Харесван или не, Кобрата накара цяла България да затаи дъх
В събота вечер в Лондон се случи най-очакваното съгласно експертите - загуби втория си късмет да стане международен първенец в тежка категория, откакто беше нокаутиран от Антъни Джошуа в деветия рунд на дълго чаканата им борба за три от четирите пояса. Родният войник сподели храброст и сърце. Той вярваше, че може да зарадва изстрадалата ни нация с нещо немислимо, нещо което даже децата, обичащи този спорт в България, не си разрешават да мечтаят. Само поради това, че накара 80% от българите на планетата да седят пред компютри, телефони и тв приемници, с цел да му стискат палци, той заслужава голям реверанс. Кобрата изкачи България за повторно на кръга за международната купа в тежка категория по бокс. Ако преди 20 или 30 години, когато имахме същински спорт - да, спорт, освен един обособен, тъй като медалите от европейските шампионатите не се брояха за свръхестествен триумф, защото тези от международните шампионати изобщо не липсваха, а за олимпийските игри не тръгвахме без настройката, че ще чуем най-малко няколко пъти " Мила Родино " и българският байрак ще се вее най-високо, някой беше споделил, че българин ще се боксира за три от поясите в най-тежката категория при експертите, щеше да бъде помислен за вманиачен. Това е истината! Което може единствено да покаже какъв брой необикновено е достижението на Кубрат даже да е ясно за всички, че не се случва в ерата на най-хубавите в славната история на този популярен спорт.
Разликата сред един огромен състезател и един популярен подобен са дребните елементи. Тези, които Кубрат сподели, че несъмнено му липсват. Защото веднъж, когато се случи нещо, може да е инцидентно, само че два пъти - към този момент не е по този начин. Поведението му по време на мача и най-много след него, не му прави чест. Победителят в бокса може е да е единствено един, а когато той е изцяло подобаващ от видяното на кръга, му стискаш ръката и работиш, с цел да станеш по-добър и да се върнеш по-силен, в случай че имаш опция да вземеш реванш. Респект, почитание и да знаеш да губиш са неща, които би трябвало да имаш в себе си, защото никой не печели постоянно. Кобрата два пъти беше на крачка да донесе невероятна наслада на България, като и в двата случая не почете огромни и потвърдени първенци, каквито са Владимир Кличко и Антъни Джошуа, откакто го нокаутираха. Може и да е от тежките удари, които получи, само че това си е той, както обича да споделя.
Това обаче не трансформира другите неща, тъй като при триумф България щеше да се изкачи на международен връх, който има славата на Еверест. Да не забравяме, че нашата традиция в този спорт преди появяването на Кубрат бе като да гледаш най-високия връх на земята от София, а не даже от подножието на Хималаите. Именно заради това четири години Кобрата бе разиграван 10 пъти, множеството от тях нелегално, с цел да не успее да се бие с Джошуа. На 39 години Пулев ни направи очевидци на най-великия миг в историята на българския бокс, демонстрирайки съществено усъвършенстване в играта си, само че за жал това не се оказа задоволително.
Затова всички, които подлагат на критика Кубрат Пулев, че бил пратен на пода от най-силния мъж на планетата през последните години, тези, които подлагат на критика, че не може да завоюва шампионат от Големия шлем, откакто живее в ерата на тримата най-успели тенисисти в историята на играта - Роджър Федерер, Надал и Новак Джокович, или пък тези, които имат толкоз дребен светоглед и не виждат каква големина в света на футбола е, просто не схващат от спорт. Няма по какъв начин да схванат какви старания и какви ограничения са нужни, какъв гений би трябвало да притежаваш и какво коства, с цел да стигнеш до там. А там те чакат най-хубавите на планетата и никой не ти подарява нищо.
Тъжната истина обаче е, че спортът ни е на светлини години от интервала, който загатнах в по-горните редове, и потъва от ден на ден в бездната. Проблемите са доста и най-много страната е в основата, откакто над две десетилетия обърна гръм на този феномен - спорта, до момента в който останалите са развиха във всички сфери. Спортът е здраве, образование, дисциплинираност, наслаждение, само че и необикновен труд и безчет ограничения за експертите. Техните триумфи обаче е потвърдено, че сплотяват цели народи, както нищо друго. Нещо, което Кубрат направи за няколко часа в събота вечер, когато даже и критиците му първо чакаха с неспокойствие да излезе на кръга, а по-късно го гледаха със спотаен мирис.
Разликата сред един огромен състезател и един популярен подобен са дребните елементи. Тези, които Кубрат сподели, че несъмнено му липсват. Защото веднъж, когато се случи нещо, може да е инцидентно, само че два пъти - към този момент не е по този начин. Поведението му по време на мача и най-много след него, не му прави чест. Победителят в бокса може е да е единствено един, а когато той е изцяло подобаващ от видяното на кръга, му стискаш ръката и работиш, с цел да станеш по-добър и да се върнеш по-силен, в случай че имаш опция да вземеш реванш. Респект, почитание и да знаеш да губиш са неща, които би трябвало да имаш в себе си, защото никой не печели постоянно. Кобрата два пъти беше на крачка да донесе невероятна наслада на България, като и в двата случая не почете огромни и потвърдени първенци, каквито са Владимир Кличко и Антъни Джошуа, откакто го нокаутираха. Може и да е от тежките удари, които получи, само че това си е той, както обича да споделя.
Това обаче не трансформира другите неща, тъй като при триумф България щеше да се изкачи на международен връх, който има славата на Еверест. Да не забравяме, че нашата традиция в този спорт преди появяването на Кубрат бе като да гледаш най-високия връх на земята от София, а не даже от подножието на Хималаите. Именно заради това четири години Кобрата бе разиграван 10 пъти, множеството от тях нелегално, с цел да не успее да се бие с Джошуа. На 39 години Пулев ни направи очевидци на най-великия миг в историята на българския бокс, демонстрирайки съществено усъвършенстване в играта си, само че за жал това не се оказа задоволително.
Затова всички, които подлагат на критика Кубрат Пулев, че бил пратен на пода от най-силния мъж на планетата през последните години, тези, които подлагат на критика, че не може да завоюва шампионат от Големия шлем, откакто живее в ерата на тримата най-успели тенисисти в историята на играта - Роджър Федерер, Надал и Новак Джокович, или пък тези, които имат толкоз дребен светоглед и не виждат каква големина в света на футбола е, просто не схващат от спорт. Няма по какъв начин да схванат какви старания и какви ограничения са нужни, какъв гений би трябвало да притежаваш и какво коства, с цел да стигнеш до там. А там те чакат най-хубавите на планетата и никой не ти подарява нищо.
Тъжната истина обаче е, че спортът ни е на светлини години от интервала, който загатнах в по-горните редове, и потъва от ден на ден в бездната. Проблемите са доста и най-много страната е в основата, откакто над две десетилетия обърна гръм на този феномен - спорта, до момента в който останалите са развиха във всички сфери. Спортът е здраве, образование, дисциплинираност, наслаждение, само че и необикновен труд и безчет ограничения за експертите. Техните триумфи обаче е потвърдено, че сплотяват цели народи, както нищо друго. Нещо, което Кубрат направи за няколко часа в събота вечер, когато даже и критиците му първо чакаха с неспокойствие да излезе на кръга, а по-късно го гледаха със спотаен мирис.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ