В сърцето на Апенините, сред дивата красота на Абруцо, лежи

В сърцето на Апенините, измежду дивата хубост на Абруцо, лежи Скано - средновековно селце, като че ли излязло от остаряло поверие. Каменните му улички се вият нагоре и надолу, а времето там като че ли се движи по-бавно. И въпреки всичко има една жена, която кара посетителите да имат вяра, че то въобще не е мърдало. Това е Маргерита Чиарлета.

Той е на 30 и взема решение да заживее с 90-годишната си баба - по какъв начин това трансформира живота му

Грант Магданц дава въодушевяващ образец

На 94 години, с изострен разум и непримирима самостоятелност, тя е последната жена в селото, която всеки ден облича обичайна носия на Скано. Тъмна вълнена рокля с дълги ръкави, бяла яка и памучна лента към косата - по този начин наподобява " Нонна Маргерита ", или, както я назовават съселяните ѝ, " Последната кралица ".

Туристите, които идват в Скано поради бароковите църкви и планинските гледки, постоянно се оказват увлечени в друга задача - да намерят тази жива легенда. Те вървят по калдъръмените алеи, потропват по порти и питат локалните, до момента в който най-после стигнат до дребната каменна къща, където живее Маргерита. И непроменяемо желаят фотография с нея. " Аз не съм звезда, " упорства тя. " Просто една елементарна баба, горда с корените си. "

Маргерита е облякла тази носия за пръв път на 18 години и от този момент не я е свалила. Дори в неделните дни, когато останалите дами обличали обилни бродирани костюми за черква, тя си е оставала вярна на семплите, ежедневни облекла. " Съпругът ми в никакъв случай не я харесваше, " споделя тя с усмивка. " Но това не ме спря. "

С годините Маргерита става все по-уникална. Двете ѝ сестри, които също носели обичайното облекло, си отиват от този свят, и тя остава последната. Така новината за нейната честност към традицията се популяризира - първо из селото, след това в обществените мрежи. Местните управляващи даже упорстват костюмите на Скано да бъдат приети от ЮНЕСКО като нематериално културно завещание.

Въпреки славата, животът на Маргерита остава непретенциозен. Тя живее в същата къща от 1950 година, сама си прави домакинската работа, готви и поддържа градината. Понякога излиза на разходка в полята над селото - въпреки към този момент да се подпира на бастун. А когато внуците я посещават, тя им подготвя домашна паста и ньоки със зелени листа от ряпа - старинно ядене от Абруцо.

Не всичко обаче е прелестно в новата ѝ роля на локална атракция. Маргерита е отказвала на телевизионни екипи, а един път даже е прогонила туристи, осмелили се да прекрачат прага ѝ без покана. " Някои са прекомерно настойчиви, " признава тя. " Идват единствено за фотография. "

Тя е видяла Скано такова, каквото никой екскурзиант не може да го види през днешния ден. В младостта ѝ селото кипяло от живот, улиците били цялостни с хора, фамилиите работели дружно по нивите и вечер се събирали на обща софра. Сега къщите са полупразни - от над 4000 поданици при започване на XX век през днешния ден са останали едвам 1600.

И все пак, в гласа на Маргерита няма горест. " Животът ми е прекрасен, " споделя тя пред CNN. " Днес пребивавам по-леко от преди. Имам време за себе си. Работила съм до 70 години в полето, гледала съм животни - това беше тежък живот. Сега най-накрая се научих какво е отмора. "

Тя в никакъв случай не е напускала родното си село, с изключение на за редки специфични случаи, и в никакъв случай не е стъпвала отвън Италия. Не съжалява. " Туризмът не е за мен, " усмихва се тя.

Японската " Баба Ванга " - коя е Рьо Тацуки и за какво светът още веднъж приказва за нея

Какво ни следва

В света на мигновени мода и бързо забравени трендове Маргерита Чиарлета е останала правилна на едно - на дрехата, на загатна и на корените. И може би по тази причина хората я назовават " Последната кралица " - тъй като тя е пазителка на време, което в никакъв случай няма да се върне, само че с помощта на нея няма и да бъде забравено.