Интервюто с Бускетс: Създаден съм за Барса и тя за мен
В събота Серхио Бускетс – водач на халфовата линия и втори капитан на Барселона, изигра своя мач №500 за клуба. По този специфичен мотив той даде изявленията за двата огромни спортни всекидневника от Каталуня – „ Мундо Депортиво” и „ Спорт”, като направи преговор на 11-те си сезона в първия отбор на „ лос асулграна” и разяснява някои тематики от сегашното на Барса.
- Какво чувство остана след мача с Атлетико Мадрид?
- Трудно е да се изкаже, само че е истина, че въпреки и двата тима да нямахме доста голови положения, те имаха даже по-малко от нас, тъй че се радваме, че най-после спечелва справедливостта.
- Този сезон получавате доста голове. Вие виждате отбраната от близко. Какво е Вашето пояснение?
- Обобщавам изцяло отборно, освен за отбраната – от време на време не се защитавахме добре екипно, от време на време имаше самостоятелни неточности или малшанс, различен път пък се пропуквахме при статични положения. Трябва да сме доста по-солидни в сравнение с в този момент, тъй като в решаващите моменти от сезона допускането на доста голове може да ни пререже краката в мач от елиминациите на шампионат или против директен противник за купата в шампионата.
- Приказката за Вас стартира в Купата на Каталуня в края на сезон 2005/06 при Франк Райкаард. Какво си спомняте от първия си ден в мъжкия отбор и какво Ви сподели Райкаард?
- Бях още при юношите и беше изненада, че ме викат, само че бях доста благополучен да дебютирам, въпреки и не в формален мач и не с доста минути. Беше особено и тъй като беше в Сабадел, където съм роден. Бях упражнявал преди този момент с Барса В и горе-долу с мъжете. Райкаард ми даде директиви преди влизането в игра, само че нищо особено.
- Титуляр сте в 88,7% от мачовете си след изкачването в първия отбор, което е сладкодумен индикатор на 30-годишна възраст и след 500 изиграни мача…
- Имах шанса да играя и да стигам финали в най-малко по един-два шампионата на сезон, а и като изключим първия и ненапълно втория ми сезон, травмите ме избягваха и можах да изиграя много мачове, с цел да доближи през днешния ден тази голяма цифра. Дано тя не стопира да пораства!
- В формален мач дебютирате против Расинг Сантандер в чудноват подтекст, защото стартирате сезона със загуба в Ибиса с Барса В и след това оставате на пейката против Граменет. Нямате ли възприятието, че Джосеп Гуардиола Ви избави тогава?
- Случи се тогава да мога да упражнявам повече с първия тим, а Луис Енрике реши тези от нас, които са били на турне с мъжете и не сме упражнявали доста с отбора, да играем в първия мач. След като загубихме, не играхме във втория, в който бихме Граменет, и след това и в третия. Това ми разреши да упражнявам с мъжете. Тогава имаше Купа на Каталуня и получих минути в Сант Карлес де ла Рапита, тъй като множеството от първия тим ги нямаше. Това ми даде повече благоприятни условия да остана и да дебютирам против Сантандер.
- Какво е въздействието на Гуардиола върху Вас?
- Огромно! Ясно е, че ме познаваше и знаеше издълбоко какъв съм като състезател още от годината в Терсера, но въздействието беше удивително. Даде ми късмет, гласоподава ми доверие и ме направи част от най-хубавата Барса в историята с големи играчи. Научи ме на извънредно доста, с цел да бъда по-добър състезател.
- Неговото виждане за футбола продължава да е специално…
- Да, аз доста го оценявам поради смисъла му за моята кариера, поради метода му на четене на мачовете, на схващане на футбола, на предаването на концепциите си, на даването на ключовете. Уникат е.
- Вие даже казахте, че бихте напуснали Барса единствено поради Пеп…
- Казах, че бих го обмислил. Нормално е да имам поради това поради смисъла му за моята кариера.
- След подновяването на контракта си до 2023 година към този момент виждате ли се на друго място, с изключение на в Барса?
- Никога не съм се виждал другаде. Винаги съм казвал, че по-добре от тук няма къде да бъда. И аз, и клубът сме основани един за различен. Мога да се любувам на това да съм вкъщи си, в най-хубавия клуб на света, с най-хубавите играчи, да се боря всяка година за титли и да спечелвам множеството от тях. Това на процедура няма къде другаде да го имаш.
- Бихте ли желали да сте „ One Club Man” (б.р. – състезател на единствено един клуб)?
- Мисля, че подобен и ще бъда, въпреки че е истина и това, че в днешния футбол се отвори друга врата – когато спреш да играеш на най-високото равнище в Европа, да можеш да отидеш в по-екзотични страни.
- Онова 5:0 против Реал Мадрид на Жозе Моуриньо най-хубавият Ви спомен от играните мачове с Барса ли е?
- Вече са доста годинките и имах шанса да съм в тим, постигнал куп положителни резултати. Срещу Мадрид имахме 2:6, 5:1, това 5:0… Трудно е да се избере единствено един мач.
- Когато Гуардиола купи Хавиер Масчерано, Вие преминахте в някои мачове в центъра на отбраната, само че не сработи. Доказа ли се с преместването Ви, че сте най-хубавият пивот в света?
- Въпрос на условия. Пеп не ще да е мислел, че ще играя в отбраната дълготрайно. Имаше травми, сменихме системата на 1-3-4-3 и трябваше да се върна по-назад. Нормално е да не давам най-хубавото от качествата си там. Беше нова за мен позиция и характерностите ми са повече за пивот.
- Купени бяха Масчерано и Алекс Сонг, но по-късно към този момент не се купуваше състезател за Вашата позиция. Как тълкувате това?
- Че постоянно е добре да има конкуренция на всеки пост, а по-късно към този момент си има цели и не може да се укрепват всички, още повече при внезапния растеж на цените на играчите в днешно време. Аз съм подготвен да се боря за място с всекиго, пък последната дума има клубът. През Барса минаха доста положителни играчи на моя пост.
- Какво бе за Вас това да влезете в групата на капитаните след отдръпването на Пуйол, още повече откакто наследихте фланелката му?
- Карлес приказва с мен и ми сподели, че е благополучен, че аз ще я нося и че няма по-добър от мен за нея. За мен беше чест и нямаше по какъв начин да откажа на това. Да стигна до капитанството бе доста благополучен момент за мен, още повече че е в група от изключителни играчи, някои от които са капитани, а други може един ден да станат. Аз бях определен и това е отговорност, която би трябвало да приема естествено и да представям клуба по допустимо най-хубавия метод.
- Как Ви се костват юношите? Лионел Меси сподели през лятото, че Ла Масиа е изгубила резултата си от предходните години…
- Първо би трябвало да отбележим шанса на клуба с това потомство футболисти, което е мъчно да се повтори. След това въздействат доста фактори: равнището на играча, качествата на треньорите, да ти гласоподават доверие в първия тим, потребностите на първия тим да съответстват с излизащите от филиала гении, да се работи добре и с проект в Барса В. Не е задоволително за юношите единствено да си мислят, че се гледа на тях като на Новия Чави, Иниеста, Пуйол или Валдес, а да употребяват шанса си да създадат крачката напред, тъй като да си състезател на Барса е доста мъчно. Трябва да се бориш против най-хубавите на света на твоя пост.
- Като един от капитаните говорихте ли с Усман Дембеле?
- Говоря с него, само че като съотборник, не като капитан. Да, за хората извън съставлявам капитаните, но от вътрешната страна се пробвам да си правя работата като съотборник както през всичките тези години до момента. Няма доста какво да се приказва – в последните седмици имаше пауза за интернационалните мачове и в такива интервали постоянно се намира защо да се написа повече от нужното. Трябва обаче да му се помогне. Той е доста млад, с необикновен гений, а всичко изисква време за пригаждане – освен футболно, а и като език и конюнктура. Идва въпреки това, друго състезание, в различен клуб и съблекалня. Постепенно ще ни оказва помощ доста, а тъкмо това желаеме и ние, и той.
- Вашата позиция е една от най-важните на терена. Къде се чувствате по-уютно: в 1-4-4-2 или в 1-4-1-2-3?
- Играх много повече години в 1-4-1-2-3 и се усещам уютно във всяка система. Важното е като колектив да сме отдадени, компактни и солидни – както в офанзива, по този начин и в отбрана.
- Не Ви ли е по-трудно да се защитавате в 1-4-1-2-3?
- Да, несъмнено. Когато ни вършат преходи и ни отварят, е заради това, че сме в доста издължена групировка и по този начин страдаме всички и съответно аз, тъй като съм в центъра на всичко. Ако играеш непрекъснато от едното към другото наказателно поле и назад, издължаваш структурата си и даваш повече благоприятни условия на противника. А и не сме изключително физически тим.
- Шампионската лига ли е огромната цел този сезон?
- Не. Не можем да залагаме всичко единствено на ШЛ, колкото и в действителност да е значима за нас, тъй като тогава ще забравим за някои съществени неща, а би трябвало да изиграем непрекъснато сезона и да сме в положително положение във значимите му стадии.
- Вие сте един от футболистите с най-вече игрови минути сезон след сезон. Как се чувствате физически?
- Е, ясно е, че има сезони или моменти в тях, в които играеш доста мачове подред и умората те застига, само че когато имаш повечко дни сред мачовете, икономисал си си един от двата мача за седмицата или си бил с националния тим, се чувстваш добре в този проект.
- Рано или късно ще си отидете и ще дойдат други. Виждате ли състезател, който явно да е подготвен да Ви замести?
- Има много положителни халфове, само че е видно, че системата и философията на Барса са доста особени и не всеки може да играе пивот тук. Може би единствено в случай че се промени системата. Най-много се приближава към ден сегашен Ориол Бускетс от нашата академия, който получи травма и тя му поспря развиването, а и още му е раничко. После е Родри от Атлетико Мадрид, който ми е съотборник в Ла Роха – наподобява на мен, макар че има и разнообразни характерности. Според мен би могъл да се приспособи доста добре тук.
- Как Ви се костват Френки де Йонг и Адриен Рабио?
- Много положителни играчи, млади и в огромни клубове. Не зная дали са толкоз чисти пивоти като изброените нагоре от мен, само че могат да играят и на тази позиция, и като вътрешни халфове.
- Друго от постоянно споменаваните имена на деня е Неймар. Бихте ли желали той да се върне в Барса?
- Неймар е доста огромен състезател и бе извънреден съотборник, тъй че е обикновено да идва да ни посещава поради взаимното почитание. Отвъд това обаче той е футболист на Пари Сен Жермен и самичък пожела да отиде там. Не зная какво ще се случи в бъдеще, тъй като това зависи единствено от него и от клуба му.
- Да се върнем на Вас. През пролетта в оня мач с Рома в Рим играхте с травма. Това повлия ли Ви доста?
- Да. Не желая да го изкарвам като някакво опрощение, само че играх пет-шест мача на инжекции и съвсем не можех да упражнявам. Беше риск от всички ни и по този начин се реши. Това обаче по никакъв метод не може да извини показаното от тима и персонално от мен в оня мач.
- Каква поука си взехте от него?
- След мача тогава споделих, че и по-предишния сезон имахме сходни тежки провали, а не ни послужиха с нищо като извод. Няма смисъл да се приказва, в случай че след това не го пренесеш на терена. Това би трябвало да ни служи за изваждане на реакция и за осъзнаване какво е Шампионската лига, какво са елиминациите и че в случай че в тях не си стабилен, небрежно можеш да се озовеш отвън борда.
- Мислите ли, че този сезон Ви е нужна отмора, или се виждате задоволително мощен да играете непрекъснато?
- На процедура никой състезател в днешно време не може да играе всеки мач, тъй като има доста и календарът е доста изстискващ. Има мачове на всеки три дни и е добре да се дозираш, само че би трябвало да се вземе всичко под внимание – травмите, треньорските решения. Не всичко зависи от играча и би трябвало да се преценя ден за ден. Не мога да ти кажа през днешния ден в какво положение ще съм след два месеца и дали ще ми би трябвало, или не, отмора.
- За да се дозирате, може би би трябвало да напуснете националния тим като други Ваши съотборници. Мислили ли сте за това в средносрочен проект?
- Да, несъмнено. Това е стадий, който все в миналото би трябвало да завърши. Погледът ми е ориентиран към Евро 2020 и по-късно, щом пристигна моментът, ще решим. Но да, мисля за това.
- Какво променихте у Вас с изминаването на годините?
- Станах по-завършен състезател с помощта на футболната зрялост с огромните мачове и всичко забелязано.
- Колко още от Серхио ни остава да гледаме?
- Не зная, доста е мъчно да се възнамерява точна дата. Аз постоянно съм казвал, че желая да се усещам потребен и важен, а когато не е по този начин, ще отстъпя настрани. Не желая да съм никакъв проблем за клуба на целия ми живот, който ми даде всичко и комуто аз дадох всичко. Сега съм на 30 години и считам, че ми остават най-малко два-три положителни сезона. След това ще караме малко по малко.
- По този метод мислеше преди време и Андрес Иниеста. Говорите ли си доста с него и с Чави, когато към този момент ги няма тук?
- Да, в доста положителни връзки сме. От време на време си приказваме, само че освен с тях, а и с доста други някогашни съотборници. Това е хубавото на футбола.
- Започнахме диалога със стадион „ Метрополитано”, предлагам и да го приключим по този начин, като насрочим нов диалог за 2 юни след триумфална победа там. Съгласен ли сте?
- Къде да се подпиша?
- Какво чувство остана след мача с Атлетико Мадрид?
- Трудно е да се изкаже, само че е истина, че въпреки и двата тима да нямахме доста голови положения, те имаха даже по-малко от нас, тъй че се радваме, че най-после спечелва справедливостта.
- Този сезон получавате доста голове. Вие виждате отбраната от близко. Какво е Вашето пояснение?
- Обобщавам изцяло отборно, освен за отбраната – от време на време не се защитавахме добре екипно, от време на време имаше самостоятелни неточности или малшанс, различен път пък се пропуквахме при статични положения. Трябва да сме доста по-солидни в сравнение с в този момент, тъй като в решаващите моменти от сезона допускането на доста голове може да ни пререже краката в мач от елиминациите на шампионат или против директен противник за купата в шампионата.
- Приказката за Вас стартира в Купата на Каталуня в края на сезон 2005/06 при Франк Райкаард. Какво си спомняте от първия си ден в мъжкия отбор и какво Ви сподели Райкаард?
- Бях още при юношите и беше изненада, че ме викат, само че бях доста благополучен да дебютирам, въпреки и не в формален мач и не с доста минути. Беше особено и тъй като беше в Сабадел, където съм роден. Бях упражнявал преди този момент с Барса В и горе-долу с мъжете. Райкаард ми даде директиви преди влизането в игра, само че нищо особено.
- Титуляр сте в 88,7% от мачовете си след изкачването в първия отбор, което е сладкодумен индикатор на 30-годишна възраст и след 500 изиграни мача…
- Имах шанса да играя и да стигам финали в най-малко по един-два шампионата на сезон, а и като изключим първия и ненапълно втория ми сезон, травмите ме избягваха и можах да изиграя много мачове, с цел да доближи през днешния ден тази голяма цифра. Дано тя не стопира да пораства!
- В формален мач дебютирате против Расинг Сантандер в чудноват подтекст, защото стартирате сезона със загуба в Ибиса с Барса В и след това оставате на пейката против Граменет. Нямате ли възприятието, че Джосеп Гуардиола Ви избави тогава?
- Случи се тогава да мога да упражнявам повече с първия тим, а Луис Енрике реши тези от нас, които са били на турне с мъжете и не сме упражнявали доста с отбора, да играем в първия мач. След като загубихме, не играхме във втория, в който бихме Граменет, и след това и в третия. Това ми разреши да упражнявам с мъжете. Тогава имаше Купа на Каталуня и получих минути в Сант Карлес де ла Рапита, тъй като множеството от първия тим ги нямаше. Това ми даде повече благоприятни условия да остана и да дебютирам против Сантандер.
- Какво е въздействието на Гуардиола върху Вас?
- Огромно! Ясно е, че ме познаваше и знаеше издълбоко какъв съм като състезател още от годината в Терсера, но въздействието беше удивително. Даде ми късмет, гласоподава ми доверие и ме направи част от най-хубавата Барса в историята с големи играчи. Научи ме на извънредно доста, с цел да бъда по-добър състезател.
- Неговото виждане за футбола продължава да е специално…
- Да, аз доста го оценявам поради смисъла му за моята кариера, поради метода му на четене на мачовете, на схващане на футбола, на предаването на концепциите си, на даването на ключовете. Уникат е.
- Вие даже казахте, че бихте напуснали Барса единствено поради Пеп…
- Казах, че бих го обмислил. Нормално е да имам поради това поради смисъла му за моята кариера.
- След подновяването на контракта си до 2023 година към този момент виждате ли се на друго място, с изключение на в Барса?
- Никога не съм се виждал другаде. Винаги съм казвал, че по-добре от тук няма къде да бъда. И аз, и клубът сме основани един за различен. Мога да се любувам на това да съм вкъщи си, в най-хубавия клуб на света, с най-хубавите играчи, да се боря всяка година за титли и да спечелвам множеството от тях. Това на процедура няма къде другаде да го имаш.
- Бихте ли желали да сте „ One Club Man” (б.р. – състезател на единствено един клуб)?
- Мисля, че подобен и ще бъда, въпреки че е истина и това, че в днешния футбол се отвори друга врата – когато спреш да играеш на най-високото равнище в Европа, да можеш да отидеш в по-екзотични страни.
- Онова 5:0 против Реал Мадрид на Жозе Моуриньо най-хубавият Ви спомен от играните мачове с Барса ли е?
- Вече са доста годинките и имах шанса да съм в тим, постигнал куп положителни резултати. Срещу Мадрид имахме 2:6, 5:1, това 5:0… Трудно е да се избере единствено един мач.
- Когато Гуардиола купи Хавиер Масчерано, Вие преминахте в някои мачове в центъра на отбраната, само че не сработи. Доказа ли се с преместването Ви, че сте най-хубавият пивот в света?
- Въпрос на условия. Пеп не ще да е мислел, че ще играя в отбраната дълготрайно. Имаше травми, сменихме системата на 1-3-4-3 и трябваше да се върна по-назад. Нормално е да не давам най-хубавото от качествата си там. Беше нова за мен позиция и характерностите ми са повече за пивот.
- Купени бяха Масчерано и Алекс Сонг, но по-късно към този момент не се купуваше състезател за Вашата позиция. Как тълкувате това?
- Че постоянно е добре да има конкуренция на всеки пост, а по-късно към този момент си има цели и не може да се укрепват всички, още повече при внезапния растеж на цените на играчите в днешно време. Аз съм подготвен да се боря за място с всекиго, пък последната дума има клубът. През Барса минаха доста положителни играчи на моя пост.
- Какво бе за Вас това да влезете в групата на капитаните след отдръпването на Пуйол, още повече откакто наследихте фланелката му?
- Карлес приказва с мен и ми сподели, че е благополучен, че аз ще я нося и че няма по-добър от мен за нея. За мен беше чест и нямаше по какъв начин да откажа на това. Да стигна до капитанството бе доста благополучен момент за мен, още повече че е в група от изключителни играчи, някои от които са капитани, а други може един ден да станат. Аз бях определен и това е отговорност, която би трябвало да приема естествено и да представям клуба по допустимо най-хубавия метод.
- Как Ви се костват юношите? Лионел Меси сподели през лятото, че Ла Масиа е изгубила резултата си от предходните години…
- Първо би трябвало да отбележим шанса на клуба с това потомство футболисти, което е мъчно да се повтори. След това въздействат доста фактори: равнището на играча, качествата на треньорите, да ти гласоподават доверие в първия тим, потребностите на първия тим да съответстват с излизащите от филиала гении, да се работи добре и с проект в Барса В. Не е задоволително за юношите единствено да си мислят, че се гледа на тях като на Новия Чави, Иниеста, Пуйол или Валдес, а да употребяват шанса си да създадат крачката напред, тъй като да си състезател на Барса е доста мъчно. Трябва да се бориш против най-хубавите на света на твоя пост.
- Като един от капитаните говорихте ли с Усман Дембеле?
- Говоря с него, само че като съотборник, не като капитан. Да, за хората извън съставлявам капитаните, но от вътрешната страна се пробвам да си правя работата като съотборник както през всичките тези години до момента. Няма доста какво да се приказва – в последните седмици имаше пауза за интернационалните мачове и в такива интервали постоянно се намира защо да се написа повече от нужното. Трябва обаче да му се помогне. Той е доста млад, с необикновен гений, а всичко изисква време за пригаждане – освен футболно, а и като език и конюнктура. Идва въпреки това, друго състезание, в различен клуб и съблекалня. Постепенно ще ни оказва помощ доста, а тъкмо това желаеме и ние, и той.
- Вашата позиция е една от най-важните на терена. Къде се чувствате по-уютно: в 1-4-4-2 или в 1-4-1-2-3?
- Играх много повече години в 1-4-1-2-3 и се усещам уютно във всяка система. Важното е като колектив да сме отдадени, компактни и солидни – както в офанзива, по този начин и в отбрана.
- Не Ви ли е по-трудно да се защитавате в 1-4-1-2-3?
- Да, несъмнено. Когато ни вършат преходи и ни отварят, е заради това, че сме в доста издължена групировка и по този начин страдаме всички и съответно аз, тъй като съм в центъра на всичко. Ако играеш непрекъснато от едното към другото наказателно поле и назад, издължаваш структурата си и даваш повече благоприятни условия на противника. А и не сме изключително физически тим.
- Шампионската лига ли е огромната цел този сезон?
- Не. Не можем да залагаме всичко единствено на ШЛ, колкото и в действителност да е значима за нас, тъй като тогава ще забравим за някои съществени неща, а би трябвало да изиграем непрекъснато сезона и да сме в положително положение във значимите му стадии.
- Вие сте един от футболистите с най-вече игрови минути сезон след сезон. Как се чувствате физически?
- Е, ясно е, че има сезони или моменти в тях, в които играеш доста мачове подред и умората те застига, само че когато имаш повечко дни сред мачовете, икономисал си си един от двата мача за седмицата или си бил с националния тим, се чувстваш добре в този проект.
- Рано или късно ще си отидете и ще дойдат други. Виждате ли състезател, който явно да е подготвен да Ви замести?
- Има много положителни халфове, само че е видно, че системата и философията на Барса са доста особени и не всеки може да играе пивот тук. Може би единствено в случай че се промени системата. Най-много се приближава към ден сегашен Ориол Бускетс от нашата академия, който получи травма и тя му поспря развиването, а и още му е раничко. После е Родри от Атлетико Мадрид, който ми е съотборник в Ла Роха – наподобява на мен, макар че има и разнообразни характерности. Според мен би могъл да се приспособи доста добре тук.
- Как Ви се костват Френки де Йонг и Адриен Рабио?
- Много положителни играчи, млади и в огромни клубове. Не зная дали са толкоз чисти пивоти като изброените нагоре от мен, само че могат да играят и на тази позиция, и като вътрешни халфове.
- Друго от постоянно споменаваните имена на деня е Неймар. Бихте ли желали той да се върне в Барса?
- Неймар е доста огромен състезател и бе извънреден съотборник, тъй че е обикновено да идва да ни посещава поради взаимното почитание. Отвъд това обаче той е футболист на Пари Сен Жермен и самичък пожела да отиде там. Не зная какво ще се случи в бъдеще, тъй като това зависи единствено от него и от клуба му.
- Да се върнем на Вас. През пролетта в оня мач с Рома в Рим играхте с травма. Това повлия ли Ви доста?
- Да. Не желая да го изкарвам като някакво опрощение, само че играх пет-шест мача на инжекции и съвсем не можех да упражнявам. Беше риск от всички ни и по този начин се реши. Това обаче по никакъв метод не може да извини показаното от тима и персонално от мен в оня мач.
- Каква поука си взехте от него?
- След мача тогава споделих, че и по-предишния сезон имахме сходни тежки провали, а не ни послужиха с нищо като извод. Няма смисъл да се приказва, в случай че след това не го пренесеш на терена. Това би трябвало да ни служи за изваждане на реакция и за осъзнаване какво е Шампионската лига, какво са елиминациите и че в случай че в тях не си стабилен, небрежно можеш да се озовеш отвън борда.
- Мислите ли, че този сезон Ви е нужна отмора, или се виждате задоволително мощен да играете непрекъснато?
- На процедура никой състезател в днешно време не може да играе всеки мач, тъй като има доста и календарът е доста изстискващ. Има мачове на всеки три дни и е добре да се дозираш, само че би трябвало да се вземе всичко под внимание – травмите, треньорските решения. Не всичко зависи от играча и би трябвало да се преценя ден за ден. Не мога да ти кажа през днешния ден в какво положение ще съм след два месеца и дали ще ми би трябвало, или не, отмора.
- За да се дозирате, може би би трябвало да напуснете националния тим като други Ваши съотборници. Мислили ли сте за това в средносрочен проект?
- Да, несъмнено. Това е стадий, който все в миналото би трябвало да завърши. Погледът ми е ориентиран към Евро 2020 и по-късно, щом пристигна моментът, ще решим. Но да, мисля за това.
- Какво променихте у Вас с изминаването на годините?
- Станах по-завършен състезател с помощта на футболната зрялост с огромните мачове и всичко забелязано.
- Колко още от Серхио ни остава да гледаме?
- Не зная, доста е мъчно да се възнамерява точна дата. Аз постоянно съм казвал, че желая да се усещам потребен и важен, а когато не е по този начин, ще отстъпя настрани. Не желая да съм никакъв проблем за клуба на целия ми живот, който ми даде всичко и комуто аз дадох всичко. Сега съм на 30 години и считам, че ми остават най-малко два-три положителни сезона. След това ще караме малко по малко.
- По този метод мислеше преди време и Андрес Иниеста. Говорите ли си доста с него и с Чави, когато към този момент ги няма тук?
- Да, в доста положителни връзки сме. От време на време си приказваме, само че освен с тях, а и с доста други някогашни съотборници. Това е хубавото на футбола.
- Започнахме диалога със стадион „ Метрополитано”, предлагам и да го приключим по този начин, като насрочим нов диалог за 2 юни след триумфална победа там. Съгласен ли сте?
- Къде да се подпиша?
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ