`Александра Томанич: Протестите в Сърбия са коренно различни от предишните
В Сърбия „ ври и кипи “ – от седмици възпитаници и студенти стачкуват против незаконната безотговорност и насилието на управляващите против стачкуващите. Формалният мотив е гибелта на 15 души, затиснати под срутилата се козирка на реконструираната жп гара в Нови Сад на 1 ноември. Протестите от дълго време излязоха от Нови Сад – през вчерашния ден в Ниш затворени останаха всички учебни заведения, последвали апела на профсъюзите. Общо 47 факултета стачкуват из цяла Сърбия, и все по-често се чуват лозунги против властническия режим на президента Александър Вучич.
„ Коренно разнообразни от предходните са митингите, тъй като ги водят младежи, тъй като няма изявен водач и тъй като върнаха вярата на хората, като пребориха страха “. Това сподели Александра Томанич, изпълнителен шеф на Европейския фонд за Балканите в Белград, в изявлението на Ивайло Василев.
– Протестите след нещастието в Нови Сад не престават към този момент повече от месец. Има ли някакъв резултат? Какво се промени?
– Много неща се трансформираха. Нашето общество осъзна, че има младежи, които то не заслужава, младежи, които са расли в това токсично обграждане, и които все пак са порасли като честни, умни, солидарни, мощни и смели хора. Това е най-голямото изобретение през последните седмици. Всички университети в страната са в митинг. Това го нямаше даже и през 90-те години – този жанр единение. Сега имаме една нова обстановка – страхът изчезна. А това е един доста добър резултат.
– Това обаче единствено за младите ли се отнася, или за всички?
– Това се отнася за цялото общество. Зад тези младежи стоят родителите им, фамилиите. Към тези младежи се причисляват да вземем за пример земеделци. Ето в неделя е плануван общ митинг – студенти и жители дружно с фермерите. Надигнаха се юристите, идват и артисти. Така че сега „ ври и кипи “ на всички места и е мъчно да се откри кой се присъединява към митингите или ги поддържа. Сега недоволството се просмуква в цялото общество.
– Президентът Александър Вучич сподели, че настояванията са политически и че митингите се дължат на дейностите на разнообразни групи за напън, които желаят да въздействат на управляващите. Дали това значи, че властта има намерение да си разчисти сметките с водачите на митинга?
– Нека на първо време да разделим въпросите. Първо да кажа, че да се приказва, че когато едно искане е политическо, то значи е неприятно, това е смешно. Поне декларативно нашата страна към момента се води народна власт, тъй че какво неприятно има в едно политическо искане? На второ място, естествено, че митингите целят да окажат напън и да повлияят на ръководещите. Протестите имат ясни претенции – засекретената документи към ремонта на гарата в Нови Сад да стане обществена, налична, виновните за случилото се да бъдат изправени пред съда. Оставките не са задоволителни, би трябвало да се понесе наказателна отговорност. Важно е също да се освободят от пандиза и ареста всички, които са арестувани по време на митингите. И най-после – биячите, които атакуваха студентите и жителите по време на митингите, да бъдат дадени на съд.
И да, естествено, че митингите имат за цел да повлияят на властимащите. А що се отнася до водачите, тези митинги нямат водачи. И в това е силата им. Студентите всяка седмица сменят екипа, който координира и провежда дейностите им. Скоро имахме подобен случай – за присъединяване в телевизионно предаване са поканени трима съответни студенти, поименно. Студентската организация обаче реши да не са тъкмо те и изпрати други трима. Така че е доста мъчно да се корумпира един водач, когато подобен няма.
– А дали опозицията ще поеме водачеството на митингите?
– Като приказваме за водачество, това би бил един дълъг развой. На политическата сцена се зараждат нови динамичности, има нови политически начинания, основават се нови сдружения. Така че даже и в това отношение студентите направиха пробив, като провокираха тази динамичност. Тепърва ще се види какво ще излезе от почналите процеси.
– Тогава може ли да се каже, че политическата съпротива не взе участие в митингите?
– Напротив, взе участие. Тя поддържа митингите, появява се по улиците и е дружно със студентите и с жителите. Тя обаче няма основната роля на уредник.
– Как ще коментирате отчета на „ Амнести интернешънъл “ за потреблението на шпионски програмен продукт от страна на управляващите против публицисти и политически деятели?
– Това за нас не е нещо ново. Знаем го от много време. И какво се употребява, и против кого. Това е обществена загадка. Хубавото е, че в този момент това се споделя публично в документ на една организация като „ Амнести интернешънъл “. В Сърбия отчетът няма да има необикновен резултат. Надеждата обаче е, че документът ще промени нещо в Брюксел, Париж и Берлин, тъй като това, което се прави тук, не е в сходство със закона, конституцията и демократичните европейски стандарти. Ще забележим. В Северна Македония преди някоя и друга година имаше сходен случай и тогава държавното управление падна. Сега просто отчетът е още едно парче от мозайката в актуалната обстановка, когато в действителност всичко „ ври и кипи “.
– „ Сърбия против насилието “, самодейността, която водеше предходната серия от митинги преди време, не съумя да реализира необикновен триумф. Как очаквате да завършат сегашните митинги?
– Имахме „ Сърбия против насилието “, имахме „ Един от пет милиона “, и още други. През последното десетилетие имаше доста всеобщи митинги. Разликата обаче, спрямо досегашните митинги, е тази, че в този момент те се водят от младите. Към студентите се причислиха и учениците. Става въпрос за същинска промяна на поколенията. Това потомство е видяло, че ние, възрастните, не сме в положение да се оправим с нещата, и тогава те са ги взели в свои ръце. Това е новият миг при сегашните митинги. Става дума за едно потомство, което е израсло със стратегическите видеоигри. Те са интелигентни, бързи са. Знаят, да вземем за пример, че ги подслушват. И го удрят на игра. Обявяват обсада на някакъв факултет. Полицията отива там, а те създали обсада на различен факултет. Затова чакаме доста от младежите, може би малко прекомерно даже. Важното обаче е, че те разсъниха вярата, даже бих споделила – върнаха вярата. И отстраниха страха.
„ Коренно разнообразни от предходните са митингите, тъй като ги водят младежи, тъй като няма изявен водач и тъй като върнаха вярата на хората, като пребориха страха “. Това сподели Александра Томанич, изпълнителен шеф на Европейския фонд за Балканите в Белград, в изявлението на Ивайло Василев.
– Протестите след нещастието в Нови Сад не престават към този момент повече от месец. Има ли някакъв резултат? Какво се промени?
– Много неща се трансформираха. Нашето общество осъзна, че има младежи, които то не заслужава, младежи, които са расли в това токсично обграждане, и които все пак са порасли като честни, умни, солидарни, мощни и смели хора. Това е най-голямото изобретение през последните седмици. Всички университети в страната са в митинг. Това го нямаше даже и през 90-те години – този жанр единение. Сега имаме една нова обстановка – страхът изчезна. А това е един доста добър резултат.
– Това обаче единствено за младите ли се отнася, или за всички?
– Това се отнася за цялото общество. Зад тези младежи стоят родителите им, фамилиите. Към тези младежи се причисляват да вземем за пример земеделци. Ето в неделя е плануван общ митинг – студенти и жители дружно с фермерите. Надигнаха се юристите, идват и артисти. Така че сега „ ври и кипи “ на всички места и е мъчно да се откри кой се присъединява към митингите или ги поддържа. Сега недоволството се просмуква в цялото общество.
– Президентът Александър Вучич сподели, че настояванията са политически и че митингите се дължат на дейностите на разнообразни групи за напън, които желаят да въздействат на управляващите. Дали това значи, че властта има намерение да си разчисти сметките с водачите на митинга?
– Нека на първо време да разделим въпросите. Първо да кажа, че да се приказва, че когато едно искане е политическо, то значи е неприятно, това е смешно. Поне декларативно нашата страна към момента се води народна власт, тъй че какво неприятно има в едно политическо искане? На второ място, естествено, че митингите целят да окажат напън и да повлияят на ръководещите. Протестите имат ясни претенции – засекретената документи към ремонта на гарата в Нови Сад да стане обществена, налична, виновните за случилото се да бъдат изправени пред съда. Оставките не са задоволителни, би трябвало да се понесе наказателна отговорност. Важно е също да се освободят от пандиза и ареста всички, които са арестувани по време на митингите. И най-после – биячите, които атакуваха студентите и жителите по време на митингите, да бъдат дадени на съд.
И да, естествено, че митингите имат за цел да повлияят на властимащите. А що се отнася до водачите, тези митинги нямат водачи. И в това е силата им. Студентите всяка седмица сменят екипа, който координира и провежда дейностите им. Скоро имахме подобен случай – за присъединяване в телевизионно предаване са поканени трима съответни студенти, поименно. Студентската организация обаче реши да не са тъкмо те и изпрати други трима. Така че е доста мъчно да се корумпира един водач, когато подобен няма.
– А дали опозицията ще поеме водачеството на митингите?
– Като приказваме за водачество, това би бил един дълъг развой. На политическата сцена се зараждат нови динамичности, има нови политически начинания, основават се нови сдружения. Така че даже и в това отношение студентите направиха пробив, като провокираха тази динамичност. Тепърва ще се види какво ще излезе от почналите процеси.
– Тогава може ли да се каже, че политическата съпротива не взе участие в митингите?
– Напротив, взе участие. Тя поддържа митингите, появява се по улиците и е дружно със студентите и с жителите. Тя обаче няма основната роля на уредник.
– Как ще коментирате отчета на „ Амнести интернешънъл “ за потреблението на шпионски програмен продукт от страна на управляващите против публицисти и политически деятели?
– Това за нас не е нещо ново. Знаем го от много време. И какво се употребява, и против кого. Това е обществена загадка. Хубавото е, че в този момент това се споделя публично в документ на една организация като „ Амнести интернешънъл “. В Сърбия отчетът няма да има необикновен резултат. Надеждата обаче е, че документът ще промени нещо в Брюксел, Париж и Берлин, тъй като това, което се прави тук, не е в сходство със закона, конституцията и демократичните европейски стандарти. Ще забележим. В Северна Македония преди някоя и друга година имаше сходен случай и тогава държавното управление падна. Сега просто отчетът е още едно парче от мозайката в актуалната обстановка, когато в действителност всичко „ ври и кипи “.
– „ Сърбия против насилието “, самодейността, която водеше предходната серия от митинги преди време, не съумя да реализира необикновен триумф. Как очаквате да завършат сегашните митинги?
– Имахме „ Сърбия против насилието “, имахме „ Един от пет милиона “, и още други. През последното десетилетие имаше доста всеобщи митинги. Разликата обаче, спрямо досегашните митинги, е тази, че в този момент те се водят от младите. Към студентите се причислиха и учениците. Става въпрос за същинска промяна на поколенията. Това потомство е видяло, че ние, възрастните, не сме в положение да се оправим с нещата, и тогава те са ги взели в свои ръце. Това е новият миг при сегашните митинги. Става дума за едно потомство, което е израсло със стратегическите видеоигри. Те са интелигентни, бързи са. Знаят, да вземем за пример, че ги подслушват. И го удрят на игра. Обявяват обсада на някакъв факултет. Полицията отива там, а те създали обсада на различен факултет. Затова чакаме доста от младежите, може би малко прекомерно даже. Важното обаче е, че те разсъниха вярата, даже бих споделила – върнаха вярата. И отстраниха страха.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ