В Съединените щати през 70-те години на миналия век расовата

В Съединените щати през 70-те години на предишния век расовата дискриминация съвсем изчезва. Тъмнокожите художници, артисти и учени към този момент не изненадват никого, а хората с расистки възгледи не се възприемат добре от обществото. Но в Австралия нещата изглеждали по напълно друг метод. Там не считали коренните поданици за човешки същества.

Най-показателно за отношението към локалните туземци е изявлението на градския консултант на Порт Аделаида през 1977 година:

„ Според закона за черните, в радиус от 100 благи от Аделаида, всички те би трябвало да бъдат поставени в кутии и изпратени до държавните лаборатории за приложимост в опити вместо плъхове. “

За коренното население на австралийския континент Роланд Диксън през 1923 година основава специфичен термин „ протоавстралоид “. Тази формулировка остава и през 1962 година, когато австралоидът се загатва като една от расите, дружно с европеидите, монголоидите, конгоидите и капоидите.

Ученият Карлтън Кун, който през 1962 година разгласява научния труд „ Произходът на расите “, написа за коренното население на Австралия като за най-примитивната раса, основавайки се на морфологията на зъбите и костите на черепа. Представете си, по това време космосът към този момент е превзет от индивида и учените вършат изобретение след откритието в атомната физика.

През 1770 година английската експедиция на капитан Джеймс Кук на борда на кораба „ Индевър “ е проучила и отбелязала на картата източното крайбрежие на Австралия. Британците дебаркират в залива на Тасманийско море на 29 април. Наричат го Ботани, или Ботанически.

От този миг нататък в живота на коренното население на континента стартира тъжна ера, което е напълно предстоящо. Британците интензивно изследвали Австралия и основавали градовете един по един. Мелбърн, Сидни, Бризбейн и десетки села и замъци никнели като гъби по пустата крайбрежна линия.

В същото време колонизаторите не се поколебавали да унищожават туземците, които били считани за тип огромни маймуни. Особено грубо с локалните поданици се разправяли белите хора на остров Тасмания, където територията и ресурсите били много лимитирани.

„ Ако стреляте по туземците по метода, по който в някои страни се отстрелват врани, тогава броят на локалното население би трябвало доста да намалее с времето. “

Това не е фрагмент от пиянските възгласи на някой изгнаник, а откъс от научната работа на английския академик Робърт Нокс, мъдрец и хуманист. Аборигените се считали за нещо отпадъчно, неточност на природата. Смятало се е, че поради номадския живот и невисок разсъдък, те не са в положение да се приспособяват към живота в цивилизованото общество.

Трябва да се каже, че туземците били обезверени и ловки, тъй че те не се предавали елементарно, даже без съществуването на съвременно оръжие. След като е било отблъсквано няколко пъти и претърпяло впечатляващи загуби, колониалното държавно управление разрешило законното ликвидиране на коренното население на континента. Ето по какъв начин историкът Алън Мурхед разказва ловът на нещастниците на остров Тасмания:

„ Окончателното избиване в огромен мащаб можеше да се извърши единствено благодарение на правораздаването и военните … Войниците на 40-ти полк прекарвали туземците сред две скали, разстрелвали всички мъже и по-късно изкарвали дамите и децата от скалните пукнатини, с цел да им разпилян мозъците. “

Те употребявали и по-сложни и дръзки способи за ликвидиране. Самият Хайнрих Химлер се възхищавал на находчивостта на британците, които под прикритието на помощи раздавали на туземците месо, отровено със стрихнин. Собственикът на ранчото Лонг Лагун, който имал нещастието да живее до едно от племената, по този начин отровил 100 души единствено за един ден, както възрастни, по този начин и деца.

В Куинсленд, в северната част на Австралия, в края на 19 век било съвременно едно развлечение – фамилиите на локалните поданици били преследвани с кучета и принуждавани да влизат  в река, цялостна с крокодили. Имало обособени жители, които не били изгубили човешкия си образ. Те поискали углавно наказване за фанатиците, само че апелите им останали без отговор.

Браковете сред бели и туземци били строго неразрешени.  Прогресивният 20 век не донесъл изключително облекчение на коренните австралийци. Британците вземат решение да се занимават с асимилация на туземците и стартират да конфискуват децата им, с цел да ги предадат на бели фамилии. Това се практикувало от 1909 до 1969 година.

Децата, взети от родителите им, получавали нови имена, неразрешено им било да приказват родния си език и им се осигурявало примитивно начално обучение. Когато децата пораствали, те били назначавани да работят във ферми, като им поверявали най-трудните задания и постоянно заплащали труда им с храна и облекла. Било им строго неразрешено да поддържат връзка с родителите си и племената си.

До средата на 20 век туземците били главните експонати в отвратителните човешки зоологически градини, известни в Европа и Съединени американски щати. Те били публично приети за хора едвам през 1967г. Туземците получили паспорти, което ги направило жители на тяхната родна страна, а също по този начин публично ги приравняват по права с белите.

Но това въобще не значи, че тези хора са станали равни на белите нашественици. През 70-те години към момента са били третирани като животни – с омерзение, надменност и постоянно с експанзия. Днес битката на австралийските туземци за техните права продължава. Те са постигнали доста – всяка година в страната се отварят нови учебни заведения с преподаване на локални езици, а в част от континента има даже Национална аборигенска телевизия.

Автор: Десислава Михалева