В съботния ден преди Петдесетница – петдесетия ден след Великден,

В съботния ден преди Петдесетница – петдесетия ден след Великден, когато се отбелязва слизането на Светия дух над Света Богородица и Апостолите, православните християни означават следващата Задушница (ден " за душите “ на починалите), която в България е признато да се назовава Черешова задушница.

Причината за това наименование е елементарно разбираема – това е сезонът, в който зреят черешите и вишните, те стават най-популярните плодове точно тогава. Както на всяка Задушница църковните камбани бият отмерено, равномерно в погребален темп, като ни припомнят, че в този ден би трябвало да се погрижим за душите на мъртвите. Провеждат се църковни заупокойни служби, както и обща панихида за всички умряли.

Посещават се гробовете на околните, където се раздават така наречен " подавки “ на хората, които участват, както и на посетителите при прилежащите гробовете " за Бог да елементарни “. Смята се, че по този начин душите на умрелите получават покровителство от живите хора, без значение дали те са родственици, просто близки, другари или даже непознати. Подавките се подготвят в петъка, който по принцип е избран като ден за тези подготовки.

Какво се носи на гробищата в събота?

Разбира се, преди всичко тамян за прекадяване (и за " прогонване на Дявола “), свещи, подавките " за Бог да елементарни “, домашно забъркан самун – пита, украсена с разнообразни орнаменти, цветя, варено жито, вода. По предпочитание може да се занесе и алено вино. Какво влиза в състава на подавките? На първо място това е домашно забъркания ритуален самун или, в случай че не разполагаме с подобен, тестен артикул, който да го замести; също така варено жито, сладкиши, череши.

Подавката ни би трябвало да е в границите на умереността, не прекомерно изобилна и " богата “, с цел да не сложи в неловко състояние посетителите на прилежащите гробове, които може да са с по-малки материални благоприятни условия.

Разбира се, не трябва и да е прекомерно нищожна и " бедна “, с цел да не се остане с усещането, че просто претупваме и " отбиваме номера “ при този обред, който е значимо богослужение в израза на почитанието ни към хората, които към този момент не са измежду нас.

С времето, по този начин или другояче, последователно са се открили някакви мълчешком общоприети правила за размера и качеството на подавките, от които не е желателно да се отклоняваме прекомерно доста. Така, да вземем за пример, нормалната подавка на Черешовата задушница се състои от тестено произведение (парче ритуален самун, сандвич, соленки и др.), череши, чаша варено жито, 2-3 сладкиша от рода на вафла, бисквити, суха паста.

Определено най-важните съставни елементи на подавката са ритуалният самун (питка) и вареното жито. Има многочислени предписания за ритуални питки, само че два детайла се считат за наложително да бъдат включени в тях – мляко и яйца. Доста домакини избират да замесят няколко по-малки питки, които да бъдат раздавани на гробищата, вместо една огромна за разчупване – от чисто практична, а и от хигиенична позиция това е напълно разумно.

В разнообразни области с течение на времето са се открили локални обичаи и традиции във връзка с обредните питки за Черешова задушница – те биват заменяни с най-разнообразни тестени произведения от рода на баници, гевреци, катми или мекици, написа actualno.com.