Историята на Йоан XXIII, започнала в София
В самото сърце на София, скрита зад скромна фасада и около забързаните стъпки на всекидневието, се намира една черква, която пази загатна за човек, стигнал до върха на Католическата черква - папа Йоан XXIII. Малцина знаят, че преди да бъде определен за глава на Ватикана, Анджело Ронкали е живял точно тук, в България. И до през днешния ден той е прочут като „ българският папа ".
Преди близо 100 години, през 1925 година, Ронкали идва в София единствено пет дни след кървавия атентат в църквата „ Света Неделя ". Страната е в печал, страхът витае на всички места. Но младият свещеник не се поколебава - отваря вратите на католическата болница за ранените и заживява измежду българите.
„ Той беше в необикновена обстановка - вечерен час, мощно полицейско наличие. Но не се уплаши ", споделя отец Ярослав Браткевич, който през днешния ден служи в същия храм и пази загатна за Монсеньор Ронкали - с религия, сърце и почитание.
Ронкали не се опасява нито от трусове, нито от разликите сред хората. Когато земята се раздрусва край Чирпан през 1928 година, той отива персонално - живее в палатка, прегръща потърпевшите, без значение от вярата им.
„ С православните, с католиците, с протестантите, с мюсюлманите - той говореше с всички. Това е обръщение, което е повече от настоящо през днешния ден ", споделя отец Ярослав.
За него, най-свидното доказателство за наличието на Ронкали в храма е клекалото, на което бъдещият папа е коленичил в молитва. „ Тези стени са напоени с неговата религия ", прибавя той.
Къщата зад олтара, скрита в тихия двор на храма, е била домът на Ронкали в продължение на седем години. Днес там се обитава радиото „ Аве Мария ", само че споменът за наличието му е жив. В тази къща той е посрещал хора, в това число цар Борис III и кралица Йоана. Именно той играе основна роля в деликатните договаряния сред Ватикана и София за брака на католическата Джована с православния Борис.
„ Тогавашната кралица даже шеговито му споделила: ще се забележим, когато станете папа. И години по-късно, когато това се случва, тя в действителност се среща с него - към този момент като вдовица ", споделя отец Ярослав.
И до през днешния ден духът на Йоан XXIII е жив в църквата и измежду хората, които я посещават. Папа Франциск, негов правоприемник по дух и философия, също не не помни България. По време на последната си обществена поява във Ватикана, отец Ярослав му припомня, че идва от София.
„ Той ни поздрави и загатна за българското кисело мляко - нещо, което беше опитал и харесал още през 2019 година, при визитата си у нас ", усмихва се отецът.
В нощта на Възкресение Христово, когато католици и православни християни в България честват дружно, отец Ярослав насочва едно просто, само че мощно обръщение: „ Нека тези радостни дни бъдат време, когато се доближаваме до Христос и търсим всеки ден общението с Него. Нека строим мостове, а не стени. "
И както в миналото Ронкали вървеше по улиците на София, през днешния ден неговата светост още се усеща - тиха, само че жива, скрита зад един олтар в една остаряла къща. И припомня, че най-силната религия е тази, която свързва.
Преди близо 100 години, през 1925 година, Ронкали идва в София единствено пет дни след кървавия атентат в църквата „ Света Неделя ". Страната е в печал, страхът витае на всички места. Но младият свещеник не се поколебава - отваря вратите на католическата болница за ранените и заживява измежду българите.
„ Той беше в необикновена обстановка - вечерен час, мощно полицейско наличие. Но не се уплаши ", споделя отец Ярослав Браткевич, който през днешния ден служи в същия храм и пази загатна за Монсеньор Ронкали - с религия, сърце и почитание.
Ронкали не се опасява нито от трусове, нито от разликите сред хората. Когато земята се раздрусва край Чирпан през 1928 година, той отива персонално - живее в палатка, прегръща потърпевшите, без значение от вярата им.
„ С православните, с католиците, с протестантите, с мюсюлманите - той говореше с всички. Това е обръщение, което е повече от настоящо през днешния ден ", споделя отец Ярослав.
За него, най-свидното доказателство за наличието на Ронкали в храма е клекалото, на което бъдещият папа е коленичил в молитва. „ Тези стени са напоени с неговата религия ", прибавя той.
Къщата зад олтара, скрита в тихия двор на храма, е била домът на Ронкали в продължение на седем години. Днес там се обитава радиото „ Аве Мария ", само че споменът за наличието му е жив. В тази къща той е посрещал хора, в това число цар Борис III и кралица Йоана. Именно той играе основна роля в деликатните договаряния сред Ватикана и София за брака на католическата Джована с православния Борис.
„ Тогавашната кралица даже шеговито му споделила: ще се забележим, когато станете папа. И години по-късно, когато това се случва, тя в действителност се среща с него - към този момент като вдовица ", споделя отец Ярослав.
И до през днешния ден духът на Йоан XXIII е жив в църквата и измежду хората, които я посещават. Папа Франциск, негов правоприемник по дух и философия, също не не помни България. По време на последната си обществена поява във Ватикана, отец Ярослав му припомня, че идва от София.
„ Той ни поздрави и загатна за българското кисело мляко - нещо, което беше опитал и харесал още през 2019 година, при визитата си у нас ", усмихва се отецът.
В нощта на Възкресение Христово, когато католици и православни християни в България честват дружно, отец Ярослав насочва едно просто, само че мощно обръщение: „ Нека тези радостни дни бъдат време, когато се доближаваме до Христос и търсим всеки ден общението с Него. Нека строим мостове, а не стени. "
И както в миналото Ронкали вървеше по улиците на София, през днешния ден неговата светост още се усеща - тиха, само че жива, скрита зад един олтар в една остаряла къща. И припомня, че най-силната религия е тази, която свързва.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ