Всеки седми работник в Сърбия е на срочен договор, временната заетост в страната остава сред най-високите в Европа, сочат данни на Евростат
В Сърбия 14,5 % от наетите служащи са на срочен трудов контракт, което значи, че почти един на всеки седем чиновници работи на краткотрайна основа, демонстрират данни на Евростат за 2025 година, представени от районната телевизия Ен1. Делът е доста над междинното ниво за Европейския съюз, където 9,9 % от служащите са наети по контракт за избран период.
По този индикатор Сърбия е измежду страните в Европа с максимален дял на краткотрайната претовареност, сочат данните. По-високи стойности са регистрирани единствено в Северна Македония, където 15,4 % от чиновниците са на срочни контракти, и Нидерландия с 18,4 %. За съпоставяне, в Хърватия делът на краткотрайните служащи е 7,5 %, в Босна и Херцеговина – 8,9 %, в Словения – 7,1 %, в България – 2,2 %, а в Румъния – 1,6 %.
Срочните и безсрочните трудови контракти подсигуряват идентични съществени права на чиновниците – в това число право на заплащане, отпуск и болнични. Постоянната претовареност обаче обезпечава по-голяма сигурност, защото работодателят би трябвало да има законово съображение за преустановяване на трудовото правно отношение.
Временните контракти са типични за браншове със сезонна работа като туризъм, хотелиерство, селско стопанство и строителство. Експерти обаче показват, че сезонният темперамент на част от работните места не е задоволително пояснение за високия дял на срочната претовареност в Сърбия.
Според адвокати една от главните аргументи е практиката в обществения бранш, където от 2013 година работи ограничаване за непрекъснато наемане на чиновници, отбелязва Ен1. Заради нуждата от специфични позволения държавните институции постоянно употребяват срочни контракти, които се възобновяват неведнъж. Така част от чиновниците остават на краткотрайни позиции в продължение на години.
Особено наранени са работещите в образованието, където доста учители са назначени по контракти, годни единствено за една образователна година. След края на лятната почивка те не постоянно имат гаранция, че ще бъдат наети още веднъж.
Хората без непрекъснат контракт по-трудно получават жилищни заеми и по-трудно възнамеряват дълготрайни финансови задължения поради несигурността към бъдещите си приходи, показва още малкия екран.
Според откриватели сигурността на работното място е значим фактор за качеството на труда. Те предизвестяват, че срочните контракти могат да се трансфорат в инструмент за напън върху чиновниците, защото работодателят може да приключи връзките с приключването на контракта.
Законът за труда в Сърбия лимитира продължителността на срочната претовареност до 24 месеца, с изключение на в избрани случаи – да вземем за пример при заменяне на отсъстващ служащ, работа по съответен план или при новосъздадени работодатели. Въпреки това практиката на продължителна краткотрайна претовареност остава необятно публикувана поради несигурната икономическа среда и устрема на работодателите към по-голяма еластичност.
По този индикатор Сърбия е измежду страните в Европа с максимален дял на краткотрайната претовареност, сочат данните. По-високи стойности са регистрирани единствено в Северна Македония, където 15,4 % от чиновниците са на срочни контракти, и Нидерландия с 18,4 %. За съпоставяне, в Хърватия делът на краткотрайните служащи е 7,5 %, в Босна и Херцеговина – 8,9 %, в Словения – 7,1 %, в България – 2,2 %, а в Румъния – 1,6 %.
Срочните и безсрочните трудови контракти подсигуряват идентични съществени права на чиновниците – в това число право на заплащане, отпуск и болнични. Постоянната претовареност обаче обезпечава по-голяма сигурност, защото работодателят би трябвало да има законово съображение за преустановяване на трудовото правно отношение.
Временните контракти са типични за браншове със сезонна работа като туризъм, хотелиерство, селско стопанство и строителство. Експерти обаче показват, че сезонният темперамент на част от работните места не е задоволително пояснение за високия дял на срочната претовареност в Сърбия.
Според адвокати една от главните аргументи е практиката в обществения бранш, където от 2013 година работи ограничаване за непрекъснато наемане на чиновници, отбелязва Ен1. Заради нуждата от специфични позволения държавните институции постоянно употребяват срочни контракти, които се възобновяват неведнъж. Така част от чиновниците остават на краткотрайни позиции в продължение на години.
Особено наранени са работещите в образованието, където доста учители са назначени по контракти, годни единствено за една образователна година. След края на лятната почивка те не постоянно имат гаранция, че ще бъдат наети още веднъж.
Хората без непрекъснат контракт по-трудно получават жилищни заеми и по-трудно възнамеряват дълготрайни финансови задължения поради несигурността към бъдещите си приходи, показва още малкия екран.
Според откриватели сигурността на работното място е значим фактор за качеството на труда. Те предизвестяват, че срочните контракти могат да се трансфорат в инструмент за напън върху чиновниците, защото работодателят може да приключи връзките с приключването на контракта.
Законът за труда в Сърбия лимитира продължителността на срочната претовареност до 24 месеца, с изключение на в избрани случаи – да вземем за пример при заменяне на отсъстващ служащ, работа по съответен план или при новосъздадени работодатели. Въпреки това практиката на продължителна краткотрайна претовареност остава необятно публикувана поради несигурната икономическа среда и устрема на работодателите към по-голяма еластичност.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ