Искаме да сме по-европейци от европейците: Австрия мисли за ценови тавани, България – за „правилно потребление“
В сърцето на, където пазарната стопанска система и свободната конкуренция са канони, Австрия стартира да разисква нещо, което до неотдавна би изглеждало немислимо — държавна интервенция в ценообразуването на храните. Причината:, която отхвърля да отстъпи, и публичен напън за действителни дейности.
В същото време у нас полемиката тече по различен метод — с апели от регулатора, че „ жителите са най-хубавият надзор “ и че страната не трябва да се трансформира в „ бухалка “ за бизнеса.
Виена гледа към Мадрид, само че помни Будапеща
Австрийският финансов министър предложи пакет от ограничения, в това число тавани върху цените на съществени хранителни артикули — по образеца на Испания, където моделът към този момент работи. Сред концепциите са също национална онлайн платформа за сравняване на цени и основаване на антиинфлационна комисия.
Проблемът не е единствено в общата инфлация от 3–3,5% (над междинното за еврозоната), само че и в забележителната разлика сред цените в Австрия и прилежаща Германия — при някои съществени храни над 20%.
Експерти обаче предизвестяват за „ унгарския сюжет “ , където сходни ценови тавани доведоха до дефицити и още по-висока инфлация.
Българският ракурс: пазарът самичък ще се контролира
Зам.-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков е безапелационен — вместо страната да натиска бизнеса, жителите могат да „ гласоподават с портфейла си “ , като не купуват непотребни артикули.
Той признава, че има справедливи аргументи за скока в цените — войната в Украйна, по-високи пенсии и минимална заплата, упования към въвеждането на еврото — само че упорства, че ролята на регулатора е да балансира, а не да санкционира.
„ Няма да станем бухалка, която плаши пазара “ , акцентира Чолаков, добавяйки, че там, където има сигнали за злоупотреби, ще се намеси.
Европа с доста скорости — даже и в стопанската система
Дебатът слага въпроса за готовността на страните членки да балансират сред обществена отбрана и пазарна независимост. Докато в Австрия към този момент се обмислят ограничения, които до неотдавна звучаха „ непоевропейски “, България към момента гледа на потребителското държание като главен регулатор.
Въпросът е дали това значи пазарна зрялост — или закъснение в отбрана на най-уязвимите. Защото „ по-европейци от европейците “ от време на време значи не просто да следваме разпоредбите, а да сме подготвени да ги огъваме в интерес на хората.
Присъединете се към нашия
НЗОК ще ревизира заплатите на лекари и медицински сестри?
