Кройф за критиките към своите играчи и загубата с 0:4 от Милан на финала в ШЛ
В рубриката за задгранична гост-звезда в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ приключи трилогията на Христо Стоичков и „ Унивижън “ за славната кариера на Йохан Кройф във футболния свят. Поредицата за една от най-великите фигури изобщо в спорта провокира мощен интерес, може би и тъй като се излъчи в доста добър миг. Точно в този момент огромните международни медии не стопират да дискутират до каква степен треньорският метод на Роналд Куман в Барселона следва философията на неговия съотечественик и наставник в най-великата игра - Хендрик Йоханес Кройф, както публично е името на легендата. Десетки персони във футбола приказват с доброволно възхищения за бащата на дриймтим и в трите епизода за Летящия холандец. От видяното излиза наяве, че този човек в никакъв случай няма да си отиде от този свят, тъй като ще живее в сърцата на генерации поклонници на футбола, които ще придвижват и пазят във времето мита за Йохан Кройф.
- Йохан, това, за което постоянно са те подлагали на критика е, че отправяш обществени рецензии към своите футболисти…
- Да, доста пъти се е случвало. Разбира се, по време на тренировките им говорех по друг метод. Но съм отправял обществени рецензии, тъй като знаем, че пресата, изключително спортната, на процедура живее от Барселона. Тоест, публицистите от време на време икономисват някои неща на футболистите, не ги подлагат на критика, тъй като знаят, че имат потребност от тях. Че те би трябвало да им дават изявленията, да вършат изказвания. Така, че се постановяваше аз да употребявам същата тази преса, с цел да мога да слага нещата по местата им, по този начин, както аз желаех. Да могат всички хора да си дадат сметка защо става дума в действителност, да извърнат внимание на това, което аз споделям и показвам като неточности на футболистите. И по този метод да реализира резултата самите футболисти да поправят грешките си.
- Нека да поговорим за финала в Шампионската лига против Милан в Атина. Целият сезон за Барса беше свръхестествен, само че ето, че идва загубата с 0:4 в този край и всичко се обръща с главата надолу, трансформира се в рецесия. Защо по този начин се получи?
- По това време Милан имаше страховит тим. Ние също, въпреки че повече като игра, в сравнение с като реализирани резултати. Каква беше ситуацията преди този край? Ние имахме шанса или малшанса, зависи от коя позиция го погледнем, да спечелим по трагичен метод купата в шампионата единствено няколко дни по-рано. И внезапно би трябвало да подготвиш и този край. Същевременно, Милан може и да не върви добре в шампионата, само че в Шампионската лига всичко му се получава, просто има качествата да се показва мощно в шампионата. Те имаха нужния нрав. А ние, този мач против Милан не можехме да го спечелим, даже да играем в продължение на 24 часа. Защо мисля по този начин? Заради цялата тази страст към трагично извоюваната купа, поради фиестата, която последва, поради умората след нея. Нормално е след всичко това да пристигна известно разпределяне, а в същото време имаш против себе си огромен тим. Трябва да умееш да правиш измененията в състава си. Аз, да вземем за пример, в никакъв случай не съм бил последовател на това да оставям на аварийна пейка играчите, които имат огромни достижения зад себе си. Всеки футболист, който е дал доста за съответния клуб, постигнал е огромни триумфи, само че в един миг към този момент не е на такава висота и не може да даде същото от себе си за богатството на тима. Той има в същото време своите права. Като заслужил за триумфите на клуба, той има правото да потърси щастието си на друго място, в различен клуб, само че ти като треньор не трябва да разрушаваш неговата харизма, като го оставяш на аварийна пейка. Например, Субисарета, който още във Валенсия беше станал доста добър вратар, национал. Но идва моментът, в който виждаш, че стартира да потегля надолу. Същото или сходно се случи с Чики, Стоичков, Бакеро, Лаудруп, с всички на процедура. Но ти би трябвало да ги оставиш да живеят умерено. Трябва да ги оставиш просто да си тръгнат от клуба. Не да ги покриваш, аз това не бих направил за никого, само че просто да не ги излагаш и да ги оставиш да си тръгнат, с цел да потърсят щастието другаде, без да ги унижаваш. Винаги съм казвал, че едно от най-важните качества във футбола е характерът. А той се образува още в детско-юношеския футбол. Каталунците, не бих споделил, че нямат темперамент, само че той се демонстрира повече вътрешно, в сравнение с външно. Интровертни са, а не екстровертни. Така, че клуб като Барса се нуждаеше точно от такива екстровертни характери, които да донесат това изчезнало качество на тима, на каталунците. И пристигнаха едни играчи като Просинечки, като Хаджи, които са превъзходни футболисти, чудесни като персони, само че самите те не притежаваха този темперамент. И се получи по този начин, че чисто футболно имахме страховит тим, само че липсваше точно това биткаджийско качество - темперамент, престиж, тези черти. Разбира се, грешката е моя, тъй като трябваше да купя други отлични футболисти, единствено че с различен вид темперамент.Трябваше да потърся футболисти като Зидан, които имат точно това качество. Когато си бил футболист в Аякс в най-хубавата му ера, след това си бил в Барселона и също си бил на огромна висота, след това и в двата клуба си постигнал огромни триумфи като треньор - какво повече може да искаш? Не единствено си реализирал триумфи и си печелил титли, което единствено по себе си е доста добре, само че си играл най-красивият футбол в света. Когато си постигнал всичко това, къде другаде да отида да работя, какво по-точно още да реализира? Нямам предпочитание. Знае се, че моите връзки с управлението в никакъв случай не са били изключително блестящи. Знаеш, че някой, който е минал целия футболен път като теб мисли по един избран метод. А членовете на управлението като че ли идват от един различен свят. Това, което на мен ми харесва изключително у спортистите е манталитетът им. Социалният нрав, в случай че мога по този начин да го нарека. Във фондациите за подкрепяне на децата в неравностойно състояние те постоянно са подготвени да се отзоват. А мисля, че в нашия свят това е нещо доста значимо. Спортистите имат манталитета да пробват разнообразни неща и да не се отхвърлят елементарно.
Другите за Кройф
Михаел Лаудруп: Ние бяхме добър тим, само че бяхме в същото време и добър колектив. Това се усещаше най-много в моментите, когато нещата не се получаваха по най-хубавия метод на терена. Когато съществува колектив, тогава си подготвен да изтичаш спомагателни 15-20 метра поради съотборниците ти. Но когато колективът отсъства, постоянно неприятните моменти се претърпяват доста тежко. След края на кариерата ми неведнъж са ме питали кои са треньорите, които са оказали най-голямо въздействие върху мен. И постоянно съм отговарял: Кройф, Трапатони и Пионтек. Трапатони - в Юве и Пионтек в националния тим. Но в случай че би трябвало да избера единствено един от тях, то това е Кройф. Заради неговия жанр, поради метода на игра, за това, което ни е научил. Невинаги съм бил склонен с метода, по който третираше играчите. Казваше, че когато играем добре - това е обикновено. Но когато някой не играе добре - виновността е негова. Не съм склонен с това, тъй като на терена сме 11. И когато от време на време играта не ми се получаваше, той ме пресираше доста. Обвиняваше един или двама футболисти за несполуките. Затова пък признавам, че е емило резултат от този му метод. Моят най-хубав спомен от Барселона е когато спечелихме купата в последния кръг. Играехме против Севиля на “Камп Ноу”, а съперникът ни Депортиво (Ла Коруня) приемаше Валенсия. Ние губехме при започване на мача, само че най-после спечелихме с 5:2. Но кулминационната точка беше в 90-ата минута на другия мач, когато отсъдиха дузпа в интерес на Ла Коруня. Настана нечовешка тишина и тогава Джукич пропусна от бялата точка и ние станахме първенци.Това бяха пет феноменални сезона. Спечелихме четири пъти купата, купата на европейските първенци, една купя на краля. И тези, които го реализираха, бяха запомнени, както в Испания, по този начин и в Дания, по този начин и по целия свят. Но не считам, че тогава пристигна краят на цикъла след оня изгубен край против Милан. С малко промени в състава, можеше да се резервира. Просто последва международното състезание, а в него взеха присъединяване прекалено много играчи на Барса - 13-14. А след Мондиал постоянно има спад във формата.
Христо Стоичков: Много пъти ме е подлагал на критика. Наказвал ме е по време на тренировки, наказвал ме е като ме сменя по време на мач. Но мисля, че това е било добре за мен. Защото на идващия ден и в идващия мач излизах стимулиран да му потвърдя, че той е направил неточност. Това беше доста значима крачка в моя футболен път. С привличането на Ромарио в тима разполагахме с четирима от най-хубавите футболисти в света по това време. Куман беше най-хубавият в отбрана, Лаудруп - най-хубавият халф, а аз и Ромарио бяхме най-хубавите нападатели. Спомням си онази година, в която спечелихме купата в последния кръг. Тогава изиграхме доста положителни мачове, само че имаше и някои нетолкова положителни. И ето, че стигнахме до оня край в Шампионската лига против Милан. Четири трофеи, два европейски финала, една Междуконтинентална купа. Това беше тим, който можеше да завоюва безусловно всичко. Но излязохме против един тим, който можеше в продължение на 20 дни да приготви този мач, да обмисли всяко едно придвижване на играчите. А ние, кой знае, бяхме малко по-отпуснати от предстоящото. Затова загубихме с 0:4 и стегнахме куфарите за у дома. На всеки може да се случи такова нещо. Много пъти сме бъркали. Аз бях първият в това отношение - оня сезон вкарах прекомерно малко голове за моята характерност.
Хосе Мари Бакеро: Ние в никакъв случай не сме се възприемали като Дрийм отбор, макар че след изгубения край от Минал към този момент говореха за края на Дрийм отбора. Мисля, че през третия сезон тимът към този момент беше добил една стабилност. Футболистите, които дойдохме в отбора на 22-23-24 години, към този момент бяхме станали на по 26-27 години. Бяхме постигнали всеки един от нас онази нужна зрялост, а също така и познавахме чудесно Барса. Усетили натиска върху нас за спечелването на нови и нови титли, а това ти носи оня опит, който ти оказва помощ да израснеш още. Медиите тогава бяха доста нападателни. Обръщаха нерядко стрелите си и към управлението, към самия президент Нунес. Кройф обаче успяваше доста добре да се оправи с тази обстановка и да помогне на футболистите също да се оправят. И в последна сметка започваш да свикваш с това, да живееш с напрежението, без то да ти пречи. Но външният напън върху играчите беше доста по-малък от този, който изпитвахме по време на дерби.
- Йохан, това, за което постоянно са те подлагали на критика е, че отправяш обществени рецензии към своите футболисти…
- Да, доста пъти се е случвало. Разбира се, по време на тренировките им говорех по друг метод. Но съм отправял обществени рецензии, тъй като знаем, че пресата, изключително спортната, на процедура живее от Барселона. Тоест, публицистите от време на време икономисват някои неща на футболистите, не ги подлагат на критика, тъй като знаят, че имат потребност от тях. Че те би трябвало да им дават изявленията, да вършат изказвания. Така, че се постановяваше аз да употребявам същата тази преса, с цел да мога да слага нещата по местата им, по този начин, както аз желаех. Да могат всички хора да си дадат сметка защо става дума в действителност, да извърнат внимание на това, което аз споделям и показвам като неточности на футболистите. И по този метод да реализира резултата самите футболисти да поправят грешките си.
- Нека да поговорим за финала в Шампионската лига против Милан в Атина. Целият сезон за Барса беше свръхестествен, само че ето, че идва загубата с 0:4 в този край и всичко се обръща с главата надолу, трансформира се в рецесия. Защо по този начин се получи?
- По това време Милан имаше страховит тим. Ние също, въпреки че повече като игра, в сравнение с като реализирани резултати. Каква беше ситуацията преди този край? Ние имахме шанса или малшанса, зависи от коя позиция го погледнем, да спечелим по трагичен метод купата в шампионата единствено няколко дни по-рано. И внезапно би трябвало да подготвиш и този край. Същевременно, Милан може и да не върви добре в шампионата, само че в Шампионската лига всичко му се получава, просто има качествата да се показва мощно в шампионата. Те имаха нужния нрав. А ние, този мач против Милан не можехме да го спечелим, даже да играем в продължение на 24 часа. Защо мисля по този начин? Заради цялата тази страст към трагично извоюваната купа, поради фиестата, която последва, поради умората след нея. Нормално е след всичко това да пристигна известно разпределяне, а в същото време имаш против себе си огромен тим. Трябва да умееш да правиш измененията в състава си. Аз, да вземем за пример, в никакъв случай не съм бил последовател на това да оставям на аварийна пейка играчите, които имат огромни достижения зад себе си. Всеки футболист, който е дал доста за съответния клуб, постигнал е огромни триумфи, само че в един миг към този момент не е на такава висота и не може да даде същото от себе си за богатството на тима. Той има в същото време своите права. Като заслужил за триумфите на клуба, той има правото да потърси щастието си на друго място, в различен клуб, само че ти като треньор не трябва да разрушаваш неговата харизма, като го оставяш на аварийна пейка. Например, Субисарета, който още във Валенсия беше станал доста добър вратар, национал. Но идва моментът, в който виждаш, че стартира да потегля надолу. Същото или сходно се случи с Чики, Стоичков, Бакеро, Лаудруп, с всички на процедура. Но ти би трябвало да ги оставиш да живеят умерено. Трябва да ги оставиш просто да си тръгнат от клуба. Не да ги покриваш, аз това не бих направил за никого, само че просто да не ги излагаш и да ги оставиш да си тръгнат, с цел да потърсят щастието другаде, без да ги унижаваш. Винаги съм казвал, че едно от най-важните качества във футбола е характерът. А той се образува още в детско-юношеския футбол. Каталунците, не бих споделил, че нямат темперамент, само че той се демонстрира повече вътрешно, в сравнение с външно. Интровертни са, а не екстровертни. Така, че клуб като Барса се нуждаеше точно от такива екстровертни характери, които да донесат това изчезнало качество на тима, на каталунците. И пристигнаха едни играчи като Просинечки, като Хаджи, които са превъзходни футболисти, чудесни като персони, само че самите те не притежаваха този темперамент. И се получи по този начин, че чисто футболно имахме страховит тим, само че липсваше точно това биткаджийско качество - темперамент, престиж, тези черти. Разбира се, грешката е моя, тъй като трябваше да купя други отлични футболисти, единствено че с различен вид темперамент.Трябваше да потърся футболисти като Зидан, които имат точно това качество. Когато си бил футболист в Аякс в най-хубавата му ера, след това си бил в Барселона и също си бил на огромна висота, след това и в двата клуба си постигнал огромни триумфи като треньор - какво повече може да искаш? Не единствено си реализирал триумфи и си печелил титли, което единствено по себе си е доста добре, само че си играл най-красивият футбол в света. Когато си постигнал всичко това, къде другаде да отида да работя, какво по-точно още да реализира? Нямам предпочитание. Знае се, че моите връзки с управлението в никакъв случай не са били изключително блестящи. Знаеш, че някой, който е минал целия футболен път като теб мисли по един избран метод. А членовете на управлението като че ли идват от един различен свят. Това, което на мен ми харесва изключително у спортистите е манталитетът им. Социалният нрав, в случай че мога по този начин да го нарека. Във фондациите за подкрепяне на децата в неравностойно състояние те постоянно са подготвени да се отзоват. А мисля, че в нашия свят това е нещо доста значимо. Спортистите имат манталитета да пробват разнообразни неща и да не се отхвърлят елементарно.
Другите за Кройф
Михаел Лаудруп: Ние бяхме добър тим, само че бяхме в същото време и добър колектив. Това се усещаше най-много в моментите, когато нещата не се получаваха по най-хубавия метод на терена. Когато съществува колектив, тогава си подготвен да изтичаш спомагателни 15-20 метра поради съотборниците ти. Но когато колективът отсъства, постоянно неприятните моменти се претърпяват доста тежко. След края на кариерата ми неведнъж са ме питали кои са треньорите, които са оказали най-голямо въздействие върху мен. И постоянно съм отговарял: Кройф, Трапатони и Пионтек. Трапатони - в Юве и Пионтек в националния тим. Но в случай че би трябвало да избера единствено един от тях, то това е Кройф. Заради неговия жанр, поради метода на игра, за това, което ни е научил. Невинаги съм бил склонен с метода, по който третираше играчите. Казваше, че когато играем добре - това е обикновено. Но когато някой не играе добре - виновността е негова. Не съм склонен с това, тъй като на терена сме 11. И когато от време на време играта не ми се получаваше, той ме пресираше доста. Обвиняваше един или двама футболисти за несполуките. Затова пък признавам, че е емило резултат от този му метод. Моят най-хубав спомен от Барселона е когато спечелихме купата в последния кръг. Играехме против Севиля на “Камп Ноу”, а съперникът ни Депортиво (Ла Коруня) приемаше Валенсия. Ние губехме при започване на мача, само че най-после спечелихме с 5:2. Но кулминационната точка беше в 90-ата минута на другия мач, когато отсъдиха дузпа в интерес на Ла Коруня. Настана нечовешка тишина и тогава Джукич пропусна от бялата точка и ние станахме първенци.Това бяха пет феноменални сезона. Спечелихме четири пъти купата, купата на европейските първенци, една купя на краля. И тези, които го реализираха, бяха запомнени, както в Испания, по този начин и в Дания, по този начин и по целия свят. Но не считам, че тогава пристигна краят на цикъла след оня изгубен край против Милан. С малко промени в състава, можеше да се резервира. Просто последва международното състезание, а в него взеха присъединяване прекалено много играчи на Барса - 13-14. А след Мондиал постоянно има спад във формата.
Христо Стоичков: Много пъти ме е подлагал на критика. Наказвал ме е по време на тренировки, наказвал ме е като ме сменя по време на мач. Но мисля, че това е било добре за мен. Защото на идващия ден и в идващия мач излизах стимулиран да му потвърдя, че той е направил неточност. Това беше доста значима крачка в моя футболен път. С привличането на Ромарио в тима разполагахме с четирима от най-хубавите футболисти в света по това време. Куман беше най-хубавият в отбрана, Лаудруп - най-хубавият халф, а аз и Ромарио бяхме най-хубавите нападатели. Спомням си онази година, в която спечелихме купата в последния кръг. Тогава изиграхме доста положителни мачове, само че имаше и някои нетолкова положителни. И ето, че стигнахме до оня край в Шампионската лига против Милан. Четири трофеи, два европейски финала, една Междуконтинентална купа. Това беше тим, който можеше да завоюва безусловно всичко. Но излязохме против един тим, който можеше в продължение на 20 дни да приготви този мач, да обмисли всяко едно придвижване на играчите. А ние, кой знае, бяхме малко по-отпуснати от предстоящото. Затова загубихме с 0:4 и стегнахме куфарите за у дома. На всеки може да се случи такова нещо. Много пъти сме бъркали. Аз бях първият в това отношение - оня сезон вкарах прекомерно малко голове за моята характерност.
Хосе Мари Бакеро: Ние в никакъв случай не сме се възприемали като Дрийм отбор, макар че след изгубения край от Минал към този момент говореха за края на Дрийм отбора. Мисля, че през третия сезон тимът към този момент беше добил една стабилност. Футболистите, които дойдохме в отбора на 22-23-24 години, към този момент бяхме станали на по 26-27 години. Бяхме постигнали всеки един от нас онази нужна зрялост, а също така и познавахме чудесно Барса. Усетили натиска върху нас за спечелването на нови и нови титли, а това ти носи оня опит, който ти оказва помощ да израснеш още. Медиите тогава бяха доста нападателни. Обръщаха нерядко стрелите си и към управлението, към самия президент Нунес. Кройф обаче успяваше доста добре да се оправи с тази обстановка и да помогне на футболистите също да се оправят. И в последна сметка започваш да свикваш с това, да живееш с напрежението, без то да ти пречи. Но външният напън върху играчите беше доста по-малък от този, който изпитвахме по време на дерби.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ