114 години от първите 12 секунди във въздуха
В самолета е 32-годишният Орвил, а 4 години по-възрастният Уилбър го ускорява.
Всичко обаче стартира 7 години по-рано, когато братята научават за гибелта на немския откривател Ото Лилиентал, който умира по време на полет с създадения от него планер.
Това братята към този момент имат работилница, в която продават, поправят и създават колела. Това им обезпечава средства, с цел да се отдадат на най-голямото си увлечение - проучвания в региона на въздухоплаването. Те жадно четат книги, писани от други създатели на тази тематика. И скоро стартират сами да работят върху казуса с летенето.
Още през 1899 година Уилбър и Орвил стартират опити с хвърчила и безмоторни самолети. Следващата година към този момент са подготвени с безмоторен аероплан в цялостен мащаб, задоволително огромен да носи човек.
Братята Райт съумяват да разработят система за хоризонтално ръководство на полета с отвесна опашка, предно ръководещо крило за височината и система за изкривяване на крилото, която да балансира аеродинамичната резистентност на полета. След това се концентрират в търсенето на подобаващ мотор. Много време им лишава и намирането на точната форма за витлото на машината. Опитът за хвърчене обаче не е от най-сполучливите.
През 1901 година построяват и тестват втори, а година по-късно и трети, с цел да се стигне до утрото на 17 декември 1903 година. То е типично за региона на пясъчните дюни близо до градчето Кити Хоук, край брега на Атлантическия океан в Северна Каролина – влажно и облачно, духа мощен вятър.
Аеропланът “Флайер” (по-късно ще бъде добавена и номерация и ще го назовават “Флайер I”) полетява, ръководен от Орвил. Машината има бензинов мотор с мощ 12-конски сили.
Самолетът съумява да излети, да се издигне и да се задържи 12 секунди в полет и през това време, летейки на височина 2,5-3,5 метра над земята, изминава разстояние от 39 метра. Същият ден братята вършат още три опита. В последния от тях Уилбър прелетява повече от 250 метра и остава във въздуха цели 59 секунди.
В края на деня, след четвъртия полет, когато братята Райт буксират “Флайер”-а назад към работилницата си, мощен ентусиазъм напразно прекатурва няколко пъти самолета, макар опитите на двамата да предотвратят случая. Самолетът е неприятно развален и повече в никакъв случай не лети.
Братята го прибират в работилницата си и едвам години по-късно Орвил го възвръща, с цел да бъде показван пред аудитория в Съединени американски щати, по-късно в Британския музей и най-после, през 1948 година, да остане вечно в залите на музея Смитсониън във Вашингтон. В продължение на две години след сполучливите полети Райт усъвършенстват структурата на самолета, като с него правят към 200 полета.
На 22 май 1906 година Уилбър и Орвил Райт получават патент за своето откритие, само че още предната година самолетът им прелита цели 39 километра за време от 38 минути. По-късно те построяват втори и трети аероплан, като непрестанно трансформират моторите им и по този метод усъвършенстват летежа им.
Уилбър Райт откарва един от самолетите във Франция, където извършва цялостен ред обществени демонстрации. В това време Орвил прави сходни обществени демонстрации в Съединени американски щати.
Американското държавно управление към този момент е уверено и подписва контракт за доставката на самолети за Министерството на войната, като през 1909 година във федералния бюджет са отделени 30 000 $ за военна авиация.
Братята Райт са всепризнатите “бащи на авиацията” и едни от най-значимите персони за XX-ти век. По-големият от тях обаче не доживява да се радва дълго на триумфа. Уилбър се заразява от тиф и умира през 1912 година на 45 години. Орвил пък съумява да види първият свръхзвуков полет в историята и умира през 1948 година.
Всичко обаче стартира 7 години по-рано, когато братята научават за гибелта на немския откривател Ото Лилиентал, който умира по време на полет с създадения от него планер.
Това братята към този момент имат работилница, в която продават, поправят и създават колела. Това им обезпечава средства, с цел да се отдадат на най-голямото си увлечение - проучвания в региона на въздухоплаването. Те жадно четат книги, писани от други създатели на тази тематика. И скоро стартират сами да работят върху казуса с летенето.
Още през 1899 година Уилбър и Орвил стартират опити с хвърчила и безмоторни самолети. Следващата година към този момент са подготвени с безмоторен аероплан в цялостен мащаб, задоволително огромен да носи човек.
Братята Райт съумяват да разработят система за хоризонтално ръководство на полета с отвесна опашка, предно ръководещо крило за височината и система за изкривяване на крилото, която да балансира аеродинамичната резистентност на полета. След това се концентрират в търсенето на подобаващ мотор. Много време им лишава и намирането на точната форма за витлото на машината. Опитът за хвърчене обаче не е от най-сполучливите.
През 1901 година построяват и тестват втори, а година по-късно и трети, с цел да се стигне до утрото на 17 декември 1903 година. То е типично за региона на пясъчните дюни близо до градчето Кити Хоук, край брега на Атлантическия океан в Северна Каролина – влажно и облачно, духа мощен вятър.
Аеропланът “Флайер” (по-късно ще бъде добавена и номерация и ще го назовават “Флайер I”) полетява, ръководен от Орвил. Машината има бензинов мотор с мощ 12-конски сили.
Самолетът съумява да излети, да се издигне и да се задържи 12 секунди в полет и през това време, летейки на височина 2,5-3,5 метра над земята, изминава разстояние от 39 метра. Същият ден братята вършат още три опита. В последния от тях Уилбър прелетява повече от 250 метра и остава във въздуха цели 59 секунди.
В края на деня, след четвъртия полет, когато братята Райт буксират “Флайер”-а назад към работилницата си, мощен ентусиазъм напразно прекатурва няколко пъти самолета, макар опитите на двамата да предотвратят случая. Самолетът е неприятно развален и повече в никакъв случай не лети.
Братята го прибират в работилницата си и едвам години по-късно Орвил го възвръща, с цел да бъде показван пред аудитория в Съединени американски щати, по-късно в Британския музей и най-после, през 1948 година, да остане вечно в залите на музея Смитсониън във Вашингтон. В продължение на две години след сполучливите полети Райт усъвършенстват структурата на самолета, като с него правят към 200 полета.
На 22 май 1906 година Уилбър и Орвил Райт получават патент за своето откритие, само че още предната година самолетът им прелита цели 39 километра за време от 38 минути. По-късно те построяват втори и трети аероплан, като непрестанно трансформират моторите им и по този метод усъвършенстват летежа им.
Уилбър Райт откарва един от самолетите във Франция, където извършва цялостен ред обществени демонстрации. В това време Орвил прави сходни обществени демонстрации в Съединени американски щати.
Американското държавно управление към този момент е уверено и подписва контракт за доставката на самолети за Министерството на войната, като през 1909 година във федералния бюджет са отделени 30 000 $ за военна авиация.
Братята Райт са всепризнатите “бащи на авиацията” и едни от най-значимите персони за XX-ти век. По-големият от тях обаче не доживява да се радва дълго на триумфа. Уилбър се заразява от тиф и умира през 1912 година на 45 години. Орвил пък съумява да види първият свръхзвуков полет в историята и умира през 1948 година.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ