Староверците в Русия: как в страната се появяват местни „протестанти“
В Русия през XVII в. се организира промяна.
Но за разлика от Европа, тук тя се управлява от централната църковна власт със единодушието на царя, а „ протестантите “ се оказват тези вярващи, които държат на „ старите “ обичаи.
И до през днешния ден експертите не могат да обяснят тъкмо в какво се състои кардиналната разлика сред остарялата и новата религия. Броят на пръстите, с които се кръстят вярващите, по какъв начин се покланят и по какъв начин пеят „ алилуя “ по време на работа са може би измежду дребните разлики, които през днешния ден разграничават елементарните православни християни от староверците. Преди половин век Руската православна черква най-сетне признава староверците и през днешния ден тя желае да се сплоти с тях. Но през XVII в. църковната промяна, извършена от патриарх Никон, провокира същинско разтърсване в обществото, което продължава да отеква и до наши дни.
„ В тези времена вероотстъпникът Никон дефинира законите на църквата “, написа първият съветски староверец протопоп Аввакум. Никон е на пратика патриархът, направил промяната в църковното свещенодействие. Тази промяна поставя основите на сериозния ерес измежду съветските православни вярващи. Но всичко по реда си.
Кой е Никон?
Музей „ Нови Йерусалим “/Свободни източници
Никон се ражда в Нижегородска област и, преди да стане патриарх, служи като духовник, женен е и има семейство. Но децата му умират и той влиза в манастир, където по-късно даже става свещеник. Според разпоредбите, новите игумени би трябвало да бъдат закарани да се поклонят на царя – и Никон прави положително усещане на Алексей Михайлович, вторият държател от династията Романови. Царът подрежда Никон да бъде изместен по-близо до него и му дава висок пост в един от московските манастири.
Царят даже приема Никон в така наречен кръг на „ ревнителите на благочестието “, които се назовават още и боголюбци. Целта им е да покачат равнището на добродетелност както измежду духовенството, по този начин и измежду елементарните хора. Кръгът се събира постоянно и Никон постоянно поддържа връзка с царя.
През 1652 година умира патриарх Йосиф и Алексей Михайлович предлага точно Никон да заеме този пост. След като царят му дава обещание, че няма да се меси в делата на църквата, Никон стартира да организира своята промяна.
В какво се състои промяната на никон?
Патриарх Никон от Алексей КившенкоСвободни източници
1. Редакция на църковните книги
Една от най-големите грижи на Никон са църковните книги – още като духовник той служи в разнообразни храмове из цяла Русия и на всички места свещените книги са разнообразни – преведени и интерпретирани по друг метод. Така, богослуженията в Русия се организират по друг метод. Голямата фантазия на Никон е да унифицира тези книги. За пример той желае да употребява гръцките свещени текстове, по които се водят службите във Византия, защото православието в Рус е пренесено точно от тях.
Така че редакцията на църковните книги и Светото писание са в основата на промяната на Никон. В нормалните формулировки са импортирани голям брой най-различни ремонти: да вземем за пример, към името на Христос се прибавя една писмен знак и вместо „ Исус “ то стартира да се написа и да се произнася като „ Иисус “.
2. Освен това е изменен и методът на свещенодействие. Една от най-ярките прояви е кръстенето, което към този момент се прави не с два, а с три пръста. Поклоните до земята и „ мятането “ на земята са сменени с поклони до кръста.
3. Празничните процесии с кръста и иконите към църквата към този момент се движат в друга посока – не посока на придвижването на слънцето, а в противоположна посока.
4. По време на службата „ Алилуя “ се произнася не два пъти, а три пъти.
5. Променя се и количеството специфичен самун, необходим по време на богослужението. В литургиите вместо седем просфора, към този момент се употребяват единствено пет.
Разколът в православната черква
Въстание на Соловецкия манастир против новопечатните книги, 1666 г.Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Сред високите чинове от духовенството има доста недоволни от промяната – царят заповядва да се свика съвещание, което влиза в историята като Московския събор от 1654 година. Но на него е решен единствено въпросът с поправките в църковните книги. Никон продължава да осъществя своята промяна, като се употребява с поддръжката на царя. Тези, които се съпротивляват и желаят да служат „ съгласно старите обреди “, стартират да се назовават разколници, а по-късно и староверци.
На друго огромно съвещание на духовенството – Големия московски събор от 1666-1667 година, където идва и константинополския патриарх Паисий, „ разколниците “ дефинитивно са приети за метежници и е решено те да бъдат наказвани.
Много от староверците са пратени в Сибир, в това число и протопоп Аввакум, който споменахме по-рано. Той е гневен лидер на староверците и се изрича изключително интензивно срещу промяната. От по-сериозно наказване тогава го опазва царят. Аввакум назовава Никон разколник и вероотстъпник. Освен това, по време на епидемията от чума в Рус през 1654-1655 година той упреква Никон за нещастието, като счита, че Бог е пратил наказване за неговите грехове.
„ Изгарянето на протопоп Аввакум “ от Петър Мясоедов, 1897Държавен музей на историята на религията/Свободни източници
Гоненията против староверците са жестоки: свещениците, които проповядват срещу волята на Никон, даже могат да получат наказване ампутиране на езика. По-късно и Аввакум е задържан и осъден – дружно със свои единомишленици той е изгорял жив в маза. Това води до взрив на самозапалванията измежду староверците.
Арестувани са и авторитетни всемирски представители на староверците – сходна сцена е изобразена на популярната картина на Василий Суриков „ Болярката Морозова “. Жената от болярското съсловие е отведена в окови, само че не отстъпва от вярата си и демонстрира два пръста постарому.
„ Болярката Морозова “ от Василий СуриковДържавна Третяковска галерия/Свободни източници
Срещу промяната се съпротивляват и цели манастири. Най-дълго от всички тях „ устоява “ Соловецкият манастир – когато царската армия идва да им отнеме имуществото за наказване, монасите ги посрещат с оръжие. В последна сметка манастирът е на процедура обсаден в продължение на няколко години (1668-1675).
Оставката на Никон
Повечето зверства се случват чак след оставката на Никон. Отношенията сред патриарха и царя последователно се утежняват – на Никон не му харесва настояването манастирските земи и немалките приходи от тях да бъдат превеждани в държавната хазна. Сред староверците има и доста авторитетни хора, които настройват царя срещу патриарха. Но също така, самият Никон е прекомерно самоуверен и, съгласно историците, се пробва да сложи църковната власт над държавната.
„ Съд против партиарх Никон “ от Сергей Милорадович, 1885 г.Свободни източници
По-късно Екатерина II се изрича внезапно против Никон, като счита, че той се пробва да стане Папа на православния цвят и да подчини царя. „ Трипръстието ни е наложено от гърците благодарение на проклятия, изтезания и смъртни санкции “, споделя тя.
В последна сметка Никон напуща Москва и афектиран отпътува в Новойерусалимския манастир на Истра, издигнат от него по облик и сходство на Йерусалим. Царят е неудовлетворен и на същия този Голям московски събор през 1666-1667 година против Никон е извършен правосъден развой.
Той е приет за отговорен по редица обвинявания и е лишен от всичките си санове. Като нормално духовник е пратен на изгнание в северните манастири – във Ферапонтовия, а по-късно и в Кирило-Белозерския манастир, където живее в доста сурови условия. Чак след гибелта на цар Алексей Михайлович остарелият и болен Никон е пуснат да се върне назад в Новойерусалимския манастир, само че умира на път за там, без да стигне до своята Голгота.
източник: RUSSIA BEYOND
Но за разлика от Европа, тук тя се управлява от централната църковна власт със единодушието на царя, а „ протестантите “ се оказват тези вярващи, които държат на „ старите “ обичаи.
И до през днешния ден експертите не могат да обяснят тъкмо в какво се състои кардиналната разлика сред остарялата и новата религия. Броят на пръстите, с които се кръстят вярващите, по какъв начин се покланят и по какъв начин пеят „ алилуя “ по време на работа са може би измежду дребните разлики, които през днешния ден разграничават елементарните православни християни от староверците. Преди половин век Руската православна черква най-сетне признава староверците и през днешния ден тя желае да се сплоти с тях. Но през XVII в. църковната промяна, извършена от патриарх Никон, провокира същинско разтърсване в обществото, което продължава да отеква и до наши дни.
„ В тези времена вероотстъпникът Никон дефинира законите на църквата “, написа първият съветски староверец протопоп Аввакум. Никон е на пратика патриархът, направил промяната в църковното свещенодействие. Тази промяна поставя основите на сериозния ерес измежду съветските православни вярващи. Но всичко по реда си.
Кой е Никон?
Музей „ Нови Йерусалим “/Свободни източници
Никон се ражда в Нижегородска област и, преди да стане патриарх, служи като духовник, женен е и има семейство. Но децата му умират и той влиза в манастир, където по-късно даже става свещеник. Според разпоредбите, новите игумени би трябвало да бъдат закарани да се поклонят на царя – и Никон прави положително усещане на Алексей Михайлович, вторият държател от династията Романови. Царът подрежда Никон да бъде изместен по-близо до него и му дава висок пост в един от московските манастири.
Царят даже приема Никон в така наречен кръг на „ ревнителите на благочестието “, които се назовават още и боголюбци. Целта им е да покачат равнището на добродетелност както измежду духовенството, по този начин и измежду елементарните хора. Кръгът се събира постоянно и Никон постоянно поддържа връзка с царя.
През 1652 година умира патриарх Йосиф и Алексей Михайлович предлага точно Никон да заеме този пост. След като царят му дава обещание, че няма да се меси в делата на църквата, Никон стартира да организира своята промяна.
В какво се състои промяната на никон?
Патриарх Никон от Алексей КившенкоСвободни източници
1. Редакция на църковните книги
Една от най-големите грижи на Никон са църковните книги – още като духовник той служи в разнообразни храмове из цяла Русия и на всички места свещените книги са разнообразни – преведени и интерпретирани по друг метод. Така, богослуженията в Русия се организират по друг метод. Голямата фантазия на Никон е да унифицира тези книги. За пример той желае да употребява гръцките свещени текстове, по които се водят службите във Византия, защото православието в Рус е пренесено точно от тях.
Така че редакцията на църковните книги и Светото писание са в основата на промяната на Никон. В нормалните формулировки са импортирани голям брой най-различни ремонти: да вземем за пример, към името на Христос се прибавя една писмен знак и вместо „ Исус “ то стартира да се написа и да се произнася като „ Иисус “.
2. Освен това е изменен и методът на свещенодействие. Една от най-ярките прояви е кръстенето, което към този момент се прави не с два, а с три пръста. Поклоните до земята и „ мятането “ на земята са сменени с поклони до кръста.
3. Празничните процесии с кръста и иконите към църквата към този момент се движат в друга посока – не посока на придвижването на слънцето, а в противоположна посока.
4. По време на службата „ Алилуя “ се произнася не два пъти, а три пъти.
5. Променя се и количеството специфичен самун, необходим по време на богослужението. В литургиите вместо седем просфора, към този момент се употребяват единствено пет.
Разколът в православната черква
Въстание на Соловецкия манастир против новопечатните книги, 1666 г.Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Сред високите чинове от духовенството има доста недоволни от промяната – царят заповядва да се свика съвещание, което влиза в историята като Московския събор от 1654 година. Но на него е решен единствено въпросът с поправките в църковните книги. Никон продължава да осъществя своята промяна, като се употребява с поддръжката на царя. Тези, които се съпротивляват и желаят да служат „ съгласно старите обреди “, стартират да се назовават разколници, а по-късно и староверци.
На друго огромно съвещание на духовенството – Големия московски събор от 1666-1667 година, където идва и константинополския патриарх Паисий, „ разколниците “ дефинитивно са приети за метежници и е решено те да бъдат наказвани.
Много от староверците са пратени в Сибир, в това число и протопоп Аввакум, който споменахме по-рано. Той е гневен лидер на староверците и се изрича изключително интензивно срещу промяната. От по-сериозно наказване тогава го опазва царят. Аввакум назовава Никон разколник и вероотстъпник. Освен това, по време на епидемията от чума в Рус през 1654-1655 година той упреква Никон за нещастието, като счита, че Бог е пратил наказване за неговите грехове.
„ Изгарянето на протопоп Аввакум “ от Петър Мясоедов, 1897Държавен музей на историята на религията/Свободни източници
Гоненията против староверците са жестоки: свещениците, които проповядват срещу волята на Никон, даже могат да получат наказване ампутиране на езика. По-късно и Аввакум е задържан и осъден – дружно със свои единомишленици той е изгорял жив в маза. Това води до взрив на самозапалванията измежду староверците.
Арестувани са и авторитетни всемирски представители на староверците – сходна сцена е изобразена на популярната картина на Василий Суриков „ Болярката Морозова “. Жената от болярското съсловие е отведена в окови, само че не отстъпва от вярата си и демонстрира два пръста постарому.
„ Болярката Морозова “ от Василий СуриковДържавна Третяковска галерия/Свободни източници
Срещу промяната се съпротивляват и цели манастири. Най-дълго от всички тях „ устоява “ Соловецкият манастир – когато царската армия идва да им отнеме имуществото за наказване, монасите ги посрещат с оръжие. В последна сметка манастирът е на процедура обсаден в продължение на няколко години (1668-1675).
Оставката на Никон
Повечето зверства се случват чак след оставката на Никон. Отношенията сред патриарха и царя последователно се утежняват – на Никон не му харесва настояването манастирските земи и немалките приходи от тях да бъдат превеждани в държавната хазна. Сред староверците има и доста авторитетни хора, които настройват царя срещу патриарха. Но също така, самият Никон е прекомерно самоуверен и, съгласно историците, се пробва да сложи църковната власт над държавната.
„ Съд против партиарх Никон “ от Сергей Милорадович, 1885 г.Свободни източници
По-късно Екатерина II се изрича внезапно против Никон, като счита, че той се пробва да стане Папа на православния цвят и да подчини царя. „ Трипръстието ни е наложено от гърците благодарение на проклятия, изтезания и смъртни санкции “, споделя тя.
В последна сметка Никон напуща Москва и афектиран отпътува в Новойерусалимския манастир на Истра, издигнат от него по облик и сходство на Йерусалим. Царят е неудовлетворен и на същия този Голям московски събор през 1666-1667 година против Никон е извършен правосъден развой.
Той е приет за отговорен по редица обвинявания и е лишен от всичките си санове. Като нормално духовник е пратен на изгнание в северните манастири – във Ферапонтовия, а по-късно и в Кирило-Белозерския манастир, където живее в доста сурови условия. Чак след гибелта на цар Алексей Михайлович остарелият и болен Никон е пуснат да се върне назад в Новойерусалимския манастир, само че умира на път за там, без да стигне до своята Голгота.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ