В събота с Klimentina Rasheva се качихме на Черни връх

В събота с Klimentina Rasheva се качихме на Черни връх и станахме очевидци на следващия " локдаун " на Витоша. Ето някои обстоятелства и мисли по тематиката:

1. Черни връх евентуално означи връх по зимна посещаемост: Процесията от " Алеко " към върха беше нескончаема - съгласно мен имаше хиляди хора. А на самата хижа " Алеко " пък да не приказваме - там топлийка да хвърлиш, нямаше къде да падне. Подобен брой хора на Витоша съм виждал единствено през последната неделя на август - по време на Деня на туризма.

2. Вероятно се дължи в огромна степен на обстоятелството, че софиянци са си в града и моловете са затворени. Това обаче няма изключително значение. Деца, млади и остарели - горе имаше от всичко по доста. Най-сетне българите всеобщо откриват хубостта на зимната планина. А тя, един път претърпяна, не се не помни и те дърпа нагоре. Радващо е.

3. Витоша на процедура е крайградски парк на София. Който го отхвърля, просто не е стъпвал горе. Това не е положително или неприятно, а просто факт. За мен тя е най-хубавото нещо, което София има - приносът ѝ към качеството на живот в града е безмерен.

4. В същото време хиляди софиянци не съумяха да се качат, тъй като работи единствено един въжен превоз, а паркираните коли стигаха до " Бай Кръстьо ". Колко фамилии с деца и по-слаби хора са се отказали от проектите си посред задръстването, какъв брой време съумелите са изкарали в колите си на качване и слизане - няма по какъв начин да знам тъкмо. Но съм сигурен, че беше гигантско мазало. Локдаунът беше двупосочен и полицията беше безусловно безпомощна. Добре, че бяхме единствено с Климето и ни бива в покриването на огромни дистанции за малко време.