Защо мозъкът ни обича да фантазира в будно състояние и покой
В сънищата всичко е почти действително, само че постоянно имаме чувството, че нещо не е чак толкоз същинско. Обикновено се появяват детайли, които нямат никаква връзка с действителността, като че ли изплуват от нищото и самото скитничество в тях ни подсказва, че мозъкът е деен в някаква доста странна форма. В следствие всичко избледнява и постепенно се завръщаме в действителността. Обикновено това е главното преживяване сред сънят и прекосяването към действителността. При събуждането стартирате да се чудите в коя част от денонощието вашият мозък е почнал да се забавлява с построяването на нещо по-различно.
Понякога вършим същото и денем, задоволително е да усетим усет, мирис или досег, с цел да се върнем бързо обратно и бързо пред очите ни да мине нещо друго, въпреки и телом да продължаваме да пазим една и съща точка във вселената. Според изследователката по невро науки – Джуди Форд, това е изцяло действително чувство, освен това за всички естествени хора, до момента в който заспиват или се разсънват. В началото на събуждането е малко мъчно да открием какво в действителност се случва, за образец има доста хора, които на сън се карат със своя сътрудник и когато се разсънят, не престават да бъдат ядосани, най-вероятно сте изживявали всичко това. Запомнете, че това е изцяло действителен феномен и няма какво да ни изненадва.
Всички положения на мозъка, в които стартира да си рисува най-различни картини и мечти, без значение дали приказваме за сън или съответно положение, носят специфичното име „ Стимулус-индепендънс “. С други думи, тези мечти излизат безусловно без значение и отвън вашия надзор, до момента в който почивате или работите. В този развой масната тъкан сред зениците стартира да реагира на електрическата интензивност и основава модели на света, който познаваме. Правени са редица проучвания по тематиката и всички доближават до заключението, че към момента се намираме извънредно надалеч от познанието на комплицираната мозъчна активност и може би ще минат още епохи, преди да имаме отговор какво в действителност се случва в нашата глава.
Според Форд, илюзия е оня миг, в който усещаме, че нещо ще се случи, само че действително не се случва. Нейната специалност изисква да изследва хора, които имат психологични болести, само че може да удостовери, че същото прекарване изпитват сред 2-5% от международното население. До през днешния ден няма доста пояснение за какво вършим нещо сходно, само че при лабораторните проучвания на дамата се построява една доктрина, че това е онзи миг, в който изпитваме усложнение да работим с нашата наблюдаваща система – очите, обонянието и слухът. В това отношение ще открием, че животните също могат да изпитват такива моменти, само че са съумели във времето да ги потискат.
Почти всяко животно знае какво да прави като инстинкти. Антилопата знае, че би трябвало да отиде за храна, би трябвало да отиде за вода и да бяга от хищниците – напрежението по отношение на убиването и изяждането, не са нужни. Проблемът при хората с психологични болести е, че постоянно същите към този момент имат проблеми с вътрешния и външния си свят. Един доста специфичен миг, когато можем да стартираме да осъзнаваме, че халюцинираме е, когато не можем да разпознаем своя личен глас – това се счита за тъкмо доказателство, че нашият мозък към този момент отхвърля да работи и да разпознава света към нас. В един миг ушите стопират да изпращат сигнали до оня дял в мозъка, който дава отговор за слуха, с цел да разпознават източникът на говорене. В лабораторна среда е видяно, че когато човек стартира да прави тъкмо това, някои дялове от мозъка са доста дейни.
За страдание, мнозина не могат да бъдат съгласни с дефиницията на самото положение. Джонатън Смалууд е академик в региона на когнитивните невро проучвания в университета Куинс, Канада и е един от първите с взор към това положение. За него изложение като реенето е просто термин за кръщаване, само че действително не може да опише с акуратност вътрешните мозъчни процеси. Забелязва се връзка сред вътрешните мисли и терзания, които могат да се отразят малко по-късно в сънищата, само че също така се вижда и липса на внимание към външния свят. С други думи, даже и да се движим на автопилот, доста постоянно мозъкът ни ще мисли за друго и ще ни потвърди, че умерено можем да работим без никакви проблеми. При направена инспекция, когато хората спрат да обръщат внимание на ситуацията, постоянно стартират автоматизирано да мислят за себе си и останалите хора – без значение дали това се случва като тематика в предишното или бъдещето. За ученият това е една автоматизирано генерирана мисъл и може да се счита за антична тактика на мозъка.
Разумното пояснение е, че постоянно сме принудени да сътворяваме вътрешни модели, с цел да се опитаме да разбираем и отговорим на събитията, които се случват във външния свят. С други думи, когато внезапно се изключим от обществената среда, следим или се опитваме да разберем какво тъкмо виждаме, това е действието на мозъка да разбере какво в действителност се случва. След като ситуацията и средата, в която живеем, става все по-сложна, би трябвало да имаме и самообладание, тъй като вътрешното ни аз би трябвало да построи доста по-сложна среда, която да отговори на главните ни дейности и качества.
Предишните проучвания демонстрират, че въпреки и да се коства необичайно, нашият мозък има дарбата да проучва и да открива доста елегантни решения на проблемите, изключително откакто не може да открие отговорите на въпросите в насъбраната информация. В едно предходно проучване, всички стигат до заключението, че разполагаме със общоприет модел на мозъчната си активност и същият работи на високи обороти, когато се отвеем в някаква посока. Самият модел се намира сред два доста значими дяла – двигателната система и сензорната система. Според Смалууд, това е съвършената локация, тъй като моделът работи във време, в което не получаваме никаква информация от външния свят, а работим върху това, което към този момент е видяно. Някои учени считат, че същият развой се случва и по време на сън, въпреки всичко тогава не постъпва никаква информация от външния свят, прекарваме времето си в надалеч по-спокойно положение и тогава моделът се задейства, с цел да работи умерено и да се любува на всичко, което се случва.
В оня миг на РЕМ сънят излиза наяве, че същият модел е деен, затова е допустимо да позволяваме някаква връзка сред двата процеса. Има единствено един проблем, някои учени считат, че двата детайла се разграничават в резултат на дейните дялове от мозъка. Въпреки това е ясно, че в сънищата имаме цялостната независимост да оставим мозъкът да се забавлява по всевъзможен метод, до момента в който нашето тяло би трябвало да работи в една друга посока и да се пробва да открие по-сериозни отговори. Истината е, че когато мозъкът ни изпрати някъде другаде и стартираме да си представяме нещо друго, нормално може да се прекъсне много по-лесно, а при сънищата обстановката е много по-различна.
Според Робърт Стикголд, сънищата умерено могат да се класифицират като халюцинации, тъй като виждаме, чуваме и си представяме някакви детайли, които ни подсказват, че като че ли в действителност сме на съответно място. Размечтаването в будно положение е в действителност оня миг, в който започваме да търсим отговор по отношение на това къде и какво ни се случва. В сънищата си постоянно ще сме принудени да търсим отговори на събития, които са се случили денем и за които нямаме никакви отговори. Това е единствено едно от обясненията за сънищата, изключително откакто открием, че тогава мозъкът не приема избрани химикали и сигнали от нервната система, работи единствено и само вътрешното ухо, което би трябвало да реагира по време на звук или разтрисане – приемете го като тревога за паника.
В едно малко конкретизиране можем да разбираем умерено, че халюцинацията е оня миг, в който сме изгубили връзка с действителния свят и продължаваме да виждаме нещо, което не съществува и не се случва. Сънищата също могат да влязат в спектъра на халюцинациите. Най-важното е, че никой няма да ви каже, а и не може да каже, че сте луди, тъй като си представяте нещо друго от протичащото се. Впрочем това е оня миг, в който непрекъснато работим в интерес на действителността, пробвайки се да проучваме всичко видяно и забелязано.
Снимки: iStock
