СССР е прикрил много по-голямо ядрено бедствие от това в Чернобил
В Русия се е случило нуклеарно злополучие, четири пъти по-голямо от това в Чернобил по брой на случаите на остра лъчева болест. Москва прикрива неговите последствия върху здравето на хората и то остава в загадка до момента.
През август 1956 година дъжд от радиоактивни частици по време на тест на нуклеарно оръжие в Семипалатинск (днес Семей), Казахстан, покрива град Уст-Каменогорск. Над 600 души са настанени в болница с лъчева болест, само че детайлностите остават неразбираеми, написа nauka.offnews.bg.
реклама
Изданието New Scientist дава публичност на осъществен тогава отчет от учени от Института по биофизика в Москва, който е бил открит в архивите на Института по радиационна медицина и екология в Семей, Казахстан. Става дума за разбор на последствията от бедствието, който разкрива обстойно радиоактивно заразяване и болести вследствие облъчване с радиация в целия регион на казахстанските степи.
На тайния полигон край Семипалатинск са били детонирани над 600 нуклеарни устройства през 50-те и началото на 60-те години. Никъде другаде по света не е имало толкоз огромна централизация на нуклеарни детонации на едно място за толкоз нескончаем интервал. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики западни публицисти оповестяват за евентуални резултати върху здравето на локалното население. А някои скорошни изследвания пресмятат радиационните дози, като употребяват заместители като радиоактивността в зъбния гланц.
Съветските учени, направили изследването в отчета, наблюдават последствията за популацията до момента в който тестванията на атомни бомби не престават - без да се каже това на засегнатите хора или на света. Съветските управляващи разказват мястото като " необитаемо ", само че в реалност там живеят 700 000 души.
" От доста, доста години, това е било загадка ", споделя шефът на института в Семей Казбек Апсаликов, който открива отчета и го изпраща на New Scientist.
Докладът, в който се дават " резултатите от радиационно изследване на региона на Семипалатинск " и е систематизиран като " свръхсекретен ", демонстрира за първи път до каква степен руските учени са били наясно по това време с следствията за човешкото здраве и обсега на прикриването им. В него има детайлности по какъв начин московските откриватели са провели три експедиции до Уст-Каменогорск, където са разкрили ширещо се и непрекъснато радиоактивно заразяване на почвата и храната, както там, по този начин и в градовете и селата в източен Казахстан.
В средата на септември 1956 година, месец след рухването на радиоактивния облак, равнищата в Уст-Каменогорск към момента са били над 1,6 милирема на час, което е хиляди пъти над " допустимото равнище ", според отчета, и над това, което е предложено като безвредно от Международната комисия по радиационна отбрана.
През идващия месец експедицията се реалокира в няколко села. " Близо до Знаменка радиоактивните вещества, засягащи хората и околната среда, са от години ", написа в отчета. Радиоактивните частици там са " рискови за живота " и " по-сериозни и рискови от тези в региона на Уст-Каменогорск ".
Военните медицински лица, посетили селото след августовските проби, са разкрили трима души с остра лъчева болест. Заключенията в отчета подхождат с други отчети за пътя на радиоактивните облаци. През 2002 година Константин Гордеев от Института за биофизика в Москва разгласява карта, която демонстрира, че на 24 август 1956 година облак е минал непосредствено над Знаменка и Уст-Каменогорск.
Преди това, тест на 12 август 1953 година, изпраща различен облак над Караул, за който експедиция през 1956 година рапортува, че последици там към момента са " рискови за здравето " три години по-късно.
Един от резултатите от научните експедиции е бил основаването на специфични клиника, диспансер, под контрола на Москва, чиято задача е била да наблюдава радиацията и последствията й върху здравето. Диспансерът вероятно е имал указател на близо 100 000 души и техните деца, изложени на тестванията.
Мястото дълго време е било известно като Диспансер против бруцелоза №4. Името е обещано, споделя Апсаликов, " с цел да не се притегля внимание към същинската му активност ", която е била " класифицирана като свръхсекретна до 1991 година ".
При сриването на Съюз на съветските социалистически републики през същата година диспансерът става Институт по радиационна медицина и екология. Но съгласно настоящия му основен академик Борис Гусев, който първи е работил в Диспансер №4 през 1962 година, доста отчети в неговите архиви са били или конфискувани от Москва, или унищожени преди изземването.
В един от тези отчети, съгласно Гусев, са били записани 638 души като " приети в болница с радиационно отравяне " след тест от 1956 година Това е над четири пъти повече от диагностицираните 134 случая на облъчени с радиация по време на повредата в Чернобил. Никой не знае какъв брой са починалите.
Новопоявилият се отчет от експедициите през 1956 и 1957 година е един от дребното, съумели да оцелеят от руската цензура, която унищожава и изнася други отчети от страната. В него се оповестява за " доста радиоактивно замърсяване на почвата, зеленчуците и храната " в източен Казахстан. Фекалните проби, взети от хората от земеделска кооперация южно от Уст-Каменогорск, са съдържали високи равнища на радиоактивност, които не са били доловими сред два и пет дни откакто хората стопират да се хранят с локална храна и минават на импортирана.
Учените от експедицията предлагат популацията да спре да се храни с локални зърнени култури и отбелязва, че е било " неуместно да се правят нуклеарни проби (особено детонации на повърхността) преди цялостната беритба от полетата ", тъй че храната да е на безвредно място от радиоактивните облаци. Тази рекомендация обаче не е била спазена.
В отчета се омаловажават заплахите, като се отбелязва, че другите промени в нервната система и кръвта на хората, регистирани от лекарите, " не могат да бъдат обсъждани като промени, които са провокирани само от йонизирана радиация ". Вместо това отчетът хвърля виновност върху неприятни санитарни условия, еднообразна храна и разнообразни заболявания като бруцелоза и туберкулоза.
Тестовете на атмосферни бомби в Семипалатинск стопират през 1963 година Въпреки че по-голяма част от региона в наши дни е безвредна за живеене, " някои зони в никакъв случай няма да се завърнат към природата ", разяснява Апсаликов. " Ситуацията в други е несигурна и евентуално рискова ", прибавя той.
Роман Вакулчук от норвежкия Институт по интернационалните въпроси приветства новите разкрития от Казахстан по случая. Докладът е първият запис на следствие на резултатите от тестванията върху локалното население, отбелязва Вакулчук. " До 1956 година руското държавно управление не е правило изследвания ", прибавя той.
Все още обаче не се знае какъв е размерът на продължаващото заразяване и последствията за здравето, отбелязва Вакулчук. " Голяма част от региона не е рискова, само че други елементи би трябвало да бъдат охранявани за непрекъснато ", счита той.
През август 1956 година дъжд от радиоактивни частици по време на тест на нуклеарно оръжие в Семипалатинск (днес Семей), Казахстан, покрива град Уст-Каменогорск. Над 600 души са настанени в болница с лъчева болест, само че детайлностите остават неразбираеми, написа nauka.offnews.bg.
реклама
Изданието New Scientist дава публичност на осъществен тогава отчет от учени от Института по биофизика в Москва, който е бил открит в архивите на Института по радиационна медицина и екология в Семей, Казахстан. Става дума за разбор на последствията от бедствието, който разкрива обстойно радиоактивно заразяване и болести вследствие облъчване с радиация в целия регион на казахстанските степи.
На тайния полигон край Семипалатинск са били детонирани над 600 нуклеарни устройства през 50-те и началото на 60-те години. Никъде другаде по света не е имало толкоз огромна централизация на нуклеарни детонации на едно място за толкоз нескончаем интервал. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики западни публицисти оповестяват за евентуални резултати върху здравето на локалното население. А някои скорошни изследвания пресмятат радиационните дози, като употребяват заместители като радиоактивността в зъбния гланц.
Съветските учени, направили изследването в отчета, наблюдават последствията за популацията до момента в който тестванията на атомни бомби не престават - без да се каже това на засегнатите хора или на света. Съветските управляващи разказват мястото като " необитаемо ", само че в реалност там живеят 700 000 души.
" От доста, доста години, това е било загадка ", споделя шефът на института в Семей Казбек Апсаликов, който открива отчета и го изпраща на New Scientist.
Докладът, в който се дават " резултатите от радиационно изследване на региона на Семипалатинск " и е систематизиран като " свръхсекретен ", демонстрира за първи път до каква степен руските учени са били наясно по това време с следствията за човешкото здраве и обсега на прикриването им. В него има детайлности по какъв начин московските откриватели са провели три експедиции до Уст-Каменогорск, където са разкрили ширещо се и непрекъснато радиоактивно заразяване на почвата и храната, както там, по този начин и в градовете и селата в източен Казахстан.
В средата на септември 1956 година, месец след рухването на радиоактивния облак, равнищата в Уст-Каменогорск към момента са били над 1,6 милирема на час, което е хиляди пъти над " допустимото равнище ", според отчета, и над това, което е предложено като безвредно от Международната комисия по радиационна отбрана.
През идващия месец експедицията се реалокира в няколко села. " Близо до Знаменка радиоактивните вещества, засягащи хората и околната среда, са от години ", написа в отчета. Радиоактивните частици там са " рискови за живота " и " по-сериозни и рискови от тези в региона на Уст-Каменогорск ".
Военните медицински лица, посетили селото след августовските проби, са разкрили трима души с остра лъчева болест. Заключенията в отчета подхождат с други отчети за пътя на радиоактивните облаци. През 2002 година Константин Гордеев от Института за биофизика в Москва разгласява карта, която демонстрира, че на 24 август 1956 година облак е минал непосредствено над Знаменка и Уст-Каменогорск.
Преди това, тест на 12 август 1953 година, изпраща различен облак над Караул, за който експедиция през 1956 година рапортува, че последици там към момента са " рискови за здравето " три години по-късно.
Един от резултатите от научните експедиции е бил основаването на специфични клиника, диспансер, под контрола на Москва, чиято задача е била да наблюдава радиацията и последствията й върху здравето. Диспансерът вероятно е имал указател на близо 100 000 души и техните деца, изложени на тестванията.
Мястото дълго време е било известно като Диспансер против бруцелоза №4. Името е обещано, споделя Апсаликов, " с цел да не се притегля внимание към същинската му активност ", която е била " класифицирана като свръхсекретна до 1991 година ".
При сриването на Съюз на съветските социалистически републики през същата година диспансерът става Институт по радиационна медицина и екология. Но съгласно настоящия му основен академик Борис Гусев, който първи е работил в Диспансер №4 през 1962 година, доста отчети в неговите архиви са били или конфискувани от Москва, или унищожени преди изземването.
В един от тези отчети, съгласно Гусев, са били записани 638 души като " приети в болница с радиационно отравяне " след тест от 1956 година Това е над четири пъти повече от диагностицираните 134 случая на облъчени с радиация по време на повредата в Чернобил. Никой не знае какъв брой са починалите.
Новопоявилият се отчет от експедициите през 1956 и 1957 година е един от дребното, съумели да оцелеят от руската цензура, която унищожава и изнася други отчети от страната. В него се оповестява за " доста радиоактивно замърсяване на почвата, зеленчуците и храната " в източен Казахстан. Фекалните проби, взети от хората от земеделска кооперация южно от Уст-Каменогорск, са съдържали високи равнища на радиоактивност, които не са били доловими сред два и пет дни откакто хората стопират да се хранят с локална храна и минават на импортирана.
Учените от експедицията предлагат популацията да спре да се храни с локални зърнени култури и отбелязва, че е било " неуместно да се правят нуклеарни проби (особено детонации на повърхността) преди цялостната беритба от полетата ", тъй че храната да е на безвредно място от радиоактивните облаци. Тази рекомендация обаче не е била спазена.
В отчета се омаловажават заплахите, като се отбелязва, че другите промени в нервната система и кръвта на хората, регистирани от лекарите, " не могат да бъдат обсъждани като промени, които са провокирани само от йонизирана радиация ". Вместо това отчетът хвърля виновност върху неприятни санитарни условия, еднообразна храна и разнообразни заболявания като бруцелоза и туберкулоза.
Тестовете на атмосферни бомби в Семипалатинск стопират през 1963 година Въпреки че по-голяма част от региона в наши дни е безвредна за живеене, " някои зони в никакъв случай няма да се завърнат към природата ", разяснява Апсаликов. " Ситуацията в други е несигурна и евентуално рискова ", прибавя той.
Роман Вакулчук от норвежкия Институт по интернационалните въпроси приветства новите разкрития от Казахстан по случая. Докладът е първият запис на следствие на резултатите от тестванията върху локалното население, отбелязва Вакулчук. " До 1956 година руското държавно управление не е правило изследвания ", прибавя той.
Все още обаче не се знае какъв е размерът на продължаващото заразяване и последствията за здравето, отбелязва Вакулчук. " Голяма част от региона не е рискова, само че други елементи би трябвало да бъдат охранявани за непрекъснато ", счита той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ