните месеци на огромен екран?
- В близко бъдеще следва турне на кино лентата в обитаемоте места, където няма киносалони. Водим договаряния с огромните стрийминг платформи и се надявам скоро да имаме цялостната картина.
- Какво планирате като идващ план и до каква степен то зависи от триумфа на „ В сърцето на машината “?
- Още по време на фотосите на кино лентата ми се роди концепция за детско-тийнейджърска продукция, която е също толкоз вдъхновяваща. Филм, който ще изкара на напред във времето фамилните полезности и това, че с цел да получиш нещо от живота, би трябвало да дадеш. Надявам се триумфът на „ В Сърцето на Машината “ в допълнение да затвърди построеното доверие с всички сътрудници, с цел да осъществим новото ни прочувствено странствуване към сърцата на нашите фенове.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ