Триумф, но с горчив привкус
В събота вечер Ювентус направи нещо неповторимо, спечелвайки за 8-и следващ и общо 35-и път Скудетото на Италия. Осем следващи трофеи не е печелил нито един различен тим на Апенините, а в действителност това не се е случвало и в никое от другите най-големи шампионати в Европа - Англия, Испания, Франция и Германия. През последните осем години " Старата госпожа " се трансформира в същински хегемон на Ботуша и в един от най-силните тимове в света. Поредният успех на торинци обаче е с леко горчив привкус. Причината за това е, че тимът още веднъж не съумя да реализира най-чаканата от всички тифози цел - спечелването на Шампионската лига.
В последните сезони Юве на два пъти докосваше трофея в най-комерсиалния футболен шампионат, само че и двата пъти нещо малко не доближаваше с цел да победи най-после. Шефовете на клуба решиха, че отборът се нуждае от огромна звезда, от водач и през предишното лято бе притеглен " мистър Шампионска лига " Кристиано Роналдо. Португалецът направи добър сезон, стана голмайстор на тима и имаше решаваща роля в някои напечени мачове. За страдание и това се оказа незадоволително.
Идването на Кристиано Роналдо на " Алианц Стейдиъм " бе огромна изненада за множеството футболни експерти. То донесе голям възторг както за почитателите, по този начин и за играчите на клуба. Някои от тях, които се колебаеха дали да си тръгнат, взеха решение да останат, с цел да имат опция да играят един до друг с един от най-големите футболисти на нашето време. Пъзелът изглеждаше подреден и всички смяхата, че това ще е годината на Ювентус. Но това натовари тима и с големи упования, които след това той не съумя да оправдае. Нека се опитаме да си разбираем какви са аргументите за това.
Първото, което се набива на очи е преклено слабото локално състезание. За поредна година огромните италиански грандове в Серия " А " не съумяха да изградят боеспособни сформира, с които най-малко малко да притеснят Юве. Дори Наполи, които в предишните сезони бе действителен съперник за купата, в този момент внезапно смъкна равнището в представянето си. Липсата на конкуренция докара до това, че торинци печелеха мачовете си без изпитание, само че правеше усещане, че успехите им бяха и без искра. Рядко се виждаха триумфи с повече от два гола разлика. Това трябваше да е първата сигнална лампа, че може би има някакъв проблем.
Втората сигнална лампа пристигна в шампионата за Купата на Италия. Там Ювентус се сгромоляса още на 1/4-финала и отпадна след загуба с 0:3 от Аталанта. Но тогава това не бе признато като чак такава покруса, тъй като всички старания бяха съсредотоени към Шампионската лига и се смяташе за обикновено " бианконерите " да жертват купата, с цел да реализиран по-голямата цел.
В Шампионската лига обаче тимът също не блестеще с играта си. Юве завоюва своята група " Н ", само че и там видяхме някои съмнения в представянето на " Старата госпожа ". Отборът позволи загуби от Манчестър Юнайтед и Йънг Бойс, а четирите победи, които реализира, надалеч не бяха с най-убедителната игра. След това на 1/8-финала торинци минаха през иглени уши и по знамение съумяха да отстранят Атлетико Мадрид, макар че изгубиха първия мач в Испания с 0:2. Тук за пръв път си пролича огромната роля на Кристиано Роналдо, който съвсем самичък изведе отбора до триумфа в реванша, вкарвайки и трите гола във вратата на " Дюшекчиите ". На 1/4-финала против Аякс обаче и магията на португалеца не бе задоволителна, тъй като той изглеждаше като уединен войник на терена, който не получи задоволително поддръжка от останалите си съотборници. А това бе необичайно, защото на " Алианц Стейдиъм " разполагат на всеки пост с извънредно качествени футболисти.
Истината е, че доста от играчите на Ювентус през този сезон демонстрираха спад или застой в представянето си спрямо предните сезони. Пауло Дибала вместо да разцъфти около Роналдо, тотално се изгуби. Марио Манджукич също не бе на познатото равнище, като причина за това бяха и някои травми. Дъглас Коста изпадна от сметките на Масимилиано Алегри след някои изцепки на терена и отвън него. Даниеле Ругани по този начин и не впечатли в мачовете, в които получаваше късмет и остави усещането, че няма нужната класа, с цел да носи екипа на Юве. Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи пък демонстрираха признаци, че кариерата им върви към своя залез и не могат да бъдат на познатото равнище от предишните години.
Все отново имаше и четирима футболисти, които демонстрираха израстване. На първо място измежду тях е Федерико Бернардески, който се възпозлва от разкрилия му се късмет поради травмите в състава и изигра някои доста мощни мачове. Същото може да се каже и за Родриго Бентанкур, който също имаше някои доста постоянни изяви при започване на сезона. Трябва да разпознаваем и Жоао Кансело, който пасна като дялан камък на десния бек, а когато се постановяваше, действаше повече от сполучливо и отляво. В края на акцията пък блесна гения на Мойс Кийн, който показва, че неслучайно към него има големи упования за бъдещето и даже получи повиквателна за националния тим.
Но това е прекомерно малко за клуб от ранга на Ювентус. А сякаш последният проблем се назовава Масимилиано Алегри. Наставникът завоюва петата си купа с " бианконерите " и се подреди измежду най-хубавите италиански треньори в историята. Никой не може да отхвърли неговите качества, само че сякаш той се изчерпа. Остава усещането, че към този момент липсват свежи хрумвания от тактическо естество, изключително във значимите мачове. В избрани срещи Алегри даже бъркаше състава и се постановяваше по-късно да прави корекции в хода на мача, които не постоянно даваха нужния резултат. Не е ясно какъв брой истина има в спекулациите, че Ювентус се е договорил с Джосеп Гуардиола да размени Алегри през лятото, само че сякаш възможна треньорска промяна има своя аргумент, без значение кой ще бъде новият ментор.
Сега за Ювентус следва едно много забавно лято. В клуба ще би трябвало да вземат някои значими решения за бъдещето. Може би е време за по-кардинална смяна, за каквато към този момент се заприказва в медиите на Апенините. Торинци би трябвало да помислят за ободряване на състава и то с играчи, които да имат същия хъс, борбеност и неотстъпчивост като Кристиано Роналдо, с цел да не се разчита единствено на него във значимите мачове. Португалецът към този момент разсея слуховете, че счита да си тръгне и разгласи, че остава на 1000%. Това значи, че той ще бъде двойно по-амбициран през новия сезон да изведе Юве до фантазията. В Торино сигурно нямат нищо в противен случай да завоюват девето следващо Скудето, само че то още веднъж ще горчи, в случай че не е подсладено с успех в Шампионската лига.
В последните сезони Юве на два пъти докосваше трофея в най-комерсиалния футболен шампионат, само че и двата пъти нещо малко не доближаваше с цел да победи най-после. Шефовете на клуба решиха, че отборът се нуждае от огромна звезда, от водач и през предишното лято бе притеглен " мистър Шампионска лига " Кристиано Роналдо. Португалецът направи добър сезон, стана голмайстор на тима и имаше решаваща роля в някои напечени мачове. За страдание и това се оказа незадоволително.
Идването на Кристиано Роналдо на " Алианц Стейдиъм " бе огромна изненада за множеството футболни експерти. То донесе голям възторг както за почитателите, по този начин и за играчите на клуба. Някои от тях, които се колебаеха дали да си тръгнат, взеха решение да останат, с цел да имат опция да играят един до друг с един от най-големите футболисти на нашето време. Пъзелът изглеждаше подреден и всички смяхата, че това ще е годината на Ювентус. Но това натовари тима и с големи упования, които след това той не съумя да оправдае. Нека се опитаме да си разбираем какви са аргументите за това.
Първото, което се набива на очи е преклено слабото локално състезание. За поредна година огромните италиански грандове в Серия " А " не съумяха да изградят боеспособни сформира, с които най-малко малко да притеснят Юве. Дори Наполи, които в предишните сезони бе действителен съперник за купата, в този момент внезапно смъкна равнището в представянето си. Липсата на конкуренция докара до това, че торинци печелеха мачовете си без изпитание, само че правеше усещане, че успехите им бяха и без искра. Рядко се виждаха триумфи с повече от два гола разлика. Това трябваше да е първата сигнална лампа, че може би има някакъв проблем.
Втората сигнална лампа пристигна в шампионата за Купата на Италия. Там Ювентус се сгромоляса още на 1/4-финала и отпадна след загуба с 0:3 от Аталанта. Но тогава това не бе признато като чак такава покруса, тъй като всички старания бяха съсредотоени към Шампионската лига и се смяташе за обикновено " бианконерите " да жертват купата, с цел да реализиран по-голямата цел.
В Шампионската лига обаче тимът също не блестеще с играта си. Юве завоюва своята група " Н ", само че и там видяхме някои съмнения в представянето на " Старата госпожа ". Отборът позволи загуби от Манчестър Юнайтед и Йънг Бойс, а четирите победи, които реализира, надалеч не бяха с най-убедителната игра. След това на 1/8-финала торинци минаха през иглени уши и по знамение съумяха да отстранят Атлетико Мадрид, макар че изгубиха първия мач в Испания с 0:2. Тук за пръв път си пролича огромната роля на Кристиано Роналдо, който съвсем самичък изведе отбора до триумфа в реванша, вкарвайки и трите гола във вратата на " Дюшекчиите ". На 1/4-финала против Аякс обаче и магията на португалеца не бе задоволителна, тъй като той изглеждаше като уединен войник на терена, който не получи задоволително поддръжка от останалите си съотборници. А това бе необичайно, защото на " Алианц Стейдиъм " разполагат на всеки пост с извънредно качествени футболисти.
Истината е, че доста от играчите на Ювентус през този сезон демонстрираха спад или застой в представянето си спрямо предните сезони. Пауло Дибала вместо да разцъфти около Роналдо, тотално се изгуби. Марио Манджукич също не бе на познатото равнище, като причина за това бяха и някои травми. Дъглас Коста изпадна от сметките на Масимилиано Алегри след някои изцепки на терена и отвън него. Даниеле Ругани по този начин и не впечатли в мачовете, в които получаваше късмет и остави усещането, че няма нужната класа, с цел да носи екипа на Юве. Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи пък демонстрираха признаци, че кариерата им върви към своя залез и не могат да бъдат на познатото равнище от предишните години.
Все отново имаше и четирима футболисти, които демонстрираха израстване. На първо място измежду тях е Федерико Бернардески, който се възпозлва от разкрилия му се късмет поради травмите в състава и изигра някои доста мощни мачове. Същото може да се каже и за Родриго Бентанкур, който също имаше някои доста постоянни изяви при започване на сезона. Трябва да разпознаваем и Жоао Кансело, който пасна като дялан камък на десния бек, а когато се постановяваше, действаше повече от сполучливо и отляво. В края на акцията пък блесна гения на Мойс Кийн, който показва, че неслучайно към него има големи упования за бъдещето и даже получи повиквателна за националния тим.
Но това е прекомерно малко за клуб от ранга на Ювентус. А сякаш последният проблем се назовава Масимилиано Алегри. Наставникът завоюва петата си купа с " бианконерите " и се подреди измежду най-хубавите италиански треньори в историята. Никой не може да отхвърли неговите качества, само че сякаш той се изчерпа. Остава усещането, че към този момент липсват свежи хрумвания от тактическо естество, изключително във значимите мачове. В избрани срещи Алегри даже бъркаше състава и се постановяваше по-късно да прави корекции в хода на мача, които не постоянно даваха нужния резултат. Не е ясно какъв брой истина има в спекулациите, че Ювентус се е договорил с Джосеп Гуардиола да размени Алегри през лятото, само че сякаш възможна треньорска промяна има своя аргумент, без значение кой ще бъде новият ментор.
Сега за Ювентус следва едно много забавно лято. В клуба ще би трябвало да вземат някои значими решения за бъдещето. Може би е време за по-кардинална смяна, за каквато към този момент се заприказва в медиите на Апенините. Торинци би трябвало да помислят за ободряване на състава и то с играчи, които да имат същия хъс, борбеност и неотстъпчивост като Кристиано Роналдо, с цел да не се разчита единствено на него във значимите мачове. Португалецът към този момент разсея слуховете, че счита да си тръгне и разгласи, че остава на 1000%. Това значи, че той ще бъде двойно по-амбициран през новия сезон да изведе Юве до фантазията. В Торино сигурно нямат нищо в противен случай да завоюват девето следващо Скудето, само че то още веднъж ще горчи, в случай че не е подсладено с успех в Шампионската лига.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ