Любимите места на Пушкин: легендарните имения, възпети от поета
В самия запад на Русия, в Псковска област, има места, които играят особена роля в ориста на най-известния стихотворец на страната.
В доста градове в Русия се цени обстоятелството, че Александър Пушкин ги е посещавал – всяка къща, в която поетът евентуално е изпил даже единствено чаша чай, е маркирана с паметна плоча. В Псков има място, където всяка пътека, дърво или поляна е възпята от поета. Нарича се „ Пушкински планини “ и сплотява в един музей три имения – Михайловското, Петровското и Тригорското.
Михайловско
Пушкин има най-тясна връзка с Михайловско – първият притежател на имението е неговият прародител Абрам Ханибал, първият тъмнокож жител на Руската империя, сподвижник, другар и кръщелник на Петър I. По-късно имението е наследено от дядото на Пушкин Осип. По негово време в Михайловско е издигната сегашната къща и парк с алеи, декоративни езера и мостове. През 1818 г. собственик става майката на поета.
Тук са родени доста творби на Пушкин; измежду най-значимите са нещастието „ Борис Годунов “ и по-голямата част от романа в стихове „ Евгений Онегин “, написан по време на изгнанието му от 1824 до 1826 година, когато е осъден за свободомислие в творбите си.
Този интервал от живота му в Михайловско се смята за изключително значим за творчеството му – тъкмо тогава се случва преломът в стила на създателя, преход от романтизъм към натурализъм.
През 1825 година в прилежащо Тригорско той се среща с Анна Керн, посвещавайки ѝ едно от най-известните си стихотворения „ Спомням си един прелестен миг “. Те имат връзка по-късно в Санкт Петербург, само че в имението и до през днешния ден съществува сантименталната „ Алея на Керн “ от остарели липи.
Тригорско
Пушкин е добър другар със фамилията на Прасковя Осиповна, която е притежател на прилежащото имение Тригорско, чието име е обвързвано с релефа му: разгръща се на три хълма.
Прасковя се отличава с ослепителен разум и начетеност. Приятелството си с нея ценят доста видни съвременници. Пушкин я среща още през 1817 година и по-късно я посещава, когато идва в Михайловско.
Още през XVII век в Тригорско е основан изящен парк с три езера, доста алеи, декоративни пътеки и овощна градина.
Една от атракциите на парка е голям безоблачен часовник, в чийто център стои дъб, а времето се демонстрира от хвърлената от него сянка. Тук е и „ Алеята на Татяна “ (героинята от романа „ Евгений Онегин “), а наоколо е и „ пейката на Онегин “ – мястото, където се случва обяснението на Татяна с Онегин.
Петровско
Имението е обещано през 1742 година на прадядото на Пушкин – Абрам Ханибал, след което е наследено от сина му Петър, който построява тук централната постройка в парцела.
От 1822 до 1839 година притежател на имението става различен родственик на поета – Бенямин Ханибал. Пушкин постоянно го посещава, a в музея e и масата, на която работи.
Петровско е включено в музея през 1936 година, само че се заемат с описа му едвам през 1952 година Къщата, изгоряла през 1918 година, е реконструирана по фотоси. И в края на ХХ век дребният дом на Абрам Ханибал е възобновен.
Святогорски манастир
Недалеч от Михайловско се намира Святогорският манастир, в чиято библиотека Пушкин постоянно работи.
A. Савин, WikiCommons
След гибелта на поета в двубой през 1837 година, прахта му е пренесена тук и заровена в фамилната гробница на Ханибал-Пушкинови.
Belliy (CC BY-SA 4.0)
създател: ВАДИМ РАЗУМОВ
източник: bg.rbth.com
В доста градове в Русия се цени обстоятелството, че Александър Пушкин ги е посещавал – всяка къща, в която поетът евентуално е изпил даже единствено чаша чай, е маркирана с паметна плоча. В Псков има място, където всяка пътека, дърво или поляна е възпята от поета. Нарича се „ Пушкински планини “ и сплотява в един музей три имения – Михайловското, Петровското и Тригорското.
Михайловско Пушкин има най-тясна връзка с Михайловско – първият притежател на имението е неговият прародител Абрам Ханибал, първият тъмнокож жител на Руската империя, сподвижник, другар и кръщелник на Петър I. По-късно имението е наследено от дядото на Пушкин Осип. По негово време в Михайловско е издигната сегашната къща и парк с алеи, декоративни езера и мостове. През 1818 г. собственик става майката на поета.
Тук са родени доста творби на Пушкин; измежду най-значимите са нещастието „ Борис Годунов “ и по-голямата част от романа в стихове „ Евгений Онегин “, написан по време на изгнанието му от 1824 до 1826 година, когато е осъден за свободомислие в творбите си.
Този интервал от живота му в Михайловско се смята за изключително значим за творчеството му – тъкмо тогава се случва преломът в стила на създателя, преход от романтизъм към натурализъм.
През 1825 година в прилежащо Тригорско той се среща с Анна Керн, посвещавайки ѝ едно от най-известните си стихотворения „ Спомням си един прелестен миг “. Те имат връзка по-късно в Санкт Петербург, само че в имението и до през днешния ден съществува сантименталната „ Алея на Керн “ от остарели липи.
Тригорско Пушкин е добър другар със фамилията на Прасковя Осиповна, която е притежател на прилежащото имение Тригорско, чието име е обвързвано с релефа му: разгръща се на три хълма.
Прасковя се отличава с ослепителен разум и начетеност. Приятелството си с нея ценят доста видни съвременници. Пушкин я среща още през 1817 година и по-късно я посещава, когато идва в Михайловско.
Още през XVII век в Тригорско е основан изящен парк с три езера, доста алеи, декоративни пътеки и овощна градина.
Една от атракциите на парка е голям безоблачен часовник, в чийто център стои дъб, а времето се демонстрира от хвърлената от него сянка. Тук е и „ Алеята на Татяна “ (героинята от романа „ Евгений Онегин “), а наоколо е и „ пейката на Онегин “ – мястото, където се случва обяснението на Татяна с Онегин.
Петровско
Имението е обещано през 1742 година на прадядото на Пушкин – Абрам Ханибал, след което е наследено от сина му Петър, който построява тук централната постройка в парцела.
От 1822 до 1839 година притежател на имението става различен родственик на поета – Бенямин Ханибал. Пушкин постоянно го посещава, a в музея e и масата, на която работи.
Петровско е включено в музея през 1936 година, само че се заемат с описа му едвам през 1952 година Къщата, изгоряла през 1918 година, е реконструирана по фотоси. И в края на ХХ век дребният дом на Абрам Ханибал е възобновен.
Святогорски манастир
Недалеч от Михайловско се намира Святогорският манастир, в чиято библиотека Пушкин постоянно работи.
A. Савин, WikiCommons
След гибелта на поета в двубой през 1837 година, прахта му е пренесена тук и заровена в фамилната гробница на Ханибал-Пушкинови.
Belliy (CC BY-SA 4.0)
създател: ВАДИМ РАЗУМОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ