След протестите в Сърбия: какво е звуково оръжие?
В събота стотици хиляди сърби излязоха на всеобщ митинг по улиците на Белград. Те споделят, че полицията е употребила против тях звуково оръжие. На видеоклипове в обществените мрежи се вижда по какъв начин в миг на безмълвие в памет на жертвите от случая на гарата в Нови Сад протестиращите внезапно се разпръсват в суматоха. Вътрешното министерство на Сърбия отхвърля потреблението на звуково оръжие, само че не дава съответно пояснение какво може да е провокирало реакцията на протестиращите.
Какво съставлява това акустично средство за офанзива и до какви последици може да докара при засегнатите?
Какво съставляват звуковите оръжия?
Акустичните оръжия не са смъртоносни. Те изстрелват звукови талази, които създават извънредно мощен звук. За разлика от естествените звукови талази, които отслабват при отдалечаването си от точката на лъчение, акустичните сигнали от звуковите оръжия се чуват с цялостна мощ на разстояние от един километър. Това се дължи на обстоятелството, че тези талази се изстрелват с огромно налягане.
Колкото по-голяма е близостта до това оръжие, толкоз по-силни са болките, които то провокира. Този тип оръжия могат да реализират оптималната мощ на звука от 150-160 децибела. За съпоставяне: Шумът от мотора на реактивен аероплан стига 130 децибела, равнището на звука при естествен диалог е към 60 децибела, а ревът на бебетата се движи сред 80 и 100 децибела.
Различните хора имат разнообразни чувства за несъразмерната мощ на звука, то зависи и от честотата на тона. Общо взето за обикновено чуващите шумът става противен тогава, когато е по-силен от 90 или 100 децибела. Болезнената граница се доближава при към 120 децибела.
Шум в ушите, намаляване на слуха, психологични проблеми
При прекомерно мощни шумове като тези от акустичните оръжия звуковите талази нападат тъпанчето с огромно налягане и могат да причинят увреждане. Обичайната инстинктивна реакция е да се затиснат ушите, заради което звуковите оръжия биват наричани и " акустични белезници " - в избран миг ръцете не могат да бъдат употребявани за нищо друго.
Наред с болките в ушите, които стартират да се усещат неотложно след достигането на мощ от 120 децибела, могат да бъдат породени и трайни вреди на слуха. Засягат се обаче освен ушите - могат да бъдат нанесени и душевен провали, защото сюрпризираните хора стават жертва на " ненадейно " нахлуване, против което не могат да се защитят.
Ако звуковата вълна връхлети хората с огромен напън, това може да има даже смъртоносни последици: при извънредно мощен звук като от детонация звуковите талази могат да провокират скъсване на белия дроб на хората, които са в непосредствена непосредственост.
Шумовете като средство за водене на война
Силните шумове от епохи се употребяват при воденето на войни. Така да вземем за пример коренното население на днешните Съединени щати е употребило бойни барабани, с цел да поддържа връзка между тях на огромно разстояние, както и да сплаши и обърка врага. По време на Втората международна война шумовете също са се употребявали като психическо оръжие: Военновъздушните сили на нацистите са обзавели своите бомбардировачи със сирени, издаващи мощен тон при пикирането. Тогава предизвиквало още по-голяма суматоха измежду атакуваните.
В наши дни звукови оръжия са били употребявани по товарните кораби пред крайбрежията на Сомалия, с цел да бъдат прогонени пиратите. Полицията в Гърция е употребила такива оръжия през лятото на 2021 година против мигрантите, идващи нелегално от Турция. Акции с произвеждането на мощен звук е провела и американската полиция при митингите във връзка срещата на върха на Г-20 в Питсъбрг през 2009 година.
Има и подозрителни случаи, свързани с потреблението на звукови оръжия без осезаеми или със напълно тихи шумове с огромна периодичност. През 2016 и 2017 година американски дипломати в Хавана се оплакват от здравословни проблеми като увреждане на слуха, световъртеж и безсъница. По американски данни някои чиновници на посолството даже имали разтърсване на мозъка и изгубили слуха си. Едно от вероятните пояснения е офанзива с нов тип звуково оръжие.
По-късно сходни признаци се демонстрират и при американските дипломати в други градове като Виена и Берлин. Разследванията по така наречен Хавански синдром не стигат до еднопосочен извод. Смята се, че звукови оръжия по-скоро не са били употребявани.
Автор: Карла Блайкер
