В Самарканд поискаха от Путин да прекрати войната в Украйна
В Самарканд желаеха от Путин да приключи войната в Украйна
© Виталий Портников
Срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) в Самарканд, от Кремъл може да се преглежда като значимо доказателство, че Западът не съумя да реализира интернационална изолираност на Руската федерация. Нищо чудно! В края на краищата на тази среща на върха съветският президент Владимир Путин се срещна с водачите на Китай, Индия, Турция и Иран, поддържа връзка с ръководителите на някогашните руски републики - т.е. той показва, че външната политика на Русия в този момент е ориентирана към един " многополюсен " свят. И в случай че Западът не желае да признае самия факт на съществуването на подобен свят и постанова наказания против Русия, това е казусът на Запада.
Но деликатното разглеждане на резултатите от срещата на върха на ШОС демонстрира, че Владимир Путин не реализира никакви действителни резултати - с изключение на може би пропагандните.
Най-големите упования бяха, несъмнено, от срещата му с Председателя на Китайската национална република Си Дзинпин – още повече че това е първата сходна среща след началото на огромна война против Украйна. Но макар всичките любезности, които съпътстваха тази среща, тя нямаше съответни резултати. Западни анализатори даже споделиха, че Русия последователно се трансформира в стопански и политически " васал " на Китай, а в това време Пекин се пробва да избегне всевъзможни затруднения в връзките със Запада, които могат да зародят при положение на съзнателно и демонстративно нарушаване на санкционния режим.
Всъщност, още преди срещата сред Путин и Си Дзинпин се случи събитие, което потвърди, че Китай е не толкоз съдружник, колкото съперник на Русия. Преди да дойде в Самарканд, Председателят на Китайската национална република посети столицата на Казахстан. По време на договарянията с президента на тази страна Касим-Жомарт Токаев прозвучаха думите му за гаранции за суверенитета и териториалната целокупност на Казахстан. Но кой може да заплаши тази териториална целокупност? Скорошна бързо изтрита записка в обществената мрежа на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев - точно за претенциите към територията на Казахстан - не оставя никакво подозрение къде управлението на Казахстан може да види директна опасност.
Дори на срещата на върха в Узбекистан ползата към общуването с ръководителя на Китайската национална република беше доста по-очевиден, в сравнение с ползата към общуването с президента на Русия. И това също е елементарно за схващане. Китай е втората стопанска система на актуалния свят. Русия в този момент даже не е в челната десетка. С кого би желал да беседва ръководителят на която и да е страна, търсеща вложения? И какво може да предложи Путин освен на страните от Централна Азия, само че и на Китай? Може би планът за стопански кулоар Китай-Монголия-Русия? Ръководителите на Русия, Китай и Монголия разискаха този " кулоар " на тристранна среща. И какво от това? Изпълнението на плана, който стартира преди пет години, беше удължено с още пет години. Никакъв " кулоар " не е имало и няма.
Никой в Самарканд не поддържа милитаризма на Путин
Точно в деня на срещата още веднъж избухна граничен спор сред двама съдружници на Русия, членове на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) - Киргизстан и Таджикистан.
Президентите на двете страни бяха в Самарканд и даже се срещнаха. Интересното е, че Путин даже не се опита да стане медиатор в това урегулиране, а Таджикистан и Киргизстан не се обърнаха към Русия и ОДКС. Но министър-председателят на Армения Никола Пашинян, чиято страна също се оказа в обстановка на граничен спор със прилежащ Азербайджан по време на срещата, се обърна към ОДКС и Русия - само че не чу явен отговор. Но Путин имаше доста благоприятни условия да показва интереса си към обстановката най-малко в същия Самарканд, където се оказа паралелно с президентите на Азербайджан и Турция.
И най-важното, никой в Самарканд не поддържа милитаризма на Путин. Освен това, събеседниците на съветския президент обществено говореха с него за мир. „ Ние работим, с цел да сложим допустимо най-скоро дипломатически завършек на спора в Украйна “, сподели турският президент Реджеп Тайип Ердоган в наличието на Путин.
„ Знам, че днешната ера не е ера на войни и приказвах с вас по телефона за това “, сподели на Путин индийският министър председател Нарендра Моди. И управникът на Кремъл трябваше безусловно да се оправдава, потвърждавайки, че Русия „ ще направи всичко допустимо това да спре допустимо най-скоро “.
Подобни резултати от срещата на върха в Самарканд надали могат да се смятат за дипломатически триумф на съветския президент. Въпросът даже не е дали съветският президент е изолиран на Запад. Въпросът е, че и на Изток към Путин и неговата политика се отнасят с опасения и това към този момент даже не се крие.
Източник: Радио Свобода
Бесарабски фронт
© Виталий Портников
Срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) в Самарканд, от Кремъл може да се преглежда като значимо доказателство, че Западът не съумя да реализира интернационална изолираност на Руската федерация. Нищо чудно! В края на краищата на тази среща на върха съветският президент Владимир Путин се срещна с водачите на Китай, Индия, Турция и Иран, поддържа връзка с ръководителите на някогашните руски републики - т.е. той показва, че външната политика на Русия в този момент е ориентирана към един " многополюсен " свят. И в случай че Западът не желае да признае самия факт на съществуването на подобен свят и постанова наказания против Русия, това е казусът на Запада.
Но деликатното разглеждане на резултатите от срещата на върха на ШОС демонстрира, че Владимир Путин не реализира никакви действителни резултати - с изключение на може би пропагандните.
Най-големите упования бяха, несъмнено, от срещата му с Председателя на Китайската национална република Си Дзинпин – още повече че това е първата сходна среща след началото на огромна война против Украйна. Но макар всичките любезности, които съпътстваха тази среща, тя нямаше съответни резултати. Западни анализатори даже споделиха, че Русия последователно се трансформира в стопански и политически " васал " на Китай, а в това време Пекин се пробва да избегне всевъзможни затруднения в връзките със Запада, които могат да зародят при положение на съзнателно и демонстративно нарушаване на санкционния режим.
Всъщност, още преди срещата сред Путин и Си Дзинпин се случи събитие, което потвърди, че Китай е не толкоз съдружник, колкото съперник на Русия. Преди да дойде в Самарканд, Председателят на Китайската национална република посети столицата на Казахстан. По време на договарянията с президента на тази страна Касим-Жомарт Токаев прозвучаха думите му за гаранции за суверенитета и териториалната целокупност на Казахстан. Но кой може да заплаши тази териториална целокупност? Скорошна бързо изтрита записка в обществената мрежа на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев - точно за претенциите към територията на Казахстан - не оставя никакво подозрение къде управлението на Казахстан може да види директна опасност.
Дори на срещата на върха в Узбекистан ползата към общуването с ръководителя на Китайската национална република беше доста по-очевиден, в сравнение с ползата към общуването с президента на Русия. И това също е елементарно за схващане. Китай е втората стопанска система на актуалния свят. Русия в този момент даже не е в челната десетка. С кого би желал да беседва ръководителят на която и да е страна, търсеща вложения? И какво може да предложи Путин освен на страните от Централна Азия, само че и на Китай? Може би планът за стопански кулоар Китай-Монголия-Русия? Ръководителите на Русия, Китай и Монголия разискаха този " кулоар " на тристранна среща. И какво от това? Изпълнението на плана, който стартира преди пет години, беше удължено с още пет години. Никакъв " кулоар " не е имало и няма.
Никой в Самарканд не поддържа милитаризма на Путин
Точно в деня на срещата още веднъж избухна граничен спор сред двама съдружници на Русия, членове на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) - Киргизстан и Таджикистан.
Президентите на двете страни бяха в Самарканд и даже се срещнаха. Интересното е, че Путин даже не се опита да стане медиатор в това урегулиране, а Таджикистан и Киргизстан не се обърнаха към Русия и ОДКС. Но министър-председателят на Армения Никола Пашинян, чиято страна също се оказа в обстановка на граничен спор със прилежащ Азербайджан по време на срещата, се обърна към ОДКС и Русия - само че не чу явен отговор. Но Путин имаше доста благоприятни условия да показва интереса си към обстановката най-малко в същия Самарканд, където се оказа паралелно с президентите на Азербайджан и Турция.
И най-важното, никой в Самарканд не поддържа милитаризма на Путин. Освен това, събеседниците на съветския президент обществено говореха с него за мир. „ Ние работим, с цел да сложим допустимо най-скоро дипломатически завършек на спора в Украйна “, сподели турският президент Реджеп Тайип Ердоган в наличието на Путин.
„ Знам, че днешната ера не е ера на войни и приказвах с вас по телефона за това “, сподели на Путин индийският министър председател Нарендра Моди. И управникът на Кремъл трябваше безусловно да се оправдава, потвърждавайки, че Русия „ ще направи всичко допустимо това да спре допустимо най-скоро “.
Подобни резултати от срещата на върха в Самарканд надали могат да се смятат за дипломатически триумф на съветския президент. Въпросът даже не е дали съветският президент е изолиран на Запад. Въпросът е, че и на Изток към Путин и неговата политика се отнасят с опасения и това към този момент даже не се крие.
Източник: Радио Свобода
Бесарабски фронт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ