Чуйте как е звучал Големият взрив
В самото начало се е носел възвишен бас. Поне по този начин счита физикът Джон Крамър, който откри доказателства за звука, основан в резултат на Големия гърмеж. Нещо повече – той създаде и симулация на ниския и бездънен тон, издаван от зараждащата се галактика, написа Mashable.
След гърмежа, Вселената е почнала да се уголемява толкоз бързо, че самата материя в нея почнала да резонира и да основава бездънен басов тон. Самите звукови талази станали издължени и извити.
„ С разширението на Вселената звуковите талази почнали да се популяризират през плътния и затворен медиатор – по този метод хиперсферата на Вселената звъняла като звънец “, споделя Крамър от Вашингтонския университет.
Ефектът би бил подобен със земетресение с магнитуд 9, което кара цялата планета да звъни. В този случай обаче то се популяризирало измежду цялата Вселена.
Звукът, несъмнено, от дълго време е отмрял. Той обаче е оставил отпечатък върху галактическият микровълнов декор под формата на термално ехтене от силата, отделена по време на Големия гърмеж.
През 2003 година спътникът WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe) дава на учените невиждана картина на галактическия микровълнов декор. В публикация за списание Analog Science Fiction and Fact Крамър разказва по какъв начин тази термална информация може да се употребява, с цел да се трансформира в звукови талази. С други думи – галактическият микровълнов декор на процедура съставлява запис на ритъма на Големия гърмеж.
Две години откакто Крамър разгласява своето изобретение, майката на един 11-годишен възпитаник му праща писмо, в което го пита дали физикът разполага с действителен запис на звука, който сина й да употребява в учебен план. Крамър дава отговор, че не разполага с сходно нещо, само че един ден би могъл да го направи.
За да пресъздаде звука от Големия гърмеж, Крамър преобразува данните на WMAP в тон благодарение на изчислителната стратегия Mathematica. Резултатът е невисок и скрибуцащ тон. По-късно данни от телескопа Plank на Европейската галактическа организация разрешават на крамър да сътвори още по-прецизен профил, който той трансферира в аудио файлове. Последните, несъмнено, са симулация – същинският тон е толкоз бездънен, че Крамър би трябвало да усили честотата 100 септилиона, с цел да могат и хората да го чуят.
Звуците са налични в уеб страницата на Крамър.
