Най-дивото място в Русия
В Русия има доста места, до които не е елементарно да се стигне поради тяхната недостижимост и неприятни пътища. Но през зимата е по-лесно да го извършите по зимните пътища. " Така и отидохме в Лешукония - земя на чудеса и беззакония. Тук, измежду архангелската тайга, има район, който е доста характерен и не толкоз негоден от цивилизацията ", споделя съветски блогър към видеото си от това изумително място.
Пресичаме леда през Мезен и първо стопираме в столицата Лешуконя, село Лешуконское, а по-късно ще минем през селата. Човек би желал да каже град Лешуконск, звучи гордо, цитира го pochivka.blitz.bg.
В самото село няма специфични забележителности. Много къщи са възобновени, има и каменни двуетажни здания. От атракциите може би единствено параклисът и музеят, тъй като главната атракция тук е северната природа и хората.
През зимата от природата се вижда доста малко. Зимите станаха много топли в наши дни и такива в действителност мразовити пейзажи се срещат рядко. До доста села може да се стигне единствено с лодка. Няма пътища или където ги има са с доста неприятно качество. Освен в случай че не се качите на трактор. През есента и пролетта множеството села са отрязани от континента, по тази причина живеят разчитайки единствено на себе си.
И в този момент, когато би трябвало да има най-хубавите зимни пътища, ние караме през локви и снежна каша с коловози. Със стоплянето пътищата ще станат кални, тъй че въобще няма да може да се минава. Не успяхме да преминем зимния път до Лешуконие и поехме в обход. Срещнахме локални поданици, които също желаеха да отидат там, само че се отхвърлиха. Все отново от време на време е по-добре да го играете на несъмнено. В тайгата няма да има кой да помогне, сами сте със себе си.
Селата в Лешукония са остарели, съвсем няма нови строителни материали. Времето на оградите, направени от профилирани листове и пластмасови прозорци, към момента не е достигнало тук. Тук живеят по старомодния метод в пустошта, лова, риболова, личната си стопанска система. Както във кино лентата " Щастливи хора ".
Много къщи са като архитектурни монументи. Уви, те постоянно се събарят за дърва за огрев.
Независимо от това, на някои дървени здания можете да намерите свежи плочи, че мелница, плевня или някоя къща е архитектурен монумент и е предпазена от страната. Изненадващо е да видиш сходно нещо в такава простотия.
Тук туристи не идват. Няма пътища, няма инфраструктура, а през лятото има толкоз комари, че те изяждат жив и няма средства, които да оказват помощ.
Защо Лешукония е наречена земята на чудесата и беззаконието? Просто е: природата е прелестна, старите времена са останали, като че ли нищо не се е трансформирало за 200 години. И къде е беззаконието? Как ще се приложи законът, в случай че даже не може да стигате до сходни места? Най-отдалеченото място. Те живеят както желаят, никой не се тормози, управляващите не могат да стигнат до тук. Така че и законите не работят, само че по необикновен метод се съблюдава моралът.
Пресичаме леда през Мезен и първо стопираме в столицата Лешуконя, село Лешуконское, а по-късно ще минем през селата. Човек би желал да каже град Лешуконск, звучи гордо, цитира го pochivka.blitz.bg.
В самото село няма специфични забележителности. Много къщи са възобновени, има и каменни двуетажни здания. От атракциите може би единствено параклисът и музеят, тъй като главната атракция тук е северната природа и хората.
През зимата от природата се вижда доста малко. Зимите станаха много топли в наши дни и такива в действителност мразовити пейзажи се срещат рядко. До доста села може да се стигне единствено с лодка. Няма пътища или където ги има са с доста неприятно качество. Освен в случай че не се качите на трактор. През есента и пролетта множеството села са отрязани от континента, по тази причина живеят разчитайки единствено на себе си.
И в този момент, когато би трябвало да има най-хубавите зимни пътища, ние караме през локви и снежна каша с коловози. Със стоплянето пътищата ще станат кални, тъй че въобще няма да може да се минава. Не успяхме да преминем зимния път до Лешуконие и поехме в обход. Срещнахме локални поданици, които също желаеха да отидат там, само че се отхвърлиха. Все отново от време на време е по-добре да го играете на несъмнено. В тайгата няма да има кой да помогне, сами сте със себе си.
Селата в Лешукония са остарели, съвсем няма нови строителни материали. Времето на оградите, направени от профилирани листове и пластмасови прозорци, към момента не е достигнало тук. Тук живеят по старомодния метод в пустошта, лова, риболова, личната си стопанска система. Както във кино лентата " Щастливи хора ".
Много къщи са като архитектурни монументи. Уви, те постоянно се събарят за дърва за огрев.
Независимо от това, на някои дървени здания можете да намерите свежи плочи, че мелница, плевня или някоя къща е архитектурен монумент и е предпазена от страната. Изненадващо е да видиш сходно нещо в такава простотия.
Тук туристи не идват. Няма пътища, няма инфраструктура, а през лятото има толкоз комари, че те изяждат жив и няма средства, които да оказват помощ.
Защо Лешукония е наречена земята на чудесата и беззаконието? Просто е: природата е прелестна, старите времена са останали, като че ли нищо не се е трансформирало за 200 години. И къде е беззаконието? Как ще се приложи законът, в случай че даже не може да стигате до сходни места? Най-отдалеченото място. Те живеят както желаят, никой не се тормози, управляващите не могат да стигнат до тук. Така че и законите не работят, само че по необикновен метод се съблюдава моралът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ