Бургас – град на диктата, където багерите слушат, а законите мълчат
В събота заран. Рано. Градът още спи . Хората излизат за кафе или пазар, а на метри от тях багери настъпват емблемата на генерации бургазлии – „ Гъбката “ в Морската градина . Без предизвестие. Без извоювано дело. Без капка позор.
Всички си задават въпроса : Кметът на Бургас по лично „ напътствие “ ли работи, или по закон?
А това слага не просто въпроса дали живеем във средновековен град. Защото даже във феодализма е имало правила. Това тук към този момент мирише на тирания, настояват хората. На самозабравена власт, която работи селективно, надменно и демонстративно.
„ Гъбката “ не е просто павилион. Тя е историческа точка в Бургас , пред която се снимат генерации, срещат се влюбени и си пият кафето стотици бургазлии. Намира се в историческото ядро на Морската градина , което не е просто някаква „ зелена зона “, а територия с културна стойност, подлежащa на надзор и координиране от Министерството на културата, според Закона за културното завещание /ЗКН/.
Но кметът дали го вълнува това?! За него има ли значение, че там всяка интервенция би трябвало да се съгласува с министерството? Явно няма значение, че заведението е обект на юридически борби, в които общината не е спечелила нито едно дел о. В събота заран, на мрачно – това е моментът за „ удар “.
Същевременно, на метри от „ Гъбката “, в същото ядро, механа с много по-съмнителен образ и статут продължава да работи необезпокоявано . Видимо е, че тя не пречи. Може би тъй като е „ вярната механа “?
Да обърнем взор към различен емблематичен обект – противозаконните постройки в Росенец , строени с години в съучастничество на институционално безучастие.
По случая има влезнали в действие заповеди за срутване , само че кметът не бърза да извърши закона. Изведнъж се оказва, че когато обектът е в Росенец, ръцете на кмета са вързани, а багерите са в отпуск .
В Чл. 225а, алинея 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ се показва категорично:
„ Когато заповедта за унищожаване не се извърши в периода, посочен в нея, тя се извършва наложително от общината по местоположение на градежа, а разноските се възвръщат от лицето, задължено да отстрани градежа. “
Няма „ може “, няма „ в случай че желае “ – общината е задължена да събори. Но не го прави. И това не е административен пропуск – това е съзнателно безучастие в полза на избрани хора.
В Бургас към този момент не приказваме за ред и правда. Говорим за двойни стандарти, изборно правораздаване и управническа безочливост.
– За „ Гъбката “ няма потребност от правосъдно решение – багерите потеглят незабавно.
– За Догановите сараи в Росенец – има правосъдни решения, само че никой не мърда.
– Кръчми в Морската градина с неразбираем статут се „ търпят “.
– Емблема на Бургас се събаря в събота заран, с цел да няма „ разправии “.
Може би би трябвало да поздравим кмета – най-накрая е постигнал цялостно владичество над институциите в Бургас . Няма потребност от съд, от министерство, от координиране, от морал, от мнение на жителите. Има екскаватор и „ глава “ на общината.
Но дано не забравяме, че даже и диктатурите си отиват .
„ Гъбката “ падна. Дано идващото да не е правото ни да живеем в естествен град.
Присъединете се към нашия
Бургас със междинни заплати под 2000 лв.! Изпреварват ни даже Враца и Стара Загора!
