Близки и колеги почетоха паметта на загиналия в Кербала офицерски кандидат Антон Петров
В Русе уважиха паметта на починалия в Кербала офицерски претендент Антон Петров.
В деня, в който се навършват 22 години от атентата против база „ Индия “, близки, другари и сътрудници се поклониха на гроба на русенеца, който почина единствено две седмици откакто навърши 26 години. На този ден всяка година околните му провеждат гала, на която постоянно участват и сътрудниците на Антон от някогашната 68-а бригада „ Специални сили “, която в този момент е част от Съвместното командване на специфичните интервенции. На възпоменателната гала участваха заместител регионалният шеф полковник Георги Георгиев и заместник-кметът Никола Лазаров. По думите на Георгиев през днешния ден си припомняме, че жертвата в името на мира и сигурността не е безрезултатна, а част от усилието да се запази човешкото достолепие и да се отбрани правото на живот. „ Такава жертва оставя диря – в паметта на околните и в съзнанието на обществото. Офицерски претендент Антон Петров ще бъде запомнен като човек на достойнството, достолепието и отговорността. Неговият живот, въпреки и пресечен прибързано, беше изпълнен със смисъл, отдаденост и грижа към хората към него. Делата, думите и образецът, които остави след себе си, не престават да живеят в сърцата ни и да ни припомнят, че човечността постоянно е по-силна от омразата, както и че битката с тероризма не е единствено задача на институциите, а и гражданска отговорност “, сподели заместител регионалният шеф. Георгиев прикани да пазим името му с почитание и предаваме паметта за него на идните генерации – като знак на героизъм и непреходни полезности, които не се подчиняват на конюнктурата на деня и не губят смисъла си, без значение от събитията. „ Това са полезности, които не се мерят с думи, а с дела; не се заявяват, а се отстояват – от време на време безшумно, от време на време с висока цена. Те са мост сред поколенията – завещание, което получаваме и сме длъжни да предадем нататък, съхранено и укрепено. Именно по тази причина паметта за образеца, за саможертвата и за достойния избор има значение – тя утвърждава полезностите като живо наличие, а не като нереално разбиране. Да не забравяме, че свободата и сигурността не са даденост, а всекидневен избор “, добави още заместител регионалният шеф Георги Георгиев.
„ Благодаря на сътрудниците му, че още веднъж са тук. Тази година за моя изненада тук участва и носителят на първата и втората стипендия на Антон Петров – Иво Линков и доста се зарадвах, че е тук “, сподели майката на офицерски претендент Антон Петров Иванка Петрова. Колкото до хората в армията сега, тя уточни, че рисковете са доста. „ Но с изключение на да ги поддържаме момчетата нищо друго не ни остава и да им вдъхваме религия и мощ, че сме зад гърбовете им и имаме вяра в тях “, показа още Иванка Петрова, която преди дни по традиция връчи стипендия на възпитаник, отличил се с висок триумф и човешки качества от Професионалната гимназия по речно корабостроене и мореплаване в града, където е учил и синът ѝ. Тази година притежател на стипендията стана деветокласникът Адис Петров. Момчето учи в компетентност „ Спедиция, транспортна и складова логистика “. Освен че е отличен възпитаник, има и голям брой спортни достижения.
Лелята на офицерски претендент Антон Петров Нели Станчева напомни думите на Татяна Живкова за починалите през 2003 година, а точно: „ в сивотата на времето със мемоари звездни се вричаме да живеят в сърцата ни постоянно мъжете, които към този момент не са сред нас “. „ 22 години тях ги няма, студено и тъжно е в душите и сърцата ни от загубата, само че останаха спомените, които ни топлят. За първи път Ви видях през месец февруари 2004 година, когато се завърнахте от задграничната задача в Ирак. Бяхте обезпокоени, тъй като Антон беше умрял, а Вие дойдохте в неговия град, в който той Ви беше канил да му гостувате и Ви беше заречен разходка с транспортен съд по Дунав. Пак тогава бяхте спестовни в разказите си за Вашето всекидневие, за рисковете, които са Ви съпътствали, изпълнявайки най-трудните и виновни задания, били сте там, където другите не могат съгласно Вашия лозунг. Говорихте простичко, без непотребен възторг, само че с достолепие, тъй като сте експерти. Чувствах Ви близки и тогава и в този момент, тъй като сте сътрудниците и приятелите на Антон – носите неговия свят, който аз опознавам посредством Вас, пазите загатна за него и Саръев, само че от загубата им боли. Дадохте клетва да помните и го вършиме до през днешния ден. Споделяме тъга, отдаваме респект и свеждаме глава пред подвига, признателни сме пред отдадеността и съпричастността и на всички, които ни подкрепяхте “, сподели още Нели Станчева. От своя страна заместник-кметът Никола Лазаров уточни, че към този момент 22 години Русе помни офицерски претендент Антон Петров освен като боец, умрял при осъществяване на дълга си, а като младеж с бъдеще, избрал да служи с чест и храброст. „ Неговото име остава част от паметта на нашия град и признателността на генерации русенци. Всяка година наличието ни на тази гала е израз не просто на институционален жест, а на човешко отношение, на почитание към Вас и жертвата, която сте понесли. Поклон пред силата да носите загубата с достолепие “, сподели още Лазаров.
„ Всяка година на този ден не пропущаме да обявим нашата респект към починалите сътрудници. България, Българската войска и в частност Специалните сили изгубиха едни почтени сътрудници, мъже, които със саможертвата си опазиха контингента, който тогава се намираше в Ирак. Ежегодно ние отдаваме респект и ще продължаваме да го вършим. Вечна популярност на героите “, сподели заместник-командирът на Съвместното командване на специфичните интервенции (СКСО) полковник Иван Райков.
Военните сервираха венци и цветя и не пропуснаха, по традиция, да възпламенят цигара на гроба на Антон. Беше непокътнато едноминутно безмълвие, като последва и рухване на колене. На церемонията пристигнаха и представители на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и запаса.
Припомняме, че при терористичната офанзива в Ирак от 27 декември 2003 година починаха петима български военнослужещи от състава на Първия пехотен батальон и десетки бяха ранени. На 27 декември 2003 година в 11:45 часа базата бе атакувана с камион-бомба. Ръцете на шофьора-атентатор са били завързани за кормилото, тъй че машината да не може да спре даже откакто военните откриват пукотевица. Секунди по-късно следва мощен гърмеж. Вследствие на офанзивата починаха майор Георги Качорин, пълководец на рота; старши лейтенант Николай Саръев, пълководец на взвод; и офицерските претенденти Иван Инджов – пълководец на поделение, Антон Петров – пълководец на поделение и Свилен Киров – мерач. Всичките те са нараснали в звание посмъртно и отличени с награден знак „ За вярна работа под знамената “ I степен. Други 27 от българските бойци бяха тежко ранени, а базата – съществено развалена. България взе участие в интервенцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възобновяване на Ирак от август 2003 година до декември 2008 година За този интервал Българската войска губи 13 военнослужещи. В Пантеона на бойната популярност, паралелно със починалите на 27 декември 2003 година ще останат: офицерски претендент Димитър Иванов Димитров, офицерски претендент Владимир Неделев Пашов, офицерски претендент Гърди Христов Гърдев, офицерски претендент Преслав Йорданов Стоянов, офицерски претендент Валентин Николаев Донев, офицерски претендент Марин Милев Милев, офицерски претендент Цветан Стоянов Камов, офицерски претендент Паун Стоянов Георгиев.
В деня, в който се навършват 22 години от атентата против база „ Индия “, близки, другари и сътрудници се поклониха на гроба на русенеца, който почина единствено две седмици откакто навърши 26 години. На този ден всяка година околните му провеждат гала, на която постоянно участват и сътрудниците на Антон от някогашната 68-а бригада „ Специални сили “, която в този момент е част от Съвместното командване на специфичните интервенции. На възпоменателната гала участваха заместител регионалният шеф полковник Георги Георгиев и заместник-кметът Никола Лазаров. По думите на Георгиев през днешния ден си припомняме, че жертвата в името на мира и сигурността не е безрезултатна, а част от усилието да се запази човешкото достолепие и да се отбрани правото на живот. „ Такава жертва оставя диря – в паметта на околните и в съзнанието на обществото. Офицерски претендент Антон Петров ще бъде запомнен като човек на достойнството, достолепието и отговорността. Неговият живот, въпреки и пресечен прибързано, беше изпълнен със смисъл, отдаденост и грижа към хората към него. Делата, думите и образецът, които остави след себе си, не престават да живеят в сърцата ни и да ни припомнят, че човечността постоянно е по-силна от омразата, както и че битката с тероризма не е единствено задача на институциите, а и гражданска отговорност “, сподели заместител регионалният шеф. Георгиев прикани да пазим името му с почитание и предаваме паметта за него на идните генерации – като знак на героизъм и непреходни полезности, които не се подчиняват на конюнктурата на деня и не губят смисъла си, без значение от събитията. „ Това са полезности, които не се мерят с думи, а с дела; не се заявяват, а се отстояват – от време на време безшумно, от време на време с висока цена. Те са мост сред поколенията – завещание, което получаваме и сме длъжни да предадем нататък, съхранено и укрепено. Именно по тази причина паметта за образеца, за саможертвата и за достойния избор има значение – тя утвърждава полезностите като живо наличие, а не като нереално разбиране. Да не забравяме, че свободата и сигурността не са даденост, а всекидневен избор “, добави още заместител регионалният шеф Георги Георгиев.
„ Благодаря на сътрудниците му, че още веднъж са тук. Тази година за моя изненада тук участва и носителят на първата и втората стипендия на Антон Петров – Иво Линков и доста се зарадвах, че е тук “, сподели майката на офицерски претендент Антон Петров Иванка Петрова. Колкото до хората в армията сега, тя уточни, че рисковете са доста. „ Но с изключение на да ги поддържаме момчетата нищо друго не ни остава и да им вдъхваме религия и мощ, че сме зад гърбовете им и имаме вяра в тях “, показа още Иванка Петрова, която преди дни по традиция връчи стипендия на възпитаник, отличил се с висок триумф и човешки качества от Професионалната гимназия по речно корабостроене и мореплаване в града, където е учил и синът ѝ. Тази година притежател на стипендията стана деветокласникът Адис Петров. Момчето учи в компетентност „ Спедиция, транспортна и складова логистика “. Освен че е отличен възпитаник, има и голям брой спортни достижения.
Лелята на офицерски претендент Антон Петров Нели Станчева напомни думите на Татяна Живкова за починалите през 2003 година, а точно: „ в сивотата на времето със мемоари звездни се вричаме да живеят в сърцата ни постоянно мъжете, които към този момент не са сред нас “. „ 22 години тях ги няма, студено и тъжно е в душите и сърцата ни от загубата, само че останаха спомените, които ни топлят. За първи път Ви видях през месец февруари 2004 година, когато се завърнахте от задграничната задача в Ирак. Бяхте обезпокоени, тъй като Антон беше умрял, а Вие дойдохте в неговия град, в който той Ви беше канил да му гостувате и Ви беше заречен разходка с транспортен съд по Дунав. Пак тогава бяхте спестовни в разказите си за Вашето всекидневие, за рисковете, които са Ви съпътствали, изпълнявайки най-трудните и виновни задания, били сте там, където другите не могат съгласно Вашия лозунг. Говорихте простичко, без непотребен възторг, само че с достолепие, тъй като сте експерти. Чувствах Ви близки и тогава и в този момент, тъй като сте сътрудниците и приятелите на Антон – носите неговия свят, който аз опознавам посредством Вас, пазите загатна за него и Саръев, само че от загубата им боли. Дадохте клетва да помните и го вършиме до през днешния ден. Споделяме тъга, отдаваме респект и свеждаме глава пред подвига, признателни сме пред отдадеността и съпричастността и на всички, които ни подкрепяхте “, сподели още Нели Станчева. От своя страна заместник-кметът Никола Лазаров уточни, че към този момент 22 години Русе помни офицерски претендент Антон Петров освен като боец, умрял при осъществяване на дълга си, а като младеж с бъдеще, избрал да служи с чест и храброст. „ Неговото име остава част от паметта на нашия град и признателността на генерации русенци. Всяка година наличието ни на тази гала е израз не просто на институционален жест, а на човешко отношение, на почитание към Вас и жертвата, която сте понесли. Поклон пред силата да носите загубата с достолепие “, сподели още Лазаров.
„ Всяка година на този ден не пропущаме да обявим нашата респект към починалите сътрудници. България, Българската войска и в частност Специалните сили изгубиха едни почтени сътрудници, мъже, които със саможертвата си опазиха контингента, който тогава се намираше в Ирак. Ежегодно ние отдаваме респект и ще продължаваме да го вършим. Вечна популярност на героите “, сподели заместник-командирът на Съвместното командване на специфичните интервенции (СКСО) полковник Иван Райков.
Военните сервираха венци и цветя и не пропуснаха, по традиция, да възпламенят цигара на гроба на Антон. Беше непокътнато едноминутно безмълвие, като последва и рухване на колене. На церемонията пристигнаха и представители на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и запаса.
Припомняме, че при терористичната офанзива в Ирак от 27 декември 2003 година починаха петима български военнослужещи от състава на Първия пехотен батальон и десетки бяха ранени. На 27 декември 2003 година в 11:45 часа базата бе атакувана с камион-бомба. Ръцете на шофьора-атентатор са били завързани за кормилото, тъй че машината да не може да спре даже откакто военните откриват пукотевица. Секунди по-късно следва мощен гърмеж. Вследствие на офанзивата починаха майор Георги Качорин, пълководец на рота; старши лейтенант Николай Саръев, пълководец на взвод; и офицерските претенденти Иван Инджов – пълководец на поделение, Антон Петров – пълководец на поделение и Свилен Киров – мерач. Всичките те са нараснали в звание посмъртно и отличени с награден знак „ За вярна работа под знамената “ I степен. Други 27 от българските бойци бяха тежко ранени, а базата – съществено развалена. България взе участие в интервенцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възобновяване на Ирак от август 2003 година до декември 2008 година За този интервал Българската войска губи 13 военнослужещи. В Пантеона на бойната популярност, паралелно със починалите на 27 декември 2003 година ще останат: офицерски претендент Димитър Иванов Димитров, офицерски претендент Владимир Неделев Пашов, офицерски претендент Гърди Христов Гърдев, офицерски претендент Преслав Йорданов Стоянов, офицерски претендент Валентин Николаев Донев, офицерски претендент Марин Милев Милев, офицерски претендент Цветан Стоянов Камов, офицерски претендент Паун Стоянов Георгиев.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ