Януарският брой на списание ЛИК съдържа ценни уроци за настоящето и бъдещето от миналото на читалищата, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев в Свищов
В салона на втората постройка на първото българско национално читалище " Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856 " в Свищов, в деня, когато означаваме 170 години от неговото учредяване, представяме Той съдържа скъпи уроци за сегашното и бъдещето от предишното на читалищата, които пораждат, с цел да предадат опита от предците, който да запази българския народ, както и опита на други нации, с който българите да се развиват, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Развитието на българските читалища се дължи на съчетаването на водачеството на просветени персони и спомосъществователството от техните благодетели, посочи Вълчев. По думите му образец за това е още първото българско национално читалище в Свищов, което е учредено на 30 януари 1856 година в дома на Димитър Начович от него самия, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Надареният музикант и държавник Янко Мустаков през 1868 година основава Първия хор за многогласно хармонично пеене в Бъгария, който през днешния ден носи неговото име. Драматичният спектакъл при читалището е учреден на 1 февруари 1870 година
С основаването на читалището учителят Емануил Васкидович подарява 800 тома книги на разнообразни езици, с които се слага началото на Читалищната библиотека. Търговецът Кирил Д. Аврамов решил да увековечи своята памет и паметта на умрялата си през 1902 година брачна половинка Еленка и подарява 200 хиляди златни лв. на 22 март 1904 година, с цел да се построи постройка за спектакъл и читалище, сподели Вълчев.
Той посочи, че новините в архивите на Българска телеграфна агенция, които могат да бъдат прочетени в януарския брой на списание ЛИК, пазят доста имена на бележити българи, които са създатели, деятели и спомосъществователи на читалища.
На 1 декември 1925 година вест споделя за избора от Петия постоянен читалищен конгрес на директорски съвет на Върховния читалищен съюз, в който влизат, да вземем за пример, Стоян Чилингиров и проф. Михаил Арнаудов. Новина за отбелязването на 100-годишнината на Народното читалище „ Виделина “ в Пазарджик напомня, че негови създатели са възрожденският художник и бунтовник Станислав Доспевски и писателят Константин Величков, както и ролята му по време на Априлското въстание като център на революционна активност. За отбелязването на 100-годишнината на читалище „ Цвят “ във Видин в архивна вест на Българска телеграфна агенция, която оживява още веднъж в броя на ЛИК, написа, че измежду неговите вдъхновители и създатели са Драган Цанков и Михалаки Георгиев. Друга вест напомня, че с читалище „ Славянска сказка “ в София се свързват имената на Алеко Константинов, Иван Вазов, Иван Шишманов, Марин Дринов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Иван Евстратиев Гешов, Георги и Богдан Прошек, Иван Мърквичка, добави Вълчев.
Българите постоянно са имали окриляващи водачи, чиито имена са част от историята на читалищата. И в идващите седмици, в които предстоят още веднъж парламентарни избори, си коства да се замислим и за уроците от тези персони, чиито почтени следовници мъчно намираме в наши дни - евентуално и поради отхвърли на мнозина да вземат участие в изборите, сподели още Вълчев.
Той описа по какъв начин Владимир Зарев напомня в броя, че през Възраждането по българските земи интензивно работят над 130 читалища с помощта на напъните на по-заможни, просветени и родолюбиви българи. Българска телеграфна агенция също се пробва да насърчи спомосъществователите в областта на културата, образованието, науката и спорта, в това число и на читалищата, като разгласява имената на хората и наименованията на компаниите - донори, без да третира това като реклама.
Припомням, че след законова смяна преди пет години Българска телеграфна агенция обезпечи право на безплатно разпространяване на информация освен на стеснен кръг държавни институции, а и на гражданското общество посредством неправителствените организации и читалищата, които посредством Българска телеграфна агенция могат да бъдат най-сигурният източник на знание какво се случва в съвсем всички обитаеми места на България. Затова Българска телеграфна агенция възнамерява нова по-добра организация на своята интернет страница за редовно издание на вести от читалищата, означи Кирил Вълчев.
Сред гостите в салона на ПБНЧ „ Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856 “ са основният редактор на списание ЛИК доцент Георги Лозанов, виновният редактор Яница Христова, шефът на Дирекция „ Култура и културно завещание “ към Община Свищов Росен Маринов, ръководителят на ПБНЧ „ Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856 “ Пламен Александров, библиотекарят в читалищната библиотека Веселина Спасова и литературоведът Йордан Ефтимов.
Развитието на българските читалища се дължи на съчетаването на водачеството на просветени персони и спомосъществователството от техните благодетели, посочи Вълчев. По думите му образец за това е още първото българско национално читалище в Свищов, което е учредено на 30 януари 1856 година в дома на Димитър Начович от него самия, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Надареният музикант и държавник Янко Мустаков през 1868 година основава Първия хор за многогласно хармонично пеене в Бъгария, който през днешния ден носи неговото име. Драматичният спектакъл при читалището е учреден на 1 февруари 1870 година
С основаването на читалището учителят Емануил Васкидович подарява 800 тома книги на разнообразни езици, с които се слага началото на Читалищната библиотека. Търговецът Кирил Д. Аврамов решил да увековечи своята памет и паметта на умрялата си през 1902 година брачна половинка Еленка и подарява 200 хиляди златни лв. на 22 март 1904 година, с цел да се построи постройка за спектакъл и читалище, сподели Вълчев.
Той посочи, че новините в архивите на Българска телеграфна агенция, които могат да бъдат прочетени в януарския брой на списание ЛИК, пазят доста имена на бележити българи, които са създатели, деятели и спомосъществователи на читалища.
На 1 декември 1925 година вест споделя за избора от Петия постоянен читалищен конгрес на директорски съвет на Върховния читалищен съюз, в който влизат, да вземем за пример, Стоян Чилингиров и проф. Михаил Арнаудов. Новина за отбелязването на 100-годишнината на Народното читалище „ Виделина “ в Пазарджик напомня, че негови създатели са възрожденският художник и бунтовник Станислав Доспевски и писателят Константин Величков, както и ролята му по време на Априлското въстание като център на революционна активност. За отбелязването на 100-годишнината на читалище „ Цвят “ във Видин в архивна вест на Българска телеграфна агенция, която оживява още веднъж в броя на ЛИК, написа, че измежду неговите вдъхновители и създатели са Драган Цанков и Михалаки Георгиев. Друга вест напомня, че с читалище „ Славянска сказка “ в София се свързват имената на Алеко Константинов, Иван Вазов, Иван Шишманов, Марин Дринов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Иван Евстратиев Гешов, Георги и Богдан Прошек, Иван Мърквичка, добави Вълчев.
Българите постоянно са имали окриляващи водачи, чиито имена са част от историята на читалищата. И в идващите седмици, в които предстоят още веднъж парламентарни избори, си коства да се замислим и за уроците от тези персони, чиито почтени следовници мъчно намираме в наши дни - евентуално и поради отхвърли на мнозина да вземат участие в изборите, сподели още Вълчев.
Той описа по какъв начин Владимир Зарев напомня в броя, че през Възраждането по българските земи интензивно работят над 130 читалища с помощта на напъните на по-заможни, просветени и родолюбиви българи. Българска телеграфна агенция също се пробва да насърчи спомосъществователите в областта на културата, образованието, науката и спорта, в това число и на читалищата, като разгласява имената на хората и наименованията на компаниите - донори, без да третира това като реклама.
Припомням, че след законова смяна преди пет години Българска телеграфна агенция обезпечи право на безплатно разпространяване на информация освен на стеснен кръг държавни институции, а и на гражданското общество посредством неправителствените организации и читалищата, които посредством Българска телеграфна агенция могат да бъдат най-сигурният източник на знание какво се случва в съвсем всички обитаеми места на България. Затова Българска телеграфна агенция възнамерява нова по-добра организация на своята интернет страница за редовно издание на вести от читалищата, означи Кирил Вълчев.
Сред гостите в салона на ПБНЧ „ Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856 “ са основният редактор на списание ЛИК доцент Георги Лозанов, виновният редактор Яница Христова, шефът на Дирекция „ Култура и културно завещание “ към Община Свищов Росен Маринов, ръководителят на ПБНЧ „ Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856 “ Пламен Александров, библиотекарят в читалищната библиотека Веселина Спасова и литературоведът Йордан Ефтимов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ