В самото сърце на столицата, там където хиляди минават всеки

В самото сърце на столицата, там където хиляди минават всеки ден – пред изхода на метростанция „ Сердика “, откъм хотел „ Шератон “ – зее заплаха. Не, не приказваме за нещо метафорично. Говорим за действителна, физическа опасност – стърчаща железна тръба, излизаща от подлеза, като капан, заложен на нищо неподозиращи минувачи.

Без предизвестие. Без обезопасяване. Без отговорност.

Къде тъкмо гледат институциите, когато жителите се препъват в инфраструктурата, а не в личната си небрежност? Всеки, който е решил да посегне към телефона си за фотография – било то на местоположението или за ориентир – рискува да падне по лице. А в случай че се спъне дете, възрастен човек или човек с увреждания?

Никой не знае защо служи въпросната тръба. Никой не я е обозначил, не я е покрил, не е подхванал ограничения да я отстрани или най-малко да понижи риска. Единственото ясно е, че тя няма работа там. И сигурно – не по този начин.

Това не е просто грозна картина, това е признак. Симптом на град, в който се влага в имидж, само че не и в сигурност. Симптом на администрация, която лепи пана, прави рендери, провежда конгреси, само че не помни да огледа надолу – безусловно и преносно.

Защо в София би трябвало да си с очи на всички места? Защо всяко слизане от метрото е като присъединяване в шоу за оцеляване? И за какво, когато жител подаде сигнал, той потъва в тишината на бюрократичната яма?

Капанът пред „ Сердика “ може да е малък подробност в огромната картина на столичния безпорядък, само че той приказва ясно: в този град няма място за немарливост, тъй като тя към този момент не е просто дразнеща – тя е рискова.

И когато се случи случай, всички ще вдигнат плещи: " Ама ние не знаехме. "

Е, в този момент към този момент знаете.



Снимка: Анелия Иванова, Facebook