Аргановото масло - течното злато на Мароко е под заплахата на корпорациите
В сърцето на аргановата гора, на тридесет километра от западния бряг на Мароко, се намира кооперацията „ Тамунт “ (Tamount), в която работят единствено дами. Тя е надалеч от туристическите направления и посетителите са малко. По стените висят фотоси на крал Мохамед VI, а на афиш са обяснени стадиите на преправка на плодовете на аргановото дърво и производството на масло.
„ В началото бяхме 33 дами, през днешния ден сме 21 “, споделя Тараабт, ръководител на кооператива, представена от италианското издание „ Интернационале “.
„ Когато нещата вървяха добре, продавахме по 480 туби от 25 литра годишно, в този момент едвам доближаваме 100. Изнасяхме за Франция, Швеция, Саудитска Арабия, Ливан. Днес работим единствено с туристи, само че рейсовете, които идват тук, стават все по-малко. Не съумяваме да пласираме даже към този момент създаденото количество: преди седем месеца натрупахме дълг от 170 000 дирхама (около 40 000 евро), с цел да купим плодовете. Засега сме употребявали половината от този ресурс, само че към момента не сме продали нищо “, споделя тя.
Дървото арган (Argania spinosa) пораства в югозападната част на Мароко. Векове наред маслото, създадено от плодовете му, се употребява от берберското население като обичайно лекарство, козметичен артикул или съставна част в кухнята.
След като промишлеността открива неговите потребни за здравето и козметични свойства, интернационалните компании внезапно демонстрират интерес към него: разказано като „ течно злато “, аргановото масло се съдържа в доста от продуктите, които намираме по рафтовете в супермаркетите.
Световният пазар на арганово масло е в подем: чака се да нарасне до над 700 милиона $ до 2030 година спрямо към 300 милиона през 2022 година Продуктът се популяризира освен като балсам за хубост, само че и като мотор за икономическото, общественото и екологичното развиване на селските региони в Мароко, където дамите, обединени в кооперативи, го извличат по обичайни способи. Но понастоящем нещо в тази тактика се е трансформирало: секторът се управлява от огромни мултинационални компании, които се доставят посредством медиатори, до момента в който доста локални кооперативи затварят порти, написа италианското издание.
Плодът на аргановото дърво наподобява на орех, а във вътрешността му има костилка с доста твърда черупка, в която има до 3 ядки, от които се извлича маслото. Маслото се създава главно на ръка от дами, като най-трудоемката част от процеса е премахването на меката обвивка и счупването на твърдата част на ядката. Ядката се изважда и се пече. Точно този развой на печене придава на аргановото масло присъщия аромат на орехи.
С повишаването на търсенето мароканското държавно управление започва няколко стратегии за развиване на бранша. През 2003 година е основан планът „ Аргание “ (Arganier), който финансира кооперативи, произвеждащи арган със средства от Европейски Съюз и Мароканската организация за обществено развиване. През 2005 година кралят на Мароко започва Националната самодейност за човешко развиване (Indh), която опростява процедурата за основаване на кооперативи: за няколко години техният брой надвишава хиляда.
През 2014 година арганът и обичайният способ за добиване на маслото са включени в листата на ЮНЕСКО за международно културно и естествено завещание: това беше финалният стадий от развой, който за няколко години трансформира малко познатия плод арган в необятно публикувана съставна част в козметичните артикули.
Арганът изглеждаше като кокошка, която снася златни яйца, само че за няколко години обстановката се прекатурна: мултинационалните компании навлязоха в бранша, създавайки нова мрежа от медиатори, които превзеха все по-важни елементи от пазара. Когато става въпрос за пазаруване на плодове, „ огромните индустриални компании имат голяма покупателна дарба “, изяснява Омар Агодим от Програмата на Организация на обединените нации за развиване (UNDP). „ Благодарение на мощта си, те могат да въздействат на цените “.
За да извличат маслото, тези компании са построили заводи с машини, които форсират процеса. Така те съумяват да поддържат ниски цени, а кооперациите не могат да се конкурират с тях.
В обичайните арабски пазари плодът на аргановото дърво през днешния ден се продава на цена 13 дирхама за кг (около 1,2 евро), което е шест пъти по-висока цена от тази преди пандемията. Увеличението се дължи и на климатичните промени, които са повлияли на количеството и качеството на ядките, които през днешния ден са все по-малки.
Argania spinosa е доста издръжливо дърво, което се приспособява добре към сухия климат в региона, само че сушата, която засегна територията през последните години, оказа доста мощно въздействие. Изчислено е, че през последния век аргановата гора е изгубила към 50 на 100 от общата си повърхност, т.е. 600 хектара годишно.
Разбиването на ядките на аргановото дърво е единственият стадий от индустриалната верига, който и през днешния ден се прави ръчно: в кооперациите дамите, заети с тази активност, работят шест дни в седмицата, като им се заплаща съгласно количеството ядки, които съумяват да извадят. Те не са чиновници, а съдружници, само че все пак не съумяват да се измъкнат от бедността: доста от тях са необразовани, а заплащането им варира от 30 до 50 дирхама за всеки кг създадени ядки (около 3-4 евро), без право на отпуск или болнични.
Антроположката Бернадет Монтанари, която от години учи веригата на производството на арган, написа, че „ в някои кооперативи дамите съставляват просто работна мощ, от време на време наета без възнаграждение “. Изследователката Уенди Пери пък разкрива, че облагите се осъществят най-вече на върха на веригата, а „ възнагражденията за ръчния труд на дамите са нередовни и нищожни “. В последна сметка, от модела на кооперациите се възползват единствено членовете с управнически функционалности, които произлизат от междинната класа и имат несъмнено равнище на обучение.
Понастоящем аргановото масло се нарежда на два паралелни пазара: първият е ориентиран към козметичната промишленост и супермаркетите, а вторият е за туристите.
Голяма част от аргановото масло на европейския пазар се извлича с способи, които са доста надалеч от обичайните, към този момент превърнати в маркетингов инструмент за привличане на гости. По-голямата част от облагите в действителност отива в огромни компании, които придвижват производството в Европа: най-важната от тях е френската „ Олвеа “ (Olvea) с годишен оборот от 200 милиона евро. След нея се подреждат нидерландската „ АРГАНисм “ (ARGANisme), мароканската “Зинеглоб “ (ZineGlob) и израелската „ МарокоОйл “ (MoroccoOil). Мароканските дами и кооперациите са изцяло изключени от този бизнес.
„ Ако имах опция, бих желала да работя в кооперация или да основа такава в моето село “, споделя Айша, която продава непосредствено на търговец на едро, който заплаща 80 дирхама (около 7,50 евро) за пет кг бадеми: тя знае, че не прави добра договорка, само че няма опция да договаря. „ Откакто сме дребни, постоянно сме имали арганово масло вкъщи “, заключава тя. „ Нашите баби го произвеждаха. Но през днешния ден към този момент не го подаряваме, не го ядем и не го продаваме. Всичко, което ни остава, е ароматът му. “
„ В началото бяхме 33 дами, през днешния ден сме 21 “, споделя Тараабт, ръководител на кооператива, представена от италианското издание „ Интернационале “.
„ Когато нещата вървяха добре, продавахме по 480 туби от 25 литра годишно, в този момент едвам доближаваме 100. Изнасяхме за Франция, Швеция, Саудитска Арабия, Ливан. Днес работим единствено с туристи, само че рейсовете, които идват тук, стават все по-малко. Не съумяваме да пласираме даже към този момент създаденото количество: преди седем месеца натрупахме дълг от 170 000 дирхама (около 40 000 евро), с цел да купим плодовете. Засега сме употребявали половината от този ресурс, само че към момента не сме продали нищо “, споделя тя.
Дървото арган (Argania spinosa) пораства в югозападната част на Мароко. Векове наред маслото, създадено от плодовете му, се употребява от берберското население като обичайно лекарство, козметичен артикул или съставна част в кухнята.
След като промишлеността открива неговите потребни за здравето и козметични свойства, интернационалните компании внезапно демонстрират интерес към него: разказано като „ течно злато “, аргановото масло се съдържа в доста от продуктите, които намираме по рафтовете в супермаркетите.
Световният пазар на арганово масло е в подем: чака се да нарасне до над 700 милиона $ до 2030 година спрямо към 300 милиона през 2022 година Продуктът се популяризира освен като балсам за хубост, само че и като мотор за икономическото, общественото и екологичното развиване на селските региони в Мароко, където дамите, обединени в кооперативи, го извличат по обичайни способи. Но понастоящем нещо в тази тактика се е трансформирало: секторът се управлява от огромни мултинационални компании, които се доставят посредством медиатори, до момента в който доста локални кооперативи затварят порти, написа италианското издание.
Плодът на аргановото дърво наподобява на орех, а във вътрешността му има костилка с доста твърда черупка, в която има до 3 ядки, от които се извлича маслото. Маслото се създава главно на ръка от дами, като най-трудоемката част от процеса е премахването на меката обвивка и счупването на твърдата част на ядката. Ядката се изважда и се пече. Точно този развой на печене придава на аргановото масло присъщия аромат на орехи.
С повишаването на търсенето мароканското държавно управление започва няколко стратегии за развиване на бранша. През 2003 година е основан планът „ Аргание “ (Arganier), който финансира кооперативи, произвеждащи арган със средства от Европейски Съюз и Мароканската организация за обществено развиване. През 2005 година кралят на Мароко започва Националната самодейност за човешко развиване (Indh), която опростява процедурата за основаване на кооперативи: за няколко години техният брой надвишава хиляда.
През 2014 година арганът и обичайният способ за добиване на маслото са включени в листата на ЮНЕСКО за международно културно и естествено завещание: това беше финалният стадий от развой, който за няколко години трансформира малко познатия плод арган в необятно публикувана съставна част в козметичните артикули.
Арганът изглеждаше като кокошка, която снася златни яйца, само че за няколко години обстановката се прекатурна: мултинационалните компании навлязоха в бранша, създавайки нова мрежа от медиатори, които превзеха все по-важни елементи от пазара. Когато става въпрос за пазаруване на плодове, „ огромните индустриални компании имат голяма покупателна дарба “, изяснява Омар Агодим от Програмата на Организация на обединените нации за развиване (UNDP). „ Благодарение на мощта си, те могат да въздействат на цените “.
За да извличат маслото, тези компании са построили заводи с машини, които форсират процеса. Така те съумяват да поддържат ниски цени, а кооперациите не могат да се конкурират с тях.
В обичайните арабски пазари плодът на аргановото дърво през днешния ден се продава на цена 13 дирхама за кг (около 1,2 евро), което е шест пъти по-висока цена от тази преди пандемията. Увеличението се дължи и на климатичните промени, които са повлияли на количеството и качеството на ядките, които през днешния ден са все по-малки.
Argania spinosa е доста издръжливо дърво, което се приспособява добре към сухия климат в региона, само че сушата, която засегна територията през последните години, оказа доста мощно въздействие. Изчислено е, че през последния век аргановата гора е изгубила към 50 на 100 от общата си повърхност, т.е. 600 хектара годишно.
Разбиването на ядките на аргановото дърво е единственият стадий от индустриалната верига, който и през днешния ден се прави ръчно: в кооперациите дамите, заети с тази активност, работят шест дни в седмицата, като им се заплаща съгласно количеството ядки, които съумяват да извадят. Те не са чиновници, а съдружници, само че все пак не съумяват да се измъкнат от бедността: доста от тях са необразовани, а заплащането им варира от 30 до 50 дирхама за всеки кг създадени ядки (около 3-4 евро), без право на отпуск или болнични.
Антроположката Бернадет Монтанари, която от години учи веригата на производството на арган, написа, че „ в някои кооперативи дамите съставляват просто работна мощ, от време на време наета без възнаграждение “. Изследователката Уенди Пери пък разкрива, че облагите се осъществят най-вече на върха на веригата, а „ възнагражденията за ръчния труд на дамите са нередовни и нищожни “. В последна сметка, от модела на кооперациите се възползват единствено членовете с управнически функционалности, които произлизат от междинната класа и имат несъмнено равнище на обучение.
Понастоящем аргановото масло се нарежда на два паралелни пазара: първият е ориентиран към козметичната промишленост и супермаркетите, а вторият е за туристите.
Голяма част от аргановото масло на европейския пазар се извлича с способи, които са доста надалеч от обичайните, към този момент превърнати в маркетингов инструмент за привличане на гости. По-голямата част от облагите в действителност отива в огромни компании, които придвижват производството в Европа: най-важната от тях е френската „ Олвеа “ (Olvea) с годишен оборот от 200 милиона евро. След нея се подреждат нидерландската „ АРГАНисм “ (ARGANisme), мароканската “Зинеглоб “ (ZineGlob) и израелската „ МарокоОйл “ (MoroccoOil). Мароканските дами и кооперациите са изцяло изключени от този бизнес.
„ Ако имах опция, бих желала да работя в кооперация или да основа такава в моето село “, споделя Айша, която продава непосредствено на търговец на едро, който заплаща 80 дирхама (около 7,50 евро) за пет кг бадеми: тя знае, че не прави добра договорка, само че няма опция да договаря. „ Откакто сме дребни, постоянно сме имали арганово масло вкъщи “, заключава тя. „ Нашите баби го произвеждаха. Но през днешния ден към този момент не го подаряваме, не го ядем и не го продаваме. Всичко, което ни остава, е ароматът му. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ