Защо силните мъже на Русия пращат децата си на Запад
В съветската власт има една остаряла и комфортна неистина: че страната е велика, когато е жестока, и че е суверенна, когато е затворена. Но в случай че човек се вгледа в живота на самия съветски хайлайф, излиза нещо доста по-просто и доста по-срамно: колкото по-високо стоиш в системата, толкоз по-малко искаш личните ти деца да зависят от нея.
Последният мотив е съвсем смешен в лицемерието си. Мария Захарова реши да се оплаква, че Съединените щати надали не „ принудително “ вършат американски жители деца на съветски дипломати, родени на американска територия. Самото недоволство е задоволително показателно. За съветската телевизионна аудитория Америка е разлагане, зложелател и цивилизационна болест. Но за околните до властта същата тази Америка продължава да е положително място за раждане, обучение, лекуване, инвестиция и авариен живот.
Това не е просто идеологически недостатък. Това е самопризнание. Хората, които най-шумно пазят „ съветския свят “, в действителност не имат вяра задоволително в него, с цел да поверят на него най-важното — децата си.
Има съответни образци. Владимир Соловьов, едно от най-разпознаваемите лица на съветската агитация, е свързван в следствия със Светлана Абросимова, която съгласно тези изявления е родила две техни дъщери в Съединените щати през 2017 година, а децата са получили американско поданство. Това е същият Соловьов, който всекидневно създава по малкия екран антизападен яд, историческа засегнатост и креслива ненавист към всичко оттатък границите на режима. С други думи: за съветските фенове Америка е зложелател, само че за децата на пропагандиста тя се оказва задоволително добра като родилна зала и юридическо бъдеще.
Но не е единствено Соловьов. Дмитрий Песков, представителят на Кремъл и един от формалните гласове на страната, от години е свързван с деца, учили и живели във Англия и Франция. Дъщеря му Елизавета е описвана в обществени изявления като обвързвана с Париж, а синът му от първия брак — с обучение и живот във Англия. И тук иронията е съвсем съвършена: индивидът, който ежедневно приказва за суверенитет, напън и исторически конфликт със Запада, самичък принадлежи към елитна каста, за която Западът е не зложелател, а естествена среда за развъждане и развиване.
Сергей Лавров също не е отвън тази скица. Публични изявления настояват, че щерка му Екатерина е родена в Ню Йорк, учила е в Колумбийския университет и по-късно е траяла образованието си в Лондон. Човекът, който с дипломатически цинизъм десетилетия наред продава борба със Запада, се оказва фамилно вързан точно с градовете и институциите, които формалната линия би трябвало да демонизира. Ню Йорк и Лондон, както наподобява, са изцяло допустими места — стига да не си елементарен руснак, който би трябвало да слуша речи за „ великата отечествена орис “.
Ето това е същинският код на режима. За масите - жертва, „ обичайни полезности “, страдалчество, безконечна готовност. За елита - западни столици, външни паспорти, обучение в влиятелни университети и авариен живот отвън Русия. Русия е прелестна, само че най-вече за непознатите деца. За техните - има други проекти.
Точно тук се връзва и особеният фетиш към Путин като сякаш татко на нацията. От години той от време на време се появява в подиуми, в които телесният жест замества политиката: фамозната целувка по корема на момченце през 2006 година и новите фрагменти, в които целува по челото 10-годишна гимнастичка в лъскаво трико. Това не са просто странни персонални импулси. Това е алегоричен език на властта, в който детето не е обособена персона, а атрибут - комфортен облик за деликатност, престиж и надзор. В такава система детето е или фон, или заричане, или емблема. Само не и самостоятелен човек.
Но в Русия заплахата за децата не е единствено в това, че могат да бъдат употребявани като фон в култа към властта. Опасността е доста по-голяма и доста по-физическа. Тази страна освен режисира облици - тя постоянно не съумява да пази хората си и след това лъже, замазва или изнася патоса по малкия екран.
Беслан и „ Крокус Сити Хол “ би трябвало да се помнят тъкмо поради това. Беслан беше учебна заложническа рецесия през септември 2004 година в Северна Осетия, при която починаха над 330 души, в това число 186 деца. „ Крокус Сити Хол “ беше терористичното нахлуване край Москва през март 2024 година, при което въоръжени нападатели убиха минимум 145 души. Това са разнообразни нещастия, само че сред тях има една страшна нишка: Русия е страна, в която ужасът не е единствено геополитическа телевизия, а действителна вътрешна накърнимост на цивилни хора, фамилии и деца.
Към това в този момент се прибавят и петролните дъждове в Туапсе. След удари и пожар в нефтен терминал поданици започнаха да разказват по какъв начин от небето пада черна мазна нечистотия, по какъв начин въздухът мирише на гориво и по какъв начин градът се задушава в следствията. CNN цитира локални хора, съгласно които реакцията на районните и федералните управляващи е била забавена, а The New York Times означи, че предизвестието хората да стоят по домовете си е пристигнало късно и без ясно пояснение за забавянето. Това е актуалната картина на съветската страна: огромни речи за мощ, а в това време от небето капе нефт и никой не може в точния момент да каже на хората по какъв начин да пазят децата си.
И в случай че си съветски хайлайф, всичко това неизбежно стартира да звучи персонално. Не единствено тъй като детето ти може да бъде разцелувано от някой по-висш от теб. А тъй като не знаеш и по кое време ще се окаже в страна, която не съумява да го пази — от гнет, от промишлен разпад, от отровен въздух, от неистина, превърната в система. Затова и техният избор е толкоз сладкодумен. Когато имат късмет, те избират Ню Йорк, Лондон, Париж или американски паспорт. Избират далечината от личната си проповед.
Така че историите за раждания в Америка, обучение в Лондон, живот във Франция и аварийни фамилни траектории на Запад не са жълта детайлност. Те са политически документ за неверието на самия хайлайф в личната му страна. Публично Русия е безконечна, героична и непоклатима. Частно най-хубавото, което можеш да направиш за детето си, е да му осигуриш колкото може по-малко Русия. Публично, елитът е надълбоко набожен и за обичайното семейство. В действителния живот, разменянето на съпрузи, обществените профили, водени от необяснимо богати самотни родителки, живеещи в западна Европа и Съединени американски щати са предписание в не руските, а светските летописи.
И аз да бях съветски хайлайф, и аз нямаше да желая Русия за децата си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Последният мотив е съвсем смешен в лицемерието си. Мария Захарова реши да се оплаква, че Съединените щати надали не „ принудително “ вършат американски жители деца на съветски дипломати, родени на американска територия. Самото недоволство е задоволително показателно. За съветската телевизионна аудитория Америка е разлагане, зложелател и цивилизационна болест. Но за околните до властта същата тази Америка продължава да е положително място за раждане, обучение, лекуване, инвестиция и авариен живот.
Това не е просто идеологически недостатък. Това е самопризнание. Хората, които най-шумно пазят „ съветския свят “, в действителност не имат вяра задоволително в него, с цел да поверят на него най-важното — децата си.
Има съответни образци. Владимир Соловьов, едно от най-разпознаваемите лица на съветската агитация, е свързван в следствия със Светлана Абросимова, която съгласно тези изявления е родила две техни дъщери в Съединените щати през 2017 година, а децата са получили американско поданство. Това е същият Соловьов, който всекидневно създава по малкия екран антизападен яд, историческа засегнатост и креслива ненавист към всичко оттатък границите на режима. С други думи: за съветските фенове Америка е зложелател, само че за децата на пропагандиста тя се оказва задоволително добра като родилна зала и юридическо бъдеще.
Но не е единствено Соловьов. Дмитрий Песков, представителят на Кремъл и един от формалните гласове на страната, от години е свързван с деца, учили и живели във Англия и Франция. Дъщеря му Елизавета е описвана в обществени изявления като обвързвана с Париж, а синът му от първия брак — с обучение и живот във Англия. И тук иронията е съвсем съвършена: индивидът, който ежедневно приказва за суверенитет, напън и исторически конфликт със Запада, самичък принадлежи към елитна каста, за която Западът е не зложелател, а естествена среда за развъждане и развиване.
Сергей Лавров също не е отвън тази скица. Публични изявления настояват, че щерка му Екатерина е родена в Ню Йорк, учила е в Колумбийския университет и по-късно е траяла образованието си в Лондон. Човекът, който с дипломатически цинизъм десетилетия наред продава борба със Запада, се оказва фамилно вързан точно с градовете и институциите, които формалната линия би трябвало да демонизира. Ню Йорк и Лондон, както наподобява, са изцяло допустими места — стига да не си елементарен руснак, който би трябвало да слуша речи за „ великата отечествена орис “.
Ето това е същинският код на режима. За масите - жертва, „ обичайни полезности “, страдалчество, безконечна готовност. За елита - западни столици, външни паспорти, обучение в влиятелни университети и авариен живот отвън Русия. Русия е прелестна, само че най-вече за непознатите деца. За техните - има други проекти.
Точно тук се връзва и особеният фетиш към Путин като сякаш татко на нацията. От години той от време на време се появява в подиуми, в които телесният жест замества политиката: фамозната целувка по корема на момченце през 2006 година и новите фрагменти, в които целува по челото 10-годишна гимнастичка в лъскаво трико. Това не са просто странни персонални импулси. Това е алегоричен език на властта, в който детето не е обособена персона, а атрибут - комфортен облик за деликатност, престиж и надзор. В такава система детето е или фон, или заричане, или емблема. Само не и самостоятелен човек.
Но в Русия заплахата за децата не е единствено в това, че могат да бъдат употребявани като фон в култа към властта. Опасността е доста по-голяма и доста по-физическа. Тази страна освен режисира облици - тя постоянно не съумява да пази хората си и след това лъже, замазва или изнася патоса по малкия екран.
Беслан и „ Крокус Сити Хол “ би трябвало да се помнят тъкмо поради това. Беслан беше учебна заложническа рецесия през септември 2004 година в Северна Осетия, при която починаха над 330 души, в това число 186 деца. „ Крокус Сити Хол “ беше терористичното нахлуване край Москва през март 2024 година, при което въоръжени нападатели убиха минимум 145 души. Това са разнообразни нещастия, само че сред тях има една страшна нишка: Русия е страна, в която ужасът не е единствено геополитическа телевизия, а действителна вътрешна накърнимост на цивилни хора, фамилии и деца.
Към това в този момент се прибавят и петролните дъждове в Туапсе. След удари и пожар в нефтен терминал поданици започнаха да разказват по какъв начин от небето пада черна мазна нечистотия, по какъв начин въздухът мирише на гориво и по какъв начин градът се задушава в следствията. CNN цитира локални хора, съгласно които реакцията на районните и федералните управляващи е била забавена, а The New York Times означи, че предизвестието хората да стоят по домовете си е пристигнало късно и без ясно пояснение за забавянето. Това е актуалната картина на съветската страна: огромни речи за мощ, а в това време от небето капе нефт и никой не може в точния момент да каже на хората по какъв начин да пазят децата си.
И в случай че си съветски хайлайф, всичко това неизбежно стартира да звучи персонално. Не единствено тъй като детето ти може да бъде разцелувано от някой по-висш от теб. А тъй като не знаеш и по кое време ще се окаже в страна, която не съумява да го пази — от гнет, от промишлен разпад, от отровен въздух, от неистина, превърната в система. Затова и техният избор е толкоз сладкодумен. Когато имат късмет, те избират Ню Йорк, Лондон, Париж или американски паспорт. Избират далечината от личната си проповед.
Така че историите за раждания в Америка, обучение в Лондон, живот във Франция и аварийни фамилни траектории на Запад не са жълта детайлност. Те са политически документ за неверието на самия хайлайф в личната му страна. Публично Русия е безконечна, героична и непоклатима. Частно най-хубавото, което можеш да направиш за детето си, е да му осигуриш колкото може по-малко Русия. Публично, елитът е надълбоко набожен и за обичайното семейство. В действителния живот, разменянето на съпрузи, обществените профили, водени от необяснимо богати самотни родителки, живеещи в западна Европа и Съединени американски щати са предписание в не руските, а светските летописи.
И аз да бях съветски хайлайф, и аз нямаше да желая Русия за децата си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ