bTV Репортерите: Избори по руски
В Русия всичко е огромно и наподобява безпределно и широко: територията, дългата съветска зима... и ръководството на Владимир Путин. След като предходната неделя завоюва изборите, той стартира своя четвърти президентски мандат и ще е отпред на Русия близо четвърт век.
Местните споделят, че с цел да схванеш Русия, би трябвало да си претърпял там най-малко няколко зими. Да си ял чебуреки, пелмени и борш в кръчмите, да си пил водка и коняк след премръзване, да си водил на маса десетки диалози.
За политиката, олигарсите и православието. И, несъмнено, за Владимир Владимирович Путин.
В ненужния град
Това е Наро-Фоминск 11. Град, чието име е като следващ номер. Град, който в действителност не съществува.
„ Ужасен град, ужасяващ. неприятни пътища, дерат ни с доста пари, няма поправки. Така живеем. Вонята във входовете е непоносима. и се придвижва в домовете ни”, жалва се Татяна. Наро-Фоминск 11 е някогашен боен затворен град. Бил е със специфичен статут до 2010 година и там било ситуирано секретно ракетно отделение. После военните се отказали от него и той се оказал безстопанствен.
Никой не го желае и – не дава пари за администрирането му. От него се отказали и Московска, и Калужска област. Границата сред тях минава около жилищен блок. В домовете няма отопление, тъй като не е ясно коя от двете области дава отговор за него. Няма нищо – полиция, Бърза помощ, аптека и болница.
--> Александра Ивановна е жена на някогашен боен. Живее тук от 48 години с цялото си семейство в двустаен апартамент от 40 квадрата. В едната стая синът и снахата гледат бебето. В другата – тя гледа болния си мъж. С който в действителност от дълго време е разведена, само че й е жалост да го изостави.
В стаите е 13 градуса.
В 13-те блока живеят няколкостотин индивида. Преди имали своя изборна секция. Вече нямат. Сега би трябвало да вземат автобуса и да пътуват 20 километра до секция в друго обитаемо място. А в действителност се намират единствено на 85 километра от Москва. „ Преди ни докарваха бюлетини да гласуваме и имахме секция. Сега ние от Московска област би трябвало да гласуваме в някакъв колхоз, представяте ли си?”, гневи се Александра Ивановна.
Въпреки тази картина, хората обаче ще гласоподават. За Путин. Може да има проблеми, само че пенсиите идват в точния момент и жителите на ненужния град си живеят… „ някак”.
И до момента в който управляващите в Наро-Фоминск 11 вземат решение – в Московска или в Калужска област да е този град, децата му не престават да играят в снега. Между бомбоубежището и замръзналата вода на мръсния канал. Хората споделят, че в действителност са признателни за студа на открито. Защото по този начин най-малко им е спестена миризмата. И за снега, тъй като по този начин запълва ужасните дупки по улиците.
Така е в Наро Фоминск 11. Но на Рубльовка животът е различен. Къщи за милиони. Стени, високи по три метра. И хора, които в действителност живеят добре. Тук обаче никой не желае да приказва.
А и тези хора няма по какъв начин да ги срещнеш – те постоянно са в колите, зад оградите или стените си. Живеят в различен, доста по-различен свят.
( Пародия на ) избор
Междувременно, на един от най-големите пазари в Москва има и нови, и остарели неща, само че няма купувачи, жалват се продавачите. „ Напоследък е доста, доста неприятно ситуацията. Хората обедняха. Не мога да взема даже половината цена на стоката, която продавам”, споделя Виктор, който продава предмети от XIX век.
Хората споделят, че изборите няма да трансформират живота им. Затова се отнасят към тях умерено и даже равнодушно.
Някои в действителност харесват Владимир Путин. Други споделят, че постоянно ще гласоподават за претендента на комунистите. А трети – че предвид на претендентите, всяко гласоподаване е огромен компромис.
И политолозите са съгласни с това изказване. И допълват, че предвид на разположението на силите опозицията е била обречена през цялото време да загуби.
„ Специфичното е, че имаше 7 претенденти, които разбираха, че няма да победят, само че вземат участие в изборите за президент, тъй като те са чудесна платформа за показване на хрумвания и в следствие – за доразвиването на тези хрумвания на парламентарните избори. ние Даже имаме смешка, че който не се е кандидатирал за президент, не е никакъв политик. Тоест, политическата кариера стартира с издигането за президент. и не е значимо какъв % ще получиш – 0,4 или 5, или 10, хората схващат кой си”, изяснява Вячеслав Смирнов.
Изборите в Русия са мъчно и скъпо занятие. От близо 60 искащи да се кандидатират, до присъединяване във вота бяха позволени единствено 8 индивида. Нещо като затулен финансов ценз. По думите на анализатора Смирнов половин милион $ отиват единствено за организационни разноски поради мащабите на страната. Затова и седмината съперници на Путин са впечатлили със самата си дарба в последна сметка да се кандидатират.
„ През цялото време всички знаехме, че тези хора повече от 4 % няма да получат. само че за тях се гласоподава както за обичан футболен тим или актьор”, показва той. И опозиционните претенденти като че ли го знаеха от самото начало. Затова и също не се напрягаха изключително. Така оправдаха всички упования на политолозите – че ще се борят не за първото място, а за второто и всяко друго, което е друго от срамното последно.
Така разликата сред Владимир Путин и комуниста Павел Грудинин се оказа повече от 60%. Огромна отдалеченост сред първото и второто място. Въпреки това, акцията беше тежка и яростна. А в битката за проценти бяха хвърлени всички старания и средства.
ТВ водещата Ксения Собчак даже съумя да уреди слагането на мемориална плоча на убития край Кремъл Борис Немцов. И докара на тази гала сина на Немцов Антон. В последна сметка обаче, случи се това, което всички знаеха и чакаха. Изненади и сюрпризирани нямаше.
Какво следва ?
Така изборите завършиха. И макар, че имаше упования за всеобщи митинги – нищо такова не се случи.
От Левия фронт на Сергей Удалцов оповестиха, че не признават изборите, само че тази вест даже не влезе във вечерните излъчвания вести. И до момента в който той даваше разпалени изказвания на площада, всички изгубили претенденти отидоха да се срещнат с Владимир Путин.
Някои от претендентите даже разчитат техните партии да бъдат показани при сформирането на новия кабинет. И макар че не го споделят публично, към този момент имат проекти за властта.
Анализаторите споделят, че съветската душа мъчно се схваща. Например, абсурдът с отравянето на Сергей Скрипал единствено затвърди престижа на Путин, споделят те. Защото съгласно тях съветският човек не се опасява от глобите на Европа.
В последна сметка, единствено към 20 % от всички руснаци имат интернационален паспорт. На другите той просто не им би трябвало.
Местните споделят, че с цел да схванеш Русия, би трябвало да си претърпял там най-малко няколко зими. Да си ял чебуреки, пелмени и борш в кръчмите, да си пил водка и коняк след премръзване, да си водил на маса десетки диалози.
За политиката, олигарсите и православието. И, несъмнено, за Владимир Владимирович Путин.
В ненужния град
Това е Наро-Фоминск 11. Град, чието име е като следващ номер. Град, който в действителност не съществува.
„ Ужасен град, ужасяващ. неприятни пътища, дерат ни с доста пари, няма поправки. Така живеем. Вонята във входовете е непоносима. и се придвижва в домовете ни”, жалва се Татяна. Наро-Фоминск 11 е някогашен боен затворен град. Бил е със специфичен статут до 2010 година и там било ситуирано секретно ракетно отделение. После военните се отказали от него и той се оказал безстопанствен.
Никой не го желае и – не дава пари за администрирането му. От него се отказали и Московска, и Калужска област. Границата сред тях минава около жилищен блок. В домовете няма отопление, тъй като не е ясно коя от двете области дава отговор за него. Няма нищо – полиция, Бърза помощ, аптека и болница.
--> Александра Ивановна е жена на някогашен боен. Живее тук от 48 години с цялото си семейство в двустаен апартамент от 40 квадрата. В едната стая синът и снахата гледат бебето. В другата – тя гледа болния си мъж. С който в действителност от дълго време е разведена, само че й е жалост да го изостави.
В стаите е 13 градуса.
В 13-те блока живеят няколкостотин индивида. Преди имали своя изборна секция. Вече нямат. Сега би трябвало да вземат автобуса и да пътуват 20 километра до секция в друго обитаемо място. А в действителност се намират единствено на 85 километра от Москва. „ Преди ни докарваха бюлетини да гласуваме и имахме секция. Сега ние от Московска област би трябвало да гласуваме в някакъв колхоз, представяте ли си?”, гневи се Александра Ивановна.
Въпреки тази картина, хората обаче ще гласоподават. За Путин. Може да има проблеми, само че пенсиите идват в точния момент и жителите на ненужния град си живеят… „ някак”.
И до момента в който управляващите в Наро-Фоминск 11 вземат решение – в Московска или в Калужска област да е този град, децата му не престават да играят в снега. Между бомбоубежището и замръзналата вода на мръсния канал. Хората споделят, че в действителност са признателни за студа на открито. Защото по този начин най-малко им е спестена миризмата. И за снега, тъй като по този начин запълва ужасните дупки по улиците.
Така е в Наро Фоминск 11. Но на Рубльовка животът е различен. Къщи за милиони. Стени, високи по три метра. И хора, които в действителност живеят добре. Тук обаче никой не желае да приказва.
А и тези хора няма по какъв начин да ги срещнеш – те постоянно са в колите, зад оградите или стените си. Живеят в различен, доста по-различен свят.
( Пародия на ) избор
Междувременно, на един от най-големите пазари в Москва има и нови, и остарели неща, само че няма купувачи, жалват се продавачите. „ Напоследък е доста, доста неприятно ситуацията. Хората обедняха. Не мога да взема даже половината цена на стоката, която продавам”, споделя Виктор, който продава предмети от XIX век.
Хората споделят, че изборите няма да трансформират живота им. Затова се отнасят към тях умерено и даже равнодушно.
Някои в действителност харесват Владимир Путин. Други споделят, че постоянно ще гласоподават за претендента на комунистите. А трети – че предвид на претендентите, всяко гласоподаване е огромен компромис.
И политолозите са съгласни с това изказване. И допълват, че предвид на разположението на силите опозицията е била обречена през цялото време да загуби.
„ Специфичното е, че имаше 7 претенденти, които разбираха, че няма да победят, само че вземат участие в изборите за президент, тъй като те са чудесна платформа за показване на хрумвания и в следствие – за доразвиването на тези хрумвания на парламентарните избори. ние Даже имаме смешка, че който не се е кандидатирал за президент, не е никакъв политик. Тоест, политическата кариера стартира с издигането за президент. и не е значимо какъв % ще получиш – 0,4 или 5, или 10, хората схващат кой си”, изяснява Вячеслав Смирнов.
Изборите в Русия са мъчно и скъпо занятие. От близо 60 искащи да се кандидатират, до присъединяване във вота бяха позволени единствено 8 индивида. Нещо като затулен финансов ценз. По думите на анализатора Смирнов половин милион $ отиват единствено за организационни разноски поради мащабите на страната. Затова и седмината съперници на Путин са впечатлили със самата си дарба в последна сметка да се кандидатират.
„ През цялото време всички знаехме, че тези хора повече от 4 % няма да получат. само че за тях се гласоподава както за обичан футболен тим или актьор”, показва той. И опозиционните претенденти като че ли го знаеха от самото начало. Затова и също не се напрягаха изключително. Така оправдаха всички упования на политолозите – че ще се борят не за първото място, а за второто и всяко друго, което е друго от срамното последно.
Така разликата сред Владимир Путин и комуниста Павел Грудинин се оказа повече от 60%. Огромна отдалеченост сред първото и второто място. Въпреки това, акцията беше тежка и яростна. А в битката за проценти бяха хвърлени всички старания и средства.
ТВ водещата Ксения Собчак даже съумя да уреди слагането на мемориална плоча на убития край Кремъл Борис Немцов. И докара на тази гала сина на Немцов Антон. В последна сметка обаче, случи се това, което всички знаеха и чакаха. Изненади и сюрпризирани нямаше.
Какво следва ?
Така изборите завършиха. И макар, че имаше упования за всеобщи митинги – нищо такова не се случи.
От Левия фронт на Сергей Удалцов оповестиха, че не признават изборите, само че тази вест даже не влезе във вечерните излъчвания вести. И до момента в който той даваше разпалени изказвания на площада, всички изгубили претенденти отидоха да се срещнат с Владимир Путин.
Някои от претендентите даже разчитат техните партии да бъдат показани при сформирането на новия кабинет. И макар че не го споделят публично, към този момент имат проекти за властта.
Анализаторите споделят, че съветската душа мъчно се схваща. Например, абсурдът с отравянето на Сергей Скрипал единствено затвърди престижа на Путин, споделят те. Защото съгласно тях съветският човек не се опасява от глобите на Европа.
В последна сметка, единствено към 20 % от всички руснаци имат интернационален паспорт. На другите той просто не им би трябвало.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ