В събота, 7 октомври, силите на Хамас в ивицата Газа

В събота, 7 октомври, силите на Хамас в линията Газа започнаха многостранна офанзива против Израел, наречена интервенция Ал-Акса Наводнение, изстрелващо залп от хиляди ракети и навлизане в региони в южната част на страната.

Безпрецедентната интервенция имаше дълбоки последствия както за израелците, по този начин и за палестинците. В Израел бяха убити към 1300 души, а други над 3300 бяха ранени. В Газа ответните офанзиви на Израел лишиха над 1500 живота и раниха 6500 други. Израел също прекъсна електроснабдяването и блокира влизането на храна и гориво в линията Газа като част от противозаконна тактика за „ цялостна блокада “, призната в понеделник. С идното израелско сухопътно навлизане в линията Газа се чака мащабът на насилието, непропорционално ориентирано към 2,3 милиона поданици на Газа, да се усили.

Продължете да четете

листата от 4 детайла Храна, играчки и терапия: Жителите на Тел Авив оказват помощ на оживелите от нападението на Хамас Палестинците бягат от домовете си към южната част на Газа след израелска заповед Феновете на Селтик дават обещание „ недвусмислена поддръжка “ за Палестина макар реакцията Are Израел и Хамас отговорни за военни закононарушения? завършек на списъка

Като палестинец, който е израснал в рамките на бежански лагер в линията Газа, имам вяра, че в този момент сме в повратна точка в нашата битка.

Операция Al Aqsa Flood, подбудена от инстинктивния блян за оцеляване на народ, подложен на десетилетия на незаслужено и нечовешко оскърбление и малтретиране, потвърди още един път, че Израел не може да изтрие Палестина и да постави край за справедливата битка на палестинския народ за избавление.

Това също показва възходящата мощ и изненадващата съобразителност на палестинската опозиция. Въпреки че нейните специфики към момента не са изцяло разкрити, интервенцията сподели, че макар че не са изправени пред нищо друго с изключение на подтисничество, етническо пречистване, блокади и кланета в продължение на доста години, палестинците към момента са в положение да се опълчват на Израел, употребявайки дребното налични запаси. Операцията е доказателство за забележителната еволюция, която е претърпяла палестинската опозиция през последните три десетилетия, преминавайки от дребни и неорганизирани групи, хвърлящи елементарни коктейли Молотов в бежански лагери, до въоръжени бойци, летящи с парапланери в Израел и ракети, проникващи в „ Железния купол “.

Тези скорошни нахлувания също оказаха надълбоко влияние върху самооценката на Израел и върху позицията му на интернационалната сцена.

Израел от дълго време се показва като най-хубавия и сполучлив бранител на американските и по-широките западни ползи в Близкия изток против закани от Иран и други. Напоследък израелският режим също работи за нормализиране на връзките си с арабските сили, обещавайки да им помогне да се защитят от експанзиите на техните районни противници.

Нахлуването от 7 октомври обаче, което показва неспособността на Израел да отбрани личните си мощно укрепени граници, ситуирани в една от най-строго следените и следени територии на Земята, сложи тези догатки и обещания на съществено тестване. Наистина, откакто се озова под проведена офанзива, вместо да разчита на личните си мощно рекламирани военни качества и геройство, Израел неотложно се обърна към своите колониални поддръжници за материална и алегорична поддръжка. Беше извънредно иронично, че Съединените щати трябваше да обещаят спомагателна военна помощ на нация, която към този момент е мощно укрепена и подкрепяна от годишна помощ от 3,8 милиарда $.

Въпреки че президентът на Съединени американски щати и европейските водачи бързаха да потвърдят поддръжката си за Израел след интервенцията в събота, мъчно е да се отхвърли, че събитията от миналата седмица, при които Израел не съумя да се отбрани против група която беше под блокада и офанзива от самото си основаване, повдигна значими въпроси по отношение на цената на Израел като съдружник на Запада. В края на краищата страна, която не е в положение да отбрани личните си граници, макар че има най-хубавите технологии за наблюдаване и военно съоръжение, надали би могла да помогне за разрешаването на опасенията за сигурността на своите съдружници в мощно неустойчив район.

Операция Al-Aqsa Flood повдигна съществени въпроси по отношение на бъдещето на напъните за нормализиране сред Израел и арабските му съседи. Споразуменията Ейбрахам, споразуменията с посредничеството на Съединени американски щати сред Израел и няколко арабски страни, подписани през 2020 година, бяха  показани на интернационалната общественост като път към резистентен мир в Близкия изток.

След нахлуването на 7 октомври и последвалите непропорционални ответни офанзиви на Израел против популацията на Газа обаче арабската общност даде да се разбере на интернационалната общественост, че не може да има дълготраен мир в района, до момента в който палестинците откри правдивост и независимост. Хиляди излязоха в обществените медии или по улиците в целия арабски свят в символ на взаимност с палестинците под тотална блокада и безмилостни бомбардировки в Газа и желаеха от техните водачи да спрат всевъзможни старания за нормализиране на връзките с Израел, до момента в който потисничеството, окупацията и малтретирането в Палестина не доближат край и на милиони палестински бежанци, разпръснати из района, е позволено да се завърнат в родината на своите предшественици. Сега водачите, заинтригувани от нормализиране на връзките с Израел, би трябвало да вземат поради както разкритията за лимитираните благоприятни условия на Израел да пази личните си граници, по този начин и ясното предпочитание на техните гласоподаватели да дадат приоритет на благосъстоянието на палестинците над всичко, което може да се завоюва от партньорство с Израел.

Освен това, до момента в който Израел се приготвя да стартира още една опустошителна и смъртоносна офанзива против обсадено население под формата на сухопътна инвазия, има ясна опция въоръжени групи в района със мощни връзки с Хамас, като Хизбула в Ливан, могат да се включат в спора. Това би довело до разширение на спора в Палестина в по-голяма част от района, правейки още по-трудно за всяка арабска нация да поддържа естествени връзки с държавното управление на Израел.

След като претърпяха 16 години обсада, няколко кървави войни и последователно задушаване, палестинците в Газа в този момент са изправени пред опасността от геноцидно навлизане в земя. Продължаващите актове на непропорционално принуждение и военни закононарушения на Израел против палестинци в Газа са ориентирани освен към възмездие за нахлуването на Хамас, само че и към демонстриране на мощ пред интернационалната общественост. Трагичните събития от миналата седмица разкриха многото недостатъци на Израел, разкривайки на поддръжниците му, че той не е незаменимият съдружник и сътрудник в сигурността, за който се показва. Видяхме също по какъв начин арабската улица към момента е твърдо зад палестинците и не би се съгласила на нормализиране сред техните страни и Израел, в случай че всички палестинци не са в сигурност, свободни и им е разрешено да се върнат в родината си. Израел се пробва да поправи имиджа си на водач на сигурността с офанзивите си против обсаденото население на Газа, само че всичко, което прави, е да подчертае силата на палестинската опозиция.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.