В самия край на V-ти век в двора на китайския

В самия завършек на V-ти век в двора на китайския император пристигнал странстващият будистки духовник Хуей-шан. Той бил поканен да опише своята забавна история, която повече приличала на античните китайски легенди за вълшебни страни, в сравнение с изложение на сериозен странник.

Управителят на една от китайските провинциите – Юй Цзе, който участвал на описа на монаха, записал в детайли неговото ревю в своята хроника „ Лян Си Гун-цзи “ („ Записки за четирите владетели на династията Лян “). Тези мемоари са достигнали до нас.

Хуей-шан разказал, че преди няколко години отишъл в някаква страна на повече от 20 хиляди ли (около 10 хиляди километра) източно от Китай. Той срещнал там народ на относително високо равнище на цивилизация, въпреки и не толкоз, колкото китайската просвета по това време.

Тамошните територии се наричали „ страната Фусан “, „ Държавата на дамите “, „ Земите Юй Цзе “.

Известният френски китаист дьо Гин в края на XVIII-ти век разкрил историята на монаха в антични китайски летописи и самичък останал много сюрпризиран от тази история:

„ През 499 година будистки духовник на име Хуей-шан пристигнал в Китай и разказвал за някаква страна, наречена Фусан, намираща се на изток. Там растели огромен брой дървета „ фусан “, откъдето идвало и названието на тази страна. Като фиданки тези дървета припомнят бамбук. Плодовете им, които имат форма на круши, са червеникави и може да се ядат. От кората се прави материя, която служи на локалните хора да си шият облекла. Къщите им са от дъски. Техните градове нямат крепостни стени.

Те имат книжовност, като вършат хартия от кората на дървото фусан. Не водят войни и по тази причина нямат оръжия. В тази страна има два пандиза – един на юг и един на север. За незначителни провинения вкарват нарушителите в южния затвор, а за по-сериозни – в северния. Хората в северния затвор, мъже и дами, могат да се женят между тях. В страната Фусан слагат изображения на духове върху стените, на които се покланят заран и вечер. Хората не носят траурни облекла или други знаци на тъга по умрелите. През първите три години от качването си на престола локалният държател не се занимава с държавните каузи.

По-рано в тази страна не били чували за будизма, само че през 458 година петима монаси (т. е. експедицията на Хуей-шан), тръгнали от Кипин (Кабул) и пристигнали там. Те донесли със себе си будистки трудове и изображения, разказали на локалните хора за будизма, отхвърлили техните груби традиции и трансформирали обществото. Хуей-шан разказал още, че на хиляда ли източно от Фусан се намирала Държавата на Жените. Хората там били чисти и спретнати, а кожата им – бяла. По телата им порастват косми, а косата им е доста дълга и стига до земята. Те влизат във водата и забременяват. След 5-6 месеца се раждат деца. Жените съвсем нямат гърди; само че имат косми на тила си, а млякото им е в тези косми. След 100 дни детето към този момент може да върви, а след три-четири години възмъжава.

Когато видят мъж, дамите се плашат и крият. Те доста почитат съпрузите си. Тези хора ядат листа на солени растения, които наподобяват на някои китайски билки и имат приятна миризма. Хранят се и с нещо, сходно на бобени зърна. Носят облекла от плат. Копаят земята, изваждат глина и вършат печени тухли. С тях строят кръгли къщи, а входът им наподобява на дупка.

Този народ има собствен личен император, който на всеки две години трансформира цвета на облеклото си. Местните поданици интензивно развъждат говеда, вършат кумис от мляко и отглеждат грозде. В страната Фусан се употребяват доста злато и сребро, които не се смятат за особена полезност. Но локалните хора не познават желязото “.

В описа на монаха има и доста странни пасажи.

„ На огромно разстояние южно от тази страна се намират планините Яншан („ димящите планини “), чиито жители ядат омари, раци и космати змии, с цел да се предпазят от горещините. На върха на тази планина живеят огнени плъхове. Тяхната четина се употребява за разработване на негорими материали, които се почистват с огън, вместо да се перат с вода. Северно от Държавата на Жените има толкоз високи планини, че доближават небето и цяла година са покрити със сняг. Слънцето там въобще не се демонстрира. В тези планини живеят Светещите дракони.

Западно от Държавата на Жените изригват фонтани, чийто усет припомня вино. В същата област има даже птици, които раждат човешки деца – само че момчетата, родени от тях, не оцеляват. Само дъщерите биват отглеждани с огромно внимание от бащите им, които ги носят в човките или върху крилете си. Веднага, щом стартират да вървят, стават пълнолетни. Всички са доста красиви и гостоприемни, само че умират, преди да доближат тридесет години. Плъховете в тази страна са бели и големи, като коне, а козината им е дълга няколко сантиметра.

Хрониката ни споделя за реакцията на императорския двор:

„ Слушателите в двореца бяха доста развеселени от тази история. Те се смееха, пляскаха с ръце и говореха, че в никакъв случай не са чували по-смешна история “.

Накратко, никой не възприемал съществено историята на Хуей-шан. Въобще, античните китайци проявявали здрав разсъдък. И показвали единствено един минус – не се пробвали да разграничат зърното от плявата, т.е., да опитат да намерят в описа някаква рационална нишка. Може би, въпреки всичко в описа на будисткия духовник, въпреки и пресилено, имало ехтене от действителни местности и племена. Та, нали в миналото и хората върху коне, видени за пръв път от антични племена, били считани за едно създание: кентавър!